РЕШЕНИЕ
№ 4207
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110214048 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-017665 от
17.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. С. М., с ЕГН: ********** му е
било наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева на основание чл.48 вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ П. С. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба и лично пред съдебния състав
инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на
извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се твърдение за
липсата на умисъл. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ
ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
1
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 15.09.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 10.09.2025г. - виж разписката на първата страница на
НП - долу в лявата-срединна част, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-017665 от 17.07.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на П. С. М., с ЕГН: ********** му е било наложено -
административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева
на основание чл.48 вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. С. М. станал правоспособен водач на моторно
превозно средство - категория „В“ на 01.09.1971г. Имал шофьорска практика
по ЗДвП без административни нарушения. Притежавал „златен талон“ за
образцов водач на МПС (докато са съществували до отмяната им златните
талони на СДВР-ОПП). На 08.07.2022г. бил наказан с един електронен фиш за
административно нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП - за липсата на
пожарогасител в своето МПС, с наложена му парична глоба в размер на 20.00
(двадесет) лева. Жалбоподателят М. като водач на МПС бил изряден,
внимателен, предпазлив и умел шофьор. На 02.07.2025г., около 17:15 часа
жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Хюндай И30 ЦВ“ с рег. №
******* с посока на движение от ул. „Мизей“ към ул. „5-ти ноември“ в
гр.София. Същият приближавал, движейки се по улица „3-ти март“,
четириобразно кръствище, съставено от две равнозначни пътища, сключено
перпендикулярно в техния край между улица „Пионер“ и улица „3-ти май“. На
кръстовището нямало поставени знаци, светофарна уредба и/или пътна
маркировка относно посоките на движение и за двете улици по „Пионер“ и „3-
ти май“, образуващи четириобразното кръстовище. Жалбоподателят М.
управлявал със скорост на движение под 50.00 км/ч за населено място,
2
движейки се на втора предавака между 20.00 - 30.00 км/ч в дясното платно на
улица „3-ти май“. Приближавайки въпросното кръстовище, същият възприел
до него на самото кръстовище на ъгъла му от дясната му страна успоредно
паркирани автомобили на фирма „Дайкин“ - два на брой, които му пречили да
възприема движението от дясната му страна по улица „Пионер“, вливаща се в
кръстовището с двата равнозначни пътя между нея с улица „3-ти май“.
Въпросните два леки автомобила били паркирани - единият върху тротоара, а
другия - заемащо част и от дясното платно на улица „Пионер“.
Жалбоподателят М. продължил направо при кръстовището сключено
перпендикулярно с улица „Пионер“ и улица „3-ти май“, като в същия момент
по същото време, се ударил странично в движещият се в този момент по улица
„Пионер“ в права посока през същото кръстовище лек автомобил марка
„Опел Вектра“ с рег. № **********, управляван от свидетеля И.. От удара
лекият автомобил на свидетеля Д. се ударил в нармиращите се наблизо спрели
(паркирани) два леки автомобила - марка „БМВ Х3“ с рег. № ******** и
марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***********. Били са причинени само
материални щети. На местопроизшествието пристигнали служители на СДВР-
ОПП, които съставили констативен протокол № 2025-1022-8977-1 и АУАН
серия GA с № 3731355 от 02.07.2025г. срещу жалбоподателя М..
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства. Съдебният състав намира, че не
се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения
АУАН и издадено НП. Служителите на СДВР-ОПП Г. С. Г. и Б. М. М. не са
били преки очевидци на ПТП. Липсвали са видеокамери от
местопроизшествието. Не е имало други преки свидетели, като съдът се
отнася с критичност към показанията на свидетеля И., който твърди, че е бил
спрял на кръстовището, но в справката декларация за ПТП същият не посочва
да е сторил това, а че се движил преди ПТП и по време на ПТП със скорост
между 20.00 - 30.00 км/ч. Ако е бил спрял, ПТП е нямало да настъпи, тъй като
свидетелят Д. е щял да пропусне движещият се в този момент преминаващ
автомобил на жалбоподателя М. От значение е за съда, че и свидетеля Д. не е
имал видимост по независещи от него причини, както и жалбоподателя М., за
движението в самото инкриминирано кръстовище, поради паркираните
успоредно автомобили на фирма „Дайкин“ - два на брой, които са пречили и
на двамата водачи да възприемат движението от дясната страна по улица
„Пионер“, вливаща се в кръстовището с двата равнозначни пътя между нея с
улица „3-ти май“. Водачите на двете моторни превозни средства са съставили
декларации за ПТП и съдът преценява механизма на произшествието по тях.
Според съда липсва виновно поведение и от двамата водачи на МПС, тъй като
опасността или препятствието пред тях е възникнало в опасната им зона на
спиране. АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Административно-наказателното обвинение следва да бъде доказано по
безспорен начин. В случая липсват независими преки и/или косвени
доказателства (а такива не могат да бъдат събрани по обективни причини),
които да потвърждават несъмнено, ясно, категорично и непротиворечиво
вмененото в юридическа отговорност на дееца М. административно деяние.
3
Не са описани габаритите на двете моторни превозни средства. Приета е
едната теза на единия водач, вместо тезата на другия участник в ПТП, но и без
да е оценена в цялост доказателстваната съвкупност (и най-вече обективните
находки). По делото не са налице доказателства, че жалбоподателя М. е
навлязъл в кръстовището и да е видял преди преминаването му през него в
права посока, приближаващият от дясната му страна лек автомобил в този
момент, и въпреки това да е навлязъл в пределите на кръстовището, без да
изчака въпросният автомобил да премине първи по правилото на дясно
стоящия по смисъла на ЗДвП. Тогава би било налице основание за ангажиране
на юридическата отговорност на жалбоподателя М. и същия ще има вина. По
делото липсва независим пряк свидетел очевидец, извън двете страни в ПТП.
На самото място на ПТП в този момент не е имало преки свидетели очевидци
или преминаващи. Впоследствие, на служителите на СДВР-ОПП и водачите
на двата засегнати автомобила, извън този на свидетеля Д., всеки от двамата
участници в ПТП са изложили своите гледни точки, но според съда, същите не
са били запознати с цялостната фактическа обстановка и че в случая и за
двамата водачи на автомобилите от ПТП е имало извинителна причина,
засягаща и пречеща на видимостта им един към друг - става дума за
паркираните успоредно автомобили на фирма „Дайкин“ - два на брой, които
са пречили и на двамата водачи да възприемат движението от дясната страна
по улица „Пионер“, вливаща се в кръстовището с двата равнозначни пътя
между нея с улица „3-ти май“.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство не се установява и не се доказа,
жалбоподателят П. С. М. да е извършил вмененото му в отговорност
административно нарушение по чл.48 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП. По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Налице е случайно
деяние по чл.15 от НК. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът
на МПС не по своя вина (не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици) да е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици –
в този смисъл е Решение № 88/85 г. на Трето НО на ВС. Първото основание
за невиновно поведение е задължението на дееца да се съобрази с определени
предписания, с оглед на които да предприеме или да се въздържи да извърши
определени действия. Конкретно за процесния случай това е било визираното
в разпоредбата на чл.48 от ЗДвП правило, съгласно което „на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен
4
да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от
местоположението и посоката им на движение“. В принципен план водачите
на МПС-та са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната
обстановка, като само при обективна невъзможност за своевременно
възприемане на участник в движението и при предприемане на нормативни
предписаните мерки, водачът не носи отговорност за последвалите
съставомерни последици. Липсва причинна връзка между действията на
жалбоподателя М. на инкриминираното място, които са били правомерни, с
настъпилия съставомерен резултат, който е негативен за свидетеля Д.
Опасността за жалбоподателя М. е възникнала внезапно. Тя не е била видима
и предвидима - става дума за паркираните успоредно автомобили на фирма
„Дайкин“ - два на брой, които са пречили и на двамата водачи да възприемат
движението от дясната страна по улица „Пионер“, вливаща се в кръстовището
с двата равнозначни пътя между нея с улица „3-ти май“. Жалбоподателят М.
не е имал обективната възможност да възприеме автомобила на свидетеля Д.,
нито той автомобила на жалбоподателя М. - извън опасните зони на двата
автомобила. Действията му като водач на МПС са били нормативно
правомерни и законосъобразни. Това не изключва приложението на чл.15 от
НК. Деянието на жалбоподателя М., при липса на нарушения от негова страна
на правилата за ЗДвП в инкриминирания ден и място, се третира като
случайно деяние, тъй като опасността за него като водач на инкриминирания
автомобил е възникнала в опасната му зона преди мястото на удара и ударът,
респективно сблъсъкът с автомобила на свидетеля Д. е бил технически
непредотвратим, тъй като автомобилите са се движили един към друг, без да
спират, с една равнозначна скорост на втора предавка между 25.00-30.00 км/ч,
съгласно данните от декларациите за ПТП, съставени непосредствено от
двамата водачи към събитието. ПТП между автомобила, управляван от
жалбоподателя М. и автомобила, управляван от свидетеля Даракчиев е било
неизбежно и непредотвратимо. Когато опасността е възникнала преди
опасната зона за спиране (каквито факти не се установяват в настоящото
производство) в по-предходен момент, когато водача на превозното средство е
могъл да възприеме опасността и е бил длъжен съответно да реагира, но не е
сторил това, тогава деянието на водача на превозното средство не се третира
като случайно, тъй като ударът би бил технически предотвратим. Не
жалбоподателят М. се е поставил в ситуация да не може сам да действа
адекватно в случая. Данните от механизма на ПТП изключват вината на
жалбоподателя М. съгласно установените обстоятелства. Жалбоподателят М.
не е застрашил движението в конкретния пътен участък - то е било застрашено
от водачите на паркираните успоредно автомобили на фирма „Дайкин“ - два
на брой, които са пречили и на двамата водачи да възприемат движението от
дясната страна по улица „Пионер“, вливаща се в кръстовището с двата
равнозначни пътя между нея с улица „3-ти май“. Действията на водача М. по
ЗДвП съгласно установения по делото начин са били правомерни и
законосъобразни. Опасността за движението е породена от независим
юридически фактор и първопричина по възприетия от съда начин и съгласно
доказателствената съвкупност. Според ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д.70/84 г. на
5
ОСНК на ВС моментът на възникване на опасността за движението се
определял по фактически, а не по формални критерии. Жалбоподателят М. не
е могъл да очаква, че точно в момента на преминаването му през
инкриминирания пътен участък свидетелят Д. с управлявания от него
автомобил ще пресича същия пътен участък, поради паркираните успоредно
автомобили на фирма „Дайкин“ - два на брой, които са пречили и на двамата
водачи да възприемат движението от дясната страна по улица „Пионер“,
вливаща се в кръстовището с двата равнозначни пътя между нея с улица „3-ти
май“. Принципно възниква въпроса, ако жалбоподателят М. следва да
наблюдава пътното платно пред него и около него във всички посоки
посредством всички монтирани странични огледала би ли се блокирало
движението, а това от своя страна би ли довело до невъзможност за
осъществяване на дейността си като водач на МПС. Тъй като за
жалбоподателя М. не е била възникнала опасност в опасната му зона за
аварийно спиране, тогава не е имало задължение да намали скоростта за
движение на превозното средство. В тази насока са изводите от ТР №
61/26.12.1983 г. по н.д. № 58/83 г. на ОСНК на ВС. В контекста на изложеното
решаващата инстанция на СРС прие, че не са налице законови основания за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
П. С. М., за деянието, за което е бил обвинен по чл.48 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски не са дължими на въззиваемата страна,
като такива не се претендират от жалбоподателя М..
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-017665 от
17.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. С. М., с ЕГН: ********** му е
било наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева на основание чл.48 вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7