№ 1435
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110118148 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. Ц. М., ЕГН ********** против В. Д. С., ЕГН
**********. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7903 лв.,
представляваща увеличена стойност вследствие на извършени от ищеца подобрения в имот
на ответника – самостоятелен обект в сграда, представляващ подземен гараж № 9, намиращ
се в подземния етаж /сутерена/ на сграда на ул. „132“ № 15, ет. 1, район Изгрев, гр. София, с
площ от 14,45 кв. м., с идентификатор 68134.803.1036.1.44, заедно със съответните 8,61 %
ид. ч. от общите части на сградата, в която е разположен обектът, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2022 г. до изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от 25.09.2018 г.,
обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег. № 2735, дело № 43/2018 г., е закупил
процесния имот. След закупуването му извършил множество подобрения в имота – тъй като
гаражът бил в лош вид, без изградена разделителна стена, с неизмазан под, без осветление и
без входна врата. Ищецът извършил ремонта убеден, че е собственик на имота. След
извършването му през 2020 г. получил искова молба, с която ответникът претендирал да е
собственик на гаража. С влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС по гр. д. №
23959/2019 г. било признато, че В. Д. С. е собственик на процесния имот, а Р. Ц. М. била
задължена да предаде владението му. За обезпечаване на доказателства ищецът образувал ч.
гр. д. № 18922/2021 г. по описа на СРС, по което се установило, че увеличената стойност на
имота вследствие на извършените от ищеца подобрения е 7903 лв. Моли за уважаване на
иска. Заявява и, че упражнява право на задържане по чл. 72 ЗС до заплащане на сумата от
7903 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявената с исковата молба претенция се оспорва по основание и по размер. Твърди, че с
влязло в сила решение по гр. д. № 23969/2019 г. по описа на СРС е признато за установено,
че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Счита, че не
дължи претендираната от нея сума, тъй като същата се претендира за извършени дейности,
които не представляват подобрения и извършването им не е било необходимо. Поддържа, че
към момента на придобиване на процесния гараж от ответника последният е бил
1
самостоятелно обособено помещение, а събарянето на стената между него и съседния гараж
е извършено без знанието на собственика. Оспорва претенцията за задържане на
недвижимия имот до заплащане на твърдените подобрения, както и обстоятелството, че
ищецът е извършил претендираните подобрения в качеството на добросъвестен владелец.
Моли за отхвърляне на иска.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по делото е постъпила
насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск В. Д. С. против Р. Ц. М., която е
приета за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение от 26.05.2022 г.
В насрещната искова молба се твърди, че В. С. е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда, представляващ подземен
гараж № 9, намиращ се в подземния етаж /сутерена/ на сграда на ул. „132“ № 15, ет. 1, район
Изгрев, гр. София, с площ от 14,45 кв. м., с идентификатор 68134.803.1036.1.44, заедно със
съответните 8,61 % ид. ч. от общите части на сградата, в която е разположен обектът, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 32, том II, рег. №
2718, дело № 185/2009 г. по описа на нотариус Даниела Комсалова. Посочва, че
впоследствие ответникът по насрещния иск в качеството си на купувач по договор за
покупко-продажба купил процесния гараж от лице, което не било носител на правото на
собственост върху недвижимата вещ, поради което с влязло в сила решение по гр. д. №
23969/2019 г. по описа на СРС е признато за установено, че действителният собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.803.1036.1.44 е именно ищецът по насрещния
иск. Поддържа, че с посоченото решение ответникът по насрещния иск е осъден да предаде
владението върху гараж № 9, но изпълнение не последвало. В този смисъл счита, че е била
лишена от правото да използва собствения си имот за периода от 25.09.2018 г. до 18.05.2022
г., поради което моли Р. Ц. М. да бъде осъдена да й заплати сумата от 4380 лв. /съгласно
уточнителна молба от 01.07.2022 г./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на имот с идентификатор 68134.803.1036.1.44 за периода от 25.09.2018 г. до 18.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на
насрещната искова молба – 23.05.2022 г. до изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника
Р. Ц. М., с който се изразява становище за неоснователност на предявения насрещен иск.
Твърди, че искът се явява неоснователен по отношение на сумите, които се претендират за
дължими след 20.04.2022 г., доколкото е насрочен въвод във владение в имота на взискателя
и ищец по насрещния иск от ЧСИ. Счита за недължими и сумите, начислени за периода от
25.09.2018 г. до 30.04.2019 г., тъй като в този период ответникът по насрещния иск е владял
процесния недвижим имот на основание сключен договор за покупко-продажба и със
субективното убеждение, че е собственик на гараж № 9. По отношение на сумите,
претендирани от 02.04.2021 г. до датата на предявяване на насрещния иск поддържа, че
същите са недължими, доколкото причина за непредаването на владението върху имота на
ищеца по насрещния иск е съществуващото вземане на ответника М. за стойността на
сторените подобрения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от
претенцията по насрещния иск. Счита, че претендираното от страна на ищеца по насрещния
иск обезщетение за лишаване от ползване е завишено по размер. Моли за отхвърляне на
насрещния иск и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
По иска чл. 72, ал. 1 ЗС:
С определение от 03.09.2022 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства, че: Р. Ц. М., в качеството си на страна по договор за
2
покупко-продажба от 25.09.2018 г., обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег. № 2735,
дело № 43/2018 г., е закупила процесния имот, както и, че с влязло в сила решение по гр. д.
№ 23969/2019 г. по описа на СРС е признато за установено, че действителният собственик
на самостоятелен обект с идентификатор 68134.803.1036.1.44 е В. Д. С..
В тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период е владял самостоятелен обект
с идентификатор 68134.803.1036.1.44, че владението е било добросъвестно – без знание, че
праводателят му не е собственик и/или предписаната от закона форма е била опорочена,
извършени от него подобрения в имота, сумата с която се е увеличила стойността на имота,
както и причинна връзка между извършените подобрения и увеличената стойност на имота.
С решение от 23.11.2020 г. по гр. д. № 23959/2019 г. по описа на СРС е признато за
установено, че В. Д. С. е титуляр на право на собственост върху недвижим имот,
представляващ гаражна клетка (подземен гараж) № 9, намираща се в подземния етаж
(сутерена) на сградата на ул. „132-ра“ № 15, район Изгрев, гр. София, с площ от 14,45 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.803.1036.1.44 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София и е осъдена Р. Ц. М. да предаде на В. Д. С.
владението върху описания недвижим имот.
Установява се, че на 18.07.2003 г. СД „Плам – 92 Ковачев, Йорданов и сие“ е продало
на В. Д. С. процесния имот. С нотариален акт № 112, том I, рег. № 11715, дело № 109 от
26.05.2014 г., вписан на същата дата „Плам-92-Ковачев“ ЕООД е продало на Ивайло Мариус
Петров същия недвижим имот – гараж № 9 в процесната сграда, както и съседния му
подземен гараж № 10, които са били прехвърлени от купувача на Пламен Антонов
Дебрелиев с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 5, том I, рег. № 1311,
дело 5 от 20.01.2015 г. Последният приобретател от своя страна е продал двата подземни
гаража на ответницата Р. Ц. М. на 25.09.2018 г.
Не се спори между страните, а и съобразно чл. 297 ГПК с влязлото в сила решение по
гр. д. № 23959/2019 г. по описа на СРС, се установява, че именно Р. Ц. М. е владяла
процесния имот по време на производството по гр. д. № 23959/2019 г.
Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази
добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се
предполага до доказване на противното. Добросъвестност се свежда само до незнание на
определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на
незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което
възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено
предходно разпореждане с правата от страна на продавача не води до опровергаване
презумцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по
несъмнен начин.
Лицето, закупило недвижим имот от несобственик е добросъвестен владелец спрямо
лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си по-рано, щом не е
доказано в процеса, че е знаело, че праводателят му не е собственик – виж решение № 86 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 3076/2019 г. на II г. о. на ВКС, решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.
д. № 1981/2013 г., II г. о. на ВКС, решение № 185 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2382/2015 г. на
I г. о. на ВКС. Оттук и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, касаещи
качеството добросъвестен владелец на ищеца, са неоснователни.
Незнанието трябва да е налице към момента на сключване на договора по арг. от чл.
70, ал. 1 ЗС. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание, последващото узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание,
не превръща владението в обикновено – виж решение № 210/27.01.2017 г. по гр. д. №
2309/2016 г. на I г. о. на ВКС. Ответникът съобразно чл. 154 ГПК не е ангажирал никакви
3
доказателства относно наличието на знание у Р. Ц. М., че към датата на сделката - 25.09.2018
г., е придобила процесния имот от несобственик. Ето защо, съдът приема, че Р. Ц. М. е
имала качеството добросъвестен владелец в периода до узнаване за предявения иск по чл.
108 ЗС, респ. в периода, за който се твърди да са направени подобрения в имота.
Основният спорен по първоначалния иск въпрос е свързан с извършените подобрения
в имота и сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
Представен е по делото договор за изработка от 22.03.2019 г., с който Р. М. възлага
извършването на СМР в гараж № 9 и № 10 с обща площ от около 30 кв. м., включващи
закупуването и монтаж на 2 бр. ролетни врати, полагане на самонивелираща замазка върху
пода, изграждане на преградна стена от газобетон между двата гаража и шпакловане,
окабеляване, закупуване и поставяне на 2 бр. луминисцентни осветителни тела. Приложено
по делото е гр. д. № 18922/2021 г. на СРС по реда на чл. 207 ГПК, в което е приета СТЕ. От
приетата СТЕ се установява, че стойността на извършените подобрения в имота, изчислена
по средни строителни цени, за гаражна клетка № 9 е 3 252.73 лв. Пазарната стойност на
процесния имот, в състоянието към момента на оценката, е изчислена в размер на 27 800 лв.
Пазарната стойност на процесния имот без извършените подобрения е изчислена в размер
на 19 897 лв.
Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд, средства и
материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато чрез
извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез
задоволяване на нужди от обективен характер. Критерият въз основа на който се преценява
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към
имота, т. е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде отделено без
увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. За осигуряване
правилното приложение на закона, съдът не може директно да присъди себестойността на
вложените труд и средства в поддръжка и подобрения на имота към момента на тяхното
извършване, а следва да установи наличието на обективно увеличение в неговата пазарна
стойност – дали при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански
плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди
извършване на подобренията – виж решение № 12от 20.05.2022 г. по гр. д. № 1841/2021 г. на
II г. о. на ВКС, решение № 517 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 г. на IV г. о. на ВКС.
Действително с отговора на исковата молба ответникът е оспорил представения
договор за СМР, както и приетата СТЕ в производство по обезпечение на доказателства.
Относно приетите по реда на чл. 207-208 ГПК доказателства, то за тяхната сила се
прилагат общите правила – чл. 208, ал. 3 ГПК. Съдът кредитира СТЕ, като компетентно
изготвена и непротиворечаща на останалите доказателства по делото. При съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото се установява, че твърдените ремонтни
дейности от ищцата действително са извършени в периода 22.03.2019 г. до 22.04.2019 г.
Освен представения договор за СМР и приетата по реда на чл. 207 ГПК СТЕ, то в тази
насока косвено са и изводите на вещото лице по приетата в настоящото производство СоцЕ.
Вещото лице по СОцЕ е посочило, че на място са изпълнявани допълнителни СМР.
Изградена е преградна стена между процесния гараж и съседния до него гараж. Преградната
стена е измазана, монтирано е луминисцентно осветително тяло. На пода е изпълнена
саморазливна настилка. Монтирана е ролетна гаражна врата с дистанционно задвижване. В
с. з. на 05.12.2022 г. вещото лице е потвърдило, че в имота има извършени допълнително
СМР. От друга страна, в отговора на исковата молба не се оспорват извършените СМР, а се
твърди, че същите са извършени без знанието и съгласието на ответника. Съгласието на
ответника е без значение за фактическия състав на претенцията по чл. 72 ЗС.
Предвид съвпадането на констатациите на вещите лице за извършени допълнителни
СМР с описаните такива в договора от 22.03.2019 г., то съдът намира, че описаните в
4
договора СМР - закупуването и монтаж на ролетна врата, полагане на самонивелираща
замазка, изграждане на преградна стена от газобетон, шпакловане, окабеляване, закупуване
и поставяне на луминисцентни осветителни тела, са извършени в процесния имот.
Относно обстоятелството, че същите са довели до увеличаване стойността на имота и
размера на увеличената стойност съдът кредита СТЕ. Заключението по СТЕ е обосновано,
вещото лице е посочило подробна как е изчислило увеличената пазарна стойност на имота и
пазарната стойност без наличието на подобренията, поради което и съдът кредитира
изводите на вещото лице. Само за пълнота следва да се отбележи, че в приложение № 3 на
СТЕ е посочена средна коригирана наемна цена в размер почти идентичен със средната
коригирана наемна цена по СОцЕ по настоящото производство.
Увеличението в пазарната стойност е равно на 7903 лв. /27 800 – 19897/. Оттук и
претенцията е основателна в пълния си размер. Върху тази сума следва да присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022 г. до окончателното
изплащане.
Страните не спорят, че в хода на производството владението на процесния имот е
предадено на ответника – в тази насока и показанията на свидетеля Ботев, поради което и
възражението за задържане на имота е безпредметно. Същото е и преклудирано. Въводът в
имота на собственика /по силата на влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС/ не
застрашава, нито затруднява евентуалните права на подобрителя по иска му за
подобренията, които са парични вземания – в този смисъл определение № 306 от 25.09.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4213/2014 г., II г. о., определение № 65 от 20.05.2021 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1579/2021 г., II г. о. Според решение № 882 от 8.07.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4074/2007 г. правото на задържане не може да се заяви самостоятелно без наличието на
висящо производство по чл. 108 ЗС, тъй като преди предявяването на иска по чл. 108 ЗС
липсва правен интерес от право на задържане, а след успешното му провеждане,
възражението за право на задържане е преклудирано.
По насрещния иск:
Исковата претенция е редовна и допустима. Производството по гр. д. № 23959/2019 г.
по описа на СРС в частта по предявения иск за обезщетение за лишаване от ползване е
прекратено по реда на чл. 232 ГПК с определение от 07.07.2020 г.
Приема се, че с предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се
превръща в недобросъвестен и от този момент нататък не разполага с правата по чл. 72 ЗС –
решение № 124 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 4048/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 127
от 17.08.2011г. по гр. д. № 2014/2009 г. на І г. о. на ВКС, решение № 131 от 10.07.2013 г. по
гр. д. № 913/2012 г. на І г. о. на ВКС, решение № 35 от 25.02.2013г. по гр. д. № 669/2012г. на
ІІ г. о. на ВКС.
Пределният момент, формиращ фактическия състав на правото на задържане за
извършени подобрения, е иска на собственика по чл. 108 ЗС, но за да се прекъсне
добросъвестното владение, изявлението на собственика следва да стане известно или да се
счита известно на владелеца. Добросъвестното владение се превръща в недобросъвестно
от момента, в който на владелеца е станало известно, че по отношение на него са
предприети действия, а именно че е образувано производство, целящо да прекъсне
владението му – т. е. не от датата на подаване или вписване на исковата молба, а от
конкретното узнаване за предявената претенция за връщане на вещта, което най-често става
с връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване за
заведеното дело и неговия предмет по друг начин - решение № 141 от 30.11.2015 г. по гр. д.
№ 2944 / 2015 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № № 134 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6161/2014
г., III г. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и
5
получава добивите, които тя е дала, до превръщането му в недобросъвестен владелец той не
дължи обезщетение за ползването на собственика на имота – решение № 124 от 06.06.2017
г. по гр. д. № 4048/2016 г. на IV г. о. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 73 ЗС урежда правоотношенията между собственика на земята и
недобросъвестния владелец, като постановява, че недобросъвестният владелец дължи на
собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за
ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Правилото
на чл. 73 ЗС предвижда отговорност на владелеца, която е проявление на принципа за
забрана на неоправданото имуществено разместване, но за разлика от уреденото в чл. 59
ЗЗД субсидиарно приложение на института на неоснователното обогатяване, цитираната
норма на ЗС урежда задълженията на владелеца на вещта, а не на нейния държател.
Следователно от момента на връчването на препис от исковата молба по гр. д. №
23959/2019 г. на СРС на Р. Ц. М. – 27.05.2020 г. – л. 49 от гр. д. № 23959/2019 г. на СРС
/липсват доказателства за по-ранно узнаване на предявената претенция за връщане на вещта/
ползвателят на вещта става недобросъвестен владелец, а след уважаването на иска по чл.
108 ЗС става държател на имота и от него може да се претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Насрещната искова молба е за периода от 25.09.2018 г. до 18.05.2022 г. С оглед
изложеното, за периода до 26.05.2020 г. вкл. Р. Ц. М. е добросъвестен владелец и не дължи
обезщетение за ползата, от която е лишила собственика. За периода от 27.05.2020 г. до
17.12.2020 г. /датата на влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС/ дължи обезщетение по
реда на чл. 73 ЗС, а за периода от 18.12.2020 г. до 18.05.2022 г. дължи обезщетение по реда
чл. 59 ЗЗД като държател на имота. В случая са предявени претенции по чл. 73 ЗС и чл. 59
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД едно
лице да се облагодетелства за сметка на друго, доколкото вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на
собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил
лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. Предвид идентичния
фактически състав на претенциите, няма пречки с решението съдът да преквалифицира
претенцията за част от периода.
Не са основателни възраженията в отговора на насрещната искова молба, че следва да
се вземе предвид стойността по СОцЕ без извършените подобрения.
Обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание се съизмерява с
пазарния наем за имота, с който собственикът е пропуснал да увеличи имуществото си, а
обогатяването на ползващия – с размера на същите средства, които си е спестил като разход
при ползването. В периода, за който претенцията е основателна, процесните подобрения са
били извършени, респ. при изчисляването, както на обогатяването, така и на обедняването,
същите следва да бъдат взети предвид. Направата на подобрения, предоставя на лицето
извършило подобренията други възможности за защита /каквито ищецът по първоначалния
иск по чл. 72 ЗС упражнява в настоящото производство/, но не обуславя изчисляване на
средния пазарен наем на процесния имот в състояние, в което имотът не е бил по време на
ползването му. Релевантно за размера на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е фактическото
ползване на имота през процесния период – виж решение № 1133/01.11.2008 г. по гр. д. №
4401/2007 г. на І г. о. на ВКС, определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 454/2016 г. на
IV г. о. на ВКС. Релевантен за определяне на обезщетение е моментът, към който ползата
действително се е очертала, поради което състоянието/статутът на имота в предходен
момент /преди извършването на подобренията/ е ирелевантно.
Не се споделят доводите на ответника по насрещния иск и за крайната дата, до която
следва да се присъди обезщетението. Представената по делото покана за доброволно
изпълнение от 24.03.2021 г., с която е насрочена дата за въвод във владение – 20.04.2022 г.,
не установява успешното провеждане на въвода на посочената дата. От свидетелските
6
показания на свидетеля Емил Ботев /домоуправител и касиер на сградата, в която се намира
процесният имот/ се установява, че В. С. е влязла във владение на имота през м.06.2022 г.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля Ботев като последователни и
непротиворечиви и предвид липсата на доказателства, че Р. Ц. М. е изпълнила задължението
си съобразно издадения изпълнителен лист по гр. д. № 23959/2019 г. на СРС да предаде
владението на имота в по-ранен момент, намира,че претенцията е основателна до крайната
дата, посочена в насрещната искова молба – 18.05.2022 г.
Относно възраженията в отговора на насрещната искова молба, че гаражът не може
да се използва за паркиране на автомобил, съдът съобрази показанията на свидетеля Емил
Ботев, че среден и малък клас автомобили могат да ползват гаража без проблем. Според
свидетеля гараж № 9 се намира до стената, но има достатъчно място да се предприеме
маневра и може да се ползва. В с. з. на 05.12.2022 г. вещото лице е посочило, че е не е
изследвало въпроса дали може да се паркира в гаража, но отвора на гаражната врата е 2.30
м., а автомобил с огледалата е около 2.15 м. Вещото лице сочи, че след като в проекта е
показано като паркомясто, то се предполага, че е изследвана възможността за паркиране
вътре.
