МОТИВИ
към присъда № 112/17.12.2015г. по НОХД № 2301/2015г.
по описа на Окръжен съд гр. Пловдив
Производството по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, с който срещу
подсъдимия Г.И.Р. е повдигнато обвинение за това, че на 19.11.2015 г. в гр. Пловдив, е дал подкуп – пари, сумата от 100 /сто/ лева
/5 броя банкноти с номинал от по 20 лева/ на полицейски орган – К.Г.С., *** в
група „***” на сектор „***” към VІ РУП при ОД на МВР – гр. Пловдив, за да не
извърши действия по служба – да не извърши проверка на МПС – лек автомобил,
марка „Ауди” с рег. № ***, управляван от подсъдимия и да не състави протокол за
проверка, съгласно разпоредбата на чл.81 ЗМВР, престъпление по чл. 304а, вр. чл.304 ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 17.12.2015г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с
обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и предлага на подсъдимия да се
наложи наказание пробация.
Адв. Б. и адв. А., защитници на подсъдимия молят да
бъде наложено наказание пробация в подходящ размер, поради доводи, подробно
развити в съдебно заседание.
Подсъдимият Г.Р.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
заяви, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, посочи, че признава вината си и моли да му
се наложи наказание пробация.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Г.И.Р.,
роден на *** г. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, българин, български
гражданин, учащ във ІІ клас, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********
Подсъдимият Р. живеел на
семейни начала със св. Г.А., като от съвместното им съжителство имали две деца.
На 19.11.2015г. за времето от 08.00ч. до 20.00ч., като дежурен автопатрул – по
утвърден график, били назначени полицейските служители К.С. и В.М. от С-р „***”
Пловдив. Същите изпълнявали задълженията си със служебен автомобил с ДК№ ***.
Към този момент инспектор К.С. бил назначен на длъжност ***, в група *** на
сектор *** към VІ РУП на МВР гр. Пловдив.
Около 17.40ч. на 19.11.2015г.
двамата полицейски служители изпълнявали служебните си задължения със служебен
автомобил по ул. „***” в посока ул. „***”. В този момент пред тях и по ул.”***”
в посока бул. „***” забелязали да се движи лек автомобил марка „Ауди” с ДК№ ***.
За същия автомобил имало данни, че преди няколко дни при специализирана
полицейска акция бил осуетил проверка – не бил спрял на сигнал на полицейски
органи и при преследване се укрил. Това дало основание на двамата полицаи да
тръгнат след него с цел извършване на нова проверка. Със служебния
автомобил потеглили по ул. „***” в
посока към бул. „***”. Видели, че преследваният автомобил направил ляв завой на
двойна непрекъсната линия и влязъл в територията на бензиностанцията „Хаджията
Груев”, като спрял близо до една от бензиновите колонки. След това двамата
полицаи слезли и отишли до спрялата кола с цел проверка. Полицай С. тръгнал към
страната на водача, а полицай М. останал зад него с цел да осигури
безопасността на колегата си при извършване на проверката. Св. С. се приближил
до водача на автомобила, представил се и
поискал документи за проверка на автомобила, водача и на пътничката, която било
на предната дясна седалка. Била установена самоличността на водача – а именно
подсъдимия р.. Жената до него била свидетелката Г.А..
В този момент подс. Р.
започнал да моли полицай С. да не извършва проверка, като щял да ги почерпи.
Казал, че не притежава шофьорска книжка и не бил карал кората преди няколко
дни. Обещал да им каже кой шофьор тогава е предотвратил полицейската проверка и
да не се занимават с глупости. Това било чуто и от полицай М..
На тези думи С. заявил, че ще
извърши проверка и разпоредил на подсъдимия да загаси двигателя. Последния
изпълнил разпореждането му и подал на
полицая всички документи, които имал за колата. С. не ги проверил веднага –
повечето от тях били документи с формат „А4” и били сгънати на две по дължина –
като държейки ги в ръка започнал извършването на проверката.Целта била
установяване на наличието на забранени вещи и предмети.
Полицаят извършил
проверка на автомобила от страната на водача, като не установил такива
предмети. Проверил и багажното отделение и задните седалки и се насочил към
предната дясна седалка. Там продължавала да седи пътничката, на която полицай С.
разпоредил да слезе от колата. Подсъдимият останал в колата. В изпълнение на
полицейското разпореждане Г.А. сложила дамската си чанта в „жабката" на
автомобила и изпълнила разпореждането. Полицай С. се навел в автомобила и
започнал да проверява вътрешността му до предната дясна седалка, като проверил
и „жабката". Тъй като там се намирала дамската чанта на А., той я извадил
и я поставил на предната дясна седалка. В ръката си полицаят продължил да държи
сгънатите на две документи. През цялото това време подс.Р. бил вътре в
автомобила, като продължавал да моли да спрат проверката, че ставал „за
резил" и че щял да почерпи. След като полицай С. и този път не му обърнал
внимание, подсъдимият решил да им предложи подкуп, с цел да не продължават
проверката на автомобила и да не му съставят съответен протокол за същата
проверка. За целта казал на полицай С., че имал сто лева, които щял да им даде.
И отново полицай С. продължил да извършва проверката, като не обръщал внимание
на думите му. Продължавал да държи в дясната си ръка и сгънатите документи,
които подс.Р. му бил дал по-рано. След като последният за пореден път му
заявил, че ще ги почерпи, за да спрат проверката и след като отново повторил,
че има сто лева, които ще им даде, той извадил от джоба на дрехите си 5
банкноти от по 20,00 лева (***, ***, ***, *** и ***), сгънати на две и ги
поставил върху документите държани в ръка от полицай С.. Казал, че това са
парите и, че няма повече в момента и щял да почерпи и друг път. Едва тогава
полицай С. обърнал внимание на подсъдимия и тогава видял поставените от него
сгънати банкноти върху документите. Тъй като действията на подсъдимия го
изненадали, полицейският служител се отдръпнал назад, продължавайки да държи
документите и рязко се изправил. При това движение сгънатите банкноти паднали
на земята до предната дясна врата на колата. Падналите на земята пари били
видени и от полицай М.. Без да пипат парите двамата полицаи наредили на стоящия
наблизо гражданин - св.К.Н.К., който бил спрял да зарежда гориво с неговия си
автомобил, да вдигне падналите банкноти от земята и да ги постави върху
документите. Едва тогава полицай С. оставил всичко върху предния капак на лекия
автомобил марка „Ауди", като сгънатите документи били отдолу, а сгънатите
банкноти върху тях.
За случая
двамата полицаи уведомили дежурния на Шесто РУ на МВР-Пловдив и служители от
КАТ, както и дежурен разследващ полицай, а те запазили местопроизшествието.
Извършен бил оглед на
произшествие, като се установило, че действително сгънатите банкноти били 5 бр.
с номинал от по 20,00 лв.
По-късно на подсъдимия били
съставени и два АУАН – за нарушение на разпоредби на ЗДвП и за нарушение на Кодекс
за застраховането.
Назначената съдебно-техническа
експертиза дава заключение, че 5 броя банкноти всяка една с номинал 20 лева и
сериен номер, както следва ***, ***, ***, *** и *** били истински парични знаци
и били годно разплащателно средство.
Назначената дактилоскопна експертиза
дава заключение, че по повърхността на 5 бр. банкноти, всяка една с номинал 20
лева няма наличие на годни за идентификация дактилоскопни следи.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К.С.,
В.М. и К.К., както и от обясненията на подсъдимия; в писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, скици за движение на полицейски автомобил, справки за
длъжност, справки нарушител, справки за полицейски наряд, характеристична справка, експертни заключения,
справка за съдимост, както и във веществените доказателства 5бр. банкноти.
Съдът не намира за достоверни показанията на
свидетелката Г.А., досежно това, че парите са се намирали в чантата й и
подсъдимият не ги е давал на полицейските служители, т.к. те остават изолирани
от останалия доказателствен материал и категоричните, непротиворечиви показания
на свидетелите К.С., В.М. и К.К., както и признанията на самия подсъдим.
Очевидно е желанието на същата, която живее на семейни начала с подс. Р. да
омаловажи случилото се и да оневини мъжа си.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници
на които е дадена вяра, установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Показанията на свидетелите - преки очевидци на стореното, съпоставени с
обективните данни в протоколите за оглед, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Така установеното мотивира съда да заключи, че с
деянието си от обективна страна подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал.
1 пр. ІІ от НК, за това че на 19.11.2015 г. в гр. Пловдив, е направил опит да даде подкуп – пари, сумата
от 100 /сто/ лева /5 броя банкноти с номинал от по 20 лева/ на полицейски орган
– К.Г.С., *** в група „***” на сектор „***” към VІ РУП при ОД на МВР – гр.
Пловдив, за да не извърши действия по служба – да не извърши проверка на МПС –
лек автомобил, марка „Ауди” с рег. № ***, управляван от подсъдимия и да не
състави протокол за проверка, съгласно разпоредбата на чл.81 ЗМВР, като макар
изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца обществено опасни последици.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
– в настоящия случай чрез
предоставянето на посочената сума на инкриминираната дата и място, с цел да
бъдат мотивирани двамата полицейски служители да не изпълнят задълженията си по
цитираните нормативни разпоредби по констатиране и санкциониране на допуснатото
от подсъдимия нарушение, същият е осъществил престъпният състав на
престъплението по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 във вр. с чл.
18 ал. 1 пр. ІІ от НК. Полицейските служители отказали да вземат
посочената сума и тя паднала на земята, а в последствие и иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие.
Съгласно Решение № 134 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 239/2013 г., III н. о., НК формите на изпълнителното деяние на активния
подкуп могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от
своя страна съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп
/чл. 301 от НК/ - приемане на предложение или обещание за дар или приемане на
дар.
Пълното
осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви-даване /активен подкуп/
и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления.
За да е налице пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или
бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и
получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на
съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава подкупа.
Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на
подкуп, без да е осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице
не се съгласява и се противопоставя на това, е очевидно, че не би могло да е
налице насрещно съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството
на бъдещото действие или бездействие на подкупвания.
Щом
като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на
своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа
власт на длъжностното лице, ще е налице формата на изпълнителното деяние
"даване" на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е
установена такава власт от длъжностното лице. Когато даващият подкупа е
направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във
фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият вече
няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупа
не го е получил или не желае да го получи. В настоящия случай подсъдимият е
извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние по чл. 304, ал.
1 вр. чл. 18 ал.1 от НК – "даване" на подкуп, като е предоставил
банкнотите на полицейските служители, които отказали да ги вземат.
Съвкупността от факти, които подсъдимият е
признал, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната
негова волева насоченост - да подкупи длъжностните лица с цел да ги мотивира
във връзка с поведението им по служба /в случая да проявят бездействие/. Ако
тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на
полицейските служители, то активният подкуп би бил довършен, като би било
налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е
успял, поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между
даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещето действие или бездействие
по служба. При опит към "даване на подкуп" е достатъчно даващият го
да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното
лице. С това субективната страна е осъществена. Тези изводи не са в
противоречие с указанията, съдържащи се в ПП на ВС № 8/1981 г. - т. 14,
доколкото в него е обсъдена хипотеза на "даден" подкуп, т. е. -
довършено престъпление по чл. 304 от НК, а не опит към даване на подкуп.
/Такова е и съдържанието на Р-489/1970 г. II н. о., на което защитата се позовава/.
Те са в съответствие и с указанията, съдържащи се т. 2 от това постановление.
За тези си изводи съдът взе предвид както
кредитираните показания на свидетелите К.С., В.М. и К.К., така и признанията на
самия подсъдим, както и приложените писмени и веществени доказателства по
делото.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА - Деянието е извършено
умишлено – умисълът е възникнал у дееца инцидентно – в момента на осъществяване
на проверка от органите на властта, като тя ясно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял именно избягване на
административнонаказателната отговорност за извършеното от него нарушение.
С
оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и
по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т.2 от НПК, то в този
случай, разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК, т.е. да приложи чл. 58а,
ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК
наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията
на чл. 55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за
дееца.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени изразеното искрено съжаление за стореното,
сравнително ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, сравнена с тази от
престъпленията от същия вид – от една страна, предвид стойността на
материалната облага, предмет на престъплението, семейната му ангажираност и
факта, че полага грижи за две малки деца.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени предишните осъждания на подсъдимия.
В случая не са налице и
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Р. при
условията на чл. 55 от НК, така както пледират защитниците му и представителят
на държавното обвинение и в тази връзка налагане на наказание пробация. Това е
така, защото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона
наказание да е несъразмерно тежко. За този свой извод съдът взе предвид
предишните осъждания на подс. Р., от които е видно, че наложените му наказания
пробация не са изиграли какъвто и да е превантивен или превъзпитателен ефект
над същия, признат е за виновен не веднъж за престъпления по чл. 343в ал.2 вр.
ал.1 от НК, а в настоящия случай независимо от това отново е управлявал МПС без
съответното свидетелство за правоуправление. Нещо повече – последният съдебен
акт, с който е осъден за такова деяние е влязъл в законна сила на 09.07.2015г.
– няколко месеца по-късно подсъдимият осъществява настоящето деяние.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
определи наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Съобразявайки императивното правило на чл. 373, ал.2 от НПК съдът приложи нормата на чл. 58а от НК и намали размера на така
определеното наказание "Лишаване от свобода" с 1/3 като наложи на
подсъдимия за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът определи и наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 3000лв. Размерът на
наказанието "Глоба" съдът съобрази от една страна с тежестта на
предвидените санкции по този текст от НК, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, липсата на трудова ангажираност на дееца.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода, Съдът отчете приложеното свидетелството за съдимост на подсъдимият,
от което е видно, че същият е осъждан с влезли в сила присъди и на наказание
пробация, което вече беше обсъдено по-горе,
което не е изиграло никакъв превантивен или превъзпитателен ефект над
подс. Р.. В този смисъл Съдът прие, че подсъдимият се очертава като деец с
трайно установени престъпни навици и немалка степен на обществена
опасност.
В тази връзка и на основание чл.59 ал.1, вр. чл.61 т.3 ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА,
съдът определи да се изтърпи в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при
първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.59 ал.2, вр. ал.1 НК
Съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето, през
което подсъдимият Г.И.Р. е бил задържан по реда на ЗМВР, както и на основание
чл.64 ал.2 НПК и времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 19.11.2015 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
С
оглед изхода на делото, съдът определи и веществените доказателства – 5 бр.
банкноти с номинал от по 20 лева /***, ***, ***, *** и ***/ да се отнемат на
основание чл. 307а от НК в полза на държавата след влизане на присъдата в
законна сила.
С присъдата си, съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 НПК подсъдимият Г.И.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет/ лева – направени разноски по делото.
Причина
за извършване на престъплението - незачитане на установения ред за дейност на
държавните органи поради стремеж да се избегне отговорност.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: