Решение по дело №8119/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1149
Дата: 7 април 2010 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20073110108119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 1149

 

07.04.2010 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ХХХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 11 март 2010 г.                                          Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 8119 по описа за 2007 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.

Производството е образувано по искова молба на К.К.М. срещу С.К.В., като се иска възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на майка му В.Б.М., починала на *** г. до размера необходим за нейното допълване, чрез намаляване на обективираното в НА № *** г. дарение в полза на ответника.

В исковата си молба ищецът твърди, че е наследник на майка си В.Б.М., като ответника също е неин син, като сочи, че с дарението обективирано в НА№ *** г., майка му е нарушила запазената му част от нейното наследство, тъй като е дарила имота изцяло на ответника. Иска се да се намали дарението, за да се възстанови и допълни запазената част от наследството на ищеца.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, като оспорва направеното възражение от ответника за прихващане на сумата от *** лева.

Ответника, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск, като оспорва размера, с който се иска да се намали дарението. Прави възражение за прихващане на сумата за заплатени разходи за имота, като твърди, че са плащани от ответника данъците за имота и са плащани вместо ищеца, като ответника твърди, че ищеца му дължи сумата от *** лева, която е платил вместо него като данък за имота.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 ГПК/отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

От НА № *** г. на ВН /лист 3/ се установява, че К.В.М. е закупил имот – дворно място находящо се в чертите на с. Белослав, от *** кв.м. урегулиран, а по скица имот пл.№ *** от *** кв.м., който имот образува парцел ***-пл.№ ** на квартал *** по плана на с. Белослав, при граници: П.Д., Ю.К. ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на ВН /лист 4/ се установява, че В.Б.М., чрез пълномощника си И.К.В. дарява на сина си С.К.В. своята *** ид.ч. от недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. Белослав, на ул. „***, с площ от *** кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от *** кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по нотариален акт, а по скица УПИ *** в квартал ***, без данни за уредени регулационни сметки с имот ***, съгласно плана на гр. Белослав, утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Белослав, заедно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, ведно с подобренията и трайните насаждения, при граници за целия имот: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***.

От удостоверение за наследници № *** г. на К.В.М. /л.12/ е видно, че е починал на *** г. и е оставил за наследници съпруга В.Б.М. /починала на *** г./ и деца: К.К.В. /починал на *** г./, И.К.В., отв. С.К.В., ищеца К.К.М., Б.К.В. /починал на *** г./, Б.К.Д. и В.К.В. /починал на *** г./. От удостоверение за наследници № *** г. на В.Б.М. /л.5/ е видно, че е починала на *** г., като е оставила наследници по закон децата си К.К.В. /починал на *** г./, Б.К.В. /починал на *** г./, В.К.В. /починал на *** г./, отв. С.К.В., ищеца К.К.М., И.К.В. и Б.К.Д.. От удостоверение за наследници на Б.К.В. /л.58/ се установява, че той е оставил за наследници само своите братя и сестра, като в това удостоверение за наследници е посочено, че не може да се издаде удостоверение за наследници на В.К.В., тъй като няма съставен акт за смърт на това лице.

Ответника е представил като доказателства по делото приходни квитанции /л.33-38/ за заплатен данък земя и сгради за имот находящ се в гр. Белослав, ул. „*** и за такса смет, като от същите не става ясно кой е заплатил посочените в тези приходни квитанции суми.

По делото е изготвена и СТЕ /л.54-57/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, от заключението на която се установява, че стойността на процесното дворно място с площ от *** кв.м., находящо се в гр. Белослав, ул. *** и построената двуетажна жилищна сграда в мястото към момента на откриване на наследството на В.Б.М. /*** г./ е *** лева.

По делото са разпитани и водените от ищеца свидетели Р.Г.А. и Д.Б.Е. /л.101-102/, за да се установи какво е било състоянието на къщата към момента на смъртта на В.Б.М. Показанията на свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.    

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН. Наследодателят е свободен  да се разпорежда с притежаваното от него имущество в полза на едно или друго лице, но със завещателните си разпореждания или чрез дарения той не може да накърнява запазената част на наследниците си /чл.28 и чл. 29 от ЗН/. Ако с такива разпореждания наследодателя накърни запазената част на наследниците по закон то всеки от наследниците може да поиска да му се възстанови запазената част от наследството. Искът по чл.30, ал.1 от ЗН може да бъде предявен от наследник призован към наследяване по открито наследство, какъвто е ищецът. Следователно ищецът е активно легитимиран да иска възстановяване на запазената му част от наследството на майка му съгласно разпоредбите на чл. 30, ал.1 от ЗН. Следва да се установи дали с извършеното дарение в полза на ответника, обективирано в НА № *** г. на ВН, е нарушена запазената част на ищеца от наследството, като съответно дали тази запазена част следва да бъде възстановена и в какъв размер от имуществото на наследодателя.

Между страните не е спорно, че майка им и общ наследодател В.Б.М. е собственик на *** ид.ч. от процесното дворно място, находящо се в гр. Белослав, ул. *** с площ от *** кв.м., съставляващо парцел *** в кв. *** по нот.акт, а по скица УПИ *** в кв.***, заедно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, ведно с подобренията и насажденията. Безспорно е между страните е, че след смъртта на К.В.М., починал на *** г. съпругата му не го наследява, тъй като към момента на откриване на наследството му е действала разпоредбата на от отменен семеен кодекс - чл. 14, ал.7 от СК /1968 г./, според която при прекратяване на СИО поради смърт на съпруг и при наследяване с деца, преживелия съпруг не получава дял от наследството на починалия.

Тъй като В.Б.М. е починала на *** г. то съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от  ЗН запазената част от нейното наследство е ***, като с тази запазена част тя не е могла да се разпорежда, но наследодателката е дарила цялата притежавана *** ид.ч. от процесното дворно място и двуетажната жилищна сграда, т.е. запазената част е *** от тази *** ид.ч. или *** от процесния имот. Тъй като в производството се установява, че починалия син Б.К.В., починал на *** г. не е оставил низходящи наследници, които да го заместят, то неговия дял от запазената част от наследството уголемява дяловете на неговите братя и сестри. При така събраните по делото доказателства се установява, че запазената част от наследството на майката В.М. следва да се разпредели между шест от децата й, като починалите следва да се заместят от децата си. С оглед изложеното запазената част на ищеца се явява в размер на ***. В тази връзка направеното дарение обективирано в НА №*** г., с което  наследодателката В.Б.М. е дарила *** ид.ч. от процесния имот на сина си С.К.В. следва да се намали с ***  част, с което да се възстанови запазената част на ищеца от наследството на майка му.  

При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК/отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца, съгласно ангажираните по делото доказателства.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К.К.М., ЕГН **********,*** от наследството на В.Б.М., починала на *** г. в размер на *** ид.част от наследството, ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на извършеното дарение на *** ид.ч. от недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. Белослав, на ул. ***, с площ от *** кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от *** кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по нотариален акт, а по скица УПИ *** в квартал **, без данни за уредени регулационни сметки с имот ***, съгласно плана на гр. Белослав, утвърден със заповед № 159/ 27.04.1990 г. на кмета на Община Белослав, заедно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, ведно с подобренията и трайните насаждения, при граници за целия имот: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, обективирано в НА №*** г. на ВН, в полза на С.К.В., ЕГН **********,*** от В.Б.М. до размера на *** ид.част, на основание чл.30, ал.1 от ЗН.

ОСЪЖДА С.К.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.К.М., ЕГН **********,*** сумата от *** лв. /*** лева/ сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му от страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: