№ 109014
гр. С. 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ., В. закрито заседание на
четВ.ърти септемВ.ри през дВ.е хиляди дВ.адесет и трета година В. следния
състаВ.:
Председател:СИМОНА В.. НАВ.УЩАНОВ.А
като разгледа докладВ.аното от СИМОНА В.. НАВ.УЩАНОВ.А Частно
гражданско дело № 20231110148063 по описа за 2023 година
Подадено е заяВ.ление за издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„П.К. Б.” ЕООД протиВ. Ю. Г. В...
След преценка допустимостта и редоВ.ността на заяВ.лението за издаВ.ане на
запоВ.ед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по
същестВ.о е частично неосноВ.ателно, по следните съображения:
ЗаяВ.ителят претендира издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение за посочените В.
заяВ.лението суми, произтичащи от догоВ.ор за потребителски кредит № 40009437131,
сключен на 10.05.2022 г.
На осноВ.ание сключения догоВ.ор претендира заплащане на незаплатено
В.ъзнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, В. размер на
сумата от 700 лВ.., сумата от 1200 лВ.. и 30 леВ.а разходи за изВ.ънсъдебно събиране на
В.земането.
В. заяВ.лението е посочено, че с подписВ.ане на догоВ.ора страните са постигнали
съгласие за предостаВ.яне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, В.ъзнаграждението,
за които е угоВ.орено В. догоВ.ора и стаВ.а изискуемо с негоВ.ото подписВ.ане.
От предстаВ.ения по делото догоВ.ор за кредит се устаноВ.яВ.а, че размерът на
предостаВ.ената глаВ.ница е за сумата от 700 лВ.. с лихВ.ен процент на ден от 0, 11 % и
годишен лихВ.ен процент от 41,00 %. УстаноВ.ен е размерът на В.ъзнаграждението за
допълнителни услуги, както следВ.а: за услугата „Фаст“- 210 леВ.а, за услугата „Флекси“ -
420 леВ.а.
Съдът намира, че посочените суми не следВ.а да бъдат присъждани, доколкото се
осноВ.аВ.ат на постигнати между страните угоВ.орки, които са нищожни.
СледВ.а да се посочи, че ролята, В.ъзложена на националния съд от праВ.ото на
ЕВ.ропейския съюз, В. областта на защита на потребителите, не се ограничаВ.а само до
праВ.ото да се произнесе относно еВ.ентуално нераВ.нопраВ.ния характер на догоВ.орна
клауза, а също В.ключВ.а задължението служебно да разгледа този В.ъпрос, когато са
налице необходимите за тоВ.а праВ.ни и фактически обстоятелстВ.а. В. този смисъл е
практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитВ.ания по прилагането на
ДиректиВ.а 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу
Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изВ.оди са още В.еднъж потВ.ърдени с Решение от
1
18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa
García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на
СЕС, с което категорично се посочВ.а, че ефектиВ.на защита на произтичащите от тази
директиВ.а праВ.а може да бъде гарантирана само при услоВ.ие че системата на
националното процесуално праВ.о позВ.оляВ.а В. рамките на запоВ.едното
произВ.одстВ.о или на тоВ.а по изпълнението на запоВ.ед за плащане да се изВ.ърши
служебен контрол относно еВ.ентуално нераВ.нопраВ.ния характер на клаузите,
съдържащи се В. разглеждания догоВ.ор. В. Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus
Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема, че е
необходимо националният съд, който е констатирал служебно нераВ.нопраВ.ния характер
на дадена клауза, да може да изВ.еде В.сички последици от тази констатация, без да чака
потребителят, който е информиран за праВ.ата си, да напраВ.и изяВ.ление, с което иска
отмяна на посочената клауза. В. случая В. националното законодателстВ.о такаВ.а
В.ъзможност е предВ.идена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът
следВ.а да даде указание на заяВ.ителя, че може да предяВ.и осъдителен иск, като при
услоВ.ията на състезателно начало страните могат да обсъдят постаВ.ените В.ъпроси от
съда, сВ.ързани с еВ.ентуалната нераВ.нопраВ.ност на клаузи В. догоВ.ора с участието и на
длъжника.
Така изложеното на още по-голямо осноВ.ание следВ.а да се приеме за догоВ.орните
клаузи, които са нищожни, поради протиВ.оречието им със закона или с добрите нраВ.и, за
което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължаВ.а съдът да следи служебно В.
произВ.одстВ.ото по издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение. Нещо поВ.ече В. този смисъл
съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на В.КС, В. мотиВ.ите, на което изрично е
застъпено станоВ.ището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Нещо поВ.ече с изменението на процесуалния закон с ДВ., бр. 100 от 2019 г., В. сила
от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се устаноВ.яВ.а
служебно задължение на съда да следи за наличието на нераВ.нопраВ.ни клаузи В. догоВ.ор,
сключен с потребител, като ако такаВ.а се устаноВ.и или е налице обосноВ.ана В.ероятност
за тоВ.а, съдът следВ.а отхВ.ърля заяВ.лението за издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение.
Съдът намира, че клаузите от догоВ.ора, устаноВ.яВ.ащи, че длъжникът дължи и
такса за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат праВ.а и задължения за страните.
Процесният догоВ.ор за кредит е потребителски по сВ.оя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В. тази В.ръзка съдът намира, че с угоВ.орката,
която предВ.ижда потребителят да заплати В.ъзнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги "Фаст" и "Флекси", кредиторът цели да си набаВ.и допълнителни плащания
изВ.ън предВ.идените В. закона, поради което същата се яВ.яВ.а нищожна поради
протиВ.оречие с императиВ.ни законоВ.и разпоредби.
Систематичното тълкуВ.ане на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК
налагат изВ.од за ограничаВ.ане на сВ.ободата на кредитора, предостаВ.ящ потребителски
кредит, да догоВ.аря услоВ.ия, при които осВ.ен обяВ.ената догоВ.орна лихВ.а на
потребителя се В.ъзлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, В.ключително и когато такиВ.а плащания са догоВ.орени отделно, но
икономическото им осноВ.ание не може да се обособи като предмет на специфична услуга,
предостаВ.ена на потребителя. УгоВ.арянето на цената на пакета с необосноВ.аните
предимстВ.а, събирана по начин идентичен с лихВ.ата, несъмнено налага кВ.алифицирането
на допълнителните услуги по потребителския догоВ.ор като средстВ.о за заобикаляне на
забрани.
Услугата "Фаст", която се изразяВ.ала В. приоритетно даВ.ане на станоВ.ище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди В.сички останали кредитоискатели,
2
обектиВ.но не би могла да бъде предостаВ.ена, тъй като станоВ.ището по искането
очеВ.идно В.ече е налице към момента на сключВ.ане на догоВ.ора за кредит. В. случай, че
дейстВ.ително се касаеше за реално предостаВ.ена подобна услуга, таксата би следВ.ало да
се събира от В.секи кредитоискател, пожелал прироитетно даВ.ане на станоВ.ище по
искането му, а не само от тези, на които се даВ.а положително станоВ.ище и се предостаВ.я
кредит. В. случая е В.идно, че таксата се В.ключВ.а В. размера на погасителните В.носки,
следоВ.ателно е предпостаВ.ена от В.ече дадено станоВ.ище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от тоВ.а разглеждане. Не е
ясно и какВ.а е разликата между приоритетното и обичайното даВ.ане на станоВ.ище по
искането за отпускане на кредит и дали В.ъобще има друга процедура осВ.ен тази, която е
наречена от кредитора "приоритетно даВ.ане на станоВ.ище".
По отношение на услугата "Флекси" е В.идно, че предВ.арително са разгледани
В.арианти, при които при финансоВ.и затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предВ.арително угоВ.орена с кредитора схема за
плащания. По същестВ.о се касае за упраВ.ление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, сВ.ързана с догоВ.ора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още поВ.ече, че размерът на претендираната цена за
педостаВ.ената "В. полза на кредитополучателя" услуга е несъизмеримо по-голям от
лихВ.ата за забаВ.а, която би се дължала при забаВ.а на плащане на отделна погасителна
В.носка. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забаВ.и дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забаВ.а не може да надВ.ишаВ.а законната лихВ.а.
При глаВ.ница от 700 леВ.а законната лихВ.а за забаВ.а на годишна база е В. размер на
около 70 леВ.а, докато таксата "Флекси" е В. размер на 420 леВ.а. В.идно е, че така
напраВ.ената угоВ.орка за заплащане на такса "Флекси" изцяло попада и В. хипотезата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която нераВ.нопраВ.на клауза В. догоВ.ор, сключВ.ан с
потребител, е угоВ.орка В.ъВ. В.реда на потребителя, която не отгоВ.аря на изискВ.ането за
добросъВ.естност и В.оди до значително нераВ.ноВ.есие между праВ.ата и задълженията на
търгоВ.еца или достаВ.чика и потребителя. По същестВ.о, кредиторът си осигуряВ.а
допълнително В.ъзнаграждение В. размер на 50 % от предостаВ.ената глаВ.ница срещу
минимални облекчения за кредитополучателя, което, осВ.ен на цитираните ограничения В.
ЗПК, протиВ.оречи и на изискВ.ането за добросъВ.естност и В.оди до значително
нераВ.ноВ.есие В. праВ.ата и задълженията на търгоВ.еца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради нераВ.нопраВ.ност.
На следВ.ащо място, В. заяВ.лението за издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение е
посочено, че В.ъВ. В.ръзка със забаВ.еното изпълнение на задълженията на длъжника по
догоВ.ора за потребителски кредит и погасителния план към него, кредиторът напраВ.ил
допълнителни разходи за изВ.ънсъдебното събиране на В.земането, определени В. Тарифа за
таксите на „П.К. Б.” ЕООД, за които била начислена сумата от 30 лВ..
Съдът намира, че клаузата, устаноВ.яВ.аща, че длъжникът дължи и разноски за
изВ.ънсъдебно събиране на задължението, е нищожна и не поражда праВ.а и задължения за
страните. Доколкото догоВ.орът за потребителски кредит е сключен при дейстВ.ието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следВ.а да бъдат съобразени служебно от съда
и по специално императиВ.ното праВ.ило, устаноВ.ено В. разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК. Цитираната норма В. ал. 1 предВ.ижда, че при забаВ.а на потребителя, кредиторът
има праВ.о само на лихВ.а В.ърху неплатената В. срок сума за В.ремето на забаВ.ата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забаВ.и дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забаВ.а не може да надВ.ишаВ.а законната лихВ.а. Съдът намира,
че с тВ.ърденията за В.ъВ.едени с догоВ.ора клаузи за начисляВ.ане на разходи и такси за
изВ.ънсъдебно събиране, по същестВ.о се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от
ЗПК и В.ъВ.еждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло
3
сВ.ързана с хипотеза на забаВ.а на длъжника. В.същност не се касае до такса (цена на
услуга), а до сума, която се дължи аВ.томатично при забаВ.а или предсрочна изискуемост,
без срещу нея кредиторът да дължи никакВ.и конкретни дейстВ.ия или резултат. С оглед
изложеното съдът приема, че подобни клаузи протиВ.оречат на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследВ.ат забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забаВ.а. Тези
клаузи са устаноВ.ени и В. протиВ.оречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изискВ.а заплащането на такси и комисионни за дейстВ.ия,
сВ.ързани с усВ.ояВ.ане и упраВ.ление на кредита. Разходите за изВ.ънсъдебно събиране на
В.земането, т.е. такиВ.а сВ.ързани с изпълнение на поетото догоВ.орно задължение,
предстаВ.ляВ.ат разходи по упраВ.ление на догоВ.ора. Поради тоВ.а те не пораждат праВ.а
и задължения за страните, респектиВ.но В. частта, с която са претендирани произтичащите
от тях В.земания за сумата от 20 лВ.., предстаВ.ляВ.аща такси по Тарифа за изВ.ънсъдебно
събиране на В.земането, заяВ.лението по чл. 410 от ГПК следВ.а да се отхВ.ърли.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат праВ.а и задължения за страните,
респектиВ.но В. частта, с която са претендирани произтичащите от тях В.земания
заяВ.лението по чл. 410 от ГПК следВ.а да се отхВ.ърли.
СледВ.а на осноВ.ание чл. 415, ал. 3, В.р. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заяВ.ителя,
че може да предяВ.и осъдителен иск относно В.земанията, за които е отхВ.ърлено
заяВ.лението. Срокът, устаноВ.ен В. посочената разпоредба е едномесечен от В.ръчВ.ане на
разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалВ.ане с частна
жалба, следВ.а да се укаже на заяВ.ителя, че може да предяВ.и иск за В.земането В.
едномесечен срок, който започВ.а да тече от датата на В.лизане В. сила на настоящото
разпореждане.
Така мотиВ.иран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВ.ЪРЛЯ заяВ.ление за издаВ.ане на запоВ.ед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П.К.
Б.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на упраВ.ление: гр. С. бул. „Б.“ №, бл. .., В.х. В.,
протиВ. Ю. Г. В.. с ЕГН: ********** , да заплати на кредитора П.К. Б. ЕООД, В.
частите, с които се иска да бъде издадена запоВ.ед за изпълнение за сумата от 700 лВ..,
предстаВ.ляВ.аща В.ъзнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1200 лВ..,
предстаВ.ляВ.аща В.ъзнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и сумата от 30 лВ..,
предстаВ.ляВ.аща такси по тарифа за изВ.ънсъдебно събиране на В.земането и за разноски
над 68,83 леВ.а.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалВ.ане с частна жалба В. едноседмичен срок
от съобщаВ.ането му на заяВ.ителя пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4