Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
04.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11537 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобственост
по чл. 34 от ЗС.
Производството е образувано по
искова молба на К.А.А., ЕГН ********** против М.С.М., ЕГН ********** *** за
делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен имот № ***,
кв. *, с площ от ***, находящо се в село К., общ. Х., обл. П., за който имот
съгласно действащия ПУП на село К., одобрен със Заповед № **** г., изменен със
Заповед ****г., е отреден УПИ III-***, кв. ** по плана на селото, при граници на дворното място: ПИ **, ПИ-**, ПИ ***,
ПИ ***, ПИ ***, ПИ **, ПИ ***, ПИ-***.
Ищцата К.А.А., представлявана от
адв. К., твърди, че тя и ответницата М.С.М. се легитимират като собственици на
процесния недвижим имот, като ищцата е собственик на идеални части по силата
извършени в нейна полза разпоредителни сделки, а ответницата е собственик останалите
идеални части по силата на наследствено правоприемство от С. И. Т., починал на ****
г. Твърди, че съсобственик на процесния имот е и общ. Х., тъй като със Заповед *****г.
е изменен ПУП на село К., като към имота е придадена по регулация реална част
от *** кв.м., представляващи част от бивша улица, собственост на общ. Х.
Поддържа се, че тъй като регулацията не приложена, общината е станала
съсобственик на идеална част, съответна на придадената по регулация реална част
от съседен имот, нейна собственост.
Ответницата М.С.М. не оспорва
наличието на възникнала между страните съсобственост на посочените от ищцата
фактически основания. В становище е изразила желание в делбената маса да бъдат
включени и изградените в дворното място постройки, като искането и е оставено
без уважение от предходен съдя-докладчик.
Община Х. е изразила становище,
че делбата следва да се допусне с нейно участие, тъй като имотът е неуредени
сметки по регулация, поради което се явява съсобствен между страните по делото.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делба следва да се допусне
между К.А.А. и М.С.М., при
притежаваните от тези съделители квоти, като искът за делба подлежи на
отхвърляне спрямо община Х., по следните съображения:
Община Х. няма качеството
съсобственик на процесния недвижим имот. За изясняване на регулационния статут
на имота по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото Й., от която се установя, че по силата на Заповед ***** г. е изменен ПУП
на село К., като към процесния недвижим имот са придадени части по регулация. Придадени
са ** кв.м. от имот собственост на община Х., част от бивша улица. Изменението на
пална е осъществено при действието на ЗУТ, който се явява приложимият
благоустройствен закон.
Най-напред следва да се изтъкне,
че разпоредбите ЗУТ, нито пък тези на действащите преди него благоустройствени
закони ЗТСУ, ЗПИНМ и др., не съдържат правило, че при придаване части по
регулация от съседен имот възниква
съсобственост между собствениците на двата имота, в зависимост от това дали регулацията
е приложена или не. Благоустройствените закони придават различни правни последици
на съответните регулационни планове. Прилагането на регулацията се свързва със
стабилизиране на вещно-транслативния ефект на регулационния план, ако такъв е
предвиден по действащия благоустройствен закон. Принципът е, че, ако
регулацията е приложена, придадената по дворищна регулация част става част
имота към който се придава, а ако регулацията не е приложена, то тогава
вещно-транслативния ефект на плана отпада и с обратна сила се възстановява
предишното правно положение. Следователно
при придаване на реална част по регулация, респ. при отпадане действието
на регулационния план (неприложена регулация), съсобственост не възниква. Тази
теза е възприета и в съдебната практика, обективирана в решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008г. на ВКС, I г.о.., и напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Следва да се изтъкне,
че благоустройствените закони рядко предвиждат урегулиране в съсобственост,
като единственото, известно на съда, изключение е разпоредбата на чл. 31 от
ЗТСУ(отм.), която предвижда урегулиране в съсобственост на два маломерни имота,
но тази хипотеза е неотносима към процесния случай, защото касае урегулиране на
маломерни имоти, а не придаване на реална част, а и защото в случая е приложим
ЗУТ, а не ЗТСУ(отм.)
За разлика от ЗТСУ (отм.), ЗУТ въвежда коренно
различен режим при промяна в имотните граници, като не придава
вещно-отчуждително действие на регулационния план, а налага принципа на така
наречената доброволна регулация. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ урегулирани веднъж
поземлени имоти не подлежат на следващо урегулиране, освен в предвидените от
закона случаи, а съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ изменението на подробен
устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти,
визира се придаването на части от един имот към друг съседен имот, както и
образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни, се допуска само със съгласието на собствениците на
двата имота, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собствеността. Принудително, без съгласието на
собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при
действието на ЗУТ се допуска само по изключение, например в хипотезата на чл.
16 ЗУТ.
В случая ПУП е изменен със Заповед
**** г., в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, тъй като по делото няма данни
между общ. Х. и съсобствениците на делбения имот да е сключен предварителен
договор, както и да е изразено съгласие за придаване на части по регулация и
промяна в плана. Планът, макар и да е влязъл в сила, няма вещно-транслативен
ефект, а и да би имал, не би могло изобщо да се приеме, че по силата на
регулацията е възможно да възникне съсобственост. Предвижданията на плана визират
придаване на реална, а не на идеална част към делбения. Вещото лице сочи, че по
силата на изменението на плана от *** г, към делбения имот са придадени също и
** кв.м. от ПИ ***, като по делото няма данни регулационния план да е породил
вещно действие, включително и в тази си част. Промяната на регулационния план,
извършена в нарушение на разпоредбите на чл. 15 ЗУТ, обаче, не е без правна
стойност. Няма пречка, включително и след влизане в сила на плана,
собствениците на съседните имоти да изпълнят процедурата по чл. 15 ЗУТ, с което
фактическият състав ще завърши и имотните граници ще се препокрият с
регулационните линии, както предвижда плана. Това обаче е само една правна
възможност.
Ето защо се налага извод, че
между общ. Х. от една страна и К.А.А. и М.С.М.,
от друга не е налице съсобственост. Общината е собственик на придадената по
регулация реална част, а К.А.А. и М.С.М.,
са собственици на поземления имот, към който, според предвижданията на плана,
могат да бъдат придадени реални части по регулация. Съсобственост между посочените
групи съделители не е налице.
При делба на имот, който е с
неуредни сметки по регулация, спорът за това дали е приложена регулацията, е
спор между съсобствениците на делбения имот и собствениците на имота, от който
се отнемат или придават части по регулация. Този спор не подлежи на разглеждане
в делбения процес, тъй като в първата фаза на делбата оспорвания на
собствеността са възможни само между съсобствениците, а лицето от чийто съседен
имот се отнемат части не би могло да бъде съсобственик. Ако вещното действие на
плана отпадане, като следва да се изтъкне, че ЗУТ не урежда вещно-отчуждително
действие на дворищната регулация, придадената част ще се възстанови към имота
от който е отнета. Ако е налице спор, то този спор ще е за пространствените
предели на правото на собственост между съсобствениците-съделители и третите
лица. Имотът с неуредени сметки по регулация се допуска до делба съобразно актуалните
му технически характеристики, а именно като поземлен имот, за който е отреден
съответния урегулиран поземлен имот. Така в решение
№ 129 от 03.05.2012 г. по гр.д. №
794/2011 г. на ВКС, II г.о. се прима, че предмет на делбата е имотът, за който е отреден УПИ, като
площта му не е определящият признак за неговата индивидуализация, независимо от
това приложена ли е регулацията.
В случая делбата на дворното
място следва да се допусне между К.А.А.
и М.С.М., като се посочи, че за делбения имот е отреден УПИ III-***, кв. * по ПУП
на село К., одобрен със Заповед № **** г., изменен със Заповед *****г.
Установява се, че К.А.А. се
легитимира като собственик на общо ***,***
идеални части на основание договори за дарение от *** г. /л.**/, *** г. /л.*/ и *** г. /л.**/, а М.С.М. се легитимира като собственик на останалите **,*** идеални
части по наследство от С. И. Т., починал на **** г., като страните не си
оспорват взаимно правата в съсобствеността. Според заключението на експерта в
имота няма изградени постройки.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо поземлен имот № ***, кв. *, с площ от **, находящо се в село К.,
общ. Х., обл. П., за който имот, съгласно действащия ПУП на село К., одобрен
със Заповед № **** г., изменен със Заповед *** г., е отреден УПИ III-111, кв. 2
по плана на селото, при граници на дворното място: ПИ **, ПИ-**, ПИ **, ПИ **,
ПИ **, ПИ ***, ПИ **, ПИ-***, КОЯТО ДА
СЕ ИЗВЪРШИ между К.А.А., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********, ПРИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от ***,***(*******) идеални части за К.А.А.
и **** ( *****) идеални части за М.С.М.,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.А.,
ЕГН ********** *** иск за съдебна делба на гореописания недвижим имот.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала.
Т.А.