Р Е Ш Е Н И Е
№414
гр.
Велико Търново, 15.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря П.И.и прокурора Невена О., като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №556 по описа на Административния съд за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на търговското дружество „Агромилк Протеин“ със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица „Васил Левски“ №27,
вх.В, чрез процесуалния му представител ***М.И. от ВТАК, предявена срещу
ответника Национална агенция по приходите.
С
исковата молба, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 1800 лв., представляващо
имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен адвокатски хонорар за обжалване
на незаконосъобразен акт за прихващане или възстановяване
№П-04000420210650-004-001/13.01.2021 година на орган по приходите при ТД на НАП-Велико
Търново, отменен като незаконосъобразен при реализирането на задължителен
административен контрол. Излага се в молбата, че с посоченият АПВ е било
извършено прихващане на сума за възстановяване от 42 603, 89 лв. с
изискуеми вземания по изпълнително дело от 2014 година, произтичащи от
ревизионен акт №Р-04000419007946-091-001/5.6.2020 година. Това АПВ е било
обжалвано в съответният преклузивен срок по реда, предвиден в чл.129, ал.7 от ДОПК, като за обжалването е бил ангажиран адвокат. Съответно, с решение №29 от
29.03.2021 година този АПВ е отменен и преписката е върната на компетентния
орган за провеждане на ново производство. На ангажираният от ищеца ***е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер от 1800 лв. според представения договор за
правна защита и съдействие. Производството по обжалването на АПВ е продължило
повече от два месеца. При тези обстоятелства ищецът настоява, че е реализиран
фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че в глава осемнадесета на
ДОПК няма норма, уреждаща въпроса за разпределението на разноските при
обжалването на АПВ по административен ред. Съответно, за неуредените въпроси
следвало да се приложат ГПК и АПК по аргумент от §2 на ДОПК, но в АПК въпросът
за разноските при административното обжалване на административен акт също не е
бил уреден. Затова за страната, понесла разноски при административното
обжалване на административен акт единствената възможност да ги възстанови е
чрез разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа се и приложимостта на чл.13
от ЕКЗПЧОС с оглед ефективността на правните средства за защита от действията
на национална институция, като тези средства не следвало да се ограничават. Най
– сетне, счита, че ответник по иска е именно НАП, тъй като това е юридическото
лице, в чиято административна система се намира органът, издал
незаконосъоразният административен акт. Претендират се и мораторни лихви върху
исканото обезщетение, както и законните лихви, считано от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетението за сочените вреди. Ищецът моли да му се присъдят разноските по
делото. Поддържа всички претенции чрез представителя си в открито съдебно
заседание.
Ответникът
по иска, Националната агенция по приходите – София, чрез представителя си в
представения писмен отговор на молбата по чл.131 от ГПК отрича допустимостта и
основателността и. Що се касае до допустимостта на иска, то ответникът
поддържа, че разноските, направени в производството по административно
обжалване на акт за прихващане или възстановяване, не могат да се претендират
по исков ред. Според него в специалният ДОПК са предвидени разпореди за
разноски, направени пред съд – чл.161 от ДОПК. Всъщност претендирането на
разноски за такова административно производство било израз на заобикаляне на
закона, а и тези разноски не представлявали имуществени вреди по смисъла на
чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ. По същество счита иска за недоказан и като
основание и като размер. Сочи, че обезщетението, което е в размер на адвокатски
хонорар, е прекомерно с оглед правилата за определяне на адвокатските
възнаграждения. Намира, че максималното адвокатско възнаграждение в случая
следва да е 60 лева, е и институтът на обезщетяването за претърпени вреди не
следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. За
неоснователни и недоказани счита претенциите по обективно съединените искова за
мораторна лихва и за законна лихва. Тези съждения и аргументи се поддържат от
процесуалния представител на ответника по иска в открито заседание, като се
прави и възражение за прекомерност на разноските.
Прокурорът
дава заключение за основателен и като основание и като размер. Алтернативно
сочи, че искът е установен като основание, като по отношение на размера
предлага на съда да бъдат съобразени разпоредбите на чл.9 и чл.8, от Наредба
№1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта:
Обратно
на аргументираното от ответника, съдът счита, че исковата молба е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдян като отменен
поради незаконосъобразност административен акт – акт за прихващане или
възстановяване, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени от този акт
е именно настоящият ищец. Ответникът не може да се позовава на разпоредбата на
чл.161 от ДОПК, нито на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва
общ или специален закон, който да разписва процесуален ред досежно
възстановяване на разноските за процесуален представител, представляващ адресат
на административен акт пред горестоящият административен орган при
административното обжалване. Дали следва да се присъжда обезщетение за вреда,
която представлява заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство призадължителна фаза на административно обжалване /какъвто е
случаят с обжалването на АПВ/, което представителство е резултат на сключен
договор за правна защита и съдействие, е въпрос по същество, а не по
допустимостта.
От
друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу
надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, предвид обстоятелството,че издателя на
отменения по административен ред АПВ е орган по приходите. Предявеният иск е
допустим и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменен
административен акт.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че настоящият ищец е адресат на АПВ
№П-04000420210650-004-001/13.01.2021 година, издаден от старши инспектор по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който вместо възстановяването за
данъчен период м.11.2020 година на сума в размер от 42 603, 89 лв., тази
сума е прихваната от сочено като изискуемо вземане в размер от 93 306, 10
лв. /лист 45-47 от делото/. Срещу този АПВ е била подадена жалба /лист 43 от
делото/ до директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, който според нормата
на чл.129, ал.7 от ДОПК е задължителна контролна инстанция по спорове против
такива актове. Жалбата е подадена от процесуален представител на дружеството с
оглед представеното пълномощно за процесуално представителство /лист 44, гръб/.
За изготвянето на тази административна жалба и за осъщественото процесуално
представителство дружеството е заплатило според разписката за платената сума
към договора за правна защита и съдействие от 27.01.2021 година сумата от 1800 лв. Няма данни за извършване
на някакви процесуални действия от страна на процесуалния представител на
дружеството освен изготвянето и подаването на жалбата до директтора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново.
В резултат на приетата като допустима жалба, директорът на дирекция
„ОДОП“- Велико Търново, в качеството му на задължителна административна контролна
инстанция е отменил това АПВ, като е върнал преписката на органа по приходите с
указание да възложи нова проверка по реда на чл.129, ал.2, т.2 от ДОПК досежно декларираната
от настоящият ищец сума за възстановяване. Поради правната характеристика на това
административно решение, то не подлежи нито на съдебен, нито на административен
инстанционен контрол.
Какви са изводи на съда при така констатираното?
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата
носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по
повод изпълнението на административна дейност. При това във фактическият състав
на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ,
който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Едно от условията за реализацията
на фактическият състав на чл.1, ал1. от ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразен
административен акт, отменен като такъв по съответния процесуален ред. Както се
отбеляза, АПВ №П-04000420210650-004-001/13.01.2021 година, чиито адресат е
настоящият ищец, е бил отменен като незаконосъобразен от директора на дирекция
„ОДОП“- Велико Търново с негово решение № 29 от 29.03.2021 година. От друга
страна този акт е израз на административната дейност, която извършва приходната
администрация.
Налице е и причинно - следствена връзка между отменения като
незаконосъобразен акт и платеното по повод на обжалването му адвокатско
възнаграждение. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл.56 на
КРБ. Както се спомена, едно от условията за допустимост на иска за реализиране
на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по съответният ред – административен или
съдебен. Такова обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде
осъществено с помощта на адвокат, но за съответният субект би било трудно да
осъществи адекватно обжалване без специализираната помощ на адвокат. Всъщност обжалване
пред административния орган на издадения АПВ е задължителна предпоставка при
обжалването му пред съд /вж. чл.129, ал.7 от ДОПК/, в което евентуално
последващо съдебно производство се прилагат правилата на чл.161 от ДОПК за
разноските. Ако в производството по административно обжалване лицето е ползвало
адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата от незаконосъобразния административен акт,
който не може да бъде възстановено по друг ред, освен по реда на ЗОДОВ.
Налице е и имуществено увреждане, представляващо заплатено
възнаграждение за ***за обжалването на АПВ пред директора на дирекция „ОДОП“,
като с оглед на посоченото по-горе, а и с оглед установеното от доказателствата
по делото следва да се констатира, че действително е заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца на ангажирания от него адвокат.
Съдът вече изложи по-горе предвид представените доказателства, че производството
по обжалването на АПВ пред административния орган се е изразило в изготвянето и
представянето на аргументирана жалба за незаконосъобразност на този акт.
Посоченото означава, че извън запознаването с материалите по преписката и
самото изготвяне и подаване на жалбата липсват други процесуални действия,
изискващи специализираните знания и умения на квалифициран адвокат. Делата по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са искови и се развиват по правилата на ГПК, доколкото
материята не е уредена в АПК, и в тях страните могат да представят всички
относими и допустими доказателства за
твърденията си, да навеждат доводи, да правят възражения и прочие. Институтът
на обезщетяването за непозволено увреждане не следва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди в случай като процесния такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА за
обоснованост и справедливост. Т.е. определеният размер на обезщетението следва
да е съразмерен на правната защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от административния орган
непозволено увреждане, без обаче да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е страна в производството.
В случая става въпрос за акт, чиито последици имат имуществено
изражение, тъй като става въпрос за подлежаща на възстановяване сума от 42 603,
89 лв. Обратно на аргументираното от ответник, съдът намира, че няма как да
приложи случаите, разписани в разпоредбата на чл.6 от Наредба №1 от 9.7.2004
година, доколкото в процесният случай не става въпрос за посочените там услуги,
които не са свързани с процесуално представителство при обжалване на
административен акт. В случая, с оглед критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, и
предвид разпоредбата на §1 от тази Наредба съдът счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл.8, ал.1 т.4 във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба І1 от
9.7.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
определи обезщетение за претърпените от незаконосъобразното АПВ вреди в размер
от 1 600, 50 лв., до каквато сума
следва да се уважи главния иск.
В изложеният смисъл са като соченото от прокурора решение на ВАС по АД №
11516/2020 година, както и решение на ВАС по АД №6260/2019 година.
С оглед точка 4 от диспозитива на приложимото в случая тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., върху тази сума се следва и законна
лихва, дължима от 29.03.2021 година до окончателното и заплащане.
В останалата си част исковете следва да се
отхвърлят.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ „Ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един ***или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.“. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер от 25 лева, които следва да му се
присъдят. Предвид размера на уважената част на иска, следва на ищеца да се
присъди и адвокатско възнаграждение от 342, 05 лв. предвид доказаното ефективно
заплатено адвокатско възнаграждение и направеното възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, направено от ответника.
Според
разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ „Съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.“. В случая ответникът е защитаван от
юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл.37 от ЗПП във връзка с
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, при което следва да му се присъдят разноски от
100 лв.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите – град София, да заплати на „Агромилк
Протеин“ ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица
„Васил Левски“ №27, вход В, ет.2, ЕИК *********, обезщетение за вреди,
причинени в резултат на незаконосъобразен акт за прихващане и възстановяване №П-04000420210650-004-001/13.01.2021
година на орган по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново, в размер от
1600, 50 лева /хиляда и шестстотин лева и петдесет стотинки/ в едно със
законните лихви върху тази сума, дължими от 29.03.2021 година до окончателното
им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на „Агромилк Протеин“ ООД, със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, улица „Васил Левски“ №27, вход В, ет.2, ЕИК ********* в
останалите им части.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите – град София, да заплати на „Агромилк
Протеин“ ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица
„Васил Левски“ №27, вход В, ет.2, ЕИК *********, разноски за производството в
размер от 367, 05 лв. /риста шестдесет и седем лева и пет ст./.
ОСЪЖДА
„Агромилк Протеин“ ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
улица „Васил Левски“ №27, вход В, ет.2, ЕИК *********, да заплати на
Националната агенция за приходите разноски по делото в размер от 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: