Решение по дело №1288/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 222
Дата: 12 май 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20195510101288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Казанлък, 12.05.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав

Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1288/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно осн. чл.45 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с правно осн. чл.84 във връзка с чл.86 ЗЗД.

Ищецът Р.И.С. с ЕГН: ********** моли съда постанови решение, с което да осъди К.И.К., с ЕГН: ********** да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на коремните органи, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното на 12.08.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.08.2015 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати и направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

Твърди, че на 12.08.2015 г., около 18:10 часа, при дневна светлина и суха пътна настилка, той - Р.И.С. управлявал л.а. „Ф.П." с рег. № ***** по АМ „Тракия" в посока от запад на изток - от гр. П. към гр. Ч. В автомобила на предната дясна седалка пътувала жена му Ф.С.А., а на задната седалка в детско столче - синът му А.Р.С., на 2-годишна възраст. Достигайки до км. 169 на АМ „Тракия" застигнал л.а. „С.Г.В." с рег. № *****, управляван от ответника К.И.К., който се движел бавно в аварийната лента. Продължил движението си в дясната лента на пътното платно и в момента, в който се приближил на няколко метра зад л.а. „С.", водачът на последния, без да подаде сигнал с пътепоказателя си, рязко излязъл от аварийната лента и навлязъл в дясната пътна лента, в която се движел той. Поради внезапността на маневрата и недостатъчното разстояние между двете превозни средства настъпил удар между тях, като са контактували предна челна дясна част на л.а. „Ф." и задна челна лява част на л.а. „С.". След сблъсъка двата автомобила напуснали пътното платно. Вследствие на описания инцидент той - Р.С. получил контузия на коремните органи, изпитал силен стрес и страх.  Във връзка с произшествието от 12.08.2015 г. били образувани прок. пр. №584/2015г. по описа на РП - Ч. и ДП №375-ЗМ-286/2015 г. по описа на РУ на МВР - Ч. Наказателното производство било образувано срещу него-Р.И.С. за това, че при процесния инцидент при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.К.К.- пътник в л.а. „С.". За изясняване на фактическата обстановка, освен проведените разпити на свидетели, по досъдебното производство били назначени единична, тройна и петорна автотехнически експертизи. С Постановление от 07.06.2017 г. РП - Ч. досъдебното производство било прекратено, тъй като от събраните доказателства се стигнало до извода, че с деянието си той не е осъществил престъпление - не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а настъпването на ПТП се дължи на неправомерното поведение на водача на л.а. „С." К.И.К., който с действията си нарушил чл.56 и чл.58, т.3 от ЗДвП. Посоченото постановление на РП - Ч. е обжалвано, като са образувани ЧНД №265/2017 г. по описа на РС - Ч., ВЧНД №1186/2017 г. по описа на ОС - Ст.З., ЧНД №432/2017 г. по описа на РС - Ч., КЧНД №1199/2017г. по описа на ВКС, НК, II НО, ЧНД №3594/2017 г. по описа на РС - Ст.З. и ВЧНД №1027/2018 г. по описа на ОС - Ст.З.. Наказателното производство е приключило с окончателно Определение № 214 от 29.03.2018 г., постановено по ВЧНД №1027/2018г. по описа на ОС - Ст.З., с което е потвърдено Определение №1840 от 20.12.2017г., постановено по ЧНД №3594/2017г. по описа на РС - Ст.З., с което пък е потвърдено Постановление от 07.06.2017 г., постановено по пр.преп. №584/2015 г. по описа на РП - Ч., за прекратяване на ДП №375-ЗМ-286/2015 г. по описа на РУ на МВР -Ч., като правилно и законосъобразно.

Не е получил от ответника - водача на л.а. „С." обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 12.08.2015 г., поради което е  налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане. В резултат на претърпяното ПТП получил телесни увреждания, установени от епикриза към ИЗ №16876, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К." АД - Ст.З., от която е видно, че на 12.08.2015 г. той-Р.И.С. е приет по спешност в Хирургичната клиника на болницата след претърпяно ПТП с лек автомобил. Ударил се във волана по горната част на корема и долната част на гръдния кош. Проведена е консервативна медикаментозна терапия. След като оплакванията му отшумели и състоянието му било овладяно, на 15.08.2015 г. бил изписан без усложнения, в добро общо състояние, без субективни оплаквания. Поставената му окончателна диагноза е Контузио абдоминис. Вследствие на претърпяното на 12.08.2015 г. ПТП получил контузия на коремните органи, която му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, характеризиращо се като лека телесна повреда. В продължение на няколко седмици изпитвал болки и дискомфорт в областта на травмата. След произшествието изпитал и страх и силен стрес, тъй като инцидентът настъпил напълно неочаквано за него. Силно се притеснил и изпитал страх и за здравето на детето си, което в момента на инцидента също пътувало в управлявания от него л.а. „Ф.". В продължение на около седмица след злополуката бил неспокоен, не можел да спи нормално, сънувал кошмари, загубил апетит. Отрицателно влияние върху психиката му оказал и факта, че образуваното по случая наказателно производство било водено именно срещу него, макар той да нямал никаква вина за настъпването на инцидента. Твърди, че към настоящия момент все още изпитва страх и несигурност докато шофира. Претендираното обезщетение за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е напълно основателно и размерът му намира за справедлив предвид причинените му болки и страдания. 

На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД претендира ответникът да му заплати и дължимата законна лихва върху обезщетението от 5 000лв., считано от датата на непозволеното увреждане -12.08.2015 г., до окончателното изплащане на сумата – 1774,38 лв. за периода 12.08.2015 г. – 08.02.2019 год. (датата на подаване на исковата молба в съда) и законната лихва върху главницата от 5 000 лв. от 08.02.2019 год. до изплащането й.  

На осн. чл.236, ал.1, т.7 ГПК посочва следната банкова сметка, ***:   „Р. /Б./" ЕАД, IBAN: ***, с титуляр адвокат Ж.С.З.

 

Ответникът К.И.К. моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана, респективно да отхвърли същата частично, до размера на доказаната и реално причинената вреда, и намали същата със 50 % поради „съпричиняване за настъпилото ПТП“ от страна на ищеца. Оспорва размера на предявения иск, както и всички твърдения в исковата молба относно описания механизъм на произшествието, получените в резултат на ПТП увреждания, както и търпените в резултат на тях болки и страдания от страна на ищеца. Оспорва и твърденията, че само той е виновен за настъпилото ПТП и причинените вреди. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има ищецът, който управлявал своето МПС с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, застигнал управлявания от него автомобил и го ударил в момента в който се пристроявал в аварийната лента от дясната лента за движение. Ако въобще има причинено някакво увреждане на ищеца поради виновно негово поведение, счита, че е налице съпричиняване, което определя в размер на 50 % за всеки един от водачите на автомобилите.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като произволно  определено. След произшествието ищецът бил в добро здравословно състояние, не се е оплаквал от здравословни или други проблеми, не е отправял и не е имал претенции към него за заплащане на обезщетение във връзка настъпилото ПТП и търпените вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че към настоящия момент не смее и се притеснява да шофира. Твърди, че мястото на удара на двете МПС не е в аварийната лента за движение по магистралата, а е възникнал в дясната лента за движение.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На 12.08.2015г. на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. П.за гр.Ч. става ПТП. Съставен е протокол за ПТП №1471323 от 12.08.2015г. В протокола е отразено, че на автомагистралата при километър 169, в 18:10 часа автомобил „Ф.П.“ с рег. №*****, управляван от Р.И.С. се е движил с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, закача лек автомобил „С.Г.В.“ с рег. №*****, с десен волан, управляван от К.И.К. и го блъска отзад /в ляво/, в следствие на което л.а. „С.Г.В.“ се преобръща извън платното. В резултат на произшествието са пострадали няколко лица. Протоколът е съставен от младши автоконтрольор З.А.З.. Разпитан в качеството на свидетел, съставителят на протокола потвърждава, че е описал в протокола ситуацията такава, каквато я е възприел от участниците в произшествието, а именно, че ударът между двата автомобила става в допълнителната лента за навлизане в паркинга. Свидетелят пояснява, че я нарича допълнителната лента, тъй като според него, аварийната лента на магистралата е приключила и започващата прекъсната линия я превръща в допълнителна лента към паркинга. Пробите за употреба на алкохол на участниците в ПТП са отрицателни.

Образувано е досъдебно производство №375ЗМ-286 от 13.08.2015г. по описа на РУ гр. Ч. срещу Р.И.С. за това, че на 12.08.2015 г. в гр. Ч., на АМ „Тракия“, 169+480 км. При управление на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. №***** е нарушил правилата за движение по пътищата в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.К.К.. С Постановление от 12.12.2016 г. на РП-Ч. постановено по ДП№375ЗМ-286/2015г. по описа на същата прокуратура е прекратено досъдебното производство, водено срещу Р.И.С. поради това, че разследващият орган е приел за установено, че Р.И.С. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, настъпилият престъпен резултат не е в пряка причинна връзка с допуснато от С. нарушение на ЗДП, а се дължи на неправомерното поведение на другия участник в движението – К.И.К.. Постановлението е обжалвано от пострадалата Г.К.К.. С определение №365 от 17.05.2017 г. по ВЧНД №1074/2017г. ОС-Ст.З. е отменил постановлението от 12.12.2016 г. на РП – Ч. и е върнала делото за изпълнение на дадени указания. С Постановление от 07.06.2017 г. на РП-Ч. постановено по ДП№375ЗМ-286/2015 г. по описа на същата прокуратура е прекратено досъдебното производство, водено срещу Р.И.С. поради това, че разследващият орган е приел за установено, че Р.И.С. не е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Р.И.С. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, настъпилият престъпен резултат не е в пряка причинна връзка с допуснато от С. нарушение на ЗДП, а се дължи на неправомерното поведение на другия участник в движението – К.И.К.. Прието е за установено, че К. е извършил нарушение по чл. 56 от ЗДП като не е изпълнил задължението си при навлизане при автомагистрала или скоростен път да пропусне движещите се по тях превозни средства и е нарушил забраната да не се движи в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала. С Определение от 27.06.2017 г. по ЧНД№265/2017 г. на РС-Ч. е отменено Постановление от 07.06.2017 г. по ДП№375ЗМ-286/2015г. Определението е протестирано от РП-Ч.. С Определение №1840/20.12.2017 г. по ЧНД №3594/2017 г. по описа на РС - Ст.З. е потвърдено Постановление от 07.06.2017 г. на РП-Ч., постановено по ДП№375ЗМ-286/2015г. по описа на същата прокуратура, за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу Р.И.С..*** е обжалвано от Г.К.К.. С Определение №214/29.03.2018г. по ВЧНД №1027/2018г. по описа на Окръжен съд – Ст.З. е потвърдено Определение №1840/20.12.2017г. постановено по ЧНД №3594/2017г. по описа на РС - Ст.З..

