Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 21.12.2020
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Асеновградския районен съд – ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
При участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 758/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 61 от 09.09.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив инж. Десислава
Красимирова Георгиева, с което на Община Асеновград, с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, пл. „Акад.Николай Хайтов” № 9, представлявана
от Кмета д-р Христо Грудев Грудев, на основание чл. 164
ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение
по чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Божикова, се
излагат аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
навеждат нарушения както в процедурата по издаването му, така и при
приложението на материалния закон, като
искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата
страна, РИОСВ – гр.Пловдив, се представлява от процесуален представител в
лицето на юрист Десислава Карамфилова, която пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на
доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:
Община Асеновград имала издадено Комплексно разрешително № 451-Н1/2019 г. за експлоатация на обект “Регионален
център за обезвреждане на твърди битови за общините Асеновград, Първомай,
Садово, Куклен и Лъки“. В цитираното разрешително като оператор на инсталацията
е посочена Община Асеновград.
На 05.06.2020 г. била извършена планова
проверка на място и по документи от служители на РИОСВ- Пловдив, сред които и актосъставителя Н.А. на инсталацията РЦОТБО, с предмет на
проверката “Контрол по изпълнението на условията в комплексното разрешително“. При
извършената проверка било установено,че операторът на инсталацията – Община
Асеновград не изпълнява Условие № 11.2.5.1., поставено в Комплексното
разрешително № 451-Н1/2019 г. издадено от ИД на ИАОС на МОСВ, тъй като в клетка
№ 2 за неопасни отпадъци е приела отпадък с код 19 12 12
от „***“ АД. Съгласно описанието на нарушението в НП,
конкретното нарушение на посоченото условие № 11.2.5.1. се състои в това, че за
приемането и депонирането на отпадъци на
депа съгласно чл. 35 ал.1 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. е необходимо дружеството,
което ще извършва депониране, да притежава становище за основно
охарактеризиране на отпадъка, издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив. За да
достигне до извода за извършено нарушение АНО е приел, че в издаденото
становище относно доклада за основно охарактеризиране, издадено от Директора на
РИОСВ-Пловдив с изх. № УО-620 от 07.05.2014 г. на „***“ АД е разрешено
депониране в РДНО – находящо се в землището на с.
Цалапица, а не в РЦОТБО за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и
Лъки. За констатираното нарушение, а именно неизпълнение на посоченото условие по комплексното разрешително бил съставен АУАН на Община Асеновград за
нарушение на чл. 123в т.2 от ЗООС. АУАН бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на Община Асеновград. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН срещу АУАН били депозирани писмени възражения, които не били уважени от
административно-наказващия орган. Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от
надлежно легитимиран процесуален субект, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.
При пълната проверка на НП
по отношение на неговата законосъобразност съдът намира, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни за това органи, в изискуемата от закона форма,
съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Независимо от това съдът намира, че НП
е незаконосъобразно, тъй като не е приложен правилно материалния закон и съставът
на твърдяното и описано в НП нарушение не е реализиран от жалбоподателя Община
Асеновград от обективна страна. На първо място, това е така защото от събраните
доказателства не се установява неизпълнение на посоченото в НП условие №
11.2.5.1 от Комплексното разрешително, а още по-малко пък в контекст, посочен в
НП. Същото въвежда само изискването към оператора преди приемането на
отпадъците по Условия 11.2.1, 11.2.1.1, 11.2.2, 11.2.3 и 11.2.4 или по време на
първата доставка да разполага с
информация от основното охарактеризиране
на отпадъците в съответствие с т.1.1 , Раздел 1 , Част 1 на Приложение №
1 от Наредба № 6 /27.08.2013 г. В случая, такова становище, в което се съдържа
нормативно изискуемата информация за охарактеризиране на отпадъците обаче е
било издадено от компетентния орган Директора на РИОСВ- Пловдив, като отпадъкът
е характеризиран с код и наименование 19.12.12. Това становище
е било предоставено на притежателя на отпадъка „***“АД-гр. Пловдив, като е
определено и вида на депото, където може да бъде депониран отпадъка, а именно в
депо за неопасни отпадъци. Именно от такава категория депо е и РЦОТБО –гр.
Асеновград. Посоченото становище е било предоставено на притежателя на отпадъка
„***“ АД и следователно достъп до тази информация е имал всеки съконтрагент по договора за приемане и депониране на отпадък, като в случая това е Община
Асеновград . Следователно не може да се приеме, че е нарушено горното правило
преди приемането на отпадъците, операторът на депото да разполага с информация
от основното охарактеризиране на отпадъка. Нещо повече, съгласно условията на
КР и конкретно на условия № 11.2.1 на Община Асеновград се разрешава да приема на
територията на площадката, в клетки за
неопасни отпадъци № 1 и № 2 на РЦОТБО-Асеновград отпадъци с код и наименование
19.12.12 с цел тяхното обезвреждане. Следователно по никакъв начин не е
нарушено горното условие в КР. Неправилно е интерпретирана от АНО правната
същност на становището, като е прието, че то има характер на разрешение за
депониране в конкретно определено депо. Това обаче не е така по смисъла на
чл.35 ал.6 т.1 от Наредба № 6 от 27.08.2004 г. /въз основа на което се издава
посоченото становище. Посочената разпоредба въвежда правилото, че в едномесечен
срок от представяне на документацията от основното охарактеризиране или от
отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на
допълнителната информация директорът на
РИОСВ в случаите по ал. 1, т. 1 се произнася със становище, което съдържа
заключение относно: а) възможността за депониране на разглеждания в документацията
отпадък; б) класа на депото съгласно чл. 10, ал. 1, в което отпадъкът може да
се депонира. Т.е. никъде не е предвидена възможност за Директора на РИОСВ- Пловдив да определя
конкретното депо, където следва да се депонират отпадъците, а следва да
определи само неговия клас. Това, че в
конкретното становище е посочено РДНО – с.Цалапица, по никакъв начин не
обвързва нито притежателят на отпадъците „***“ АД да ги депонира именно там, а
още по-малко пък въвежда забрана за Община Асеновград да приеме отпадъците в
РЦОТБО- гр. Асеновград, след като депото е от същия клас и комплексното
разрешително съдържа условие, позволяващо приемането на отпадък с код 19.12.12.
Поради горните съображения съдът намери, че не е налице извършено
административно нарушение по чл. 123 в т.2 от ЗООС от страна на Община
Асеновград, поради което и НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По отношение на
разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По силата на горното
правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само
на жалбоподателя.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал
заплащане на сумата от 1020 лева представляващи заплатен адвокатски
хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер
на 1020 лв.
Ето защо, поради изложените съображения
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 61 от 09.09.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив инж.Десислава
Красимирова Георгиева, с което на Община Асеновград, с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив пл. „Акад.Николай Хайтов” № 9, представлявана
от Кмета д-р Христо Грудев Грудев, на основание чл.
164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 10 000 лв. за
извършено нарушение по чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната среда.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пловдив да заплати на жалбоподателя Община Асеновград сумата от 1020 лева, представляващи направени
разноски по водене на делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: