Решение по дело №1090/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260804

 

гр.Бургас,27.05.2021

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Капка Владимирова, като разгледа НАХД № 1090 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, с посочен адрес: София-град, с. ***, срещу Наказателно постановление № 542149-F569433/28.10.2020 г., издадено от ***– Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на търговеца, с което е бил нарушен чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Заявява се, че дружеството винаги е изпълнявало съвестно задълженията си, като не отговаря на истината твърдението, че е била извършена покупка на стойност 18.80 лева, за която не е бил издаден фискален бон. Счита се, че проверяващите са употребили алкохол и това е довело до опорочаване на действията им. Иска се от съда да отмени издаденото НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от представляващия жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се доразвиват и допълват.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 9 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез куриер с дата на изпращане 25.01.2021 г. (видно от направената справка по номера на пратката в сайта: https://www.econt.com/services/track-shipment ). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.08.2020 г., около 23:17 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала Станимира Георгиева извършила проверка в търговски обект – бар „***“, находящ се в гр. Черноморец и стопанисван от дружеството-жалбоподател. Била извършена контролна покупка, при която Станимира Георгиева закупила напитки на обща стойност 18,80 лева, които заплатила в брой. Плащането било прието от служител в обекта, но не била издадена фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Вместо това Георгиева получила бележка от нефискален принтер (л. 17). След това служителите, участвали в контролната покупка напуснали обекта и сигнализирали втори екип на НАП, в състава на който влизала св. Д. Турлакова – Табакова – инспектор по приходите. Това се налагало, защото служителите от първия екип вече били изконсумирали контролната покупка, която включвала и алкохол, и за да не остане никакво съмнение в техните действия се налагало самата проверка на място и оформяне на документите да се извърши от друг екип. Свидетелката Турлакова – Табакова се легитимирала и започнала проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-25” с номер на фискалната памет - № 02522104. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена (фискализирана) в устройството. Била разпечатана и бележка от нефискалния принтер, за да се установи дали има разминавания между часовника на това устройство и на ФУ, но такива не били констатирани.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л. 13 - 15), подписан от бармана и от управителя Константин Попов, без възражения. С протокола изрично представител на търговеца бил поканен да се яви на 23.08.2020 г. от 11.00 часа в ТД на НАП-гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата представител на търговеца не се явил. Били проведени няколко телефонни разговора с управителя на посочения от самия него в протокол за проверката телефон, за което били съставени надлежни протоколи (л. 30-32), в които разговори търговеца бил отново поканен да изпрати представител за съставяне на акт. Въпреки това такъв представител не се явил в ТД на НАП-Бургас. Поради това на 10.09.2020 г. св. Турлакова – Табакова пристъпила към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал. 2 ЗАНН).

В акта горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС.

След съставяне на акта св. Турлакова – Табакова лично го връчила на представител на дружеството на 15.09.2020г., като в графата за възражения управителя записал, че има такива и ще ги представи в законоустановения срок. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпило писмено възражение (л. 33-34), в което управителят развил доводи за опорочена процедура по съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството и поискал производството да бъде прекратено.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 28.10.2020 г. НП, като АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания свидетел Турлакова – Табакова, доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на неговите показания.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена процедура, свързана със съставянето на акта в отсъствие на негов представител. Видно от приложения по делото протокол за проверка – изрично контролните органи са поканили представител на търговеца да се яви в ТД на НАП – Бургас на точно определена дата за съставян на акт. Въпросният протокол е подписан от управителя Попов, поради което и няма спор, че отправената покана за явяване е била възприета от лице с представителна власт. Въпреки това нито управителят, нито друго упълномощено лице, се е отзовал на поканата. Контролните орган иса действали максимално добросъвестно и са провели няколко телефонни разговори с управителя на посочения от него телефонен номер (съставили са протоколи за тези действия), като са го поканили да се яви на друга дата за съставяне на АУАН, но въпреки това той не се е отзовал. При това положение съдът счита, че съвсем закономерно актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на представител на жалбоподателя, възползвайки се от възможността по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Очевидно жалбоподателят не се е явил на многократните покани, поради което и твърденията му, че е бил в неведение за производството и не е успял да упражни правата си, не се възприемат от съда.

С оглед пълнота следва да се посочи и че дори хипотетично да се приеме, че неправилно актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН без да са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, то в конкретния случай това не би могло да се разгледа като съществен порок, влечащ до цялостна отмяна на НП. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на представител на жалбоподателя, с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които да бъдат взети предвид от АНО, преди да се произнесе по преписката. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.

Неоснователни са твърденията и че производството е опорочено, защото контролните органи са употребили алкохол преди проверката. Видно от показанията на разпитания свидетел - точно за да се избегне всяка възможност за спекулации в тази насока, практиката е наложила проверки като настоящата да се извършват от два екипа на НАП. Единият който извършва контролната покупка и консумира алкохола и втори екип – който извършва на място самата проверка и съставя всички изискуеми документи. Така е подходено и в този случай, поради което и всички съмнение на жалбоподателя в кондицията на проверяващите са неоснователни.

По същество следва да се посочи следното. Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 18,80 лева и след извършеното плащане в брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП. Била е принтирана бележка от нефискален принтер, която няма как да замести фискалния документ, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.

Отговорността на търговеца е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му, поради което и в случая за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно кой точно служител не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

В случая нормата на  чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Предвид липсата на данни за предходни нарушения - правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542149-F569433/28.10.2020 г., издадено от ***– Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: