Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 209

 

град Пловдив, 07.02.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 2441 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл.176, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.251 от ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 1661/26.10.2022г. на Административен съд гр.Пловдив, XXVI състав, постановено по адм.д.№ 1601/2022г. Прието е, че с обжалваното решение, постановено по настоящото дело, съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора, тъй като в диспозитива липсва произнасяне относно твърдяните нарушения за периода от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018г.;

С Решение №764 от 28.04.2022г., постановено по настоящото административно дело е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на В.Р.П., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1254 лв. /хиляда двеста петдесет и четири/ за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.07.2015г. до 01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017г., т.е. от преустановяване на незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация до окончателното изплащане на съответното задължение. Осъдена е Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София да заплати на В.Р.П., обезщетение в размер на 1 833 лв. /хиляда осемстотин тридесет и три лева/ за претърпени неимуществени вреди за периодите от 16.04.2018г. до 20.01.2019г.; от 21.01.2019г. до 07.02.2019г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 14.12.2019г. до 26.01.2020г., от 27.03.2020г. до 31.03.2020г., от 30.04.2020г. до 03.06.2020г.; от 26.06.2020г. до 28.06.2020г.; от 30.06.2020г. до 19.07.2020г.; от 18.09.2020г. до 22.11.2020г.; от 07.04.2021г. до 10.05.2021г.; от 08.06.2021г. до 10.06.2021г.; от 06.07.2021 до 08.09.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ в Затвора-Пловдив, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 08.09.2021 г.  до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение исковите претенции до пълния им размер от 50 000 лева за останалите периоди в обхвата на претендираните  - от 01.01.2015г. до 01.01.2017г. за ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив, от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за Арест-Пловдив и от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив, са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото, с молба-уточнение, П. е поискал Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София да бъде осъдена да му заплати обезщетение в общ размер на 50 000лв. по периоди и суми, както следва:

-За периода от 01.01.2015г. до 01.01.2017г. за ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив (ТПО-Пловдив) в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017г.;

-За периода от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018г.;

-За периода от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.

В мотивите си съдът е установил, че исковата претенция по отношение на Арест-Пловдив за периода от 01.12.2017г. до 22.12.2017г., следва да бъде отхвърлена, доколкото не е установено в този период лицето да е било на територията на Арест-Пловдив.

Посочено е, че претенциите на ищеца за лоши битови условия ще бъдат разгледани за периодите от 24.07.2015г. до 01.01.2017г. на ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив; от 23.12.2017г. до 16.04.2018г. на Арест-Пловдив и от 16.04.2016г. до 08.09.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.

В мотивите си съдът е изложени подробни съображения, относно оплакванията на ищеца по отношение всички пенитенциарни заведения, вкл. и за престоя му в Арест-Пловдив, в разглеждания период от 23.12.2017г. до 16.04.2018г.

Прието е че същите са неоснователни по отношение на Арест-Пловдив, тъй като от събраните доказателства е установено, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. На всички задържани под стража ежедневно е осигурявано време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по делото са приложени съответните протоколи.

В диспозитива на решението, обаче, липсва произнасяне в посочения смисъл, както и по отношение на претендираната от ищеца законната лихва, считано от 01.03.2018г. Ето защо следва в този смисъл да се допълни и съдебното решение, като диспозитива на решението следва да бъде допълнен относно произнасяне в тази част.

Предвид изложеното и на осн. чл.176, ал.2 вр. ал.1 от АПК Съдът,

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение №764 от 28.04.2022г., постановено по адм.д. № 2441 от 2021г. на Административен съд-Пловдив, X състав, КАТО:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В.Р.П., ЕГН **********, за претърпени неимуществени вреди за периода 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018г.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: