Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 09.08.2018 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 295 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД ЕИК …, седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. .“, Б. п., сграда . чрез адв. В.Г. -
Сак, с който се иска установяване на вземане срещу ответника Й.С.Х., ЕГН **********,
с адрес *** в размер на в размер на
112,29 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Предявяват се и
осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на сумата от 483,67 лева неустойка и 97,86 лева лизингови
вноски.
В исковата молба се твърди, между ищеца и ответника е съществувал договор
за мобилни услуги от 11.02.2014 г. На 10.06.2014 г. е сключен втори договор за
мобилни услуги, а на 30.12.2014 г. – и трети договор, с който ответникът взел
на изплащане и мобилен телефон. На 30.12.2014 г. във връцка с новиране на
отношенията между страните е подписан договор за пакетни услуги, въз основа на
който ответникът е ползвал предоставяните от ищеца услуги за три мобилни
номера. За потребените услуги са издадени фактури № **********/20.08.2015 г. за
периода 20.07.2015 г. – 19.08.2015 г. на стойност 82,36 лв. и фактура №
**********/20.09.2015 г. за периода от 20.08.2015 г. – 19.09.2015 г. на
стойност 37,43 лева за мобилни услуги и 6,99 лизингови вноски. Поради неизпълнение на задължението за
заплащане на доставяните услуги договорът е бил едностранно прекратен от страна
на ищеца, като е издадена фактура №
********** за сумата от 124,67 лева /стойност на потребени услуги/, 483,67 лева
неустойка и 97,86 дължими лизингови вноски.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Й.С.Х. е депозирал отговор, в който
се иска да бъдат привлечени да участват в производството Р. С.Х. и Ц. Р. Х., за
които твърди, че фактически са ползвали далекосъобщителните услуги. Отговорът
на ищеца е оставен без движение с указание, че следва да уточни дали иска
привличането на лицата като трети лица в производството по смисъла на 219 ГПК и
да обоснове правния си интерес от това, които обстоятелства ответникът не е
уточнил в дадения му срок.
В
съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва иска за главница за
незаплатени далекосъобщителни услуги, като възразява единствено срещу претендираната
неустойка. Твърди, че същата е нищожна, тъй като представлява неравноправна
клауза по Закона за защита на потребителите. Алтернативно твърди, че същата е
прекомерна
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415
ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от
приложеното ч.гр.д. № 1294/2017 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е
издадена Заповед № 972/09.11.2017 г. за изпълнение по чл.410
от ГПК
за сума в размер на 693,82 лева - главница, незаплатена далекосъобщителна услуга; 21,08 лв. мораторна лихва за забава върху
просрочено задължение, за периода от 06.12.2015г. до 09.10.2017г. Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в
законоустановения срок.
От
представените по делото договори за мобилни услуги от 11.02.2014 г., от 10.06.2014 г.
и от 30.12.2014 г. се установява, че между страните са съществували
облигационни отношения във връзка с доставяни от ищеца далекосъобщителни
услуги. С договора от 30.12.2014 г. ответникът закупил и мобилен телефон и
тогава му е издаден сертификат за пакетни услуги за ползвани
три мобилни номера.
Във
връзка с използваните от страна на ответника услуги по сключения договор са издадени
и фактури №
**********/20.08.2015 г. за периода 20.07.2015 г. – 19.08.2015 г. на стойност
82,36 лв. и фактура № **********/20.09.2015 г. за периода от 20.08.2015 г. –
19.09.2015 г. на стойност 37,43 лева за мобилни услуги и 6,99 лизингови
вноски. Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на доставяните услуги договорът е бил едностранно прекратен
от страна на ищеца, като е издадена фактура
№ ********** за сумата от 124,67 лева /стойност на потребени услуги/, 483,67
лева неустойка и 97,86 дължими лизингови вноски.
Съобразно
представените по делото Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в
сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 2012 г., 2013 г. и 2016 г.), в чл. 19б, б. "в" е
предвидено правото на Т. да прекрати едностранно индивидуален договор, срочен
или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по
общите условия, а съгласно чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от същите ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор.
От правна страна:
Предявени
са обективно съединени установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 112,29 лева, представляваща стойността на доставени далекосъобщителни
услуги, и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
97,86 лева, представляваща стойността на дължими лизингови вноски и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка във връзка с едностранното прекратяване на
договора в размер на 483,67 лева.
По установителния иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти
се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и
главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
От
представените от ищеца доказателства бе установено, че между страните са
съществували валидни облигационни правоотношения във връзка с договор за
мобилни услуги, по които доставчикът на услугите е изпълнил своето задължение.
Ответникът
признава твърденията на ищеца, че е преустановил плащанията по договора за
мобилни услуги и по договора за лизинг, съответно не представи доказателства в
съответствие с разпределената доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК за
извършени плащания по представените от ищеца фактури.
След като ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на доставените му услуги, то така предявеният иск
за установяване на вземане в размер на 112,29 лева, представляващи стойността
на доставените далекосъобщителни услуги е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По осъдителния иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Съгласно сключения между
страните на 30.12.2014 г. договор за
лизинг ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство Alcatel One Touch Pop, C7, при 23 месечни лизингови
вноски от 5,99 лева. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за лизинг, ищецът с едностранно изявление е упражнил и правото
си съгласно общите условия към договора за лизинг /чл. 12 от съответните общи условия/, а именно - да
обяви предсрочна изискуемост на месечните лизингови вноски с ненастъпил падеж.
Ответникът не оспорва, че е изпълнил
задълженията си да заплаща лизингови вноски в уговорения размер и срок съгласно
договора, като към настоящия момент дължи сумата от 97,86 лева, поради което и
съдът приема, че така предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По осъдителния иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
По отношение на претенцията за заплащане на неустойка
по договора съдът приема, че същата е неоснователна. Съгласно чл.92, ал.1
ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Несъмнено е, че освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката безспорно изпълнява и
наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили
или не са настъпили в предвидения размер.
В случая ответникът не оспорва твърдението на ищеца за
това, че не е изпълнил задължението си да заплати стойността на доставените
далекосъобщителни услуги, но възразява срещу претендираната неустойка като
твърди, че същата е нищожна.
В т. 11 от всеки един от
сключените между страните договор за мобилни услуги е предвидено, че в случай
на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер посочени в него по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Настоящият състав приема,
че така уговорената клауза противоречи на добрите нрави, поради което е и
нищожна. Това е така, защото
подобна клауза излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /решение
№ 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о./ Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите
от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая
компенсаторна неустойка излиза
извън тези функции и по този начин противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3
на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
Съдът намира за уместно
да отбележи и че така уговорената клауза се явява и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Ответникът ма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП,
а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2
от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.
143, т. 5 ЗЗП е предвидено, че са неравноправни клаузите, които задължават
потребителя при неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Според настоящия състав уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава
възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя и далеч надхвърля стойността на
ползваните далекосъобщителни услуги.
Ето защо съдът приема, че
така предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 483,67 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на
ищеца за присъждане на разноски е основателна до размера на уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство и в заповедното
производство в размер на 410,00 лева, от които следва да бъдат присъдена сумата
от 124,35 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
че Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б.“
ЕАД ЕИК…., седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. .“, Б. п., сграда .., сумата от 112,29
лв. /сто и дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
стойността на ползвани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „М. …“, Б. п.., сграда … сумата от 97,86 лв. /деветдесет и седем
лева и осемдесет и шест стотинки / лизингови вноски по договор за лизинг от
30.12.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК …, седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М. .“, Б. п.,
сграда .. против Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата от
483,67 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителин услуги.
ОСЪЖДА
Й.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД ЕИК …., седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. .“, Б. ., сграда …. сумата от 124,35
лв. /сто двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ разноски в заповедното
и в исковото производство исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/