Следва да се посочи относно размера на обезщетението, че вещото лице е взело
предвид месечен пазарен наем на гаражи в същия район в сходни размери по площ. Посочи
се, че изчисленията на вещите лица по СТЕ и СОцЕ са почти идентични относно средната
коригирана наемна цена на процесния имот. В заключението са описани за методите на
изчислението, като същото се кредитира от съда във варианта на изчисленията с
направените подобрения, както се посочи по-горе. За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че ако ответникът по насрещния иск бе доказал невъзможност за паркиране в гаража
след извършените подобрения, то евентуалното отразяване на това върху средната пазарна
наемна цена при всички положения би се отразило и на стойността на имота, респ. на
увеличената негова стойност, претендирана от Р. Ц. М..
Доколкото фактическия състав на претенциите по чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД е идентичен,
то и обезщетението следва да се изчисли общо.
С насрещната исковата молба и уточнителната молба към нея с вх. № от 01.07.2022 г.
ищецът ясно е посочил месечно обезщетение в какъв размер претендира – месечно
обезщетение в размер на 100 лв., след изготвяне на заключението ищецът по насрещния
иск не се е възползвал от възможността по реда на чл. 214 ГПК да измени размера на
предявения иск. Ето защо и по реда на диспозитивното начало съдът намира, че следва да
съобрази размерите, които се претендират с насрещната исковата молба. Оттук и
претенциите по чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД са основателни за периода от 27.05.2020 г. до
18.05.2022 г. като следва обезщетението да е в размер на 100 лв. месечно съобразно
диспозитивното начало и волята на ищеца по насрещния иск. За периода от 27.05.2020 г.
до 31.05.2020 г. обезщетението е в размер на 16.13 лв. /100/31х5/ и 700 лв. за останалите 7
месеца до края на 2020 г. или общо за 2020 г. в размер на 716.13 лв. За 2021 г.
обезщетението по СОцЕ е в размер на 1200 лв. 12 месеца по 100 лв. съобразно
диспозитивното начало/, а за 2022 г. 400 лв. до м.04.2022 г. вкл. и за периода от 01.05.2022 г.
до 18.05.2022 г. – 58.07 лв. /100/31х18/ – общо за 2022 г. размерът е 458.07 лв. Или общо
дължимият размер за периода от 27.05.2020 г. до 18.05.2022 г. е 2374.20 лв.
Доколкото за периода до 18.05.2019 г. претенцията е неоснователно не следва да се
разглежда претенцията при евентуалност за погасяване на вземането по давност, а и
давностният период на претенцията за обезщетение за лишаване от ползване се погасява с
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл. 111, б. "б" и "в"
ЗЗД.
Оттук и претенцията по чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД е основателно до сумата от 2374.20
лв., а за разликата до пълния размер от 4380 лв. и за периода от 25.09.2018 г. до 26.05.2020 г.
7
ще се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
По първоначалния иск уважен изцяло на Р. М. ще се присъдят разноски за заплатена
ДТ по настоящото производство 316.12 лв., 20 лв.. ДТ в производството по чл. 207 ГПК и
350 лв. за СТЕ в производството по чл. 207 ГПК или общо 686.12 лв. Освен това Р. М. е
направила разноски в размер на 150 лв. за депозит по СОцЕ и по насрещния иск, от които
по съразмерност и се следват 68.69 лв. Или на Р. М. ще се присъдят по съразмерност за
разноски общо сума в размер на 754.81 лв. /686.12+68.69/.
Адв. М. А. претендира разноски по чл. 38, ал.2 ЗАд. Отсъствието на материализиран
в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1
ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от
хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,
ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – виж определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I т. о.
на ВКС, определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532/2022 г. на III г. о. на ВКС. В случая
адв. М. А. е поискал присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАд за
настоящото производство и за производството по гр. д. № 18922/2021 г. Съобразно размера
на уважения иск в производството и датата на пълномощното – 01.04.2021 г. /л. 26 от
настоящото производство и л. 13 от производството по ч. гр. д./ съдът намира, че дължимото
възнаграждение на адв. А. за иска по чл. 72, aл. 1 ЗС и за производството по ч. гр. д. е в
размер на общо 1225.15 лв. В отговора на исковата молба по насрещния иск адв. А. е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд съобразно отхвърлената част от насрещния
иск – л. 54 от делото. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки
иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има
предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.
Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за
всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални
възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски – виж определение
№ 50 от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 50490 от
12.12.2022 г. по ч. т. д. № 2507/2021 г. на II т. о. на ВКС, определение № 150 от 06.04.2022
г. по ч. т. д. № 525/2022 г/ на II т. о. на ВКС, определение № 291 от 20.06.2019 г. по ч. гр. д.
№ 1949/2019 г. на IV г. о. на ВКС. Минималното възнаграждение по насрещния иск съдът
определя в размер на 536.60 лв., от които по съразмерност на адв. А. се дължат 245.73 лв.
Или общо за производството на адв. М. А. ще се присъди сумата от 1470.88 лв.
/1225.15+245.73/.
Ответникът доказва разноски, както следва: 840 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, 175.20 лв. за заплатена ДТ и 150 лв. депозит за СОцЕ. Разноски за ДТ и
депозит са относими единствено към насрещния иск, поради което от сумата от 325.20 лв.
по съразмерност на ответника за дължими 176.28 лв. Относно адвокатското възнаграждение
ответникът в списъкът по чл. 80 ГПК претендира 1100 лв., но представя доказателства за
заплатени единствено 840 лв. – виж договор за правна защита и съдействие л. 40 от делото.
С т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
8
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Разноските могат да се присъдят само, когато е доказано извършването им в
производството. От доказания размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за
производството /общо 840 лв./, респ. доколкото искът на ищеца е уважен изцяло, то от
относимото към насрещния иск адвокатско възнаграждение по съразмерност на В. С. ще се
присъди сумата от 227.66 лв. Или общо на В. С. са дължими 403.94 лв. /176.28 +227.66/.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „132-ра“ № 3, да заплати
на Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тръстеник, ул. Димчо Дебелянов № 1, на основание
чл. 72, ал. 1 ЗС, сумата от 7903 лв., представляваща увеличена стойност в имот на В. Д. С.,
представляващ самостоятелен обект в сграда, представляващ подземен гараж № 9, намиращ
се в подземния етаж /сутерена/ на сграда на ул. „132“ № 15, район Изгрев, гр. София, с площ
от 14,45 кв. м., с идентификатор 68134.803.1036.1.44, вследствие на извършени от Р. Ц. М.
като добросъвестен владелец подобрения в имота в периода от 22.03.2019 г. до 22.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
04.04.2022 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тръстеник, ул. Димчо Дебелянов №
1, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „132-ра“ № 3, на основание
чл. 73, ал. 1 ЗС и чл. 59 ЗЗД, сумата 2374.20 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1036.1.44 в размер на
100 лв. месечно за периода от 27.05.2020 г. до 18.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на предявяване на насрещната искова молба – 23.05.2022 г.
до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2374.20 лв. до
пълния предявен размер от 4380 лв. /съгласно уточнителна молба от 01.07.2022 г./ и за
периода от 25.09.2018 г. до 26.05.2020 г.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „132-ра“ № 3, да заплати
на Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тръстеник, ул. Димчо Дебелянов № 1, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от общо 754.81 лв. – разноски за настоящото производство
по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „132-ра“ № 3, да заплати
на адв. М. А. А. от САК, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Лавеле № 19, ет. 3, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАд, сумата от 1470.88 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Р. Ц. М. по гр. д. № 18922/2021 г. по описа на СРС и по
настоящото производство /включително и по предявения насрещен иск по съразмерност/.
ОСЪЖДА Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. Тръстеник, ул. Димчо Дебелянов №
1, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „132-ра“ № 3, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 403.94 лв. – разноски за настоящото производство по
съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9