Р Е Ш Е Н И Е
№125
гр. Добрич, 15.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, като разгледа докладваното
от съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 438 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба от Е.А.Х. ***, подадена чрез адв. А.Ч. ***, представлявана от
Кмета на общината с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като в исковата молба
е посочена цена на обективно съединени искове: обезщетение за имуществена
вреда, обусловена от създадената от ответника невъзможност да използва отстъпения
му в обезщетение апартамент - 24 000 лева, ведно с лихва за забава,
считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189,53 лева, плюс
законната лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението и неимуществена вреда в размер на 3 000 лева,
за причинени тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции, за същия
период, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение. В жалбата са изложени
обстоятелствата, че ответника община ххххх е нанесъл посочените имуществени и
неимуществени вреди, реализирани посредством продължителното му бездействие да
изпълни задължението си спрямо ищеца, като му предаде в собственост обект –
апартамент №9, секция „А“, находящ се на пети /трети/ жилищен етаж на жилищен
блок „хххх“ в гр. ххх, ул. „хххххх“, състоящ се от три стаи и кухня с площ от
88,67 кв.м., ведно с изба №9 с площ 7,40 кв.м., ведно с отстъпеното право на
строеж върху общинска земя, върху която се строи ж.б. хххх. Твърди се, че това
неоправдано от закона и морала бездействие генерира в правната сфера на Х. –
имуществена и неимуществена вреди, които не могат да бъдат репарирани в тяхната
цялост. Сочи се, че собственият му имот
- самостоятелно жилище от 72.58 кв.м. и дворно място от 155 кв.м.,
представляващ част от имот пл.№ 1512 в кв.98 по плана на гр.ххххх, находящ се
на ул."хххххх, е бил отчужден със Заповед № 423/6.04.1983 г. на
председателя на ИК на ОбНС гр.Т. за нуждите на построяване на Окръжен съд
Толбухин (сегашен Окръжен съд Добрич), при което е бил незабавно завзет, видно
от заповед и от Оценителен протокол № 3 на комисия по чл.265 от ППЗТСУ. Като
обезщетение е предоставен апартамент №
9, секция "А", находящ се на пети етаж (трети жилищен) на ж.б. „хх"
в гр.ххх, ул. „хххххх", състоящ се от: три стаи и кухня с площ 88,67
кв.м., ведно с изба № 9 с площ 7,40 кв.м., обективиран в Заповед №
1347/03.11.2009 г. (т.7) на кмета на Община ххххД. Н., който не му е предаден и
до настоящия момент. Сградата, където е предвидено да бъде апартамента, все още
не е завършена. Излагат се подробни съображения в тази насока. Твърди се, че с
това продължително бездействие на общината, същата не е изпълнила задълженията
си по ЗТСУ /отм./, с което е нарушено правото на ищеца, гарантирано му от 17,
ал.5 от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. В
исковата молба, ищецът се позовава и на практиката на ЕСПЧОС. В хода по
същество се моли, да се уважи исковата претенция като се осъди община хххх да
заплати причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди в размера,
определен в експертизата. Претендират се и сторените по делото разноски.
Представена е и писмена защита по делото.
Ответникът – Община Добрич, чрез
процесуалния си представител адв. П. А. - ДАК, е представил писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва основателността на исковете. Излага подробни
съображения, че исковете претенции и за
двата типа вреди са недоказани. Релевира доводи, че изначално исковата
претенция е неоснователна и сбъркана. Моли, да се отхвърлят същите. Излагат се
и съображения за изтекла погасителна давност. Твърди се, че в закона липсва
установен срок, в който общината е следвала да завърши процесния строеж. Претендират
се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Добрич дава заключение за неоснователност
на предявеният иск за имуществени вреди, а за неимуществените, счита, че следва
да бъде уважен иска.
Административен
съд – гр. Добрич, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие
за установено следното :
По
аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от същия закон се
разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI
"Производства за обезщетения" от АПК.
Отговорността
на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконни действия или бездействия
при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1
от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1,
ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.
В чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Особеното
за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил
срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да
се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната
материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална
легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с
възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални
предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното
производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу
ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6
от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой
може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен
административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за
вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С настоящия иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на община Добрич. С оглед
изложеното исковата молба е насочена против надлежен ответник по смисъла
на чл.205 от АПК.
При така изложеното, настоящият състав
на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения, че са претърпени вреди, вследствие на допуснати
незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Като събра и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед №423 от 06.04.1983 г. на
ОбНС гр. хххх е заповядано да се отчуждат имоти за обект „Окръжен съд“ гр.
Толбухин като в този обект е включен имота на ищеца /тогава Е. А. С./, състоящ се от
дворно място от 155 кв.м., представляващо част от имот пл.№1512 в кв. 98 по
плана на гр. Толбухин, ведно със самостоятелно жилище от 72,58 кв.м., находящ
се на ул. „ххххх“ №х.
С Акт за завземане на отчужден в полза
на държавата недвижим имот от 31.05.1983 г. е завзет посочения по-горе имот.
Със Заповед №278/24.01.1991 г. на ИК на ОНС Добрич, ищеца е обезщетен с
апартамент №7, във вход Д, в ЖК „9-ти септември“ /бл. Добруджа/, състоящ се от
три стаи и кухня.
Със Заповед №1347/03.11.2009 г. на Кмета на община ххххх е видоизменена
Заповед №278/1991 г., с която Е.А.Х. е обезщетен с посочения по-горе имот. Като
вместо това е определено обезщетяване с апартамент №9, бл.А на пети /трети
жилищен етаж/ на ЖБ „Добрич“ по ул. „хххххх“, състоящ се от три стаи и кухня на
площ 88,67 кв.м., ведно с изба №9 с площ 7,40 кв.м., на обща стойност 23 247
лева по НЦНИ от 1979 г. Отстъпено е и право на строеж.
С Разрешение за строеж №423/02.10.2009 г. на Гл. архитект на община
Добрич е разрешено на осн. чл.148, ал.1 от ЗУТ да се извърши СМР на жилищен
блок „хххх“, с обслужваща част.
Във връзка със строителството е обявена и обществена поръчка.
На 07.07.2010 г. между община град Добрич – възложител и „ВЪЗХОД –
ВАЛЕНТИНО“ ООД – изпълнител е сключен договор за възлагане на строителство на
обект жилищен блок „Добрич“ в УПИ ІІ, кв.12, по плана на ЦГЧ, град Добрич.
Срокът за изпълнение на СМР е 48 месеца, съгл. чл.13 от договора. По причини,
които не са известни СМР на процесния блок не е довършено.
През 2019 г. ОбС Добрич е взел решение
общината да сключи договор за банков кредит с цел финансиране на инвестиционен
проект „Изпълнение на СМР до довършване на жилищен блок „Добрич“.
Отново е обявена обществена поръчка на
02.08.2019 г. Като е сключен договор между общината и „НСК София“ ЕООД за
„Строително-монтажни работи на обект: Жилищен блок „Добрич“, с обслужваща част:
ЗП общо 1422,71 кв.м., РЗП = 7555,93 кв.м.“.
По делото като доказателство е приета цялата отчуждителна преписка за
процесния имот, договорите за възлагане на строителство, извадки и протоколи от
заседания на Общински съвет хххххх, предложенията за бюджет на община Добрич от
2015 г. до настоящия момент, петиция на собствениците на отчуждени имоти,
справка за обезщетените собственици и др.
Горната фактическа обстановка не
е спорна по делото. Не е спорно, че производството по отчуждаването е
все още висящо, както и че блок Добрич, в който е определен като обезщетение
апартамент на ищеца не е изграден.
В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-оценъчна
експертиза, според която, наемната цена за периода 01.09.2015 г. – 01.09.2020
г. за необзаведен тристаен апартамент в централна градска част на градххххх е в
размер на 18 280 лева. Експертизата е неоспорена от страните и приета от
съда.
Изслушана и е приета и съдебно-счетоводна експертиза, с която е
определена полагащата се законна лихва, която е определена в размер на
4 263,28 лева.
По делото ищецът е изразил лично своето становище по иска. Х. декларира
пред съда, че през 1983 година са му взели жилището, ведно с всичкото му
имущество. През 1989 г. той се е преселил в . През 1992 г. и през 1995 г. е
подал молба за жилище от „Жилфонд“. Според същия такова не му е предоставено,
поради което и той е нямало къде да живее в Бххххх. През 1983 г. е бил на 30, а сега е на 68
години и все още не може да си вземе апартамента, с който е обезщетен.
По делото като свидетели от страна на ищеца са разпитани Е. К. И. и М. К.
С..
Свидетелят
И. е племенник на ищеца. Според неговите обяснения, по-късно след изселването
на чичо му са започнали делата. Той е идвал постоянно в Добрич, но е нямало
къде да отсяда, като е оставал или на село или на хотел. Знае, че от общината
са му давали някакво общинско жилище в студентските общежития до Житническата
бензиностанция, което било една стая с обща баня и тоалетна на етажа. Чичо му
отказал. В последствие И. е започнал да се занимава с делата на ищеца, като е
ходил в общината, участвал е на заседанията на общинския съвет и комисиите му.
Той му е бил пълномощник, тъй като Е.Х. е направил инсулт/инфаркт, преди пет-шест
години. И. заявява, че в годината, чичо
му е идвал по 15-20 пъти, естествено не само заради проблемите с общината, но и
да си извади паспорт, ТЕЛК, пенсия и др. Доколкото знае, други стресови фактори ищецът е нямал, освен
този проблем с жилището. На ищеца му е било много тежко, емоционално е
изживявал всяка създала се ситуация във връзка с личния му дом.
Свидетелят М.К. С. се познава с ищеца, покрай мъжа си, който бил негов
голям приятел. Тя познава Х. от момента в който е сключила граждански брак от
1977 година. С. знае къде е живеело семейството му, познавала е и родителите
му. И след като са отишли в Турция двете семейства са продължили да подържат
контактите си, къде по телефона, къде, когато Х. ***. Потвърждава, че когато са
се връщали са нямали къде да останат. Знае, че когато са кандидатствали за
жилище пред общината са им дали една стая в Студентските общежития, като те са
отказали, защото не ги е устройвала. Според свидетелката Х. е имал голямото
желание да се върне и да живее в България. Дори тя разказва за случай, когато
са го извикали да му дадат апартамент, но после го дали на друг. Според нея,
ищеца винаги се е притеснявал къде ще остане като си дойде в България, като
самата тя е запазвала хотел при идването му в Добрич. Дъщерите му също имат
желание да имат дом в България. Твърди, че когато си е идвал в България е било
предимно за апартамента, да ходи в общината, на заседания на общинския съвет.
Ищецът е прекарал инфаркт и операция на сърцето и според нея е от
притесненията, че не може да си получи жилището.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – гр.Добрич, намира следното от правна страна :
Съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на
административна дейност. Тази отговорност възниква при следните предпоставки:
1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата, които да са при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2) реално претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; и 3)
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно визирани
предпоставки следва да са налице кумулативно, като доказателствената тежест за
установяването им носят ищците, търсещи присъждане на обезщетение за понесените
вреди.
Ищецът навежда доводи, за нарушение на чл.1 от Протокол №1, а именно, че
не е получил обезщетението, на което има право и което му е присъдено. Твърди
се, че като не изгражда и не му предоставя процесния апартамент, общината
осъществява продължаващо нарушение на тази разпоредба, нарушение, което е
траело с години и което не е ясно кога ще бъде преустановено.
Член
1 от Протокол1 гласи следното: „Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право.“.
Съдът
следва да отбележи, че за квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано от
нормативен акт, а за да бъде едно действие незаконосъобразно трябва да е
извършено в нарушение на материалните и процесуалните норми.
Допустимостта на иска се основава на твърдението за незаконосъобразни
бездействия на ответника, които в съответствие с чл. 204, ал. 4 от АПК подлежат
на преюдициален контрол в производството по исковете за обезщетения. В
настоящия случай искът е допустим, доколкото се твърди от ищeца едно
продължително фактическо бездействие на компетентия административен орган да
приключи отчуждителната процедура, съобразно законовите си правомощия, а именно
да предостави на ищеца на определеното му имотно обезщетение.
В производството по обезщетение за
вреди по ЗОДОВ, както и в общия исков процес, ищецът носи тежестта да докаже
иска си по основание и размер. Доказването на основанието на иска се свежда до
установяването на фактите, от които ищеца черпи съществуването на спорното
право на обезщетение. Установената в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване
се изразява в провеждането на пълно главно доказване на релевантните за правото
на обезщетение факти. Фактическият състав на отговорността на държавата за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
респ. в случая – бездействие на държавен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта и причинна връзка между
него и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността. Съдът намира, че
обезщетяването на ищеца, изразяващо се в предоставянето му на жилище, който да
замени отнетата му по реда на ЗТСУ къща, представлява фактическо действие
служители на общинската администрация. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.)
собственикът на отчужден имот, когато е предвидено да получи имот като
обезщетение, се счита за обезщетен след влизане в сила на заповедта за
определяне на конкретния имот, който му се отстъпва, като от този момент той
има право на добивите от имота и може да се разпорежда относно начина на
ползването му. Следователно заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) има значение за
момента на приключване на отчуждителното производство с обезщетяване.
В случая бездействието на Община хххххх
се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено
по вид с издадената заповед № 278/24.01.1991г. на Председателя на ИК на ОбНС Дхххх
по чл.100 от ЗТСУ. С последваща заповед
№ 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община ххххх, поради отпадане на проекта за
ж.к. „хххх", вх. Д и Е и одобрения проект за ж.к. „Добрич" по ул. „хххх",
въз основа на протокол на комисията, назначена със заповед № 1182/05.10.2009 г.
на Кмета на Община хххх, е променено полагащото се обезщетение за отчуждения
имот, като ищецът е обезщетен с апартамент №9, секция „А“, находящ се на пети /трети/ жилищен етаж на жилищен блок
„Д.“ в гр. Добрич, ул. „ххх“, състоящ се от три стаи и кухня с площ от 88,67
кв.м., ведно с изба №9 с площ 7,40 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж
върху общинска земя. До
настоящият момент ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.
98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да обезщети ищеца, с което е нарушил правото му,
гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1
от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Този факт не се оспорва от ответника, а представените от
него писмени доказателства не установяват да е налице изпълнение на
задължението да се предостави апартамента, а само действия по финансирането и
извършването на строителството в един много дълъг период от време. Не се твърди
от Община Добрич на ищеца да е изплатено парично обезщетение или да е
предоставено друго имотно такова. Поради това фактът, че ответникът бездейства
през посочения период от време и до настоящия момент е безспорно установен по
делото.
Съгласно практиката по делото К.и
други срещу България, решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ и делото А. срещу
България, Решение от 01.10.2009г. се установява следното: По делата К. и
други и Л. Съдът установява, че справедливият баланс, изискуем
съгласно чл. 1 от Протокол № 1, не е постигнат заради дългите закъснения при
предоставяне на апартаментите, пасивното отношение на властите, както и
продължителния период на несигурност, понесен от жалбоподателите. Ето защо
жалбоподателите е трябвало да понесат несъразмерна и прекомерна тежест (вж.
К. и други, цитирано по-горе, § 123, и Лазаров, цитирано по-горе, §
32) необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до
увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена,
поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид
настъпилото в някои държави парично обезценяване, както е и в настоящия случай.
С оглед на което, съдът намира, че
жалбоподателят е понесъл особена и прекомерна тежест, нарушила справедливия
баланс между обществените интереси и закрила на правото за мирно ползване на
собствеността.
Дори и да се приеме факта, че на ищеца
е била предоставена възможност да бъде настанен в общинско жилище, то това
далеч не е достатъчно. На първо място последното е било много по-малко и в
много по-лош район от дължимият. На второ място, ако същият е бил получил
полагащия му се апартамент, то щеше в пълна степен да се ползва от своята
собственост.
Изложените в защитната пледоария на
ответника аргументи за неналичие у Х. на належаща жилищна нужда, след като от
известно време живея в Република Турция, са ирелевантни за спора. Разпоредбата на чл. 1, §
1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС е ясна и категорично императивна, то подобни
съображения, като на ответника и на представителя на Окръжна прокуратура гр.
Добрич, като несъответстващи на изричния императив и на философията на
общностното право, са несъстоятелни.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като и през 2010 и
2019 г. общината е извършила действия, които са и по силите, и които бюджета и
реалността и позволяват за да завърши този блок. В момента строителните
дейности текат и има оптимизъм за завършване на блока. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата и общините отговарят за вредите, причинени от техни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за осигуряване финансирането на сградата, в която
се намира отстъпения като обезщетение апартамент. Необходимо и достатъчно е за
настъпване на условието за уважаване на иска, да бъде установено настъпване на
неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което
следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност или бездействие на административния орган.
Налице е и причинно-следствена
връзка между процесното бездействие
и вредата в патримониума на ищеца, която се установява от събраните в
производството изрични доказателства: административната преписка, стенографски
протоколи от заседанията на Общински съвет на Община Добрич, включително и по
разглеждане на поставени от Х. и други потърпевши като него въпроси и искания
за довършване строителството на блок „Добрич", искането, петицията,
строителните книжа, включващи: Договор за възлагане на строителство от
07.07.2010 г.; Решение Р-81/06.10.2014 г. на кмета на Община Дхххх за
прекратяване на процедурата по възлагане на обществена поръчка по чл.З от Закон
за обществените поръчки; Акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството, от 20.10.2014 г.; Договор за възлагане на строителство от
21.11.2019 г.; Справка за обезщетените собственици в бл.А и бл.Б на ЖБ „."
по ул."ххх" гр. Добрич, така и от гласните доказателства - показанията
на двамата свидетели. Явното нежелание на ответника да предприеме мерки изцяло
от собствената му компетентност и правомощия, а именно - да предвиди, заложи и
предложи на МФ и МС финансов ресурс в годишните бюджети на общината с
предложение за включването им и в съответните Закони за държавния бюджет (ЗДБ)
за всяка бюджетна година през процесния период, с който да се гарантира
строителството или довършването на блок „Добрич", личи от пълната липса на
такива обсъждания и предложения в стенограмите от заседанията на Общински съвет
на Община Добрич, както и от страна на кмета на същата община.
С бездействието си, общината е лишила
ищеца от възможността да използва жилището, определено му като обезщетение.
Съгласно константната практика на ВКС, приложима в случая, вредата за
собственика може да съставлява 1. /невъзможността от използване обекта на
собственост или 2. /невъзможността да реализира една сигурна полза, изразяваща
се в увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота си, в
резултата обективно съществуващи за това обстоятелства. По отношение на
обезщетението за вреди за ползата, от която е лишен собственика като такъв,
необходимост от доказване на вредите няма, тъй като те винаги са израз на
негативния резултат на невъзможността да се ползва имота за времето, когато
собственикът е лишен от фактическата власт поради намесата /поведението/ на
лицето-ответник по иска. Техният размер е определяем на база средно месечния
пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика, установен с помощта на вещо лице. В този смисъл: Решение № 719
от 27.12.2010 г., гр. д. № 532/10 г., III г. о. и Решение №32/11.07.2017г. по
гр. д. №60028/2016г. на ВКС, II ГО.
Неизпълнението на задължението за
предоставяне на имотното обезщетение на Е.Х. го лишава от възможността да
придобие собствеността върху обекта и да упражни по отношение на него присъщите
на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане.
Невъзможността за увеличаване на имуществото на ищеца и съответно пропусната
полза ще е налице когато, в резултат на забавата, същият е пропуснал
възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за
възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта
за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се
разпореди с обекта при изгодни условия. Именно липсата на реално владение, учредено за ищеца от страна на
ответника, е направила през всичкото това време невъзможна и реализацията на
другите неразривно свързани с владението компоненти на правото му на
собственост. Това бездействие по отношение на дори само един от компонентите на
правото му на собственост — непрехвърленото владение върху процесния имот, е
обусловило невъзможността да реализира и останалите два компонента от правото
на собственост - ползването и разпореждането. И докато владението е право,
необуславящо пряко имуществено облагодетелстване, то разпореждането и или
ползването са компонентите от правото на собственост, непосредствено свързани с
повишаване или ощетяване на личната имуществена правна сфера на субекта на
правото. И тъй като по делото не са
наведени доказателства от страна на ответника, че същият е прехвърлил владението върху апартамент № 9,
секция "А", находящ се на пети етаж (трети жилищен) на ж.б. „хххх"
в гр.ххх, ул. „ххххх", състоящ се от: три стаи и кухня с площ 88,67 кв.м.,
ведно с изба № 9 с площ 7,40 кв.м., то няма как да се приеме, че същата страна
по делото с това не е препятствала възможността и правото му, защитена в чл.1,
§ 1 от ЕКЗПЧОС да се ползва от законното си притежание.
Поради липсата на конкретно посочен в
закон измерител на претърпяната имуществена вреда от незавършена дълго време
отчуждителна процедура, какъвто е конкретният случай, съобразно
установената съдебна практика, се
приема, че имуществена вреда е усреднения пазарен размер на наема за периода,
на аналогични по вид, местоположение и други идентификационни характеристики
жилищни имоти. Същото е установено с допустим по закон доказателствен способ, а
именно – посредством допусната от съда съдебно
- техническа експертиза. Съдът, като съобрази заключението на СТЕ, приета като
обективна, определя дължимост на обезщетението за имуществени вреди в размер на
18 280 лева - пропуснати ползи за исковия период, тъй като тяхното настъпване е
било напълно вероятно в хипотезата на даване на апартамента под наем с цел
подпомагане месечните доходи на ищеца, още повече, че от събраните
доказателства се установява, че същия живее в Турция и има собствено жилище. Ето защо претенцията за
пропуснати ползи, като основателна и доказана, следва да бъде уважена в
посочения размер като в останалата част до пълния претендиран размер от 24 000,00лв. следва да бъде отхвърлена.
Относно иска за заплащане на
обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи, а
именно представляващи законната лихва върху претендираното обезщетение в размер на 4 263,28 лева за периода
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., съдът намира следното: Според т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
В процесния случай твърдените вреди произтичат от бездействия на
администрацията, за които се заявява, че продължават към датата на предявяване
на иска. Поради това обезщетение може да се иска след признаването на тези
бездействия за незаконосъобразни, което следва да се установи в настоящото
съдебно производство по обезщетяване, като преюдициален въпрос. Именно от
момента на установяване на незаконосъобразност на бездействие на
администрацията започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва. С оглед на което, така претендирата лихва за
забава не следва да бъде уважавана.
По отношение на претендираните 3
000.00 лв. неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав намира този иск за основателен. Съдът намира
за доказано на база на изслушаните свидетелски показания, че на ищеца са били
причинени неудобства и притеснения за периода от отчуждаването до сега. В този
период се включва и периода от 01.09.2015 – 01.09.2020 г. Общинската администрация
не е извършила никакво позитивни спрямо ищеца действия, от които той да получи
удовлетворение на искането си да бъде удовлетворено негово законно право, за
което ответника е задължен.Това е довело до липсата на респект към общината
като институция, което със сигурност би настъпило с всеки гражданин на
Република България, попаднал в ситуацията да не получи своевременно и адекватно
обезщетение на принудително отнет негов имот, особено при наложената критичност
към дейността на администрацията от обществени нагласи. Неприятните емоции са се
увеличили и от факта, че лицето е в циклична безрезултатна комуникация с
общинска администрация по изпълнение на позитивен за него съдебен акт.
Твърденията за причинна връзка между бездействието на общинската администрация
и формираното чувство за незачитане на субективното право на ищеца да получи
своевременно обезщетение за нещо, което им е отнето против волята им са
доказани и по отношение на тази претениция, съдът намира, че следва да бъде
уважена.
Съгласно практиката на съдилищата, размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
За
периода от 1993 година до датата на предявяване на иска и до настоящия момент в
продължение на почти 30 години ищецът не е получил полагащото се обезщетение за
отчуждения от наследодателя му недвижим имот, определен първоначално със
заповед № 278/24.01.1991г. на Председателя на ИК на ОбНС Добрич по, чл.100 от
ЗТСУ, а впоследствие определени, съгласно Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета
на Община хххх. Този период е изключително дълъг за характера на причинените неимуществени
вреди, както и на неудобствата и страданията, които са причинени на ищеца. В
случая обаче, с оглед общата погасителна давност претенцията се ограничава до
допустимия 5-годишен период, считано от датата на подаване на жалбата назад. И
в двата случая е налице твърде дълъг период, излизащ извън рамките на разумното
и моралното поведение. Поради това, справедливото обезщетение за вреди е в
размер на сумата 3 000,00лв., както се претендира от ищеца.
От
изложеното по-горе следва, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
за заплащане на нанесените имуществени вреди в размер на 18 280 лева. Искът е основателен и в частта за ангажиране на отговорността на
ответника за заплащане на неимуществените вреди в размер на 3 000 лева.
Ищецът е
направил и искане и за присъждане на законна лихва от датата на подаване не исковата
молба - 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение, което следва да бъде уважено.
С оглед на
изхода от делото, на ищцовата страна се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковите претенции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според доказателствата по делото тези разноски са 30 лева, заплатена ДТ и 275 лева – хонорар за вещо лице. Относно
претенцията за присъждане съобразно чл.2, ал.2 от НМРАВ адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното: Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие в т.4 от същия е посочено, че „На осн. чл.36, ал.4 от
Закона за адвокатурата, страните по този договор се договарят, че при успешен
изход на делото, клиентът ще заплати на довереника-изпълнител възнаграждение в
размер на 10% от постигнатия по приключилото дело материален резултат“, т.е.
касае за резултативно възнаграждение. От процесуалния представител обаче се
претендира да бъде определено възнаграждение на осн. чл.38, ал.1 от ЗА. За положения от адвоката труд във връзка с
осъществената правна помощ безспорно се дължи възнаграждение, съгласно нормата
на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА регламентира
осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие в определени
хипотези. При сключване на всеки един договор за правна защита и съдействие,
страните по него адвокат и клиент имат две възможности или да договорят
конкретен размер на дължимото от клиента на адвоката възнаграждение, което се
уговоря в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес, съобразно чл.
36, ал. 4 ЗА, което е обичайната и най-често срещаната хипотеза или при
определени предпоставки да се договорят адвокатът да осъществява безплатна
правна защита по реда на чл. 38 ЗА. Приложението на едната норма изключва
приложението на другата, тъй като ако страните са договорили конкретен размер
на дължимото на адвоката възнаграждение или
процент по чл. 36, ал. 4 ЗА, не
намира приложение нормата на чл. 38 ЗА за безплатна правна защита и обратно ако
страните са се уговорили адвокатът да осъществява безплатна правна помощ по
реда на чл. 38 ЗА, за клиентът не съществува задължение да заплаща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 4 ЗА. В конкретната хипотеза, както се посочи и по-горе е определено резултативно възнаграждение в
размер на 10% от постигнатия по приключилото дело материален интерес, т.е.
процесуалното представителство на ищеца по делото не е безплатно реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА. Ищецът не е заплатил договорено адвокатско възнаграждение, съответно начин на плащане в брой или по банков
път, нито е отразено, че адвокат А.Ч. ще осъществява безплатна правна помощ по делото, поради което и няма основание на последната да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, така както е поискано в
списъка по чл. 80 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, т.е. ответника следва да заплати сторените по делото разноски в размер
на 305 лева.
На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ответникът
представляван от адвокат също има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковата претенция. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от ответника е заплатена
сумата от 2 160 лева. При съобразяване на интереса по
делото – 39 189,53 лева и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения би се дължало минимално
възнаграждение в размер на 1 705,68 лв.. От страна на
процесуалния представител е направено възражение за прекомерност, поради което
и съдът намира, че същото е основателно, поради което и определя адвокатско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, посочено
в Наредбата, а именно1 710 лева. С оглед изхода на спора, на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 781,47 лева, с оглед уважената част
от исковата претенция.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община град , гр. Дх, ул. „хххх
представлявана от Кмета на общината да заплати на Е.А.Х., ЕГН **********,
РхххТххх, сумата от 18 280 лева
/Осемнадесет хиляди двеста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. като отхвърля иска в частта над 18 280 лева до претендирания размер от
24 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, от Е.А.Х.,***, с който се претендира 12 189,53 лева,
лихва за забава за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Община град гр.
Дххххх, ул. „ххххххх, представлявана от Кмета на общината да заплати на Е.А.Х., ЕГН **********,
хххххх сумата от 3 000 лева /Три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община град Дхххх, гр. Дххххх, ул. „ххххх,
представлявана от Кмета на общината да заплати на Е.А.Х., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 305 /Триста и пет/
лева.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН ********** ***,
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в 781,47 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: