Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 26.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра
Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор О.Куздов
от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 188 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Г.Д.И. с ЕГН:********** *** срещу Решение № 330/30.05.2019г.,
постановено по ВНАХД № 816/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено
Наказателно постановление №46-0000040/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА”- гр.Шумен,
с което с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАВП на жалбоподателя е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.18 т.3 от
Наредба № 34/06.12.1999 на МТ. В жалбата се твърди, че обжалваното решение било
незаконосъобразно, понеже съдът неправилно е приложил материалния закон, както
и било налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви, като не били разгледани възраженията на жалбоподателя. Освен това в НП
погрешно е описан фактическия състав на нарушението, като непредставяне на
валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което следвало да
се опише като не притежаване на съответното удостоверение. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с решението Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства.
В открито
съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, който поддържа жалбата.
За
ответникът по касация- Областен отдел “АА”- гр.Шумен, редовно призован, не се
явява представител.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за
процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че
решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което
предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №46-0000040/27.02.2019г. на
Началника на Областен отдел “АА”- гр.Шумен, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАВП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 15.02.2019г. около
16.00ч. била извършвана проверка на таксиметрови автомобили, намиращи се на
таксиметрова стоянка на ул.Петър Парчевич, кръстовище с ул.Васил Априлов в
гр.Шумен, от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация” при ИА“АА“.
При проверката на лек автомобил, предназначен за извършване на таксиметрови
услуги, марка „Дачия”, модел „Сандеро” с рег.№ Н7912ВР, собственост на трето
лице, контролните органи на ИА „АА” установили самоличността на водача, а
именно жалбоподателя И., както и че таксиметровия автомобил бил включен в
списъка към разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено
на „К.Б.13“ООД. Автомобилът бил с поставена открита табела „такси“, с включен
таксиметров апарат, без табела „не работи“ и с попълнен пътен лист за деня на
проверката №000032/15.02.2019г., в който било отразено, че водачът започнал
работа в 14.00 часа. Съгласно дневният отчет от таксиметровия апарат до момента
на започване на проверката били регистрирани извършени четири курса. В хода на
проверката жалбоподателят представил на контролните органи дубликат на
Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил сер.ВТ– 2013 №018265
издадено на 01.12.2015г. от ОО „АА“- Шумен. В сградата на ОО „АА“- гр.Шумен, в
присъствието на водача бил съставен АУАН № 259606/15.02.2019г. за нарушение на
18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ, в който било установено, че
представеното удостоверение е с изтекъл срок на валидност. Актът бил връчен на
водача, без възражения. Такива не постъпили и в срока но чл.44 от ЗАНН.
Въз
основа на акта и на материалите в административната преписка, наказващият орган
издал процесното наказателно постановление,
с което на И., била наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.18 т.3 от
Наредба № 34/06.12.1999 на МТ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАВП. Така установеното от фактическа страна не се оспорва от жалбоподателя в
касационната си жалба, като той се позовава единствено на процесуални нарушения
и неправилно приложение на закона.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно
постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд
приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на ОО
„АА“, извършили проверката, безспорно се установява, че И. е упражнявал
таксиметрова дейност, както и че Удостоверението за водач на лек таксиметров
автомобил сер.ВТ– 2013 №018265 издадено на 01.12.2015г., на което бил представен
дубликат, не е било валидно към тази дата, като е безспорно, че валидността на
същото не е била продължена, съгласно
разпоредбата на чл.24 ал.4 от ЗАвП. Съгласно § 7 ал.2 от Преходни и
заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закон за местните данъци и такси,
публикувани в ДВ бр.93 от 2017г., удостоверенията на водачите на леки
таксиметрови автомобили, издадени по реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвП до влизането в сила на
този закон, запазват действието си до 30.06.2018 г., до която дата е и било
валидно процесното Удостоверение. Чл.18 т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ
предвижда задължение на водача при управление на таксиметров автомобил да
притежава Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, валидно за
съответната община. С оглед на това, съдът направил извод, че АНО правилно е ангажирал
административно наказателната отговорност на водача за извършените от него
нарушения, като е наложена санкция в предвидения законоустановен размер. Съдът
изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за
квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед
на това потвърдил наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. Както съставителят на АУАН, така и
административнонаказващият орган, са описали достатъчно пълно, точно и
конкретно административното нарушение, поради което настоящият касационен
състав счита, че правото на защита на наказаното лице не е нарушено по никакъв
начин. Изложените в тази насока мотиви от районния съд са достатъчно
изчерпателни, по
направените в жалбата възражения, и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
Неоснователния са възраженията в
касационната жалба, че в НП липсва датата на изтичане на валидността на
притежаваното Удостоверение, а тя е станала ясна едва в мотивите на
първоинстанционното решение, което допълнило по незаконосъобразен начин
фактите, признак на противоправното поведение на санкционираното лице. Настоящата
инстанция намира, че датата на изтичане на валидността на Удостоверението не е
датата на извършване на нарушението, съответно не е елемент от фактическия
състав на нарушението, чиято липса в НП би могла да доведе до процесуално
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Към датата за извършване на превоза,
срокът на валидност на притежаваното от водача Удостоверение е бил вече
изтекъл, и след жалбоподателят не е предприел необходимите мерки за издаване на
нов документ, той е осъществил състава на вмененото му във вина административно
нарушение от обективна страна, тъй като към 15.02.2019г., упражнявайки
таксиметрова дейност, не е притежавал визирания в чл.18 т. 5 от Наредба №
34/1999 г. документ по образец, валиден за съответната община. Правилно
въззивният съд е посочил, че твърдяното от жалбоподателя нарушение, свързано
със задължение за носене и представяне на документа при проверка е съставомерно
по друга разпоредба на закона, а именно 31 ал.1 т.2 от Наредбата, по която е
нямало основание да бъде установено нарушение, понеже в настоящия казус водачът
изобщо не притежава необходимото Удостоверение. Съдът намира още, че наличието
на удостоверение не е само формално изискване, а документ, който удостоверява
квалификацията на водача да осъществява таксиметров превоз на пътници в
съответната община и цели гарантиране на безопасността на пътниците, поради
което липсата на такъв документ не може да се приеме за маловажен случай.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 30.05.2019г., постановено
по ВНАХД № 816/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.09.2019
г.