ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 685
гр. С.З., 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на “Ю. Б.” АД срещу разпореждане
№1877/19.08.2021 г. по ч.гр.д.№3804/2021г. по описа на Районен съд-С.З., с
което е било частично отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 169 лв., представляваща
дължими такси и сумата в размер на 192 лв. - разходи по уведомяване.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Претендира за отменяната на обжалваното разпореждане и
постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
материалите по ч.гр.д.№ 3804/2021 г. по описа на Районен съд –С.З.,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено на 13.08.2021 г. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ
е постановен само относно две искания, а именно за сумата от 169 лв.,
представляваща такси и сумата от 192 лв. - разходи по уведомяване. В
заявлението е посочено, че задължението произтича от ползван от длъжника
банков потребителски кредит в лева съгласно договор за потребителски
1
кредит от 25.01.2019 г.
Длъжникът изпаднал в забава и просрочил вноски, дължими от
05.05.2021 г. Банката - заявител обявила кредита за предсрочно изискуем и за
настъпването на изискуемостта длъжникът е уведомен чрез уведомление
залепено на входната врата на къщата чрез частен съдебен изпълнител – Г.И.
на 15.04.2021 г. Към 25.07.2021 г. общият размер на задължението възлизало
на стойност 16 227,42 лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за сумите от 169 лв. - такси и сумата от 192 лв. - разходи по
уведомяване, като е приел, че уговорката за такси и разходи по уведомяване
се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно
обогатяване на кредитора.
Разпоредил е издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК за останалите вземания.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемите по закон съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок, от
процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява за неоснователна,
по следните съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на
материалния закон.
Клаузата в договора за потребителски кредит, съгласно която
кредитополучателят дължи месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по потребителски кредит (сметката по чл.2, ал.1 от
настоящия договор) в размер на 3,50 лв. нарушава забраната по чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват
съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на
задълженията на двете страни по договора за кредит.
2
Именно такива действия представляват разкриването и обслужването на
предвидената в чл.2, ал.1 от договора за потребителски кредит разплащателна
сметка, по която да бъде усвоен и погасяван отпуснатия на
кредитополучателя кредит.
Действия, свързани с управлението на кредита представляват и
действията по ограничаване на негативните последици при просрочие.
Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически
действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят
до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си
представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване
на сметки на физически лица, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплаща такса при обслужване и извършване на
операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие, противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за
потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за
фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на
вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника,
успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната
изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на
кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по
договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да
доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат
за действия по управление на кредита.
Ето защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването
на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат
да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха
представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
3
потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, тъй като се развива едностранно без участието на длъжника.
Освен това изходът на делото не предпоставя възникването на
процесуално право на разноски за частния жалбоподател.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.272, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1877/19.09.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 3804/2021 г. по описа на Районен съд – С.З..
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4