МОТИВИ по НЧХД № 1904/2016г. по описа на Районен съд
– гр. Монтана.
Пред Районен съд – гр.Монтана е депозирана тъжба от М.Г.В.
xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Ц.В.Ц., с ЕГН: xxxxxxxxxx, В.П.Й., с ЕГН: xxxxxxxxxx
и П.В.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx,,Тодор Нонин" № 16 за това, че на 27.11.2016г., около 14, 00ч. -
15,00ч. в местността ,,Дълга
орница", находяща се в землището на с.Горна Лука, Община Чипровци, Област Монтана,
в съучастие, като извършители, чрез нанасяне
на удари причинили лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето, изразяващи се в драскотина по горен
клепач на ляво ухо, охлузвания по вътрешно - страничната повърхност на дясна
мишница, ивицести кръвонасядания /с повърхностни охлузвания/, по вътрешно
страничната повърхност, кръвонасядане /с
повърхностни охлузвания/ по вътрешно страничната повърхност на лява
предмишница, драскотина по предната повърхност на дясната гривена става,
драскотина по гърба на дясна ръка в областта над първа метакарпална кост,
драскотина в областта на първата фаланга на втори пръст на лява ръка,
драскотина по гърба на лява ръка в областта към основата на ІV - ти пръст,
драскотина по страничния ръб на лява длан към основата на V - ти пръст, довело
до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - престъпление по
чл.130 ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С тъжбата е предявен за съвместно разглеждане в
наказателния процес и граждански иск, с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, срещу
тримата подсъдими, в който се иска същите да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на пострадалия сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и 53.02 лева имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съдът е приел допуснал в наказателното производство предявения граждански иск
като е конституирал частния тъжител в процесуалното качество и на граждански
ищец.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански
ищец, чрез упълномощеният си повереник, поддържа обвинението спрямо тримата подсъдими
и моли същите да бъде признати за виновни като им се наложат съответните
наказания. По отношетние на гражданския иск намира същия за изцяло основателен
и доказан. Претендира и направените по
делото разноски.
Подсъдимите, чрез упълномощеният си защитник, не се
признават за виновни по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание депозира единствено
подсъдимата Цветатка Ц. депозира обяснения, в които се твърди че нито един от
тримата подсъдими не е нанасял удари по пострадалия, а тримата са били
нападнати от него и неговия дядо свидетеля Илия Русинов. В заключение молят съда
да бъдат оправдани, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендират и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият Ц.В.Ц. е родена на xxxгxxx,
Община Чипровци, Област Монтана, ул.,,Тодор Нонин" № 16, българка,
български гражданин, със средно специално образование, омъжена, пенсионер,
неосъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият В.П.Й., роден на xxxгxxx,
българин, с българско гражданство, със средно специално образование,
женен, работещ, неосъждан, живущ xxx,,Тодор
Нонин" № 16, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият П.В.П.,
роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул.,,Тодор Нонин" № 16, българин, български гражданин, с основно
образование, ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимите, частният тъжител и граждански ищец,
както и свидетелите по делото са роднини, които се намират във влошени междуличностни
отношения. На 27.11.2017г. частният тъжител и граждански ищец М.В., заедно с
неговия дядо, свидетелят Илия Русинов, се намирали в местността Дълга
орница", в землището на с.Горна Лука, Община Чипровци, Област Монтана,
който имот бил наследствени и в него имало отрязани и маркирани дърва, които
двамата започнали да събират. Около 14.00 - 15.00 часа на процесната дата към
мястото, на което се намирали тъжителя и свидетеля, пристинали тримата
подсъдими. Продиктувани от влошените междуличностни отношения между тях бързо
възникнал конфликт, поводът за който били именно находящите се в землището
отсечени и маркирани дърва.
След като предположили, че ще се стигне до саморазправа,
тъй като частният тъжител и свидетеля Русинов държали в ръце дървени пръти,
подсъдимата Цветакна Ц. започнала да снима с мобилния си телефон приближаването
и на двамата подсъдими, както и тяхните действия спрямо частния тъжител и
неговия дядо. Впоследствие възникнало свада между подсъдимите В.Й. и П.П. от
една страна и частинят тъжител и граждански ищец М.В. и Илия Русинов. В моментът,
в който подсъдимият Й. започнал да дърпа за дрехите частния тъжител,
подсъдимата Ц. престанала да снима с мобилния си телефон. Междувременно
подсъдимият В.Й. съборил на земята пострадалия и започнал да му нанася умручни
удари по тялото и главата. През това време свидетелят Илия Русинов се качил в
автомобила и започвайки да хвърля трупите ударил подсъдимия Й. в областта на
гърдите и гръдния кош. Третият подсъдим П.П. стоял отстрани и наблюдавал без да
взима участие в конфликта, независимо от наведените твърдения от свидетеля Илия
Русинов, че той го е бил. След като побоя приключил и подсъдимите си тръгнали, частният
тъжител телефонирал на баща си свидетелят Георги Г., разказал му за случилото
се и го помолил да се обади на телефон 112. Подсъдимите на свой ред също се
прибрали в дома си, като разказали своята версия за случилото се на
свидетелката Ивета Йорданова, на която пуснали записа от мобилния телефон и
която също подала сигнал на телефон 112. Впоследствие частният тъжител и
граждански ищец М.В. и подсъдимия В.Й. потърсили лекарска помощ. Двамата били
прегледани и освидетелствани посредством издадени съдебно медицински
удостоверения, в които подробно били описани вида и вероятния механизъм за получаване
на телесните увреждания. Частният тъжител депозирал на 08.12.2016г. и сигнал до
Районан прокуратура - гр.Монтана и срещу тримата подсъдими. По случая била
образувана прокурорска преписка № 2484/2016г. по описа на Районна прокуратура -
гр.Монтана. При извършената проверка бил постановен отказ да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер.
Паралелно със сигнала до прокуратурата, постаралият М.В.
депозирал и тъжба до Районен съд - гр.Монтана във връзка с нанесения му побой и
по нея било образувано настоящето наказателно производство, по което към
наказателна отгорорност били привлечени тримата подсъдими.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно
установено от обясненията на подсъдимата Ц.Ц., показанията на свидетелите,
заключението на вещото лице по назначената съдебно аудиовизуална технически
експретиза и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В съдебно заседание единствено подсъдимата
Ц.Ц. депозира обяснения, в които твърди, че никой от тримата подсъдими не е
нанасял побой върху частния тъжител и граждански ищец, а именно той, заедно с
неговия дядо свидетелят Илия Русинов, са тичали да се бият с държани в ръцете им
брадва и тояга. Свидетелите Георги Г. и Ивета Йорданова не са непосредствени
очевидци на случилото се и в общи линии показанията им се изразяват в
преразказване на изложените им твърдения съответно от пострадалия и
подсъдимите. От друга страна в хода на наказателното производство е разпитан в
качеството на свидетел дядото на частния тъжител и гражданския ищец Илия
Русинов. В своите показания подробно описва възникналия конфликт, както и
непосредственото възприемане на нанасяне на удари от подсъдимия В.Й. върху
пострадалия.
В хода на наказателното производство е
назначена съдебно аудиовизуална техническа експертиза. Предмет на изследване на
вещото лице е била флашка, която е била снета от мобилния телефон, с който
подсъдимата е снимала случилото се. В депозираното заключение е снет снимков
материал на част от случващото се. Поради липсата на спор от страните в процеса
и липсата на съмнение, относно обективността и безспристрастността,
експертизата е приета от съда, който кредитира заключението й като обективно и
вярно. Като писмени доказателства по делото са приобщени материалите по
прокурорска преписка № 2428/2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. Монтана,
съдебно медицински удостоверения на пострадалия и подсъдимия, както и три броя
свидетелства за съдимост на подсъдимите.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимята Ц.
Цанкова в частта, в която се твърди, че нито един от тримата подсъдими не е
нанасял побой върху частиня тъжител и граждански ищец. Гласните й доказателства
в тази насока с категаричност се оборват от показданията на раззпитания
свидетел Илия Русинов и приобщените като писмени доказателства медицински удостоверения.
В случая е налице очевиден стремеж за оневиняване на нея и на останалите двама
подсъдими, поради което и съдът следва да кредитира обясненията й в тази част
единствено като защитна позиция. По отношение на свидетелските показания съдът
намира, че следва да бъдат възприети като еднопосочни и непротиворечиви
показанията на свидетелите Георги Г., Ивета Йорданова и частично показанията на
свидетеля Илия Русинов.
Показанията на първите двама свидетели
се явяват вторични доказателствени средства, изразяващи се във възпроизвеждане
на разказаното от страните в процеса и предоставяне на видеозапис на част от
случилото се. Доколкото съдът не дава вярна на обясненията на подсъдимата Ц.Ц.,
следва да бъде мъзприето като достоверно наведеното от свидетелката Йорданова
твърдения, че на нея й е било разказано случилото се, но не и да бъде прието
като достоверно липсата на извършен побой върху частния тъжител. Както вече
беше посочено свидетелката не е очевидец, а нейните показания се изразяват
единствено в преразказ на чуто и видяно от тримата подсъдими. По отношение на
показанията на свидетеля Георги Г. съдът намира, че независимо от
обстоятелството, че също като свидетелката Ивета Йорданова не е очевидец на
случилото се, същият е непосредствено е възприел телефонното обаждане от
неговия син, както уврежданията му по тялото и поведението му след случилото
се. Съдът кредитира с голяма степен на доверие показанията на свидетеля Илия
Русинов. По делото липсва спор, а и се установява от всички гласни и писмени доказателства
по делото /обясненията на подсъдимата и заключението на вещото лице/, че
свидетелят се е намирал на местопрестъплението и е участвал във възникналия
конфликт. Според твърдения на подсъдимата, свидетелят се е опитвал да удари с
прът подсъдимия В.Й., а според самия свидетел Русинов, подсъдимият е нанасял
удари върху частния тъжител и граждански ищец, а подсъдимият П.П. е удрял самия
него. Свидетелят обаче е категоричен, че единстнено подсъдимият В.Й. е нанасял
удари върху пострадалия. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта,
в която се твърди, че е бил бит от подсъдимия П.П., тъй като по делото липсват
доказателства в тази насока, а и житейски е нелогично едновременно да са му
били нанасяни удари и да хвърля дървени трупи по подсъдимия В.Й., за което има доказателства
- издадено медицинско удостоверение и обяснения на подсъдимата Ц.. Не следва да
бъдат ценени с необходимото доверие и показанията на свидетеля във връзка с
наведеното твърдение, че частният тъжител е бил душен, тъй като в издадените два броя медицински документи
липсват данни по освидетелственото лице да има белези от душене. В останалата
им част обаче, в която се твърди, че подсъдимият В.Й. е нанасял юмручни удари
по пострадалия обаче показанията му следва да бъдат кредитирани като обективни
и верни, тъй като се подкрепят от медицинските удостоверения, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Наличието на несъответствие относно механизма на
причиняаване на телесното увреждане на пострадалия обаче, не е основание да не
бъдат кредитирани в цялост показанията на свидетеля.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно
аудиовизуална експертиза по изрично искане на защитата на подсъдимите. Вещото
лице е отговорило детайлно на поставените му задачи като е проследило
хронологията на събитията и действията на всеки един от присъстващите на записа.
Видно от заключението е, че по време на записа не се установява някой
подсъдимите да е нанасял удари върху частния тъжител и граждански ищец. Вещото
лице е свалило снимковия материал, намиращ се на записа като е отразило и че
липсват данни записът да е бил манипулиран, както и прекъснат и след това
продължен. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и вярно
като намира, че същото по никакъв начин не оневинява подсъдимия В.Й.. Това е
така, тъй като времетраенето на заснемането на случилото се между страните на
представената флашка не покрива изцяло тяхното действително поведението като
продължителност от време. До този фактически извод съдът стига, тъй като от
една страна продължителността на видеофайла е едва 00:58 минути, през което
време са снети на снимков материал 16 кадъра. В последният кадър ясно се вижда
как подсъдимия В.Й. е хванал за дрехите частния тъжител и граждански ищец. Тъй
като това е и последния кадър от снимковия материал, без записът да е
продължил, според съда е налице избирателно записване на случилото се като след
започването на нанасянето на удари от страна на подсъдимия, записът е бил
преустановен. Допълнителните съображения за липсата на оневиняващо
доказателство е и фактът, че липсва запис на действията на подсъдимия и частния
тъжител след кадър 16, от които да е видно как е приключило заснетото помежду
им и какви са действията на подсъдимите след приустановяване на записа и
разделянето им с тъжителя и свидетеля Русинов. Ето защо, въпреки заключението
на вещото лице, не може да се внесе достатъчна степен на съмнение, която да
разколебае обвинението спрямо подсъдимия В.Й., а и освен това са налице и
свидетелските показания на свидетеля Русинов. Независимо от влошените междуличностни
отношения с подсъдимите според съда не може да се приеме, че свидетелят навежда
изцяло тенденциозни твърдения по отношение на нанесения побой от подсъдимия върху
частния тъжител. Като подкрепа на този извод следва да се отчете и приобщените
по делото писмени доказателства, от които е видно, че по пострадалото лице са
налице множество наранявания, които могат да бъдат причинени по описания в
показанията на свидетеля механизъм. По отношение на останалите приобщени
писмени доказателства – постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр.пр.№ 745/2016г. по описа на Районан прокуратура –
гр.Монтана, образувана по жалба на частния тъжител и граждански ищец против
подсъдимата Ц. Цанкова за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК, както и
доказателства във връзка с собствеността
иправата върху имота, където е било извършено деянието, съдът приема че
същите са неотносими към предмета на доказване и косвено потвърждават факта, че
между участниците в конфликта е имало влошени междуличностни отношения.
Съдът не възприема наведеното от
защитата на подсъдимите възражение за наличие на противоречие между двата
медицински документа относно причинените увреждания. Действително в издаденото
от МБАЛ ,,Д - р Стамен Илиев" - гр.Монтана медицинско удостоверение от
дата 27.11.2016г. е написано, че на лицето са причинени наранявания по кожата в
областта на двете ръце. На следващия ден частният тъжител и граждански ищец е
бил прегледан от лекар в отделение ,,Съдебна медицина" при МБАЛ ,,Д - р
Стамен Илиев" - гр.Монтана, където по - подробно са описани настъпилите от
побоя увреждания, част от които действително са в областта на двете ръце. По
отношение на издаденото съдебно медицинско удостоверение на подсъдимия В.Й.
съдът приема, че и на него са причинени посочените увреждания, но от страна на
свидетеля Русинов.
Съдът не намира за основателно
наведеното от защитника на подсъдимите възражение, че по делото липсват
убедителни доказателства, че нито един от тях не е нанасял удари върху частния
тъжител и граждански ищец. По делото са налице депозирани гласни доказателства
от страна на свидетел очевидец, които подкрепени с медицинските удостоверения и
неубедителните сцени в заключението на вещото лице по категоричен начин
доказват наличие на изпълнително деяние от страна на подсъдимия В.Й.. Наведените
аргументи, че посъдимият се е приближавал с бръкнати ръце в джобовете
категорично се оборват от последния заснет кадър 16 в експертизата, където ясно
се вижда, че и двете му ръце са върху тялото на пострадалия.
Ето защо предвид гореизложеното съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият В.П.Й. е извършил престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна страна
изпълнителното деяние се счита за извършено чрез действие, изразяващо се в
причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето.
Събраните по делото доказателства
установяват по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият В.Й. е нанесъл
множество удари в областта на главата и тялото, вследствие на които били
причинени описаните в медицинското удостоверение увреждания.
Причинените травми са в причинна
връзка с поведението на дееца и покрива признаците на престъпния състав на
чл.130, ал.2 от НК. Съгласно задължителните указания на ВС, обективирани в
Постановление № 3 от 27.ІХ.1979г. на Пленума на ВС причиняването на болки и страдания
без разстройство на здравето се изразява в най - слабото засягане на организма,
в резултат на което увредения претърпява болки или страдания. В конкретния
случай причиненото увреждане покрива признаците на болки и страдания, тъй като
несъмнено пострадалото лице е претърпяло и двете физически поражения, които са
имали както временен, така и по – продължителен характер.
От субективна страна деецът е
извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. При извършване на побоя подсъдимият
безспорно е имал мотив, който е бил продиктуван както от влошените
междуличностни отношения с частния тъжител, така и с възникналия спор във
връзка с отсечените дърва.
Съдът не споделя правните
аргументи на защитата, че дори и да се приеме че е налице престъпно
посегателство върху частиня тъжител и граждански ищец, съдът служебно следва да
приложи института на чл.130, ал.3 от НК. Материално правният институт на
реторсията предоставя възможност на съда да освободи и двамата от наказание ако
пострадалият е отвърнал веднага със същата лека телесна повреда, каквато му е
била причинена от извършителя. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 51 от
16.ІХ.1989г. по н.д. № 41/89г. на ОСНК на ВС. Без значение е коя от страните
първа и осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа е
сезирала съда. /Решение № 255/17.06.1992г. по н.д.№ 144/92г. на ВКС/ В случая
обаче не беше установено пострадалият да е причинил телесдното увреждане върху
подсъдимия, отразено в издъденото му медицинско удостоверение. От обясненията
на подсъдимата Ц. Цанкова се установява, че не частинят тъжител и граждански
ищец, а неговия дядо е хвърлил дървени трупи, с които е бил ударен подсъдимия Й..
Поради тази причина и доколкото липсват всякакви други доказателства, от които
да е видно че пострадалият веднага е отвърнал с еднаква по степен на увреждане
лека телесна повреда, приложението на института на реторсия в случая е
невъзможно.
По отношение на вида и размера на
наказанието съдът взе под внимание обстоятелството, че за извършеното
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия В.Й. е, че към момента на извършване на престъленитето, е неосъждан.
В случая са налице кумулативните основанията за последващо освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Престъплението, за което деецът
бил подведен под наказателна отговорност и впоследствие признат за виновен, е
умишлено и предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване. Същевременно
не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК, които да
възпрепятстват приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. При наличие на предпоставките, посочени в
закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от наказателна
отговорност по силата на закона, тъй като правната норма на чл.78 от НК е
императивна и се явява по – благоприятен закон за дееца по смисъла на чл.2,
ал.2 от НК. / Решение № 4/18.01.2001г. по н.д.№ 689/2000г. ІІ н.о. и Решение №
480/13.11.2001г. по н.д.№ 439/2001г. ІІ н.о. на ВКС/
По отношение на размера на
наложеното наказание съдът съобрази от една страна подбудите за извършване на
престъплението – влошените междуличностни отношения, незачитането на телесната
неприкосновеност на личността и на установения в страната правов ред, а като
смекчаващи такива – доброто му процесуално поведение, чистото съдебно минало и
ниската обществена опасност на престъплението.
Отчитайки смекчаващите и
отгегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че размерът на
наказанието трябва да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към предвидения от закона минимум, а именно 1 000 лева.
Според съдебната инстанция така наложеното наказание би постигнало в най –
пълна степен целите на наказанията, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
По отношение на първоначално
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия В.Й. да е причинил телесното увреждане
в съучастие с подсъдимите Ц. Цанкова и П.П. съдът намира, че следва да бъде
постановена оправдателна присъда в тази му част. В хода на съдебното следствие
не се събраха доказателства тримата подсъдими да са нанясяли побой върху
пострадалия. Аргументите в тази насока се изразяват още в отразеното като
фактическа обстановка в тъжбата до съда, където тъжителят признава, че ,,докато
В. ме удряше, синът му П. нахвърли върху дядо ми Илия и започна да го блъска и бие”.
В хода на съдебното следствие пред съда беше разпитан като свидетел и дядото на
пострадалото лице, който в своите показания е категоричен, че подсъдимите
Цанкова и П. не са удряли внука му М.В.. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно аудиовизуална техническа експертиза също не се установи
някои от двамата подъсдими да е нанасял побой върху тъжителя. Поради тази
причина и съдът приема, че единствено подсъдимият В.Й. е нанесъл лека телесна
повреда, посредством нанасянето на юмручни удари без да е налице съучастие с
другите двама подсъдими и следва да бъде оправдан по този пункт на обвинението,
както и да е причинил увреждане вследствие на душене. Видно от съдебно –
медицинското удостоверение № 189/2016г. на началник отделение ,,Съдебна
медицина” при при МБАЛ ,,Д - р
Стамен Илиев" - гр.Монтана е, че липсват данни по
освидетелстваното лице са има следи от душене. Независимо от наведените
твърдения от страна на свидетелите Г. и Русинов, че частният тъжител е бил
душен, липсата на следи по врата на пострадалия не доказват подсъдимия да го
душил по време на нанасяне на побоя.
По повдигнатото обвинение спрямо подсъдимите
Цветакна В. Цанкова и П.В.П. съдът съобрази следното:
Съгласно чл.303, ал.2 от НПК
съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по
категоричен и несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани
както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането
на даден субект на наказателна отговорност като извършител на дадено
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие не
бяха събрани никакви доказателства, които да подкрепят обвинителната теза на
частното обвинение, че подсъдимите Ц. Цанкова и П.П., в съучастие като
извършители с подсъдимия В.Й., са нанесли лека телесна повреда на М.В.. Всички
доказателства по делото установяват, че подсъдимата Цанкова не е нанасяла
никакви удари по частния тъжител, а е заснемала само част от случващото се с
мобилния си телефон. Другият подсъдим П.П. от своя страна също не е имал
съприкосновение с пострадалото лице, а по твърдение на единствения свидетел на
случилото се Илия Русинов, е започнал да бие единствено него. Свидетелят призна
в съдебно заседание, че подсъдимите Цанкова и П. не са били частния тъжител и
граждански ищец, а това е сторил единствено подсъдимия В.Й..
Видно от данните п оделото е, че към
момента на извършване на деянието и към насотящия момент подсъдимият П.П. е
непълнолетен, поради което и съдът е служебно задължен да изследва неговата
способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Поради липсата на депозирани обяснения и с оглед неговото
процесуално поведение съдът констатира, че лицето, въпреки неговото
непълнолетие, правилно възприема случващото се и има адекватно поведение. Освен
това постановяването на оправдателна
присъда в най – пълна степен гарантира процесуалните
му права от незаконосъобразно обвинение и допуснати съществени процесуални
нарушения.
Ето защо съдът прие, че
повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение в извършване на престъпление от
частен характер, е недоказано и необосновано, поради липса на събрани
доказателства за това лично те и по конкретно описания начин да са нанасяли
побой спрямо частния тъжител М.В., поради което и на основание чл.304 от НПК
следва да ги признае за невинни и оправде по повдигнатото им обвинение.
По отношение на гражданския иск.
С депозираната тъжба в
наказателното производство е предявен граждански иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД от частния тъжител М.Г.В. против подсъдимия подсъдимите Ц.В.
Цанкова, В.П.Й. и П.В.П. за сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените вследствие на извършеното престъпление неимуществени
вреди и сумата от 53.02 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 27.11.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че за уважаването
на гражданския иск с оглед неговия съвместен характер същият е обвързан от
изхода на съдебния процес в наказателно правната му част.
Доколкото беше безспорно
доказано, че единствено подсъдимият В.Й. е нанесъл побой върху пострадалото
лице, с което е осъществил състава на непозволеното увреждане и безспорно беше
установено авторството, деянието, вината, вредата, противоправността, както и
причинната връзка между деянието и настъпилия съставомерен резултат,
гражданският иск се явява основателен и доказан.
Съобразявайки размера на претендираното
обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че както към момента на
увреждането, така и впоследствие, частният тъжител и граждански ищец и
почувствал болки и страдания.В своите
показания свидетеля Георги Г. /баща на тъжителя/ твърди, че след побоя пострадалият
е бил видимо стресиран и ,,не е същият”. Предвид ангажираните доказателства във
връзка с причинените болки и страдания гражданският иск се явява основателен и
на основание чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост.
След като се взе предвид вида и
характера на причиненото увреждане размерът на обезщетението се явява доказан
до 400 лева. По отношение на исковата претенция за претърпени имуществени вреди
съдът намира същата за основателна до размера на 40.00 лева, която сума е била
свързана с извършен медицински преглед и обективирана във Фактура №
**********/28.11.2016г. във връзка с извършения му медицински преглед в МБАЛ
,,Д-р Стамен Илиев” – гр.Монтана. Присъденото обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на увреждането - 27.11.2016г. до окончателното й
изплащане. Според съда предявения иск до пълния претендиран размер съответно от
1 000 лева и 53.02 лева, както и по отношение на подсъдимите Ц. Цанкова и П.П.,
за които не се събраха доказателства да са причинявали увреждане на
пострадалото лице, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен в тази част.
По отношение на приложеното към
делото като веществено доказателство от страна на подсъдимите 1 брой флашпамет Kodak 8BG, който е бил обект на изследване от страна на вещото лице по назначената
експертиза и който съдържа информация за извършеното престъпление съдът намира,
че след влизане в сила на присъдата, следва да бъде върнат на подсъдимите.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В.П.Й. следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител и граждански ищец направените от него разноски в
размер на 400 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен повереник и 13.02 лева заплатена държавна такса
по сметка на съда за образуване на наказателното дело, а по сметка на Районен
съд – гр.Монтана сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, 200.23 лева разноски за вещо лице по
назначената съдебно аудиовизуална техническа експертиза, и по 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК
частният тъжител и граждански ищец М.Г.В. следва да бъде осъден да заплати на
оправданите подсъдими Ц. Цанкова и П.П. сумата в размер на 2 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.
При тези мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: