№ 127
гр. Пазарджик , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201860 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Б. Б. от гр. София, против Наказателно
постановление № 36-0000634/05.11.2020 г. издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което за
нарушение на чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, тъй като не е извършено твърдяното нарушение, с оглед
на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща и процесуален представител. По делото е представено писмено
становище, в което се излагат доводи в подкрепа на изложените в жалбата
възражения и се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
1
процесуален представител. От същата няма депозирано становище.
Единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка в РС- Пловдив е посочено, че НП е
съобразено с материалните и процесуалните правила за издаването му, а
нарушението, нарушителя и неговата вина, са безспорно доказани.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
доводите изложени в жалбата и становището на жалбоподателя и това на
АНО, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
02.10.2020 г., около 14,30 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“
срещу стадион „Георги Бенковски“, е управлявал товарен автомобил „***“ с
рег. № *** от категория N3 и прикачено ремарке с рег. № *** и двете
собственост на „Т.“ ЕООД, като извършил обществен превоз на товари-
асфалт от Асфалтна база „Хаджиево“- София Асфалт“ ООД за „В.“ ЕООД гр.
София , което се установявало от Товарителница Серия М №
393121/02.10.2020 г. и пътен лист Серия ВА № 588822/02.10.2020 г., като по
време на проверката за МПС с рег. № *** нямало издадено заверено копие
към лиценз № 21930, издаден на „Д.“ ЕООД, което се установявало от две
справки в информационната система на ИА „АА“ по регистрационен номер и
номер на рама на ПС. Водачът бил уведомен, че МПС е спряно от движение
чрез сваляне на предната рег. Табела и е отнето СРМПС Част ІІ с №
*********.
При така констатираното св. А.И.- инспектор в РД „АА“- Пловдив,
съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 275928/02.10.2020 г. за
извършено от водача нарушение на чл.89 т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ. Актът бил подписан и връчен на нарушителя срещу подпис, като при
предявяването му жалбоподателят вписал, че не знаел, че МПС не било в
лиценз.
Въз основа на съставения АУАН на 05.11.2020 г. било издадено
обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 17.11.2020 г.,
2
видно от разписката към същото. Жалбата против НП била подадена лично от
санкционираното лице чрез РД „АА“- София при ИА „АА“ до РС- Пловдив на
23.11.2020 г., като от РС Пловдив е била изпратена с материалите по АНП по
компетентност в РС- Пазарджик. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя св. А.И..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
наказателно постановление, което е основание за отмяна му по следните
съображения:
Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
да може адекватно да организира своята защита.
Съгласно разпоредбата на чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
министъра на транспорта за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България /за краткост Наредбата/: „По време на
работа водачът задължително представя при поискване на контролните
органи документите по чл.100 ал.1 т.1-3 от ЗДвП, както и удостоверение на
МПС за обществен превоз на товари на територията на Република
България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът
(при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза) и
товарителница (приложение № 15).“ Никъде в обжалваното НП, а и в
3
предхождащия го АУАН не е посочено дали водачът в лицето на
жалбоподателя е спрян от контролните органи по време на работа, най-
малкото не е посочено къде работи и на каква длъжност. Това обстоятелство
не може да бъде изяснено нито чрез фактът на посочване на собствеността на
товарния автомобил и прикаченото ремарке, нито дружеството на което е
издаден лиценза. Тези факти не могат сами по себе си да обусловят мястото
на работа на водача, още повече че собствеността на ПС е на едно ЮЛ, а
лиценза е издаден на друго ЮЛ. Едва в съдебно заседание от приетата като
писмено доказателство приложена по АНП справка от АИС на ИА „АА“ се
установява, че жалбоподателят работи в „Д.“ ЕООД от 11.08.2020 г.-
дружеството на което е издаден лиценза, но отново не става ясно на каква
длъжност и по-конкретно дали като водач на товарен автомобил.
По-нататък посочено е при описанието на нарушението, че „в момента
на проверката за МПС с рег. № *** няма издадено заверено копие към
лиценз № 21930“. Цитираната по-горе посочена за нарушена разпоредба,
разписва, че водачът е длъжен „да представи“ при поискване съответните
документи. Така както е направено описанието на нарушението не става ясно
дали водачът е представил или не е представил заверено копие на лиценза за
съответното МПС. Посоченото „няма издадено“ заверено копие означава, че
такова въобще не е издавано. Непредставянето означава, че такъв документ
съществува, но поради някакви причини (обективни или субективни) водачът
не го представя.
От една страна посочената нарушена разпоредба на чл.89 т.1 от
Наредбата въвежда задължението за водача да представи по време на
проверка различни документи, включително и цитирания по-горе, т.е.
задължението е за носене по време на превоза на тези документи. От друга
страна АНО е приложил за нарушението санкционна разпоредба на чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр, съгласно която се санкционира водач, който извършва превоз
без за МПС да са издадени различни задължителни документи, в случая
заверено копие на лиценз за управлявания товарен автомобил. Т.е. с
нарушената разпоредба и със санкционната такава са посочени различни
нарушения, в първия случай- неносене на издаден документ по време на
превоза, а във втория извършване на превоза без изобщо да е издаван
съответният документ.
4
Ако АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.89
т.1 от Наредбата, като счита че водачът не е представил съответния документ,
който е трябвало да носи, то той би следвало да бъде санкциониран на
основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда глоба в размер
на 100 лева за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Ако обаче АНО с използваната в описанието на нарушението израз“
няма издадено“ е визирал липсата на такъв документ, то правилно е приложил
санкционната разпоредба, но неправилно е приложил материалния закон като
е квалифицирал деянието като нарушение на чл.89 т.1 от Наредбата и в този
смисъл е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, респ. с издадения
АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието
на нарушението не съответства на посочената правна квалификация.
Посоченото до тук съставлява допуснати СПН, които драстично
накърняват правото на защита на санкционираното лице, като обуславят
незаконосъобразността на НП и са основание за неговата отмяна.
Поради това и съдът не намира за необходимо да обсъжда и други
доводи по същество, но само за пълнота би могло да се посочи, че нито в хода
на АНП, нито в съдебно заседание пред въззивната инстанция, се събраха
доказателства за това, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
товар по смисъла на §1 т.1 и т.2 от ДР на ЗАвПр. Само обстоятелството, че е
бил превозван товар- асфалт не е достатъчно да определи превоза като
обществен. Освен това превозът на товари може да бъде и за собствена
сметка по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАвтПр. Посочването в НП, че има
пътен лист, че е представена товарителница, както и това, че е имало издаден
лиценз на дружество „Д.“ ЕООД към списъка на който е било включено МПС,
управлявано от жалбоподателя, с оглед ангажираните от последния
доказателства- списък на автомобилите на лиценза и договори за наем (л.6-
н11) не обосновава обстоятелството, че в конкретния случай е извършван
5
обществен превоз на товари, нито пък, че водачът е извършвал такава дейност
по време на работа и че въобще е извършвал работа или работи в дружество
„Д.“.
С оглед на това, че от представените и цитирани по-горе доказателства
се установява, че процесното МПС е имало заверено копие на лиценза и е
било включено в списъка на автомобилите към лиценза, макар от
извършените справки в информационната система на ИА „АА“ да липсват
данни за това, което може да се дължи на различни причини, означава, че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено от него. Това пък
води до извода, че издаденото НП е необосновано и жалбоподателят е
санкциониран неправилно, което пък също е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Всичко изложено до тук обуславя незаконосъобразността на НП и води
до неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр.
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000634/05.11.2020 г.
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
Пловдив, с което на С. Б. Б., ЕГН **********, с адрес с. З., обл. Смолян, ул.
„П.“ №6, за нарушение на чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева,
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Пазарджишкия Административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6