РЕШЕНИЕ  

 

 №                               06.12.2018 г.                Град   Велинград

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

   РАЙОНЕН СЪД- Велинград,  граждански състав

   На шести ноември,  две хиляди и  осемнадесета   година

   В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Мария Димитрова            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №806  по описа за   2018  година.

 

 

Предявени са искови претенции от Н.М.И. , ЕГН-********** ***, против Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор, с правно основание чл.344,ал.1 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.

В подадената  искова молба, се твърди, че ищецът И. е работел по трудов договор при УОГС „ГЕОРГИ АВРАМОВ" от 02.05.1996 г., като е заемал длъжността "ръководител на екологичен стационар", като и  че Учебно-опитното горско стопанство е поделение на Лесотехническия университет гр. София, където се провеждат учебна и научна, лесокултурна, дърводобивна и дървопреработвателна дейности. Работел при режим на пълно работно време.

Директорът инж. В.Д. през средата на месец май.2018 г. му отправил предложение за прекратяване на трудовия му договор срещу уговорено обезщетение по смисъла на чл. 331, ал. 1 от КТ. Твърди, че е отказал да приеме това предложение. Било му казано, че въпреки неговият отказ ще бъде прекратен трудовия договор, тъй като директорът не желаел той повече да работи в ръководената от него структура на ЛУ - София. Така на 21.05.2018 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, поради съкращение в щата, без спазване на срока на предизвестие. Връчена му била и заповед № 14/21.05.2018 г., с която му било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращение в щата.

Счита, че уволнението му е незаконосъобразно. Твърди, че не е извършено реално съкращаване на заемания щат. Изпълняваните от него трудови функции са особено важни за дейността на учебния процес и дейностите на Стопанството. Неговата дейност е свързана с постоянно наблюдение и ръчно отчитане на показанията на уредите за контрол на нивата на водостоежа. Откакто заема тази длъжност не са променени уредите, с които е боравил. Това положение е същото и към датата на прекратяването на трудовия договор. Никакви нови уреди не са закупувани, които да сменят ръчния човешки труд. Същевременно без отчитане на нивото на водостоежа, не може да се провеждат никакви мероприятия в Стопанството. Неговите трудови функции вероятно се изпълняват от друго лице, поради което изобщо не може да става въпрос за реално съкращение в щата. В резултат на това незаконосъобразно уволнение е останал без работа, поради което му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5116,80 лв. Ако се приеме, че уволнението му е законосъобразно, то в този случай работодателят не му е изплатил изцяло полагащото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.  В процесната заповед обезщетението за неползвания платен годишен отпуск обхваща 4 дни за 2017 г. и 11 дни за 2018 г., а в действителност ищецът имал неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 21 дни и 4 дни за 2017 г. Размерът на дължимото му обезщетение по чл. 224 от КТ за 2018 г. било в размер на 895,44 лв. или се претендира разликата от 426,40 лв. Отделно от горното работодателят дължал на ищеца  и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на едно брутно му трудово възнаграждение в размер на 852.80 лв. , тъй като е прекратил трудовият му договор поради съкращение в щата. Това обезщетение не му е начислено и не му е заплатено.

            Искането е съдът да постанови решение, с което след като се признае уволнението за незаконно, да се отмени уволнението и да се постанови възстановяването му на предишната работа. Да се осъди ответното дружество да му заплати обезщетение от 5116.80лв. за оставянето му без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, алтернативно да се осъди ответника да  заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 572,27 лева, а не както е посочено в исковата молба 426,40 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащате на главницата, и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 852.80 лв. със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащате на главницата, като му се присъдят и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответника чрез адвокат Х.Ц.К. - САК счита същите за неоснователни по следните съображения:

Считат, че предявените искове са неоснователни и ги оспорват по основание и размер.

Относно допустимостта и основателността на предявените искове, изразяват следното становище: Считат, че предявените искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ пред местно и родово компетентен съд, при спазване на правилата за активна и пасивна процесуална легитимация, доколкото между ищеца и УОГС „Георги Ст. Аврамов", е съществувало действително трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор №50 от 02.01.1996 год. в сила от 02.05.1996 год., впоследствие изменено с Допълнително споразумение към трудов договор № 5/25.01.2016 год. и с Допълнително споразумение към трудов договор № 100/18.01.2018 год. и прекратено със Заповед №14 от 21.05.2018 год., на основание чл,328. ал.1 т.2. пред, второ от КТ- поради съкращаване в щата.

На база посочените в исковата молба обстоятелства, считат, че предявените искове са неоснователни, по следните съображения: На първо място, в исковата молба се излагат твърдения, че изпълняваните от ищеца трудови функции са особено важни за дейността на учебния процес и дейността на стопанството, както и че уредите, с които се отчитат нивата на водостоежа, с които е боравил ищеца, не са променени и не са закупувани нови. По отношение на тези твърдения, считат, че същите са ирелевантни за разглеждане на настоящия спор. В исковата молба се твърди, че работодателят не е изпълнил реално съкращаване на заемания от ищеца щат. Това твърдение не отговаряло на истината, видно от Решение на Ректора на Лесотехнически Университет от 16.05.2018 год., ново длъжностно щатно разписание в сила от 21.05.2018 год., Предизвестие №232/21.05.2018 год. и Заповед № 14/21.05.2018 год. Освен, че предизвестието е надлежно връчено, в него е посочен и срок от 30 дни, съгласно изискванията на чл.326, ал.2 от КТ., с оглед на което, считат, че това твърдение на ищеца е неоснователно.

На второ място, в исковата молба е изказано предположение, че трудовите функции на ищеца се изпълняват от друго лице и не може да става въпрос за реално съкращаване на щата. Посоченото предположение обаче не е подкрепено с нито едно доказателство, приложено по делото, нито се основава, на някоя разпоредба от Кодекса на труда или друг нормативен акт.

В Заповед № 14/21.05.2018 год. надлежно били посочени всички необходими елементи, осигуряващи нейната законосъобразност. Към момента на прекратяване на трудовия договор новото щатно разписание е било вече приложимо и според него заеманата от ищеца длъжност не е била предвидена по щат. Обстоятелствата налагащи съкращаване на щата, били свързани не с общите трудови функции, които се изпълняват, от който и да е служител в съответното звено, а със специфични задължения за длъжността „Ръководител на екологичен стационар", нуждата от който престава да бъде налице, според преценката на работодателя. Няма никакво съмнение, че тази преценка е изцяло в правомощията на работодателя, тъй като по силата на чл.181, ал.1 от КТ той определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност". Утвърждаването на щатното разписание е акт на уреждане на организацията на труда в предприятието, с което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 181 от КТ.

           Твърдението на ищеца, че трудовите функции са предоставени на други работници не било в състояние да опорочи прекратяването на трудовото правоотношение. От друга страна, константна е съдебната практика в утвърждаване на разбирането и тълкуване на правната норма на чл.329 от КТ, съобразно която при съкращаване в щата на единствена бройка от дадена длъжност, за работодателя не съществува абсолютно никакво задължение да прави подбор, тъй като при подобно съкращаване няма база за сравнение, поради което и действителен подбор не може да бъде осъществен. В случаите, при които се съкращават само част от утвърдените от работодателя бройки за дадена длъжност, то тогава съдебната практика приема, че работодателят е длъжен да извърши подбор, което по наше мнение е едно разширително тълкуване на правната норма в интерес на работниците и служителите. Конкретната хипотеза, обаче не е такава.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът е заемал единствената бройка от длъжността „Ръководител на екологичен стационар". В щатното разписание, действащо преди 21.05.2018 год. не е съществувало повече от една бройка от разглежданата длъжност. С оглед на това, и задължение за извършване на подбор от страна на работодателя не е съществувало, а оттам и процесното уволнение е извършено законосъобразно.

Изложеното в исковата молба, че на ищеца не било изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1, предложение второ от КТ, не отговаряло на истината. Горното обезщетение било изплатено на ищеца преди завеждане на исковата молба, видно от представените към отговора доказателства. Ето защо, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение с правно основание чл.222, ал.1 от КТ била неоснователна. В предявената искова молба се твърдяло, че работодателят не е изплатил изцяло обезщетението на ищеца, полагащо му се по чл.224 ал.1 от КТ. Горното не отговаряло на истината, тъй като ищецът, разполага с 27 дни платен годишен отпуск за календарната 2018 год. и 10 дни отложен отпуск от 2017 год. На основание подадено от ищеца Заявление за ползване на отпуск за 2017 год. - 10 дни, е издадена заповед №4/09.01.2018 год. за периода от 02.01.2018 год. до 15.01.2018 год. включително. В последствие ищецът е предоставил болничен лист № Е20176344608 - за 14 календарни дни за периода 10.01.2018 год. до 23.01.2018 год., при което платеният годишен отпуск е коригиран на 6 дни за периода 02.01.2018 год. до 09.01.2018 год., като в случая остават за ползване 4 дни за 2017 год. На основание Колективния трудов договор, ищецът ползва 27 дни основен платен годишен отпуск за календарната 2018 година.Това обезщетение също било заплатено на ищеца, видно от представените с отговора доказателства. Ето защо, претенцията на ищеца за заплащане и на това обезщетение с правно основание чл.224. ал.1 от КТ била неоснователна.Възразяват срещу предявените искове за заплащане на обезщетение по чл.222, съответно чл.225 от КТ и на друго основание.

 

 

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът И. е работил при ответника по силата на валидно учредена между тях трудовоправна връзка, като ищецът е заемал длъжността "ръководител на екологичен стационар", въз основа на сключен между страните  трудов договор от 02.05.1996г.

 На 21.05.2018г. на ищецът И. е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение /приложено по делото/ на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2-ро от КТ- поради съкращаване на щата във вр. с чл.326,ал.2 от КТ. В самото предизвестие е посочено, че на основание  одобрен доклад от Декана на Факултет горско стопанство към ЛТУ-гр.София и утвърдено от Ректора на ЛТУ- София  щатно разписание, на ищеца се отправя предизвестие за прекратяване на сключения трудов договор.

 По делото е приложен Доклад, изготвен  от доц.Костов- ръководител на Екологичен стационар „Бъзеника“ в УОГС-Юндола, видно от съдържанието на който, поради започнала модернизация на стационара  чрез подмяна на уредите за контрол на нивата на водостоеж, е отпаднала нуждата от сложна и ръчна обработка на данните от постоянен наблюдател в стационара. Според доклада, периодичното наблюдение и обслужване могат да се поемат от лицата, работещи в съответния технически участък на стопанството.

Видно от приетото по делото Решение на ректора на  Лесотехнически университет от 16.05.2018г., със същото е бил прието и одобрено ново длъжностно и щатно разписание на  Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, като се съкращава единствената щатна бройка „Ръководител Екологичен стационар“

Със Заповед №14 от 21.05.2018г. е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, като причина за прекратяване на трудовият договор било вписано съкращаване на щата. Посочената заповед е била връчена лично на ищеца на 21.05.2018г. – видно от изричното отбелязване в тази насока , съдържащо се в текста на заповедта.

По делото са били приети   и  Предложение от Директора на ЛТУ- УОГС „Г.Ст.Аврамов“-с.Юндола за прекратяване на трудовия договор на ищеца И. и Уведомление вх-№223 от 14.05.2018г. , видно от  което уведомление, И. не е приел това предложение.

В хода на делото е било допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която , ищецът И. е бил освободен от длъжност със Заповед №14 от 21.05.2018г., считано от 22.05.2018г. Съгласно допълнителното споразумение към трудов договор №100 от 18.01.2018г., брутното трудово възнаграждение на И. е, както следва -  основно месечно трудово възнаграждение – 650.00лв., и клас 31.2 % - 202.80лв., или брутно трудово възнаграждение от 852.80лв.

Със заповед №4 от 09.01.2018г. на И. е било разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 02.01.2018г. до 15.01.2018г. или 10 дни платен годишен отпуск. Към датата на издаване на заповедта, ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск  за 2017г.  в размер на 10 работни дни. Съгласно представен болничен лист, ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 10.01.2018г. до 15.01.2018г. Реално използваният платен годишен отпуск  е за периода от 02.01.2018г. до 09.01.2018г. или 6 работни дни. Остава неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 4 работни дни.

За 2018г. годишният платен отпуск е 27 дни, като за периода 01.01.2018г. – 22.05.2018г. е 11 работни дни. Размерът на  обезщетението по чл.224,ал.1 и във вр. с чл.177 от КТ, изчислено на база среднодневното брутно трудово възнаграждение е 1391.28лв.  Съгласно заповедта за освобождаване, на ищецът И. е изчислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 639.60лв. Дължимата разлика между начисленото и полагащото се обезщетение е 751.68лв.

 

 

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявените искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ пред местно и родово компетентен съд, при спазване на правилата за активна и пасивна процесуална легитимация, доколкото между ищеца и УОГС „Георги Ст. Аврамов", е съществувало действително трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор №50 от 02.05.1996 год.., впоследствие изменен  с Допълнително споразумение към трудов договор № 5/25.01.2016 год. и с Допълнително споразумение към трудов договор № 100/18.01.2018 год. и прекратено със Заповед №14 от 21.05.2018 год., на основание чл,328. ал.1 т.2. пред, второ от КТ- поради съкращаване в щата.

За да направи своите изводи относно законността на извършеното и оспорено от ищеца уволнение, съдът следва да прецени налице ли са в случая и доказани ли са от работодателя, върху когото лежи тежестта на доказване в настоящия процес, законовите предпоставки за извършване на уволнението. Това означава съдът да реши, както дали е спазена предвидената в Кодекса на труда процедура по извършване на уволнението, така и налице ли е материалноправното основание за извършване му – реалното съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност.

Безспорно е по делото, че  трудовото правоотношение с ищеца И.  е прекратено с оспорената Заповед №14 от 21.05.2018г., връчена на ищеца на 21.05.2018г., в която, като основание за уволнението е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ -  съкращаване на щата.

Запознавайки се със заповедта, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения относно издаването и съдържанието й. Същата е подписана от компетентния за това орган. Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е ясно и разбираемо. В нея е отразено правното и фактическо основание за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, конкретизирано чрез посочването на „съкращаването в щата” като една от предвидените в тази правна норма две хипотези. Не е налице, според съда, несъответствие между фактическото основание за уволнението и правното основание, посочено в заповедта. Издадената заповед  е мотивирана, като е конкретизирано въз основа на кое от предложенията на чл.328 ал.1 т.2 от КТ е издадена.   Достатъчно ясно е посочено в заповедта основанието за уволнението, цитираните като основания за издаването й одобрен Доклад №512  от 02.05.2018г.  и утвърдено с  Решение на ректора на  Лесотехнически университет от 16.05.2018г., щатно разписание , със което решение е бил прието и одобрено ново длъжностно и щатно разписание на  Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, също навеждат на извода за наличие на съкращаване в щата. Допълнително мотивиране на заповедта не е необходимо за законността на уволнението, тъй като съкращаването на щата е обективно безвиновно основание за уволнение, поради което и излагането на мотиви в тази насока не е нужно. Причините за съкращаването в щата могат да бъдат различни, но те са ирелевантни при преценката на законността на уволнението. 

За законността на уволнението в случая е от значение работодателят да докаже само действителното наличие на реално съкращаване на щата. Това наличие или липса и съдът следва да прецени, решавайки въпроса за законността на извършеното от ответника уволнение.

В тази насока съдът прецени следното- за да е налице реалното съкращаване на щата като безвиновно основание по чл.328, ал. 1, т. 2, от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, то да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението.

В настоящия случай ответникът се позовава на съкращаване на  единствената щатна бройка „Ръководител Екологичен стационар“. От приетите по делото доказателства се установява, че работодателят е изпълнил реално съкращаване на заемания от ищеца щат, което е видно както от Решение на Ректора на Лесотехнически Университет от 16.05.2018 год., новото длъжностно щатно разписание в сила от 21.05.2018 год., Предизвестие №232/21.05.2018 год. и Заповед № 14/21.05.2018 год. Не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се направи обоснован извод, че трудовите функции на ищеца се изпълняват от друго лице и не може да става въпрос за реално съкращаване на щата, както твърди ищцовата страна. Напротив – от приложен Доклад, изготвен  от доц.Костов- ръководител на Екологичен стационар „Бъзеника“ в УОГС-Юндола, се установява, че поради започнала модернизация на стационара  чрез подмяна на уредите за контрол на нивата на водостоеж, е отпаднала нуждата от сложна и ръчна обработка на данните от постоянен наблюдател в стационара. Според доклада, периодичното наблюдение и обслужване могат да се поемат от лицата, работещи в съответния технически участък на стопанството, т.е трудовите функции на ищеца не се изпълняват от друго лице, тъй като  е отпаднала нуждата от обработка на данните от постоянен наблюдател в стационара. Видно от приетото по делото Решение на ректора на  Лесотехнически университет от 16.05.2018г., със същото е бил прието и одобрено ново длъжностно и щатно разписание на  Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, като се съкращава единствената щатна бройка „Ръководител Екологичен стационар“. Утвърждаването на длъжностното щатно разписание е акт, който е част от компетенциите на ръководството на ответното дружество  и въпросът за правилността на това утвърждаване е част от организационната политика на дружеството, т.е.  въпрос от кръга на оперативната самостоятелност на работодателя, която не подлежи на проверка за законосъобразност.

Видно от доказателствата по делото, Решението на ректора на  Лесотехнически университет от 16.05.2018г., с което е било прието и одобрено ново длъжностно и щатно разписание на  Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, като се съкращава единствената щатна бройка „Ръководител Екологичен стационар“, предхожда във времето издаването на  Заповед №14 от 21.05.2018г., с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, като причина за прекратяване на трудовият договор било вписано съкращаване на щата

          В  цитираното  Решение на ректора на  Лесотехнически университет  е посочена по недвусмислен начин и датата на влизане в сила новото щатно разписание - 21.05.2018 год.

От горното следва, че към момента на прекратяване на трудовия договор, новото щатно разписание е било вече приложимо и според него заеманата от ищеца длъжност не е била предвидена по щат. В конкретния случай,каквото е изложеното и от ответната страна становище,  трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в деня на действието на новото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на това щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудовите правоотношение само с тези работници и служители, за които има предвиден щат /в този смисъл е и постановеното па реда на чл. 290 от ГПК - Решение №379/15.10.2012 год. на ВКС по гр.д. № 944/2011 год. IV г.о„ ГК/.

По делото не се представиха каквито и да е доказателства, от които да се установява , че трудовите функции, изпълнявани от ищеца,  не са престанали да съществуват, а се изпълняват от други служители /работници/, съответно кои са тези служители, които заемат сходни длъжности и съответно са поели за изпълнение задълженията на ищеца.

В конкретният случай, както правилно е посочено от ответната страна, обстоятелствата, налагащи съкращаване на щата, са свързани не с общите трудови функции, които се изпълняват, от който и да е служител в съответното звено, а със специфични задължения за длъжността „Ръководител на екологичен стационар", нуждата от която е престанала  да бъде налице  според преценката на работодателя. Утвърждаването на щатното разписание е акт на уреждане на организацията на труда в предприятието, с което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 181 от КТ.

Следва да се има предвид също, че при съкращаване в щата на единствена бройка от дадена длъжност, за работодателя не съществува задължение да прави подбор, тъй като при подобно съкращаване няма база за сравнение, поради което и действителен подбор не може да бъде осъществен. Тъй като ищецът И. е заемал единствената бройка от длъжността „Ръководител на екологичен стационар", за работодателят не е възниквало задължение за извършване на подбор, а  процесното уволнение е било извършено законосъобразно.

Предвид дотук изложеното уволнението на ищеца се явява законосъобразно, а с  оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ за обезщетението за оставането му без работа поради незаконното уволнение.

 

По отношение на алтернативно предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ –

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В конкретния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав. Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията - работниците и служителите имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с основното конституционно право на труд - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила.

От приетото по делото заключение по  извършената съдебно-икономическа експертиза, ищецът И. е бил освободен от длъжност със Заповед №14 от 21.05.2018г., считано от 22.05.2018г.Съгласно допълнителното споразумение към трудов договор №100 от 18.01.2018г., брутното трудово възнаграждение на И. е, както следва -  основно месечно трудово възнаграждение – 650.00лв., и клас 31.2 % - 202.80лв., или брутно трудово възнаграждение от 852.80лв.

Със заповед №4 от 09.01.2018г. на И. е било разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 02.01.2018г. до 15.01.2018г. или 10 дни платен годишен отпуск. Към датата на издаване на заповедта, ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск  за 2017г.  в размер на 10 работни дни. Съгласно представен болничен лист, ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 10.01.2018г. до 15.01.2018г. Реално използваният платен годишен отпуск  е за периода от 02.01.2018г. до 09.01.2018г. или 6 работни дни. Остава неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 4 работни дни.

За 2018г. годишният платен отпуск е 27 дни, като за периода 01.01.2018г. – 22.05.2018г. е 11 работни дни. Размерът на  обезщетението по чл.224,ал.1 и във вр. с чл.177 от КТ, изчислено на база среднодневното брутно трудово възнаграждение е 1391.28лв.  Съгласно заповедта за освобождаване, на ищецът И. е изчислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 639.60лв. Дължимата разлика между начисленото и полагащото се обезщетение е 751.68лв. Липсват доказателства по делото за изплащането на дължимата сума в размер на 751.68лв. ., въпреки че съдът е дал изрични указания на ответника в тази насока. При това положение, предявеният иск  следва да се уважи изцяло след допуснатото изменение в неговия размер на основание чл..214,ал.1 от ГПК, като ще се присъди и законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 

По отношение на алтернативно предявения иск с правно основание чл.222,ал.1 от КТ – 

Трудовото правоотношение  между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. При прекратяване на това основание, на служителя се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение  случай, че остане без работа за период от 1 месец след уволнението. В случая това е периодът 22.05-22.06.2018г. Не се спори между страните и от извършената констатация в трудовата книжка на ищеца, се установява, че в този период ищецът е бил без работа.

От приетите по делото доказателства се установява обаче, че претендираната от ищеца сума в размер на 852.80 лв.  на осн. чл.222,ал.1 от КТ, му е била изплатена от работодателя. В Заповед №14 от 21.05.2018г. е  посочено изрично, че обезщетението по чл.222,ал.1 от КТ ще бъде изплатено на ищеца при представена декларация по чл.222,ал.1 и трудова книжка за оставане без работа за период от 1 месец от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от приетата по делото Декларация с вх.№244 от 31.05.2018г. /на л.36 от делото/ , ищецът И. е поискал да му бъде изплатено обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за периода 22.05.2018г. – 31.05.2018г. ; а от Декларация с вх.№281 от 21.06.2018г. /на л.37 от делото/ се установява,че  ищецът И. е поискал да му бъде изплатено обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за периода 01.06.2018г. – 21.06.2018г. На ищецът И. е било изплатено парично обезщетение за месец май,2018г. по чл.222,ал.1 от КТ в размер на 271.35 лв., а за месец юни,2018г. в размер на 581.45лв. , или общата сума в размер на 852.80лв., което е видно и от приложената по делото служебна бележка /л.35/. . Така изплатеното обезщетение е именно на посоченото основание по чл. 222, ал. 1 от КТ, като самият работодател го е начислил и изплатил на това, а не на друго основание. Ето защо, с оглед на горното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, като погасен изцяло.

 

При този изход на спора, в полза на ищеца  И.  следва да бъдат присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК  сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете,  в размер на 120.00 лв. за процесуално представителство.

На ответното дружество следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете на осн. чл.78,ал.3 от ГПК, в размер на 640.00лв.

 

           Воден от горното   Районен съд - Велинград,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.И. , ЕГН-********** ***, против Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор, обективно съединени искове за признаване на уволнението като незаконно и за  отмяна като незаконосъобразна на Заповед №14/21.05.2018г. с която е прекратено трудово правоотношение между страните; за възстановяване на Н.М.И. , ЕГН-**********  на предишната му работа, както и за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с  чл.225 ал.1 от КТ в размер на 5116.80 лева,ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,  като неоснователни  и недоказани

            ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор, да заплати  на Н.М.И. , ЕГН-********** ***,  сумата от 751.68лв. /седемстотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на исковата молба (04.06.2018г.) до окончателното изплащане на  сумата.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.И. , ЕГН-********** ***, против Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор, иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.222,ал.1 от КТ в размер на 852.80лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,  като неоснователен  и недоказан

           ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор  ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.И. , ЕГН-********** ***, сумата от 120.00лв. /сто и двадесет лева/ , представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

 

           ОСЪЖДА Н.М.И. , ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор, сумата от 640.00 лв. /шестотин  и четиридесет лева/, представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски по делото. съразмерно с  отхвърлената част от исковете

         ОСЪЖДА „Учебно опитно горско стопанство „Георги Аврамов“ – с.Юндола, общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор    ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Велинград /по сметката на Велинградския районен съд/,  сумата в размер на 50.00 /петдесет / лева - държавна такса за уважения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ , както и сумата от 20.00 лв. /двадесет лева / - изплатено възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от исковете

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.           

                      

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: