РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502385 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение от 15.07.2021г. по гр.д.№9695/2020г. по описа на РС-
Пловдив III бр.с-в,с което е определен режим на лични отношения на ищцата в
първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото производство като
жалбоподателят счита,че така определен режима на лични отношения между нея и детето е
недостатъчен с оглед интересите на детето и моли решението да се отмени в тази част и
същия да се разшири,така,както е поискан в исковата молба.Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Ш.,с който счита
жалбата за основателна и моли да се уважи.
Не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата К.Д..
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.128 от СК и е заведена от бабата на
детето,с която иска да се определи режим на лични отношения между нея и внука й,като
счита,че така опревеления режим от първоинстанционния съд се явява недостатъчен с оглед
интересите на детето.
Видно от представените в първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява,че въззиваемите М.Ш. и К.Д. са родители на детето Д. Ш.,а жалбоподателя е
1
негова баба,майка на въззиваемия М.Ш..В първоинстанционното производство е назначен
социален доклад,от който става ясно,че към настоящия момент от деня на раждането си
детето Д. живее при майка си-ответницата Д. и нейното разширено семейство и тя
единствено полага грижи за него.Към момента детето е на две години.От доклада става
ясно,че условията за живеене в това жилище са много добри,тъй като детето разполага с
всичко необходимо като условия и обстановка за възрастта си,като всичко необходимо за
отглеждането и възпитанието му е подсигурено от майката.От доклада също става ясно,че и
жилището на ищцата е добре обзаведено и отговаря на условията за отглеждане и
възпитание на дете.
В първоинстанционния съд са разпитани като свидетели от страна на ищцата св.Р.
К.,която в показанията си сочи,че няма преки наблюдения върху отглеждането на детето,но
счита,че ищцата притежава необходимия капацитет, тъй като е била ***** в детската
градина,в която е работила тя като ***** и се е отнасяла с много обич към децата,но същата
не може да посочи факти и обстоятелства,от които съдът да направи извод относно самите
взаимоотношения между ищцата и ответницата Д.,тъй като св.К. съобщава за факти и
обстоятелства,които са и преразказани от ищцата,а същата няма преки наблюдения върху
тях.Освен това същата рядко се вижда с ищцата,само при идванията й в България от К
Испания,където в момента същата живее и работи.О страна на ответницата е разпитан като
свидетел нейния баща Д. Д.,който живее понастоящем с нея и детето и същия заявява в
показанията си,че между К. и М. е настъпил конфликт,който е повлиял за тяхното
разделяне,като ищцата се отнасяла с омраза и неприязън спрямо ответницата Д..От момента
на раждането на детето до момента на разпита му пред съда свидетелят Д. заявява,че ищцата
е виждала само два пъти детето Д..
Настоящата инстанция намира,че не следва да коментира заповедта за защита от
домашно насилие и решението по делото,с което е определен режим на лични отношения
между бащата и детето,тъй като в настоящия казус се касае за определяне режим на лични
отношения между бабата и детето и същите се явяват ирелевантни.Определянето на режим
на лични отношения касае единствено интересите на детето,като всички останали интереси
следва да се съобразяват с неговите.В този случай следва да се отбележи,че детето е на
такава възраст,че същото се нуждае най-вече от грижите на майката и същото,понеже не се
е отделяло от нея от момента на раждането си,е свикнало изключително много с нея.Редно е
разширеното семейство на бащата също да може да вижда детето и да прекарва известно
време с него,тъй като в противен случай би се стигнало до отчуждение между тях,поради
което така постановения режим от първоинстанционния съд се явява достатъчен и
решението следва да се потвърди.С оглед крехката възраст на детето правилно съдът е
преценил,че режимът не следва да бъде много разширен,а да бъде по-кратък.Това е и с оглед
по-бързата адаптация на детето с бабата,а в един по-късен момент този режим може да бъде
разширен,но детето трябва да свикне със своите роднини и да ги опознае.Както се посочи
при ищцата условията за отглеждане и възпитание също са много добри,което се извежда от
социалния доклад.
2
При така събраната фактическа обстановка настояшата инстанция намира
решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
При този изход на делото съдът намира,че разноски не се дължат на
жалбоподателя.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2021г. по гр.д.№9695/2020г. по описа на РС-
Пловдив,III бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3