Видно от показанията на разпитаните като свидетели И.И., съпруг на сестрата на ответника и Г.К., майка на ответника, пострадала при ПТП-то, ответникът и семейството на неговата сестра са се прибирали с два автомобила от гр. Б., където са били на почивка, към гр. С., където живеят. Свидетелката Г.К. е пътувала на задната седалка на автомобила управляван от ответника К.К.. Свидетелят И.И. се намирал в управлявания от неговия син автомобил „С.Ф.“. Около един час преди произшествието, ответникът и неговите роднини в другия автомобил са спирали да заредят гориво на бензиностанция. По време на зареждането с гориво, свидетелката Г.К. е чула разговор между мъжете, че автомобилът управляван от сина й К.К. „няма мощност да тегли“. От мястото на зареждане с гориво до гр. С. са 350 км. /Ч. – С./ и плюс 1 час /тъй като мястото на зареждане по делото не установено, но свидетелите са категорични, че спирането за зареждане е било на не повече от час преди произшествието/. Пътуващите в двата автомобила са имали представа, че ще имат спиране по пътя за дома, но не са имали уговорка къде точно да стане това спиране. Видно от показанията на свидетеля И., уговарянето къде точно да спрат, е станало по мобилните телефони. Избрали са място на около 10 км. преди гр. Ч., на което има разширение на автомагистралата за паркинг. Скоростта с която са се движили автомобилите по магистралата според свидетеля И., е била „не висока“. Автомобилът, в който той се е намирал, първи е отбил за спиране. Според свидетеля, автомобилът в който той се намирал, почти е бил спрял, когато водачът на автомобила е видял, че автомобил ще блъсне колата, която е управлявана от ответника. Свидетелите отричат, автомобилът на ответника и автомобилът управляван от сина на свидетеля И., да са се движили в аварийната лента. В тази част съдът не кредитира техните показанията предвид прекия интерес за свидетелката Г.К. от изхода на делото и произтичащата, от наличието на родствени връзки с пострадалата Г.К. и с ответника, заинтересованост от изхода на спора на св. И. 

Видно от протоколът за оглед на ПТП произшествието настъпва в извън населено място, на прав и равнинен пътен участък от автомагистрала, в който липсва пътна маркировка ограничаваща максималната скорост на движение, в светлата част на денонощието. Ширината на аварийната лента при мястото на произшествието е 3 метра. Разстоянието до разширението на магистралата с предназначение за спиране, респ. паркиране не е посочено в протокола за оглед и не може да се определи по приложения снимков материал.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице И.Д.Ч., въз основа на местоположението на деформациите върху участвалите в ПТП автомобили, ударът по характер е заден-ексцентричен и е реализиран с преден десен калник на лек автомобил „Ф.“ със заден ляв калник на лек автомобил „С.“. Първоначална контактна повърхност от 0.1 – 0.2 метра. В зоната на км 169 + 480 и на около 14 км източно от определената при огледа мерна линия, водачът на лек автомобил „С.“, навлиза частично в дясната лента на движение и между него и водача на автомобил „Ф.“ настъпва удар. Към момента на удара, лек автомобил „Ф.“ е бил разположен изцяло в дясната лента, с надлъжна ос ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение като десните му габарити са се намирали до разделителната линия между дясната лента на движение и лентата за принудително спиране. Липсват технически данни и свидетелски показания за задействане на спирачната система на МПС от страна на двамата водачи. Скоростта на движение на л.а. „С.“ в момента на удара е 62 км/ч., скорост на движение на л.а. „Ф.“ - 116 км/ч. Ударът е настъпил в бавната лента на магистралата. Двата автомобила са били разположени надлъжно на оста на движението. Огледалата на автомобилите са асиметрични, при л.а. „С.“ с дясно управление водачът има добра видимост от лявата страна. От градусът, под който следствие на удара, л.а. „С.“ е завил към канавката следва, че л.а. марка „С.“ не е бил разположен косо в дясно спрямо надлъжната ос на движение, т.е. не е навлизал в аварийната лента. Градусът на  завиване  към канавката, видно от данните от огледа на местопроизшествието е голям, от което следва, че двата автомобила са били разположени успоредно или косо в ляво за л.а. марка „С.“.  На водачът на л.а. марка „Ф.“ са му били необходими 30.9 м за да изравни скоростта си на движение с л.а. марка „С.“, а разстоянието между двата автомобила е било 27.7 м от момента, в който л.а. „С.“  е започнал да променя траекторията си на движение, от което следва, че водача на л.а. Ф. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система, т.к.  л.а. марка „С.“ се е намирал в опасната му зона на спиране.

Водачът на л.а. марка „Ф.“ при конкретната пътна обстановка е имал техническа възможност да възприеме движение на л.а. марка „С.“ пред себе на повече от 200 метра. Водачът на лек автомобил марка „С.“ е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в огледалата за странично гледане, да възприеме своевременно движениетo на другия лек автомобил „Ф.“ зад себе на повече от 100 м  и да предотврати настъпването на произшествието като съобрази поведението си на пътя с неговото местоположение и скорост на движение.

Липсата на мощност, на автомобила може да се дължи на проблеми с турбото. При проблеми с „турбото“, автомобилът марка „С.“ модел „Г.В.“  не може да се движи със скорост по-голяма от 60-70 км/ч.

Едно от пострадалите при ПТП на 12.08.2015г. лица е ищецът Р.И.С.. Видно от показанията на разпитаните като свидетели Г.И. Е.и З.И.С., Р.С. е посетил спешният център на болнично заведение в гр. Ст.З., където са му били назначени и проведени медицински изследвания и указана медицинска помощ. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в вещо лице д-р М.К.С., Р.С. е хоспитализиран в хирургична клиника на УМБАЛ „Проф. Ст. К.“ АД. С обективни данни за болки в горната коремна половина. Лицето е изписано на 15.08.2015г. с диагноза: контузио абдоминис. Увреждането представлява лека телесна увреда и има пряка причинно следствена връзка с ПТП. Острият болков синдром при контузията е отзвучал за три дни като в последващите 10 дни Р.С. все още е имал болки в областта на корема със затихващ характер, а оздравителният период на получената от ищеца травма е около 15 календарни дни. Лечението, което е проведено във връзка с травмата, включва водно солеви разтвори, спазмолитици и аналгитици. От това травматично увреждане Р.И.С. няма получени усложнения.

Освен травматичните увреждания в областта на корема, видно от показанията на свидетелите Е.и С., ищецът Р.И.С. е получил наранявания по тялото, определени от свидетелите като „белези от коланите“, изпитал силен страх за здравето на съпругата и за здравето на детето си, изпитал и изпитвал физическа болка, получил временно разстройство на психичното здраве, изразяващо се в безпокойство, тревожност, постоянно повтарящи се неприятни мисли свързани с произшествието, безсъние. Това състояние продължило около три седмици, след което отзвучало. В същия този период от около три седмици  ищецът изпитвал затруднения да се грижи за себе си. Необходима му била помощ при сядане и ставане, за обличане, събличане и хранене. Наложило се да приема психоактивни лекарства за премахване на нервното напрежение. След изтичане на 3-седмичния период, физическите и психически разстройства отзвучали. След този период няма данни по делото за нарушения в социалното функциониране на ищеца.

Размерът на законната лихва върху главницата от 1000 лв. за периода 12.08.2015 год. – 07.02.2019 год. възлиза на 354,60 лв.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на 12.08.2015 г. е основателен и следва да бъде уважен в размер на 1000 лв. като в частта до 5000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Нормите, които имат отношение към поведението на двамата водачи на пътя са следните:

Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства (чл. 74 ППЗДП). На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили, чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч. При избиране на скоростта на движение по автомагистрала на водача - категория В на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 120 км/час.  При движение по автомагистрала на водача е забранено да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места; да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; да се движи по лентата за принудително спиране (чл.119 ППЗДП). Тази забрана се отнася и за случаите, когато движението е двупосочно по едно от пътните платна на автомагистралата.    

Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

При прав и равнинен пътен участък, в светлата част на денонощието на 12.08.2015 год. около 18.10 часа по автомагистрала „Тракия“ в посока изток по лентата за принудително спиране, широка 3 м., се е движил със скорост 62 км./ч л.а. марка „С.“, модел „Г.В.“ с рег.№ ***** управляван от К.И.К.. По същото време и в същата посока по дясната лента за движение със скорост 116 км./ч се е движил л.а. марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№ *****управляван от Р.И.С..  В зоната на км.169+480 водачът на л.а. марка „С.“ навлязъл частично ( без да подаде сигнал, че променя траекторията си на движение) в дясната лента на движение и между двата автомобила настъпил удар.

МПС – л.а. марка „С.“ се е движило неправилно в лента предназначена за аварийно спиране със скорост, която е ниска за движение по автомагистрала. МПС-  л.а. марка „Ф.“ се е движило с разрешена за този пътен участък и съобразена с пътно-климатичните условия скорост. Водачите на всяко от МПС са имали възможност да възприемат другото МПС на достатъчно разстояние. Съдът приема, че е налице неправилно ( съзнателно или неволно) предприета маневра за навлизане в дясната активна  лента от лентата за аварийно спиране от страна на водача на л.а. марка „С.“  без подаване на сигнал и без съобразяване с местоположението и скоростта на движение с другите участници  движението - в частност с МПС л.а. марка „Ф.“.  МПС управлявано от ищеца се е намирало на такова разстояние от МПС управлявано от ответника, че водачът на л.а. марка „Ф.“ не е могъл да реагира и да избегне удара.

Не се установи наличие на съпричиняване на вредоносните последици от ПТП.

Съдът не споделя твърденията на съставителя на протокола за ПТП, че лентата за аварийно спиране при прекъснатата линия, има характер на допълнителна лента към паркинга ( респ. че това дава право на движение по нея) тъй като на водачите е забранено да навлизат в разделителната ивица или да я пресичат, включително и на местата, където тя е прекъсната както и им е забранено да се движат по лентата за принудително спиране. В района на произшествието няма „допълнителна лента за бавно движещи се превозни средства“, поради което движението със скорост 62 км/ч по лентата за аварийно спиране съставлява нарушение на закона.

В резултат на настъпилия удар ищецът получил травми, претърпял физически и психически болки и страдания. Тяхната продължителност и интензитет мотивират съда да приеме, че биха могли да бъдат справедливо обезщетение със сумата от 1000 лв.  

В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата 1000 лв. считано от датата на увреждането  - 12.05.2015 г. до изплащането на сумата.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение от 1000 лв. следва да бъде уважена от деня на увреждането – 12.08.2015 год. в размер на 354,60 лв. за периода 12.08.2015 год. – 07.02.2019 год. и в размер на законната лихва върху главницата от 1000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба -  08.02.2019 год. до изплащането й.

В частта над 354,50 лв. и до 1774,38 лв. претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

Ищецът представя списък на разноските, претендира 1571 лв.       

Разноските на ищеца по делото  възлизат на 1606 лв., от които 271 лв. за държавна такса, 95 лв. депозит за призоваване на свидетели, 570 лв. за експертизи и 670 лв. за адвокатски хонорар.

Разноските на ответника възлизат на 600 лв. за адвокатски хонорар и 130 лв. за експертиза.

Съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати на ищеца 321 лв., представляващи  разноски по делото съразмерно с уважената част от претенциите.

Съразмерно с отхвърлената част от претенциите ищецът следва да заплати на ответника 584 лв. представляващи  разноски по делото.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА К.И.К. ***   със съдебен адрес ***, офис „*" тел.: ***** - адв. С.М.Ч.

да заплати на Р.И.С., постоянен адрес:***, сумите:

- 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило около 18,10 часа на 12.08.2015 г. на АМ „Тракия“, при километър 169+480, изразяващи се в контузия на коремните органи, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 5000 лв. като недоказана по размер;

-  законната лихва върху сумата 1000 лв. , считано от 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане;

- 354,60 лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане на обезщетението за непозволено увреждане в размер на 1 000 лв. за периода 12.08.2015 год. – 07.02.2019 год. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й  до1774,38 лв.;

- 321 лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Р.И.С., постоянен адрес:*** да заплати на К.И.К. ***   със съдебен адрес ***, офис „*" тел.: ***** - адв. С.М.Ч. сумата 584,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Банкова сметка, ***, че могат да се приведат присъдените на Р.И.С. суми е   „Р. /Б./" ЕАД, IBAN: ***, с титуляр адвокат Ж.С.З..

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: