Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14474 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №175360/24.07.2019г. по
гр.дело №46095/2018г. по описа на СРС, 30 с-в „Б.М.г.“ЕАД с ЕИК******** е
осъдено да заплати на В.Н.С. с ЕГН********** на основание чл.49 ЗЗД сумата от
5000лв.- обезщетение за нанесени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 12.07.2018г.
до окончателното изплащане, както и 1100лв. разноски. Със същото решение е
отхвърлен предявения от В.Н.С. срещу И.Г.К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за сумата от 5000лв.- обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 12.07.2018г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати
на ответника И.Г.К. сторените от него разноски в размер на 1000лв. Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника „Б.М.г.“ЕАД,
а именно „С.-с.“АД с ЕИК ********.
Срещу решението в частта с която е
отхвърлен предявения срещу И.Г.К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
В.Н.С.. Жалбоподателят твърди, че в производството доказал извършването от
ответника К. на противоправно и виновно деяние, както и съавторството на последния
в процесния скеч, което било достатъчно основание за ангажиране на отговорността
му за клевета и обида по отношение на ищеца. Ответниците не установили, че
обект на публична дискусия са били засегнатите в скеча лични за ищеца теми, а
коментарът „Да ти кажа, като ходим някъде с колата да ни даряват пари, аз
никога не мога да разбера дали тоя човек влиза в колата, дали излиза, или се е
скрил някъде в багажника“ целял да провокира в зрителите на предаването
негативно отношение към ищеца, да създаде съмнение, че е свързан с корупционни
практики, да урони доброто му име и позицията му в обществото. Ответникът К. разгласил
несъществуващо позорно обстоятелство по отношение на ищеца, внушавайки че последният
е зависим определени кръгове и получава нерегламентирани средства от тях, които
пренася с кола. Всички изявления поотделно, както и процесният скеч като цяло
засягали честта и достойнството на ищеца, злепоставяли и разрушавали неговата
обществена репутация и добро име. Като съавтор и изпълнител на скеча, И.К.
нарушил основни правни норми и принципи на българското и европейското право,
включително чл.39, ал.2 от КРБ, чл.45 от ЗЗД, чл.146, 147 и 148 от НК, чл.10 и
чл.17 от ЗРТ, чл.8 и чл.10 от ЕКЗПЧОС и други. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено в частта с която е отхвърлен предявения срещу И.Г.К.
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, а искът- уважен изцяло. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата И.К. в подадения
в срок отговор на въззивната жалба на ищеца оспорва същата като неоснователна. Твърди,
че авторството на непозволеното увреждане
не е установено в цялост и относно елементите на сложния фактически състав, ответникът К. не познава В.С., няма никакви
отношения с него и няма злонамереност към личността и качествата му на политик,
общественик, съпруг, личност, писател и дарител. Процесният скеч бил творчески
продукт в забавно- хумористичен стил по широко обсъждани обществени въпроси като
„Истанбулската“ конвенция, отношенията между партиите в управляващата коалиция,
промяната на отношението на ищеца към премиера и към г-н Ц.Ц., разпада на
правителството при раздор между политическата партия оглавявана от ищеца, НФСБ
начело с кума на ищеца В.С.и ВМРО с лидер К.К., без обаче да претендира
предоставяне на информация за браковете на ищеца, начина на протичане сватбата
му и какви дарове са получили младоженците, поради което ответникът К. твърди,
че не е налице и навлизане в личния и семеен живот на ищеца. Очакванията на зрителя
не били да получат информация, новина, която отговаря на истината, а да се
посмее на свободата на мисълта по сериозни теми на деня и да се разтовари от
ежедневието си. Изказът в скеча не бил злобен и циничен и се вмествал успешно
във вида на късно вечерно токшоу. Твърди също така, че като политик и публична личност,
ищецът сам се поставя във фокуса на общественото внимание и следва да има
по-ниски очаквания за зачитане на неприкосновеността на личния му живот. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Отговор на въззивната жалба на ищеца е
подал и ответникът „Б.М.г.“ЕАД. Оспорва жалбата на ищеца като неоснователна и
моли решението на СРС да бъде потвърдено в тази част като правилно.
Срещу решението в осъдителната му част
по иска с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.М.г.“ЕАД.
Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е приел за осъществен състава на
чл.45 вр.чл.49 ЗЗД, като е счел пресъздаването
на образа на В.С. като политик, чрез художествения похват на сатирата, за
деликт и е изложил мотиви, които не са приложими към разглеждания случай
предвид качеството на ищеца като обществена личност и забавно- развлекателния
характер на предаването. Приетите от съда като обидни за ищеца изрази
относно сватбата му не били пряко насочени към ищеца, а представлявали шега с
широко разпространени български обичаи от близкото минало, предвиждащи
подаряването на новото семейство на подаръци за дома и закичването на булката с
гердан от банкноти. Мотивите на съда навеждали на идеята, че ищецът не може да
бъде коментиран в негативен контекст, а само в позитивен, което представлява
посегателство срещу свободата на словото и правото на медиите на критика към
политиците в интерес на цялото общество. Всички възприети като обидни изрази били
част единствено от скеч и шеги, но не и от нехумористични предавания
(публицистични, документални и други такива), поради което посланието към
зрителите е на базата на хумористичното и сатиричното. Изпълнителят на скеча- първият
ответник И.К., бил влязъл „в роля" и зрителят няма как да бъде заблуден,
още повече че традиционно в предаванията на „Ш. на С.“ се правели скечове с
публични личности и политици. Твърди също така, че не е установено настъпването
на вреди, както и причинно- следствената им връзка с процесния скеч. Оспорва и
размера на определеното обезщетение като прекомерен. Моли решението в тази част
да бъде отменено, а искът срещу него- отхвърлен изцяло. Претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Срещу решението в осъдителната му част
по иска с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба и от третото лице-
помагач „С.-с.“АД. Изложеното в жалбата относно характера на процесния скеч,
законовите норми гарантиращи свободата на словото и границите на разпростиране
на това право, на практика припокрива изложението в жалбата на първия ответник.
Моли решението да бъде отменено в тази част, а искът с правно основание чл.49
от ЗЗД- отхвърлен. Алтернативно претендира намаляване на присъденото
обезщетение като несъответно на претърпените неимуществени вреди.
Ищецът В.С., в подадени в срок
отговори на въззивните жалби на ответника „Б.М.г.“ЕАД и третото лице- помагач „С.-с.“АД
оспорва същите като неоснователни. Твърденията в тези отговори на практика са
идентични с изложените във въззивната жалба на ищеца срещу решението в
отхвърлителната му част по отношение на ответника К..
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 259 ГПК,
от лица,
имащи
правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивните жалби,
от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че
решението в обжалваните му части е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.45 и чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу ответниците И.Г.К. и „Б.М.г.“ЕАД за
сумата
от 5000 лева, като се претендира
солидарно осъждане на ответниците.
За да уважи изцяло предявения срещу
ответника „Б.М.г.“ЕАД с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД
първоинстанционният съд е приел, че по силата на представения по делото договор
за създаване и използване на телевизионно предаване от 28.07.2016г. между ответника
„Б.М.г.“ЕАД и третото лице помагач „С.- О.“АД, „Б.М.г.“ ЕАД е възложител на
работа, при извършването на която е причинено непозволено увреждане, тъй като в
телевизионното предаване „Ш.на С.“ излъчено на 13.02.2018г. са извършени противоправни
действия от страна на изпълнителя, изразяващи се в създаването и излъчването на
текст под формата на скеч, който се отнася до сватбата на ищеца и до партийната
му и обществена дейност, свързана с разходването на средства. По отношение на
сватбата на ищеца В.С. с Д.С.и от името на ищеца (като неговият образ се
интерпретира от ответника К.) се казва следното: „Той не дойде на първата ми
сватба и аз затова се принудих да се оженя за втори път“. „И Б.дойде на
сватбата и подари на младото семейство гоблен...., атлазен юрган и тенджера под
налягане. А Ц. тури на гердана на моята булка, само една столевка, лош Ц., лош,
лош. Ти си лош Ц.“.
Съгласно приложимата разпоредбата на
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1)възлагане на работа; 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл Постановление № 9 от
28.12.1966 г. на Пленум на ВС).
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която
по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната
съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за
неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до
които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма
абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за
ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване
на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала,
защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал.
2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е.,
накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване
на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата
структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго,
конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро
име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Т.
ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т.2 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими
са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така
посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и
добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида- умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него,
и на клевета- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму.
С оглед на тези основополагащи
принципи в случая следва да бъде отговорено на въпроса дали процесното
поведение представлява реализиране на правото по чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 КРБ в рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които се простира свободата да се
отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на
посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се
разпространява информация, е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
В светлината на гореизложеното правилен
и законосъобразен е изводът на СРС относно закрилата, която съгласно чл.14 от
КРБ и чл. 2, т.1 от СК се осъществява над семейството, майчинството и децата от
държавата и обществото. В този смисъл процесният скеч (като тук следва да се
отбележи, че нито законът, нито съдебната практика правят някаква разлика
относно вида на телевизионното предаване- публицистично, информационно или хумористично,
определяйки по-широки рамки на правото на свободно изразяване на мнение за
сметка на нарушаването на права на граждани в последния случай) е излязъл извън
рамките на хумора и шегата. Налице е ясно несъответствие между правно
допустимото от една страна и фактически осъщественото- от друга, с което са
засегнати честта, достойнството и възприятията за семейни ценности у ищеца.
Настоящият състав не възприема
изложената във въззивната жалба теза на ответника „Б.М.г.“ЕАД, че
горепосочените изрази не са пряко насочени към ищеца, а „представляват шега с
широко разпространени български обичаи от близкото минало“, тъй като от съдържанието
на целия скеч става ясно, че недвусмислено се визира именно сватбата на ищеца с
Д.С..
Действително, както се твърди във
възивната жалба и правилно е възприето от първоинстанционния съд, ищецът в
качеството му на публична личност и политик, е обект на засилен медиен и
обществен интерес, поради което следва да приема да е обект на по-интензивна оценка
и критика в сравнение с останалите граждани. Именно поради това в останалите
части от процесния скеч не може да се приеме да е осъществен деликт.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието „справедливост " по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да
бъдат вида и характер а на увреждането, начина на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968г.).
При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените
болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други
особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Съгласно решение №253 от 29.01.2014 г. на
ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1251/2012 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, при
искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи
обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на
противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му
негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната
сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със
семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на
противоправния акт- дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите
норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още
икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства- емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането.
В
случая видът и размерът на вредите, както и причинно- следствената им връзка с
гореописаното противоправно поведение са установени от показанията на
разпитаните по делото свидетели, като първостепенният съд е обсъдил всички
относими в тази връзка факти и обстоятелства.
Гореизложеното е релевантно и към
въззивната жалба на третото лице- помагач „С.-с.“АД пореди идентичните доводи в
нея.
Ето защо в тази част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбите на
втория ответник и третото лице- помагач- отхвърлени като неоснователни.
По въззивната жалба на ищеца срещу
решението в отхвърлителната му част относно ответника И.К.:
От събраните по делото доказателства
не се установява при условията на пълно и главно доказване ответникът И.К. да е
автор на процесния скеч, или конкретно на елементите (частите) от същия, за
които съдът приема че представляват деликт. Не се установява и лично отношение
на ответника към ищеца, доколкото двамата не се познават и нямат никакви
отношения. В качеството му на актьор- изпълнител на процесния скеч от първия
ответник не може да бъде търсена отговорност за съдържанието на последния. При
това положение обсъждането на вреди и причинно- следствена връзка е
безпредметно.
Ето защо и в тази част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, а жалбата на ищеца- отхвърлена
като неоснователна.
По
разноските:
При този изход на спора никой от жалбоподателите
няма право на разноски.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№175360/24.07.2019г. по гр.дело №46095/2018г. по описа на СРС, 30 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/