гр. Шумен, 13.04.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на
дванадесети април , през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова
2.С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.ч.гр.д. №79 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 413, ал.
2 във вр. с чл. 279
във вр. с чл. 278, ал.
1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит“ ЕООД, с ЕИК: , срещу Разпореждане №416/04.02.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ч. гр. д. №219 по описа на съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло Заявление рег. № 1994/03.02.2020 г., по описа на ШРС, от „Профи кредит“ ЕООД, с ЕИК: , седалище и адрес на управление – гр. С..., за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, против О.И.Ш., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за парично вземане в общ размер 1580 лева, включващо: 600 лева – главница, разсрочена за погасяване на 11 месечни вноски всяка в размер на 66.40 лева дължими за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г.; 130.40 лева - договорно възнаграждение /годишна лихва от 41,17 % или ГПК 49.88 %/ дължимо за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. и разсрочено за погасяване към всяка месечни вноски; 660.55 лева - възнаграждение за пакет допълнителни услуги разсрочено за плащане на части всяка в размер на 60.05 лева към месечните вноски за погасяване на кредита за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г.; 30 лева - възнаграждение за извънсъдебно събиране на вземането начислено до 06.11.2018 г. и 159,19 лева – мораторна лихва за периода от 23.10.2018 г. до 22.08.2019 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***942/11.09.2018 г., както и за присъждане на разноски в производството в размер на 39.61 лева – държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Счита, че съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство и грешно е мотивирал своята позиция. Твърди, че длъжникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството и е имал възможност да прецени дали праметрите на уговореният кредит отговарят на финансовите му възможности. Сочи, че договорът и споразумението, както и ОУ са подписани на всяка една страница от длъжника, следователно той е бил запознат със съдържанието им.. Прави извод, че не може да става дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от клиента и не е било задължително за сключване на договора. Цитира разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в смисъл, че всеки правен субект има свободата да договаря и с оглед на тази свобода длъжникът се е съгласил да сключи договор за кредит и подписаното от него споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услужи е част от тази волева автономия. Твърди, че освен това клиентът през целия живот на кредита на договора може да влияе на неговите най-съществени характеристики-да отлага вноски, да намалява вноски и др. и това улеснява длъжника, но дължи в несигурност кредитора и тази несигурност може да доведе до финансова нестабилност. Сочи, че клаузите от ОУ, свързани с пакета от допълнителни услуги уреждат отношенията между страните само в случай, че клиентът е пожелал и сключил споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, като в противен случай тези ОУ не се предлагат, тъй като остават безпредметни и не обвързват клиента. Прави извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19ал. 4 от ЗПК. В този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК са неоснователни. Твърди, че има действащи законови разпоредби, които посочват в кои случаи клаузите биха били неравноправни чл. 24 от ЗПК който препраща към чл. 143-148 от ЗЗП. Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането също не представляват такси по усвояване и управление на кредита, тъй като се начисляват тогава, когато клиентът не изпълнява задълженията си по договора, изпадне в забава с плащанията си и за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия, с които да го стимулира да изпълните задълженията си /текстови съобщения, телефонни разговори, писма и др. / Твърди, че тези действия се извършват след като сумата по договора е вече усвоена и не представляват действия по управление на кредита. Посочва, че разпореждането е неправилно и в частта, в която е отхвърлено заявлението относно претендираната сума от 159,19 лева, представляваща мораторна лихва, поради неуточнен начин на формиране и липса на индивидуализация. Счита, че в тази връка е приложима разпоредбата на чл.411,л.2 от ГПК , според която съдът не издава заповед за изпълнение , ако искането не отговаря на изискванията чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани в три дневен срок допуснатите нередовности .
Освен горното посочва, че дори и да се приеме, че е налице основание да не бъде издадена Заповед за изпълнение относно горните суми представляващи стойността на пакет допълнителни услуги , такси за извънсъдебно събиране на вземането , както и мораторна лихва , не са налице никакви основания за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение относно главницата и възнаградителната лихва, по отношение на която районният съд е констатирал, че заявлението отговаря на всички изисквания.
Съобразно горното моли обжалваното разпореждане да бъде отменено изцяло и да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление по чл.410 от ГПК .
Частната жалба е допустима, тъй като същата
е подадена в срок , против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване
(чл. 413, ал.
2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата и като се запозна
с приложеното ч.гр.д.№219/2020г. по описа на ШРС , намира от фактическа и
правна страна следното :
Производството по ч.гр.д.№219/2020г. по описа на ШРС е образувано въз основа на подадено заявление рег. № 1994/03.02.2020 г., по описа на ШРС, от „Профи кредит“ ЕООД, с ЕИК: , седалище и адрес на управление – гр. С..., за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, против О.И.Ш., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на парично вземане в общ размер 1580 лева, включващо: 600 лева – главница, разсрочена за погасяване на 11 месечни вноски всяка в размер на 66.40 лева дължими за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г.; 130.40 лева - договорно възнаграждение /годишна лихва от 41,17 % или ГПК 49.88 %/ дължимо за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. и разсрочено за погасяване към всяка месечни вноски; 660.55 лева - възнаграждение за пакет допълнителни услуги разсрочено за плащане на части всяка в размер на 60.05 лева към месечните вноски за погасяване на кредита за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г.; 30 лева - възнаграждение за извънсъдебно събиране на вземането начислено до 06.11.2018 г. и 159,19 лева – мораторна лихва за периода от 23.10.2018 г. до 22.08.2019 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***942/11.09.2018 г., както и за присъждане на разноски в производството в размер на 39.61 лева – държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло искането за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК за описаните претенции.
Въззивния съд намира , че в частта, в която районният съд е отхвърлил Заявлението по чл.410 от ГПК , по отношение на претендираната сума от 600 лева – главница , както и 130.40 лева – възнаградителна лихва е неправилно . В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, посочил е, че в процесното заявление, са изпълнени изискванията за индивидуализиране на вземането .Посочено е основание, срок, падеж и размер на претенцията за главница. Уточнени са и основанието, начинът и периодът на вземанията за възнаградителна лихва и как и формирана. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението. Не са изложени други мотиви обуславящи крайният резултат за отхвърляне на заявлението в тази част , такива не са установени и от настоящият съдебен състав , ето защо намира, че в тази разпореждането се явява неправилно . Поради посоченото , разпореждането в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено в полза на заявителя за де издаде Заповед по чл.410 от ГПК за посочените суми , както и деловодни разноски съразмерно на уважените претенции.
Разпореждането е неправилно и в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за 159,19 лева – мораторна лихва за периода
от 23.10.2018 г. до 22.08.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че, че не е
уточнен начинът и на формиране /не е посочен върху кои обуславящи искови
претенции се претендират мораторни лихви/, а само периодът, то следва, че по
отношение на това вземане е налице невъзможност да бъде надлежно
индивидуализирано в съставните му части. Поради посоченото е счел, че е
налице формална нередовност в самото
заявление по чл. 410, ал. 2 ГПК, която не се отстранява подобно на
нередовностите на искова молба, а води до отказ от страна на сезирания съд да
издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . Въззивният съд намира, че
правилно е установено, че е налице нередовност на заявлението в тази част .
Доколкото главното вземане е формирано от различни компоненти – главница ,
пакет „Допълнителни услуги „ , такси за извънсъдебно изпълнение и
възнаградителна лихва , а не е уточнено
претенцията на мораторна лихва върху които от тях е начислена , счита, че е
налице установената от районния съд нередовност. От друга страна , в подобна
хипотеза е приложима разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК , съгласно която Съдът
издава заповед за изпълнение в срока освен когато:искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Като не предоставил три дневен срок за изправяне на
констатираната нередовност , ШРС е
постановил незаконосъобразно разпореждане в посочената част . Съобразно горното
в тази част обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и на заповедния съд бъде указано да изпълни
задълженията си по чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК да
укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности , посочени
по-горе, в тридневен срок от съобщението.
В останалата част обжалваният съдебен акт е правилен . Съдът изцяло споделя мотивите на районния съд за неравноправност на клаузите уговарящи заплащане на цената на „пакет допълнителни услуги” и такса за ивънсъдебно събиране на вземането . Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая, след като длъжникът има качеството на потребител, съдът е задължен да провери и дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК ако са налице такива, то заявлението следва да бъде отхвърлено. Нормата на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 660,55 лева. Тази претенция е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от съдържанието на приложеното към заявлението на частния жалбоподател споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че не е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, длъжникът да се е възползвал изобщо от някои от тези допълнителни услуги, за да дължи и заплащането им. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл. 33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на такси в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то също противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така наречената "такса за извънсъдебно събиране на вземането" от 30 лева е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл. 17. 4 от ОУ към договора-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция споделя
изводите на първата, че искането досежно неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането се основава на неравноправни клаузи, освен, че противоречи на закона
и морала и следва да бъде отхвърлено. Поради посоченото , въззивният съд
намира, че в частта , в която заявлението е отхвърлено за издаване на Заповед
по чл.410 от ГПК , относно 660.55 лева - възнаграждение за пакет допълнителни
услуги и 30 лева - възнаграждение за извънсъдебно събиране на вземането , се
явява правилно и следва да бъде потвърдено .
На основание изложеното, ШОС
ОП Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №416/04.02.2020г. постановено по ч.гр.д. №219 по описа на Районен съд-Шумен , в ЧАСТТА , в която е отхвърлено Заявлението по чл.410 от ГПК , за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за 600 лева – главница, разсрочена за погасяване на 11 месечни вноски всяка в размер на 66.40 лева дължими за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. и 130.40 лева - договорно възнаграждение /годишна лихва от 41,17 % или ГПК 49.88 %/ дължимо за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. и разсрочено за погасяване към всяка месечни вноски и разноски над размера от 87,64 лева до 189,61 лева.
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК , Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу О.И.Ш., с ЕГН: ********** за 600 лева – главница, разсрочена за погасяване на 11 месечни вноски всяка в размер на 66.40 лева дължими за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. , 130.40 лева - договорно възнаграждение /годишна лихва от 41,17 % или ГПК 49.88 %/ дължимо за периода от 22.10.2018 г. до 22.08.2019 г. и разсрочено за погасяване към всяка месечни вноски и , съгласно Договор № ***942/11.09.2018 г. и Общи условия **********/25.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 03.02.2020г. и 87,64 лева – деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от частната жалба
ОТМЕНЯ Разпореждане №416/04.02.2020г.
постановено по по ч. гр. д. №219 по
описа на Районен съд-Шумен , в ЧАСТТА , в която е отхвърлено Заявлението по чл.410 от ГПК , за
издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за 159,19 лева – мораторна лихва за периода от
23.10.2018 г. до 22.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№416/04.02.2020г. постановено по по ч.
гр. д. №219 по описа на Районен
съд-Шумен , в останалата част.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Шумен за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
даване на указания на заявителя, съобразно настоящото определение .
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.