Р Е Ш Е Н И Е №331
гр.
Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр. д.№ 309
по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид:
Н.А.А., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр. Д., ул. „*****“ № **, ет.**, кантора **, чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Ю.С. е обжалвала с въззивна жалба решение № 274/
Оспорвания първоинстанционен
съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е осъдил Н.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
предаде на А.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ползването върху таванско помещение, изпълнено на кота +6,60,
състоящо се от четири стаи и таван, с площ от 85.4 кв.м., и офисно помещение,
изпълнено на кота +3,80, с площ от 59,7 кв.м., при граници: от изток и от юг- с
УПИ с идентификатор № *****, от запад - обща част- вътрешно стълбище, от север
- жилище, находящо се в южната страна на втория етаж, находящи се в сграда с
идентификатор № *****, построена в Поземлен имот с идентификатор 68789.250.28
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №
300-5-56/
Решението на районния съд в обжалваните части се приема за неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски пред двете инстанции. Оспорва се извода на районния съд, че ищецът е запазил правото си на ползване върху целия имот, който е прехвърлил с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ****, нот. д. № **/**** г. на нотариус С.М.. Изтъква се, че от процесния нотариален акт става ясно, че ищецът А. е продал на Н.А. само 2/6 ид. части от имота и от находящата се в същия сграда. Отделно от това не твърди, че не се спори между страните, а е и възприето от съда, че 1/6 ид. част собственост на ответницата, останала по наследство от нейната майка, поради което се приема, че и върху тази 1/6 ид. ч. ищецът не е запазил правото си на ползване. Изтъква се, че ответницата разполага с правото на ползване в размер на 1/3 ид. част от дадените й в дял имоти. Сочи се, че същата ползва единствено стаите в таванския етаж, а останалите помещения се ползват от ищеца. Оспорва се отказа на първоинстанционния съд да назначи съдебно – техническа експертиза, която да установи ползваните от Н.А. помещения съответстват ли на 1/3 ид. част от всички имоти, които са й дадени в дял.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства/нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена правилно с обжалваното решение, въз основа на надлежно събраните в първоинстанционното производство доказателства, която настояшата инстанция възприема изцяло и не я преповтаря доколкото страните по нея не спорят, а и във въззивното производство не са установени факти и обстоятелства, които я променят.
Не се спори, че ищецът е баща на ответницата, която е негова дъщеря
С договор за
покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт № **, т. **, peг. № ****, дело № ** от
- 2 -
И в двата нотариални актове се съдържат идентични по съдържание волеизявления на страните по сделките, отразени в пункт ІІ, съгласно които продавачът А.А. е запазил за себе си вещното право на ползване и обитаване безвъзмездно до края на живота си върху имота, който отново е описан изцяло, така както това е сторено и в пункт І на нотариалните актове. В пункт трети на нотариалните актове е отразено изрично съгласието на всеки от купувачите / в първия от описаните по-горе нотариални актове се съдържа това дадено от ответницата/, че купува описаната ид. ч. , при условието на пункт втори за запазено право на запазено право на ползване и обитаване учредено с нотариалния акт
Съществувалата между ответницата и нейната сестра Ц.А. съсобственост върху гореописаните недвижими вещи при равни права по ½ ид. ч. е била прекратена и с влезли в сила съдебни решения е била допусната и извършена съдебна делба, като с решение № 26/14.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 563/2016г. на ОС-Кюстендил по реда на чл. 353 от ГПК в дял на Н.А. е поставен следния недвижи имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +6,60 в сграда с идентификатор №одяща се в гр. гр. Д., ул. „******“ № **, с площ от 85,4 кв.м.; РЕСТОРАНТ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № ******, с площ от 70,4 кв.м., при граници: от изток- склад за авточасти с площ от 32,2 кв.м., и автосервиз с площ от 91 кв.м., от юг, от запад- и от север- с УПИ с идентификатор № 68789.250.28; МАГАЗИН, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 27,1 кв.м., при граници: от изток- обща част-вътрешно стълбище, от юг и от запад- с УПИ с идентификатор № ******, от север- жилище, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 124,8 кв.м.; ОФИСНО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ****, с площ от 59,7 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с идентификатор № *****, от запад- обща част- вътрешно стълбище, от север- жилище, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 124,8 кв.м., заедно с 0,49% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на Цветелина А. е поставен недвижим имот: ЖИЛИЩЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 124,8 кв.м., при граници: от изток, от запад и от север - с УПИ с идентификатор № ****, от юг- магазин, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 27,1 кв.м. и офисно помещение, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № ****, с площ от 59,7 кв.м.; АВТОСЕРВИЗ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 91 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с идентификатор № *****; от север- склад за авточасти с площ от 32,2 кв.м., и от запад- ресторант с площ от 70,4 кв.м.; СКЛАД, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 32,2 кв.м., при граници: от изток и от север- с УПИ с идентификатор № *****, от юг- с автосервиз, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор № *****, с площ от 91 кв.м. и от запад- с ресторант с площ от 70,4 кв.м., заедно с 0,51% идеални части- от общите части на сградата и от дворното място.
С обжалваното решение ДнРС е уважил предявения иск с правно основание чл. 108 вр. с чл. 56 от ЗС. Решението е обжалвано от ответницата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.Разгледана по същество се явява неоснователна.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящата инстанция приема предявения иск за основателен и същия следва да бъде уважен
Спорните между страните въпроси, како в първоинстанционното производство, така и във въззивната инстанция касаят са свързани с правото на ползване върху процесния имот и най-вече в какъв обем се притежава то от ищеца.
Искът е оспорен изцяло от ответницата, като същата и понастоящем поддържа, че ищецът не притежава право на ползване върху процесните таванско помещение и офисно помещение описани подробно по-горе. Твърди, че въз основа на договора за покупко-продажба, с който на нея й е прехвърлено право на собственост, ищецът притежава право на ползване само до обем на 2/6 ид. ч., т.е. толкова колкото са били и притежаваните от него права, поради което същият не притежава право на ползване върху целия имот.Във въззивната жалба се поддържат доводи, че неправилно е тълкувана волята на страните обективирана в процесния договор и поради това обжалваното решение е неправилно. Същевременно разбирането на въззивницата, което се поддържа е, че същата има право да ползва процесните обекти т сградата, доколкото те са й възложени в дял при делбата, т.е тя е изключителен собственик на тях , а и с ползването им не засяга правото на ползване притежавано от ищеца до обем от 2/6 ид. ч.
Тези доводи са неправилни не могат да бъдат споделени.
Договорът за покупко-продажба е с ясно и очно съдържание и най-вече с подробно отразени волеизявления на страните с текст, чиято редакция не оставя съмнение, че ищецът притежава ограничено вещно право – правото на ползване върху целия недвижим имот описан в нотариалния акт, както върху ПИ, така и върху сградата, находяща се в него. В пункт втори на договора е обективирано постигнатото съгласие правото на ползване да се разпростира върху целия имот с препратката към описанието, така както то е направено в пункт първи.С идентично съдържание е и другият договор за покупко-продажба, като както правилно договорите трябва да се тълкуват заедно. С тези договори учредено право на ползване върху целия имот и в този пълен обем то се притежава от ищеца. В този пълен обем следва и собствениците да търпят ограничения досежно ползането на притежаваните самостоятелни обект, на които са изключителни собственици предвид извършената делба
Въз основа на събраните по делото и гасни доказателства е установено, че процесните обекти се ползват от ответницата и то без основание, като по този начин пречи на упражняване на правото на ползване притежавано от ищеца Твърдението на ответницата поддържано във въззивното производство, че за определен период от време не ползва процесните обекти е недоказано, а и о събраните по делото гласни доказателства се установява очно обратното. Неоснователни са и доводите на въззивницата, че съдът е обсъдил само показанията на свидетелите посочени от ищеца. Напротив обсъдени са подробно показанията на всички свидетели и са изложени правилни мотиви за това, че
- 3 -
сочените от ишеца свидетели, чиито показания са възприети при спазване и разпоредбата на чл. 172 от ГПК имат преки непосредствени впечатления и с тях се установява ползването на таванското и офисното помещения от ответницата. Свидетелите на ответницата нямат такива впечаления и най-вече св. Крумов пресъздава възприятия от около преди две години.
Неоснователно е поддържаното становище на ответницата за това, че с ползването на процесните таванско и офисно помещения не се пречи на ползването на ищеца, тъй като те по площ отговаряли на обема права – 1/3 ид. ч., които тя счита, че А. не притежава, респективно твърди, че тя имала право на ползване в такъв обем. Следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви, за това че ответницата макар и собственик не притежава ползването на процесните обекти и следва да търпи това ограничение, предвид притежаваното от ищеца ограничено вещно право на ползване.
Решението на ДнРС, с което искът е уважен е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски по водене на делото. На въззиваемия се дължа разноски за въззивното производство в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от *** лева представляваща разноски сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: