Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 44
гр. Враца,07.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 26.02.2019
г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N125 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№8234 от 22.10.2018 г.К.И.М.,ЕГН********** *** е предявил
чрез адв.И.Й. ***"АД
ЕИК ***,гр.София 1407,бул.***иск за сумата 54 000 лв.,представляваща разлика между частично предявения и
уважен иск в размер на 26000 лв. до пълния размер от 80000лв.-представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди настъпили при ПТП на
06.10.2014 г.,около 17.00 ч. в с.***,обл.Видин.
Сезира
съда с искане да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 54 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на
деликта-06.10.2014 г. до окончателното плащане,както и всички разноски по
делото.Посочва банкова сметка ***уми при уважаване на иска.
Ищецът
поддържа,че ответникът е сключил на 26.06.2014г. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 02114001708835,
валидна от 26.06.2014г. до 26.06.2015г., за следния лек автомобил: марка
„ФИАТ" с ДК № СА****ХР.
При
ПТП на 06.10.2014г., около 17,00ч., в с. ***, обл.
Видин, на ул. ***, на главен път Е79, водачът ***, управлявайки горното МПС
загубил контрол над автомобила, който напуснал пътното платно и се блъснал в
бетонен стълб, като по този начин причинил следните телесни увреждания на
ищеца- пътник в лекия автомобил:
-Раздробена диафизарна
фрактура на дясната раменна кост;
-Фрактура на кондила
на дясната раменна кост;
- Счупване на олекранона
на дясната лакътна кост;
Твърди,че
вината на водача И. за настъпване на процесното ПТП
била установена с влязла в сила присъда № 10 от 01.02.2018г. по НОХД №
258/2017г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин.
Ищецът
постъпил със силни болки и невъзможност да движи силно отеклата си дясна ръка в
болница в гр.Враца, където били направени съответните изследвания и установени
травмите. Била поставена шина на ръката и на следващия ден ищецът напуснал
болницата, за да продължи лечението си в Италия, където живее. В Италия била
проведена операция, при която била поставена метална остесинтеза
на ръката и в продължение на няколко месеца ищецът ползвал апарат, който
прикрепял ръката. Ищецът продължил да изпитва силни болки и да не може да движи
ръката си, като през целия период за него се грижела съпругата му. Ищецът не
можел да си служи с ръката около 7 месеца след катастрофата. Към настоящия
момент ищецът има ограничение на движенията на дясната ръка, които му създават
големи неудобства, тъй като е десничар. Ищецът изпитва болки, особено при
промяна на времето и натоварване. От операцията е останал траен загрозяващ
белег.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 14682/2015г. по описа на СГС, I - 7 състав, ЗД
„Бул Ине" АД, като застраховател на виновния
водач, е осъдено да заплати на пострадалия К.М. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП в размер на 26000лв., ведно
със законната лихва от датата на деликта -
06.10.2014г. до окончателното плащане. Искът е уважен изцяло и е предявен като
частичен от 80 000 лева.
Ищецът
пояснява,че настоящият иск предявява за сумата от 54 000 лева, представляваща разликата
между присъденото и изплатеното обезщетение на ищеца в размер на 26 000 лева до
пълния размер от 80 000 лева.
Сезира
съда с искане да осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 54 000
лева/петдесет и четири хиляди лева/, представляващи разликата между частично
предявения и уважен иск в размер на 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/
до пълния размер от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди при гореописаното ПТП, ведно със
законната лихва от датата на деликта - 06.10.2014г.
до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Моли,всички
присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски да бъдат преведени по
клиентската банкова сметка *** „Адвокатско дружество „Й. и Е.” (по чл. 39 от
Закона за адвокатурата), както следва: IBAN: ***, BIC: ***.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№ 9141 от 20.11.2018 г. от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК № ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. А. И. ,Съдебен адрес:***
С подадения отговор ответникът оспорва иска
изцяло по основание и размер.
Застъпва
становище,че определеното обезщетение но гр.д. № 14682/15г. по описа на СГС,
изцяло репарира вредите на ищеца, поради което настоящата претенция е
неоснователна.
Оспорва
иска по размер като
завишен и поддържа че исковата претенция в заявения размер,не съответства на чл. 52 ЗЗД.
Признава
обстоятелството,че на 06.10.2014г. К.И.М. е бил участник в ПТП и е бил увреден.
Вследствие на инцидента е получил телесни увреждания, изразяващи се в травма на
дясната ръка - диафизарно счупване на дясната раменна
кост и счупване на вътрешния (медиален) епикондил на
същата кост. Тези травми са били лекувани с помощта на гипсова имобилизация (първоначално), а в по-късно и оперативно
(метална стабилизация) в Италия.
Посочва,че
е писал становище по заведеното дело №14628/2015г.
Твърди,че
по настоящото дело, представената медицинска документация е същата, както и в
предишното, като е прибавен преведен от италиански документ от 13.03.2018г. - "Доклад
за съдебно-медицински преглед на лицето К.И.М. по темата гражданска отговорност",
изготвен, по желание на ищеца, от проф. д-р М.В. - хирург, специалист по
медицинско право и застраховане.
В този документ, въз основа единствено на
изявленията на заинтересованата страна и на база на представената от нея
документация, се описват етапите на проведеното лечение и рехабилитация, като
завършва с оценка по стандартите в Италия за наличие на остатъчни дефекти във
функцията на дясната ръка (описани са подробно в края на документа).
Поддържа,че
документът завършва с израза:"Настоящият съдебно-медицински доклад не
представлява доказателствен материал за целите и
нуждите".
Поддържа,че
обезщетението,което се претендира от ищецът в размер на 54 000 лв.е
завишено.Застъпва становище,че ако се
вземат предвид данните за остатъчни отклонения в движенията на дясната ръка
(които е възможно да отзвучат напълно), описани в представения нов документ -
„Доклад от 13.03.2018г., може да се обезщетят болките и страданията претърпени
от ищеца още със сума в размер до 1 000 лева.
С
отговора ответникът въвежда
възражения:
1.възражение
за съпричиняване от
страна на пострадалия ищец, който не е ползвал предпазен колан, като така се е
поставил в превишен спрямо нормалния риск.
2.възражение
за изтекла погасителна давност по отношение иска
за главница и лихва.
Препис
от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,но той не е упражнил правото
си да подаде допълнителна искова молба.
При
така изложените по-горе позиции на страните в правния спор по правната
квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът приема,че са предявени обективно кумулативно съединени
искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ и
дата на застрахователния договор 26.06.2014г./вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното
обезщетение с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД.
Не
е спорно между страните,че автомобилът, при управлението на който е причинено
ПТП-то, има сключена застраховка „ГО”,като ответникът е сключил на 26.06.2014г.
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№ 02114001708835, валидна от 26.06.2014г. до 26.06.2015г., за следния лек
автомобил: марка „ФИАТ" с ДК № СА****ХР,което обстоятелство се признава от
ответника,поради което съдът прие,че този факт не подлежи на доказване.
По
делото е представена в заверен препис Присъда №10 от 01.02.2018 г. постановена
по НОХ Дело №258/2017 г. на Видински окръжен съд,влязла в законна сила на
16.02.2018 г.
На
основание чл.300 ГПК,присъдата като акт на наказателния съд обвързва
гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е
извършено деянието ,неговата противоправност и
виновността на дееца.
Страните
спорят относно:че в резултат на
пътно-транспортно произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба телесни увреждания, налице ли
е съпричиняване и размерът на търсеното обезщетение,както
и погасеното ли е вземането на ищеца за главница и лихви по давност.
Съдът
разпредели доказателствената тежест,като възложи на
ищеца да проведе пълно и пряко
доказване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца вреди-телесни увреждания
и психически страдания,причинно- следствена връзка между деликта
и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и
застрахователя,както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения.Единствено субективния елемент -вината-се предполога
до доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а
именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди,както и възражението си,че вземанията на ищеца са
погасени по давност.
По така разпределената доказателствена
тежест от страните възражения не са постъпили.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото заверен препис от Присъда №10 от 01.02.2018 г. постановена по НОХ Дело №258/2017 г. на Видински окръжен съд,влязла в законна сила на 16.02.2018 г. се установява,че застрахования при ответника водач станал причина за ПТП, ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан с ЕГН:**********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.10.2014г. около 17:00ч. в с.***, общ.***, обл.Видин, на ул. ***срещу дом №11, при управление на МПС - л.а.“ФИАТ-УЛИСЕ“ с рег.№СА****ХР, нарушил правата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да се превишават следните стойности на скоростта км/п: Категория „В” - населено място - 50км/ч“, като се движел с 69км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О. от с.***, обл.Варна, с ЕГН:********** и средна телесна повреда на К.И. ***, ЕГН:**********, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен, десен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.З, буква „б“, предл-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.36 и чл.54 е осъден и му определя наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 3/три/ години, което наказание на основание чл.58а от НК се намалява с 1/3.
От мотивите на присъдата се установява,че преди започването на съдебното следствие, подсъдимият и неговият защитник поискали производството
по делото да се движи
по реда на
глава XXVII на НК, тоест по реда
на съкратеното съдебното следствие и по конкретно по
реда на чл.371, т.2 от НК и съответно подсъдимият признал изцяло
всички факти от обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Прието е
с присъдата,че при пътно транспортното произшествие, на седящия на
предната дясна седалка пострадал К.И.М. било причинено: раздробяващо счупване на дясната мишнична
кост в дифизарната й част и счупване над кондила на
дясна раменна кост, като поради
многофрагментарното счупване
се наложило оперативно наместване и обездвижване, т.н. метална остеодинтеза. Тези счупвания изисквали обездвижване и ненатоварване
на крайника за 5-6 месеца и наказателният съд е квалифицирал причинените на пострадалия М. увреждания като средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
По повод
възражението на ответника,че пострадалият е допринесъл за настъпилите
увреждания,тъй като е бил без предпазен колан и е налице съпричиняване
по искане на ответника беше изслушана съдебна-автотехническа
експертиза.
От
заключението на вещото лице инж.К.Х. се установява,че автомобилът,в който е
пътувал пострадалият "Фиат",модел"Улисе",с
рег.№СА**** ХР е произведен и първоначално регистриран през 2000 г.Официален
вносител на тази марка автомобил е фирма"Ауто Италия" и по данни на
фирмата вносител е фабрично оборудван с предпазни обезопасителни
колани,както следва:предни лява и дясна седалка.Поставените предпазни обезопасителни колани на предните седалки
са:триточков,бедрено-раменен,тип-инерционен.Този тип колани били ефективни при
челни удари.
Пострадалият
при възникналото ПТП е седял в лекия автомобил на предна дясна седалка,която е
оборудвана с предпазен колан.Изхождайки от вида на травматичните увреждания
вещото лице е дало заключение,че пострадалият е бил с предпазен колан,който го
е предпазил от получаване на по-големи телесни увреждания,но не е могло да го
предпази изцяло,в резултат на което е получил травми.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза изготвено от Д-р К.-ортопед
-травматолог,се установява, че ищецът при процесното
ПТП е получил раздробено счупване на дясна раменна кост и счупване на олекранона/израстъка/ на дясна лакътна
кост.Това увреждане е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.Проведено
му е оперативно-ортопедично лечение-кръвно наместване с метална остеосинтеза.Оздравителният период е бил около 3-4 месеца.Ищецът
е търпял болки и страдания по време на счупването и оздравителния период,като е
възможно и към момента да търпи такива.Белезите са от оперативни интервенции-ръбци,които не променят драстично външния вид и
не са загрозяващи.Уврежданията са възстановени,но не е възстановен пълния обем
на безболезнени активни движения в областта на раменната и лакътната
стави на ДГК,като прогнозата е песимистична.
Съдът
приема заключенията на вещите лица за изготвени компетентно.Страните не са
оспорили същите.
По
делото са изслушани свидетелските показания на Н.М.Г.,сестра на ищеца във
връзка с претърпените от брат й неимуществени вреди,които съдът кредитира за
достоверни.Тя установи какви неудобства и страдания е претърпял ищеца в
резултат на получените увреждания,както и обстоятелството,че е бил висок разряд
заварчик.След увреждането не е могъл повече да упражнява професията си,тъй като
все още при натоварване изпитва болка.Установява още,че ищецът при физическо
натоварване търпи болки и изпитва негативни емоции от това,че вече не е
способен да извършва дейности в ежедневието свързани с физическо натоварване на
увредения крайник,тъй като изпитва физическа болка.
При така
изложеното,съдът приема,че ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за
неимуществени вреди за причинени телесни увреждания,в резултат на ПТП настъпило
на 06.10.2014 г.
В изготвения по делото доклад
,съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че ответникът е
сключил на 26.06.2014г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № 02114001708835, валидна от 26.06.2014г. до
26.06.2015г., за следния лек автомобил: марка „ФИАТ" с ДК № СА****ХР
поради признанието му от ответника обективирано в
подадения отговор.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./,трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите,спрямо увредения.
Съдът
приема за безспорно установено,че причинените телесни увреждания на ищеца са в
пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП на
06.10.2014 г.,като представената по
делото в заверен препис присъда, на основание чл.300 ГПК, като акт на
наказателния съд обвързва гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието,
относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправност
и виновността на дееца.
*** с ЕГН:**********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.10.2014г. около
17:00ч. в с.***, общ.***, обл.Видин, на ул. ***срещу
дом №11, при управление на МПС - л.а.“ФИАТ-УЛИСЕ“ с рег.№СА****ХР, нарушил
правата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да се превишават
следните стойности на скоростта км/п: Категория „В” - населено място - 50км/ч“,
като се движел с 69км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в бетонен стълб,
като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О. от с.***, обл.Варна, с ЕГН:********** и средна телесна повреда на К.И.
***, ЕГН:**********, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен,
десен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.З, буква „б“, предл-во,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.36 и чл.54 е
осъден и му е определено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 3/три/
години, което наказание на основание
чл.58а от НК е намалено с 1/3.
Съдът приема,че са налице
предпоставките да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователното дружество за настъпилите вреди.
Неоснователно е възражението на
ответното дружеството за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице,тъй като съгласно от заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза пострадалото лице по време на процесното
ПТП е било с поставен предпазен колан,поради което няма основание да се приложи
разпоредбата на чл.,51,ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост-принципът за
справедливо обезщетяване на болките и страданията се основава на цялостна
преценка на конкретните обективни обстоятелства.
В процесния
случай,искът с който е сезиран съда е частичен за сума в размер от 54 000
лв.Ищецът признава,че е сезирал СГС с частичен иск за присъждане на обезщетение
в размер на 26 000 лв.от цяла сума в размер на 80 000лв.и застрахователят е бил
осъден да му заплати сумата в размер на 26 000лв.,обстоятелството което е
установено с представения по делото заверен препис от Решение №4075 от
08.06.2017 г. постановено по гр.д.№14682/2015 г. по описа на СГС.
Съдът,като отчете приетото с
ТР№1/17.07.2001 г., ОСГТК,ВКС,с оглед мотивите на което нов иск за същото
вземане не може да се предяви само ако предходно предявеният иск е бил изцяло
отхвърлен,тъй като само в този случай се отрича цялото спорно право и Определение
№995 от 26.10.2017г., постановено по гр.д.№1099 по описа на четвърто гражданско
отделение на съда за 2017 г.,както и формирана съдебна практика по реда на
чл.290 ГПК-Решение №89 по т.д.№716/2010 г.,1-во т.о и Решение №133 по
т.д.№133/2011 г.,2-ро т.о.,в която се застъпва разбирането,че решението по
частичен иск формира сила на пресъдено нещо по
отношение на уваженото съдебно предявено право,включително и по неговия
размер,но същевременно силата на пресъдено нещо не се
разпростира и върху останалия размер на вземането,който не е бил предявен и за
която част следователно може да бъде предявен нов иск,приема че искът с който е
сезиран е допустим.
Ответникът в подадения отговор на
исковата молба застъпва становище,че определеното обезщетение но гр.д. №
14682/15г. по описа на СГС, изцяло репарира вредите на ищеца, поради което
настоящата претенция е неоснователна.
Оспорва
иска по размер като
завишен и поддържа че исковата претенция в заявения размер,не съответства на чл.52 ЗЗД.
Относно размерът на дължимото според съда
обезщетение,съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен
еквивалент,са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие,характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са приключили,както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите,както и да се съобрази с
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Отчитайки предмета на застрахователното
покритие по този вид имуществена застраховка,следва извода,че съдържанието и
размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди,зависи от деликтното обезщетение.При последното
е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията,съгласно
чл.52 ЗЗД.
В процесния
случай ищецът е получил вследствие ПТП травматологични увреждания:раздробена диафизарна фрактура на дясната раменна кост;фрактура на кондила на дясната раменна кост;счупване на олекранона на дясната лакътна
кост. Проведено му е
оперативно-ортопедично лечение-кръвно наместване с метална остеосинтеза.Оздравителният
период е бил около 3-4 месеца.Ищецът е търпял болки и страдания по време на
счупването и оздравителния период,като е възможно и към момента да търпи
такива.Белезите са от оперативни интервенции-ръбци,които
не променят драстично външния вид и не са загрозяващи.Уврежданията са
възстановени,но не е възстановен пълния обем на безболезнени активни движения в
областта на раменната и лакътната стави на ДГК,като
прогнозата е песимистична.
По
делото са изслушани свидетелските показания на Н.М.Г.,сестра на ищеца във
връзка с претърпените от брат й неимуществени вреди,които съдът кредитира за
достоверни.Тя установи какви неудобства и страдания е претърпял ищеца в
резултат на получените увреждания,както и обстоятелството,че е бил висок разряд
заварчик.След увреждането не е могъл повече да упражнява професията си,тъй като
все още при натоварване изпитва болка.
Критерият
за справедливост,следва да бъде съобразен и с икономическата конюктура в страната,както и от общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото,в основата на
което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за
физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства.В този смисъл е налице
константна практика на ВКС.Съобразно формираната практика, икономическата конюктура е в основата
и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования на
трети лица.Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за
задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000лв.,за всяко
събитие,са достигнали до 700 000лв.,при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева-при две и повече пострадали лица.Последните
посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010
г.,като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите,съгл.§ПЗРКЗ и чл.266 КЗ/отм./.Независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие,при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия,а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало
да се имат предвид и съответните нива на застрахователното покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
Следователно,за
да бъде справедливо обезвъзмездено,по смисъла на
чл.52 ЗЗД,увреденото от деликт лице е нужно да бъдат
отчетени и взети предвид характера и тежестта на самото телесно
увреждане,интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,така и икономическите условия
на живот в страната към момента на
увреждането.
При така
изложеното,съдът приема,че обезщетението за неимуществени вреди,паричния
еквивалент на болките и страданията на ищеца,определен към момента ,следва да
бъде присъдено в заявения от него размер от 54000лв.,като това мотивира съдът
да уважи изцяло частичната претенция в размер на сумата 54 000 лв..
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца,което се поддържа и в с.з.От ангажираните в тази насока доказателства-
въпроси към съдебните експертизи не се доказа наличието на такова от страна на
ищеца.
Съобразно
въведеното с т.7 на ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по
смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му
в настъпването на увреждането е
конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в
частност-в нарушение на Закона за движение пътищата и виновно.
В процеса не бе установено,от съдебно-автотехническата експертиза,пострадалият да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,тъй като е бил с предпазен
колан,който е намалил степента на получените увреждания.
Предвид така изложените съображения,съдът
приема възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия за неоснователно,като недоказано.
При
този правен извод на съда,последният дължи произнасяне по своевременно
въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на главницата и
лихвите.
Прякото
право на третото лице срещу застрахователя, произтича от закона ,а не от
клаузите на застрахователния договор и се намира във функционална зависимост от
деликтното право на увредения,породено от
непозволеното увреждане.Съгласно чл.197 от КЗ/отм./ обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди по застраховка "Гражданска
отговорност"се погасяват с изтичането на пет години от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
В процесния случай застрахователното събитие/пътно-транспортното
произшествие/ от което ищецът е претърпял травматични увреждания е настъпило на
06.10.2014 г.т.е давността за предявяване на пряк иск на пострадалия за обезвреда/в случая неимуществени вреди/ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента
изтича на 06.10.2019 г. Исковата молба на ищеца е изпратена по пощата на
19.10.2018г.,видно от пощенското клеймо върху плика,при което съдът приема,че
исковата му претенция не е погасена по давност,а възражението на ответника
,съдът приема за неоснователно.
След
като застрахователното обезщетение зависи от деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него,то в тежест на застрахователя в
хипотезата на чл.226,ал.1 КЗ е да покрие и лихвите за забава,когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице.
Лихвите
върху обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се дължат съгласно
общото правило за непозволено увреждане/чл.84,ал.3 от ЗЗД/-от деня на увреждането,както
и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на
чл.233,ал.2,изр.1-во от КЗ.
По акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
обезщетението по чл.52 ЗЗД,ответникът е направил възражение за погасяване на
вземането по давност по чл.111,б."в" ЗЗД.
С
решение №69 от 08.06.2011 г.постановено по т.д.№685/2010 г. по описа на
ВКС,1-во т.о,с което е отменено постановено решение от САС,е указано на въззивния съд,че при произнасяне по възражението за изтекла
давност,следва да съобрази решение №97 от 06.07.2009 г. постановено по
т.д.№745/2008 г. на ВКС,ТК 2-ро т.о,в което е прието,че вземането за лихви,при
упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданска отговорност на
деликвента ,се погасява с тригодишна давност,съгласно
чл.111, б."в ЗЗД , считано от деня на настъпване на ПТП,от която дата
е изискуемо вземането за непозволено увреждане.
В
този смисъл е и Решение №67 от
24.06.2011 г. на ВКС по т.д.№323/2010 г.,1-во т.о.
Съдът
отчете и формираната съдебна практика,че при предявен частичен иск ,когато
горницата е предявена в отделно производство,в отделен следващ процес,спрямо
нея липсва ,както прекъсване,така и спиране на давността, породени от
завеждането на частичния иск./в този смисъл Определение №445 от 06.07.2017 г. по
дело №692/2017 г. на ВКС,ТК,2.ро т.о.
Като
отчете формираната съдебна практика и чл.111,б."в" от ЗЗД,съдът
приема,че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателно за времето до 19.10.2017 г.т.е три
години преди завеждане на исковата молба,като законната лихва по реда на
чл.86,ал.1 ЗЗД върху дължимото обезщетение от 54000лв., следва да бъде
присъдено от датата 19.10.2018 г.до окончателното изплащане на главницата,като
за периода от 06.10.2014 г. до 19.10.2018 г. искането е погасено по давност.
При
гореприетото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 54000лв. -обезщетение,ведно със законната лихва по реда
на чл.86,ал.1 ЗЗД върху дължимото обезщетение от 54000лв., следва да бъде
присъдено от датата 19.10.2018 г.до окончателното изплащане на главницата,като
за периода от 06.10.2014 г. до 19.10.2018 г. искането е погасено по давност.
Ищецът
не е направил искане за присъждане на разноски за адвокат,като в представения
по делото Договор за правна защита и съдействие /л.6/е отбелязано ,че
възнаграждение се дължи при приключване на делото съгласно фактура.
На основание чл.78,ал.6 ГПК,следва
ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на съда д.такса в размер на
сумата 2160 лв. и 200 лв. разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Водим от изложеното,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗД БУЛ ИНС"АД ЕИК ***,гр.София
1407,бул.***представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на К.И.М.,ЕГН********** *** сумата от 54 000 лв./петдесет и четири хиляди лева/,представляваща разлика
между частично предявения и уважен иск в размер на 26000 лв. до пълния размер
от 80000лв.-представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди ,изразяващи
се в болки и страдания от причинени травматични увреждания:раздробена диафизарна фрактура на дясната раменна кост;фрактура на кондила на дясната раменна кост;счупване на олекранона на дясната лакътна
кост,проведено оперативно-ортопедично
лечение-кръвно наместване с метална остеосинтеза,довели
до трайно затруднение движението на горен, десен крайник ,за срок по дълъг от 30 дни,с период на
възстановяване около 4-5 месеца,като не е възстановен пълния обем на
безболезнени активни движения в областта на раменната и лакътната
стави на ДГК и прогнозата е песимистична,в резултат на претърпяното от него ПТП на
06.10.2014 г.,в с.***, обл.Видин,ведно със законната
лихва от 19.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата по клиентската банкова сметка *** „Адвокатско дружество
„Й. и Е.” (по чл. 39 от Закона за адвокатурата), както следва: IBAN: ***, BIC: ***,като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 06.10.2014 г. до 19.10.2018 г.,като погасен по давност.
ОСЪЖДА
"ЗД БУЛ ИНС"АД ЕИК ***,гр.София
1407,бул.***представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сума в размер на 2360 лв. включваща:д.такса в размер на
сумата 2160 лв. и 200 лв. разноски за съдебно-медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от деня на
получаване съобщение за неговото изготвяне с приложен препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: