РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105125 по описа за 2021 година
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес в гр.
************************, депозирана против ответника С. П. К. , ЕГН **********, с адес в
*********************, и искове с правно основание в чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 99 от същия закон.
Според изложеното в исковата молба, ищецът черпи права от три договора.
Най-напред се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания„ АД
има сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер на абоната
*****************. Със споразумение от дата 01.08.2016 год. абоната добавил за ползване
телевизионна и интернет услуги, за ползването на които била договорена и месечна такса. „БТК”
ЕАД доставило договорените мобилните услуги, стойността на които останала незаплатена
въпреки издадените фактури с номера: **********/08.11.2017г. и **********/08.12.2017 год., на
обща стойност от 51.48 лева за периода от 08.10.2017г до 07.12.2017г.
Вземането на БТК било прехвърлено чрез няколко последователни договора за цесия на ищеца,
като длъжникът бил уведомен за тези цесии. За стойността на доставените телекомуникационни
услуги от 51.48 лв., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело 14358/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с.; К. възразила
против заповедта и ищецът иска да се установи вземането за равностойност на доставените
мобилни услуги по двете фактури, 14,60 лв. мораторна лихва за периода от 24.12.2017 год. –
13.10.2020 год. начислена върху главницата, и да се осъди ответника да плати разноските по
делото .
1
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като отговора му е депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК. Твърди , че договорите между страните са прекратени по взаимното им
съгласие , с допълнително споразумение от дата 16.11.2017г., макар още през август същата година
полученото от „БТК” АД оборудване за ползване на доставяните от оператора услуги да било
върнато на последното дружество. Моли исковете да бъдат отхвърлен и да му се присъдят
сторените по делото разноски.
Искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, с направените от ищеца уточнения на исковата молба , следва да се
приеме , че има идентичност на вземането по частното дело 14358/20 , ПРС , и това , предмет на
настоящото дело. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество, са частично основателни.
Копия от договорите между страните са представени по делото , не се спори , че по тях
първоначалния кредитор „БТК „ АД е престирал реално поне до август 2017г., доставяйки
телекомуникационни възможности на ответника. Не се спори, че за вземанията си оператора е
издал процесните фактури. Плащане на фактурираните стойности на доставената телекомуникация
няма, ответникът на твърди и не доказва такова. Твърдението на ответника , че е върнал
необходимото за достъп до услугите оборудване през още през август остана недоказано , според
допълнителното споразумение за прекратяване , оборудването подлежи на връщане със
съставянето на нарочен протокол, какъвто по делото не е представен. Затова съдът не може да
отрече доставката поне до 16.11.2017г. Между страните не се формира спор и по това, че
договорите са прекратени на дата 16.11.2017г. На л. 79 от делото ответникът е представил
допълнително споразумение с ищеца, по силата на което са прекратени съществувалите между тях
договорни отношения, оформени под клиентски номер ***************; това е станало на дата
16.11.2017г.
Двете издадени фактури са с № № **********/08.11.2017г. и **********/08.12.2017 година.
Фактурирана и претендирана е от ищеца стойност от 24.79 лева / с ДДС/ , фактурирани по
фактурата № **********/08.11.2017г. телекомуникационни услуги, чийто период в самата
фактура е посочен да е 08.11.2017г до 07.12 с.г., тоест, търси се плащане на услуги , които тепърва
ще бъдат доставяни. По същия начин, в издадената за остатъка от вземането фактура
**********/08.12.2017г се търси плащане на още недоставени към датата на издаването услуги,
начислени за период от датата на издаването на фактурата , и до 07.2018 г. С оглед казаното ,
фактурираната във фактурата № **********/08.11.2017г стойност на абонамент за периода след
08.11.2017г. остава дължима, тъй като за периода от 08.11.2017г до 16.11.2017г
телекомуникационни услуги са доставяни. Фактурираната във фактурата **********/ 08.12.2017г
стойност обаче не е дължима, тъй като договора е прекратен не само преди доставката на услугите
, но и преди датата на издаването на самата фактура , и за оператора не е имало никакво основание
да търси плащане на услуги по прекратен договор. Горното би важало дори в абстрактната
хипотеза , в която оборудването не е върнато и услугите са доставени, тъй като договор между
страните отсъства, а ищецът не черпи права от неоснователно обогатяване или друг договор между
същите страни.
Искът за реално изпълнение следва да бъде уважен отчасти , само за сумите по фактурата
2
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД :
Законната лихва за период от 24.12.2017г. до 13.10.2020г. се претендира само върху фактурата с
№ **********/ 08.12.2017г, и доколкото вземане за главницата по тази фактура не съществува , то
и иска за обезщетение за забавата в плащането й е неоснователен.
Разноските се присъждат пропорционално. Ищецът е направил общо 410 лева разноски по двете
дела , дължат му се съответно 139.08 лева /410/ 73.08* 24.79/. Ответникът е направил за хонорар на
адвокат разноски в общ размер от 400 лева , дължат се пропорционално 264.31 лева. /400/ 73.08*
48.29/.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. П. К. , ЕГН **********, с адес в
**********************, че в отношенията между страните , дължи на „ЮБЦ„ ЕООД ,
ЕИК *********, със съдебен адрес в *****************, плащане на сумата 24.79 лева-
неплатени телекомуникационни услуги по договор за такива с „БТК „ АД, клиентски №
******************* , за която сума е издадена и заповед за плащане № 261467 по ч. гр.
дело 14358/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с., като за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 51.48 лв., както и в цялост за сумата от 14.60
лв. мораторна лихва за периода от 24.12.2017 год. – 13.10.2020 год. ОТХВЪРЛЯ исковете
като неоснователни.
Осъжда С. П. К., ЕГН **********, с адес в ***************************** да заплати
на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес в
*******************************, сумата от 139.08 лева разноски по двете дела.
Осъжда „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес в ********************, да
заплати на С. П. К., ЕГН **********, с адес в *************************************,
сумата от 264.31 лева разноски по двете дела.
Решението се обжалва пред състав на ОС Пловдив , в срок от две седмици от датата на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3