Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №17343 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 18.09.2018 г. по гр.д. №73282/2017 г. на Софийски
районен съд, 57 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Г.П.Г., И.П.Г. и Д.П.Г. кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумите
от по: 992,76 лв. - главница за топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. -
мес.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, 157,07 лв. -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. -
02.10.2014 г., 14,58 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия за периода
мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г. и 2,20 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 02.10.2017 г., като ищецът е
осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия, тъй като не са титуляри на вещни права върху процесния
топлоснабден имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемите
Г.П.Г., И.П.Г. и Д.П.Г. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „П.И.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. Ответниците са оспорили
обстоятелството, че са в облигационни отношения с ищцовото дружество, а по
делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е представил
никакви доказателства, които да сочат на връзка между ответниците и
топлоснабдения имот.
Поради изложеното и при съвпадане на решаващите изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемите на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от по 312,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №489892/18.09.2018 г., постановено
по гр.д. №73282/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. С.К., адрес: ***, адв. Н.И., адрес:
гр. София, ул. „*******, и адв. К.Б., адрес: гр. София, ул. „*******,
на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от по 312,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.