Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
28.10.2019 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
НА ПЕТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО
ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА
ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР: ВИОЛЕТА БОЕВА и в присъствието на
прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЖУНЕВА
ВАНД № 524 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №1**/12.07.2019г. по АНД № 1**/2019г. районен
съд гр.Велинград е признал подсъдимия В.Б.С. за виновен в това, че на 18.10.2017г. в гр.Велинград
на б. „Г.П.“ е причинил на длъжностното лице Д.Л.Р– на длъжност п. в б.,при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда причинила на пострадалия болки
и страдания- престъпление по чл.131 ал.1 т1. Предложение първо от НК във връзка
с чл.130 ал.2 от НК като е освободен от наказателна отговорност и на основание
чл.78а ал.1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размера на
1000лв. Присъдени са и сторените по делото разноски.
Против така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитникът, адвокат Р.А., на
подсъдимия В.С.. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на съдебния акт
и се иска отмяната на решението и постановяване на нова оправдателно такова.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа и доводите са развиват .
Представителят
на ОП-Пазарджик взе становище, че жалбата е неоснователна и развива доводи в
защита на решението като моли да бъде потвърдено.
Пред настоящия
състав не се ангажираха и събраха нови доказателства.
Съдът като
обсъди доводите на страните , изложеното в жалбата и като провери изцяло така
атакуваното съдебно решение направи следните изводи:
От събраните
пред решаващия съд доказателства може да се приеме следната фактическа
обстановка:
Д.Л.Р работи на
длъжност „п. б.” в о. б. и газстанция „Г.П.” ,находящ се в гр.Д.Л.Р ***,стопанисват от „И. Д.” ***,с управител П.А.Т.,видно
от Трудов договор №* от 12.0*.20** год. От представената по делото Длъжностна
характеристика за длъжността „п. б.”,утвърдена от управителя на посоченото
дружество, е видно че в задълженията на свид. Р. се включва – приемане на б.,
както следва: горива и течни и пакетирани масла ,чрез отразяване в съотв.
регистри; зареждане на автомобилите с гориво; получаване на плащания за това и
издаване на съотв. документи и впоследствие отчитане на извършените продажби. В
длъжностната характеристика са посочени и отговорностите на лицето,което заема
длъжността и по конкретно за законосъобразност
и целесъобразност на взетите от него решения; имуществена отговорност за
причинените щети и отговорност за правилното съхранение и ползване на СМЦ. Със заповед № * от 01.0*.201*
година ,издадена от управителя на фирмата, е забранено на територията на обекта да се извършва
пълнене /зареждане/ на газови бутилки за
битови нужди на газовата колонка,както и дизелово гориво и бензин от сътов.
колонки в пластмасови туби и шишета. Обстоятелствата във връзка със забраната
да се зареждат газови бутилки в посочения обект се установиявят и от свид. Т..
На
18- ти срещу 19-ти октомври 2017 година
свид. Р. бил на работа , нощна
смяна и обслужвал посочената б. сам. Около 19 ч. и 50 минути на
18.10.2017 година обв. в.С. дошъл на б.
,като управлявал лек автомобил марка и модел „Ф. П.” с рег.№ РА **** АМ,с цел
да зареди газова бутилка. Той паркирал в района на б. в близост до газовата
колонка и изчакал свид. Р. да зареди два автомобила и след това поискал да му зареди бутилката.
Свидетелят му обяснил,че зареждане на газови бутилки е забранено , по повод на
което обв. С. започнал да се разправя с него, тъй като му било известно, че той
зарежда газови бутилки на други лица. Пререканията продължили, като не се
установява какви думи са си разменили двамата и след като обвиняемия се
приближил до мястото на водач на лекия си автомобил, но се отказал да потегли и
се отправил към свид. Р., който вече бил седнал на служебната маса до сградата
на б.. Приближавайки се до това място обв. С. продължил да се разправя със
служителя на б.,след което вдигнал дясната си ръка и
ударил с нея пострадалия в областта на лицето. Р. се опитал да се
предпази,като вдигнал лявата си ръка и се изправил, но С. го хванал
с дясната си ръка в областта между рамото и лакътя на лявата ръка и му
нанесъл още един удар с лявата ръка, вследствие на което Р. седнал обратно на стола. Обв. С. продължил да вика по адрес
на пострадалия, след което пуснал
свидетеля ,отправил се към лекия си автомобил и отпътувал с него. Свид. М.е бил на б. на инкриминираната
дата,за да зареди колата си,като
обвиняемия е чакал да зареди бутилка за котлона,но бензинджията му казал,че не
зареждат такива бутилки,като е видял,че двамата се разправят до масата – но не
е чул псувни и не е видял удари,като не
ги е гледал през цялото време. Този свидетел е категоричен,че обвиняемия е бил
сам с колата си на б..
По
делото е приложено Медицинско свидетелство изх.№ 4**/27.1*.201* година на МЦ”В.
М.” ЕООД,издадено от д-р К.,в което е описана анамнеза – пациента се оплаква от
периодично главоболие и гадене; стряска се от жест и резки движения,резултат от
нанесен му побой с юмруци на 18.10.2017 година,като обективно няма данни за
МРД, огнищна патологична неврологична симптоматика; зениците еднакви; за
момента видими макроскопски изменения няма,съобщава за оток под очите
отзвучал,като е поставена диагноза : контузия на главата/областта на лицето/ .
Разпитан като свидетел д-р К.
установява,че той е издал медицинското свидетелство, но не си спомня
пациента, записал е анамнезата по данни на лицето; не е забелязал видими
изменения в момента на прегледа,тъй като са изминали 7-8 дни и са
отзвучали. Пострадалият е прегледан и
от психиатър на 31.10.2017 година,който му е издал медицинско удостоверение.
На
19.10.2017 година Д.Л.Р е подал жалба
във връзка с посочения инцидент до РПУ Велинград. В тази жалба пострадалият е
посочил, че лицето му е нанесло няколко удара. На 02.11.2017 година Р. е подал
жалба и до Районна прокуратура Велинград,като в същата е описал нанесените му
удари, така както е прието по-горе. Свид. Г.
твърди,че е извършил проверка по първата жалба след 4-5 дни,като открил Р.
в заведение в кв.Ч.,там твърдял че е бит – казал му,че по време на работа човек
с лек автомобил дошъл да зарежда газова бутилка,той бил възмутен и го ударил в
главата,но не си спомня къде; не е видял по него следи от насилие,имал някаква
драскотина в областта на лицето.
Поради
липсата на категоричност на заключението на техническата
експертиза,назначена по време на досъдебното производство,относно обстоятелството дали е видно от записите на
охранителните камери ,че С. е нанесъл удар или удари на пострадалия,съдът е
назначил видео-техническа експертиза. От заключението на видео-техническата експертиза, е видно че е извършен преглед на
записите от камерите на б.,като
прегледът на видео-файл е извършен с професионален видео редактор и
специализирани криминалистически програмни продукти за видео обработка ;
записаните изображения са цветни,без звук,файловете са регистрирани от две
камери,които обхващат обстановката пред б.; при посочения преглед се установява
информация за две лица от видим мъжки пол,като моментът,в който свид. Р. седи
на масата,а с лице срещу него е обвиняемия С.,е регистриран само от едната
камера и от записа се вижда как обвиняемия вдига дясната си ръка и посяга към
лицето на свидетеля,а свидетелят от своя страна вдига лявата си ръка,за да се
предпази,като в този момент не може да се отговори успява ли С. да го удари или
не,тъй като същият прикрива с тялото си пътя на заснемане с камерата;
свидетелят се изправя,а обвиняемият го хваща с дясната си ръка за неговата лява
ръка в областта между рамото и лакътя,посяга към лицето му този път с лявата си
ръка и го удря по него,вследствие на което свидетелят сяда обратно на стола;
след това не се забелязва съприкосновение между двамата,тъй като с тялото си С.
за известно време препречва пътя на заснемане и впоследствие пуска свидетеля и
се отдалечава. Към заключението си вещото лице е приложило снимков
материал,който илюстрира отразеното по-горе.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза е видно,че свид. Р. е получил следните травматични увреждания –
оток под очите,отшумял за няколко дни,причинени по механизма на действие на
твърд,тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при нанесени удари в областта
на лицето на инкриминираната дата. В ОСЗ
вещото лице изясни,че травматичния оток може да отзвучи за различен период от
време в зависимост от силата на удара,от мястото където е нанесен
,пола,охраненост на индивида,възраст .От заключението на допълнителната съдебно- медицинска експертиза ,след запознаване със
заключението на видео-техническата експертиза ,вещото лице сочи че нападателят
е бил прав,а пострадалия свид. Р. е бил седнал,като и двамата са били обърнати
лице с лице един към друг; при нанасяне на първия удар от нападателя с дясна ръка,макар и да се е
предпазил с лявата ръка Р. е получил удар в лявата част на лицето в областта
около лявото око,а по време на втория удар ,нанесен от нападателя с лявата ръка
по дясната част на лицето на пострадалия,те вече са били прави и обърнати лице
в лице един към друг,като след удара Р. сяда на стола т.е нападателят е нанесъл
два удара на пострадалия в лявата и дясната част на лицето,съотв. с дясната и
лявата ръка и за това могат да се получат отоци и под двете очи. В ОСЗ вещото
лице разяснява заключението си ,като сочи че явно се касае за преходни отоци,които са отзвучали
а няколко дни .
Тази
фактическа обстановка е приета от решаващия съд и настоящият състав няма
основание да не я сподели.
Не се
спори, че на инкриминираната дата обвиняемият е бил на посочената б., за да
зарежда газова бутилка- преносима. Не се спори, че пострадалият е бил на работа
в б.. С оглед на представената длъжностна характеристика той е длъжностно лице
по смисъла на чл.93 от НК и е изпълнявал служебните си задължения. С факта на
възлагане на работата му, дори и да не е писмено и да не е връчена длъжностна
характеристика Р. е станал длъжностно лице.
От
изготвената в съдебната фаза техническа експертиза на веществено доказателство
видеофайл безспорно се установява, че обвиняемият е нанесъл два удара в
областта на лицето на пострадалия. В тази насока обясненията на С., че не е
удрял Р. са изолирани и правилно са възприети като защитна позиция.Изследвания
видеозапис изцяло подкрепя показанията на св.Р. и опровергава тезата на С..
Без
значение е кога пострадалият е отишъл на освидетелстване. Факта на деянието е
налице. Още повече, че правната квалификация е по чл.131 ал.1 т.1 предл.1 от НК
във връзка с чл.130 ал.2 от НК- тоест, причиняване на болки и страдания без
разстройство на здравето.
По
отношение на възражението на защитата, че деянието не е при и по повод на
работата на пострадалия: Настоящият състав намира и този довод за
неоснователен. С. е отишъл в б. като клиент. Скандала между него и пострадалия
е поради отказа на последния да извърши нещо което ме у забранено от
работодателят му. Цялата ситуация се е развила по повод работата на С. и при
изпълнение на неговите служебни задължения. Твърдението на обвиняемия, че е би
напсуван от пострадалия остава изолирано в процеса. Единствения незаинтересован
свидетел по делото – св.М.. От видеозаписа ясно, се вижда присъствието на този
свидетел на инцидента. Той не установява псувни от страна на пострадалия към
обвиняемия. Този свидетел е категоричен, че скандала е възникнал по повод
отказа на Р. да зареди газовата бутилка на С.. Показанията на свидетелите Д.и Д.
с нищо не променят фактическата обстановка. На първо място св.М. е категоричен,
че в автомобила на С. не е имало друг човек. Така, че показанията на св.Д. са
компрометирани. Но дори и Д. да е бил в автомобила, то той пресъздава казаното
му от обвиняемия. Докато св.Д.не установява релевантни факти по делото. Това,
че на другия ден на него Р. му е заредил газова бутилка е ирелевантно.
Настоящият
състав не споделя искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Деянието на С. не покрива признаците на малозначителност. Извършеното е на
публично място станало е известно и достояние на св.М..
С тези
мотиви настоящият състав намира жалбата на обвиняемия за неоснователна.
При служебната проверка не се установиха
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон даващи основание за
изменяне или отмяна на решението.
Наложеното
наказание е в рамките на закона и е съобразено с обществената опасност на
деянието и дееца.
С оглед
на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение №101/12.07.2019г. по АНД № 114/2019г. на
районен съд гр.Велинград .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