№ 993
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100504240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2738/ 21.03.2022г., подадена от взискателя по
изпълнителното дело „М.“ ООД, чрез. адв. Р.Ш. срещу Постановление на ЧСИ С. А. от дата
22.02.2022г., с което е прекратено изпълнително дело №: 20219190400787 на основание чл.
433, ал.1,т.1 ГПК. Жалбоподателят претендира отмяна на постановлението като неправилно
и незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски за производството. Поддържа,
че изпълнителното дело е образувано на 23.12.2021г. въз основа на издадения на
08.12.2021г. изпълнителен лист, като счита, че са му присъдени по акта сумата от 5200 евро
и върху нея следва да се начислява законна лихва, също в евро. Поддържа по подробно
изложените мотиви, че лихвата върху олихвяемата главница от 5200 евро за периода от
12.03.2020г. до датата, на която е получил плащане в размер на сумата от 13 723,25 лв.,
което не оспорва, че е извършено на 13.12.2021г., би следвало лихвата да е 927,41 евро,
поради което дългът ведно с присъдените разноски към дата 13.12.2021г. е 13 726,08 лв., а не
платената сума от 13 723,25 лв. Предвид горното поддържа, че има неплатена разлика от
1,44572143 евро, остатъчна главница, тъй като длъжникът не бил посочил какво погасява и
върху нея се дължала законна лихва от дата 14.12.2021г. до окончателното плащане,
дължали му се и разноски – 5 лв. – такса за издаване на ИЛ, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение и други такси и разноски. Предвид подробно изложените съображения
счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че задължението е погасено преди
образуване на изпълнителното дело и претендира отмяна на постановлението.
Взискателят „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в
писмени възражения от 08.04.2022г. Сочи, че сумата е присъдена в лева, а не в евро и
1
изчисляването на законната лихва е в лева, поради което счита, че е платил изцяло и
напълно задължението си преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че дори и да се
възприемат доводите на жалбоподателя и с оглед евровата равностойност да има
незаплатена разлика от 2,83 лв., както се претендира от жалбоподателя, то сумата е
незначителна, той е платец с публично известни сметки, следвало е да се обърне към него за
евентуално изплащане на разликата, а образуването на изпълнително дело за представлява
недобросъвестно поведение на взискателя и злоупотреба с право.
ЧСИ С. А. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело № 20219190400787, по описа на ЧСИ С. А.е образувано по
молба на взискателя „М.“ ООД, представляван(а) от адв. Р.Ш., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 08.12.2021 г. от СРС, на основание Съдебно решение по ГД № 13808 от
2020 г. на СРС, 179 св/отд. и гр.д. № 1408 от 2021 г. на СРС, 2-Д с-в/отд., като видно от
същия „Ю.Б.“ е осъден да заплати на „М.“ ООД сумата от 10 170,31 лв. / левовата
равностойност на 5200 евро/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78 от ГПК 1241,91 лв. –
разноски и допълнително 500 лв. – разноски в производството пред СГС.
Не се спори по делото и се установява от приложения на стр. 25 документ- преводно
нареждане, че на 13.12.2021г. „Ю.Б.“ е платил с основание двете гореописани дела сумата от
общо 13 723,25 лв. Получаването на плащането не е спорно и се признава и от взискателя в
самата молба за образуване на изпълнителното дело и в жалбата.
В молбата за образуване на изпълнителното дело при описание на дължимите суми,
„М.“ ООД е посочил, че претендира разноски за първа инстанция в размер на 1506,81 лв., но
видно от самия изпълнителен лист, присъдените разноски са в по-малък размер – 1241,91 лв.
Това е видно и от определението по чл. 248 от ГПК, представено от банката на стр. 34 от
изпълнителното дело.
Покана за доброволно изпълнение, изх.№418/11.01.2022г., е връчена на длъжника на
17.01.2022г. чрез „Б.П.“ ЕАД, като търсената сума по същата е непогасена част от
главницата по изпълнителния лист в размер на 267,57 лв., законна лихва 3,05 лв. и
описаните разноски.
С молба, вх. №737/21.01.2022г., длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело поради погасяване на дължимите суми още на 13.12.2021г. е
представил доказателства и платежно нареждане за сумата от 13 723.25 лв., която включва:
10 170.31 лв. главница /левовата равностойност на 5200 евро, съгласно фиксинга на БПБ 1
евро за 1.95583лв/, законната лихва върху така посочената главница в размер на 1811,03 лв.
за периода от 12.03.2020Г. /подаването на исковата молба / до 13.12.2021г.; разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 1241,91 лв., разноски пред въззивния съд в размер на
2
500 лв. Молбата е изпратена за становище от взискателя с уведомление, като е постъпило
становище на взискателя, вх.№1729/18.02.2022г., стр.48 от изп.дело, в което същият твърди,
че делото не следва да се прекратява поради наличието на остатъчен дълг, който не е
погасен с извършеното от длъжника плащане на 13.12.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни.Съгласно чл. 435,
ал.1 т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването
на принудителното изпълнение, поради което атакуваният акт – постановление за
прекратяване на изпълнителното дело е от кръга на обжалваемите, жалбата е подадена от
активнолегитимирано лице – взискателя и е процесуално допустима като следва да бъде
разгледана по същество.
В разпоредбата на чл. 433 ал.1 от ГПК са изброени основанията, при които може да
бъде прекратено изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено
от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди
образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде
удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от
банка. В случая след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е
представил преводно нареждане от 13.12.2021г., с която е платена по процесните дела
сумата от общо 13723,25 лв., като плащането не се оспорва от взискателя, напротив същият
признава получаването му изрично и в самата си молба, но твърди, че има остатъчен дълг,
който в молбата за образуване е посочил, че е 267,57 лв. – главница, ведно с лихва и
разноски.
Спорният въпрос с оглед извода дали е налице плащане от страна на длъжника преди
датата на образуване на изпълнителното дело, което е по молба от 23.12.2021г. е дали
вземането е погасено изцяло чрез извършеното на 13.12.2021г. плащане или има непогасен
остатък. Жалбоподателят поддържа, че му се дължи главница в евро и съответно законната
лихва, изчислена в евро върху дължимата сума от 5200 евро, се явява в размер на 927,41
евро, поради което дългът ведно с присъдените разноски към дата 13.12.2021г. е 13 726,08
лв., а не платената сума от 13 723,25 лв. Счита, че като не е посочено какво точно се
погасява и не е платено всичко, има неплатена разлика от 1,44572143 евро, остатъчна
главница, и върху нея се дължала законна лихва от дата 14.12.2021г. до окончателното
плащане, дължали му се и разноски – 5 лв. – такса за издаване на ИЛ, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение и други такси и разноски.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че присъдената
му главница е в евро. Видно и от диспозитива на представеното решение, и от самия
3
изпълнителен лист, на „М.“ ООД е присъдена главница в лева. Записано е, че така
присъдената главница представлява левова равностойност на сума в евро, но няма
осъдителен диспозитив по изпълнителния титул в евро. Предвид горното дължимата
главница по издадения изпълнителен лист, както е записано и в съдебното решение е в лева.
Ако е считал, че неправилно СРС му е присъдил сумата в лева, при претенция в евро, като
няма данни как точно е заявено в исковата молба, респ. че размерът на сумата по
изпълнителния лист – 10 170,31 лв. не съответства на дължимата му сума в евро,
жалбоподателят е могъл да сезира СРС за очевидна фактическа грешка. В случая, обаче, по
изпълнителният лист е присъдена главница в лева и следователно върху нея и в лева следва
да се изчислява законната лихва. Предвид горното съображенията на жалбоподателя, че
лихвата следвало да се изчисли в евро и възлизала на 927,41 евро, като по отношение на
техническите му изчисления след справка от съда по системата за изчисляване на лихви
онлайн, е видно, че няма разминаване, поради което няма необходимост от специални
знания и назначаване на експертиза с такава задача, както е поискано от жалбоподателя,
защото и съдът установява този размер лихва, но ако сумата е присъдена е в евро, са
неоснователни. Присъдената на взискателя главница, която е олихвяема е в лева и лихвата
следва да бъде изчислена в лева, като съдът с помощта на компютърната програма за
изчисление на законна лихва установи, че лихвата за периода възлиза на сумата от 1811,03
лв., колкото е и платената от длъжника. Предвид горното не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя, че след плащането от 13.12.2021г. имало неизплатен остатък. С
това плащане длъжникът е погасил присъдената главница в размер на 10 170,31 лв., както е
по диспозитива на съдебното решение и изпълнителния лист, горепосочената законна лихва
и разноските в размера по изпълнителния лист, а не както са посочени неправилно в по-
голям размер от взискателя в молбата за образуване на делото, тъй като няма присъдени
разноски 1506,81 лв. за СРС, а същите са по ИЛ в размер на 1241,91 лв. съгласно
определение по чл. 248 от ГПК, представено от длъжника, което взискателят не е споменал
и представил. Това, че погрешно взискателят е възприел, че му е присъдена главница в лева,
дори и да е претендирал горното, без да има даннни за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на съдебния акт и при така присъдените по него суми, както е и
издаден изпълнителния лист, а именно сума в лева, няма основание да се приеме, че сумата
се дължи в евро и следва лихвата да е в евро. Предвид горното съдът споделя извода на
ЧСИ, че сумата е платена преди датата на образуване на изпълнителното дело и изводът на
съдебния изпълнител за прекратяването му следва да бъде споделен, като обжалваното
постановление е правилно, а жалбата – неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се следват, а ответната страна
не е поискала присъждане на такива в подаденото писмено възражение.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 2738/ 21.03.2022г., подадена от
взискателя по изпълнителното дело „М.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес – гр.
София, бул.“*******, чрез. адв. Р.Ш. срещу Постановление на ЧСИ С. А. от дата
22.02.2022г., с което е прекратено изпълнително дело № 20219190400787 на ЧСИ С. А..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ С. А..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5