Решение по дело №356/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 151/17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 438/2013 г. Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на З. А. Г., че дължи на Д. за Н. С. К. /ДНСК/, гр. С., заплащане на сумата от 1 447,86 лв., представляваща изразходвана от ДНСК сума по премахване на незаконен строеж: „Пристройка към жилищна сграда върху стоманенобетонова плоча”, находящ се в урегулиран поземлен имот II-86, 87, кв.6 по плана на гр. Ч., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното й плащане, за която е издадена заповед № 4867/13.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2396/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. С решението ответницата по иска З. Г. е осъдена да заплати на ДНСК, гр. С., и направените по делото разноски, както следва: сума в размер на 28,96 лв., представляваща разноски за внесена държавна такса, както и сума в размер на 226,87 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответницата по иска - З. Г., въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се атакува като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба се сочи, че заявлението, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение, не е подадено от оправомощено лице, тъй като инж. Д. С. Ж. не бил от кръга на лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие по смисъла на чл. 32 от ГПК. В тази връзка се сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било уважено в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като е било нередовно от външна страна. В хода на делото не били събрани доказателства служителят Д. Ж. да има юридическо образование, нито че действията на същия да са били потвърдени от представляващия ДНСК, гр. С. Жалбоподателката счита също, че съдът е формирал правните си изводи в противоречие с разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК и доказателствата по делото, като не изложил съображения и във връзка с цитирана от нея съдебна практика. В жалбата се навеждат и доводи за необоснованост на извода на съда, че въззивницата била надлежно поканена доброволно да изпълни заповедта за изпълнение, тъй като ясно се установявало от събраните по делото доказателства, че поканата за доброволно изпълнение била изпратена на адрес, на който жалбоподателката нито живеела, нито била регистрирана. По делото не била представена и последващата покана, адресирана до въззивницата на посочения в приложеното известие за доставяне от 07.12.2007 г., адрес. В това известие липсвало и отбелязване дали с него се връчвало писмо с изх. № ЧП-226-00-982 от 20.11.2007 г. По тези съображения въззивницата намира, че не била спазена процедурата по чл. 277 от АПК, във вр. с чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и чл. 3 от Наредба № 13/23.07.2001 г. В жалбата излага и съображения, че първоинстанционният съд не обсъдил възражението й за това, че не е била спазена процедурата по връчване на уведомление относно датата и часа на принудителното изпълнение. Сочи също, че съдът необосновано отхвърлил направеното възражение за прихващане. Излага и доводи за незаконосъобразност на извършените от страна на ДНСК, гр. С., действия по премахване на строежа, поради обстоятелството, че освен посочената в заповедта пристройка към жилищна сграда, частично била разрушена и съществуваща стоманобетонова плоча, чието премахване не било предвидено в заповедта, и която представлявала подход към жилище, както и поради обстоятелството, че действията по премахване били извършени без становище на правоспособен инженер-конструктор за укрепване на строежа. Жалбоподателката излага и доводи, че не било обсъдено от районния съд и възражението й, че изпълнителните действия по разрушаване на незаконния строеж, влизане в жилището и изнасяне на обзавеждането, намиращо се в него, било извършено без съгласието на собственика на имота и без разрешение на съдия от административния съд, което било в грубо нарушение на чл. 272, ал. 2 от АПК. Иска се от въззивния съд да отмени постановеното от Кърджалийския районен съд решение, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск и да уважи направеното възражение за прихващане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от ответника по жалбата - ДНСК, гр. С., е постъпил отговор, в който се излагат доводи за правилността на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Кърджалийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца - ДНСК, гр. С., съществува вземане против ответницата - З. Г., в размер на сумата от 1 447,86 лв., представляваща реализирани от ищеца разходи за премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила заповед № РД-14-746/14.12.2005 г. на Началника на ДНСК, въз основа на която е било извършено принудително премахване на незаконен строеж – пристройка към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, находяща се в УПИ II - 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., за сметка на ответницата - извършител на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2012 г., до окончателното й погасяване.

В депозирания пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, ответницата Г., е направила възражение за прихващане със сумата в размер на 580 лв., съставляваща цената на направените от нея разходи за поправяне на нанесените на съществуваща сграда щети от предприетото принудително разрушаване на незаконния строеж.

По делото се установява, че в полза на въззиваемия /ищец по иска/, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4864/13.09.2012 г. по ч. гр. д. № 2396/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с която е разпоредено плащането на паричното задължение, предмет на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск. Въз основа на заповедта за изпълнение на 13.09.2012 г. е издаден и изпълнителен лист за същото парично притезание. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжницата е възразила писмено по смисъла на чл. 414 от ГПК в рамките на законоустановения за това двуседмичен срок, считано от връчването на заповедта /в случая от 21.01.2013 г., видно от приобщената по делото разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение/. Заявителят – ДНСК, гр. С., е бил уведомен за депозираното писмено възражение на 22.02.2013 г., видно от разписка за връчване на съобщение /л. 53 от заповедното производство/, като в установения за това едномесечен срок е предявил и иска по чл. 422 от ГПК за установяване на претендираното от него вземане, предмет на настоящото въззивно производство.

Със заповед № РД-14-746/14.12.2005 г. на Началника на ДНСК на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – пристройка към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, находяща се в УПИ II - 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., с административен адрес: ул. „Изгрев” № 9, изграден от лицето З. Г., като пълномощник на Е. Г. Заповедта е потвърдена с влязло в сила решение № 9464/10.10.2007 г., постановено по адм. д. № 10137/2006 г. по описа на ВАС, II о.

С писмо с изх. № ЧП-226-00-982/20.11.2007 г. от РДНСК, гр. Смолян, до въззивницата е отправена покана за доброволно изпълнение, с която й е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж, като й е указано, че при липса на доброволно изпълнение от нейна страна органите на ДНСК ще пристъпят за нейна сметка към действия по принудително премахване на строежа по реда на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК, а съгласно чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ – ще й бъде наложена глоба в размер от 1 000 до 2 000 лв. Поканата е получена лично от З. Г. на 07.12.2007 г., видно от известие за доставяне № **301, приложено по делото. Положеният за получател подпис върху известието за доставяне е бил оспорен от ответницата по иска – З. Г., във връзка с което била назначена от първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза. Видно от заключението по експертизата, подписът, положен на мястото срещу „подпис на получател” в известието за доставяне, е бил изпълнен от лицето З. Г..

С протокол № 1/20.02.2008 г., съставен от служители при РДНСК, гр. С., в отсъствието на адресата на заповедта З. Г. е установено, че незаконният строеж в УПИ II – 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., а именно – пристройка към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, не е премахнат доброволно в срока за доброволно изпълнение.

С протокол № 2/01.12.2009 г., съставен от служители при РДНСК, гр. С., в отсъствието на адресата на заповедта З. Г. е установено, че незаконният строеж в УПИ II – 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., а именно – пристройка към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, не е премахнат, с което заповедта на Началника на ДНСК с № РД-14-746/14.12.2005 г. не е била изпълнена доброволно.

С протокол от 11.02.2010 г. за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж, съставен от служители в Сектор С. при РДНСК Южен централен район, е определен начин на изпълнение на премахването – ръчно и посредством багер – хидрочук, както и стойност на дейностите по премахване в размер на 886.59 лв. без ДДС и печалба на строителя.

С писмо с изх. № СМ-1827-06-118/28.01.2011 г. на ДНСК е наредено премахването на незаконния строеж да се извърши от 10:00 ч. на 15.08.2011 г. до 17:30 ч. на 22.08.2011 г.

С договор № ФО-13-370/23.06.2011 г., сключен между ДНСК, гр. С., и „Т.” ООД, гр. С., е уговорено изпълнителят „Т.” ООД да извърши действията по принудително премахване на строеж - към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, изградена в УПИ II – 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., в изпълнение на заповед № РД-14-746/14.12.2005 г. на Началника на ДНСК.

На 25.07.2011 г. от Началника на РДНСК, гр. С., е изпратено писмо с изх. № ЧП-226-00-710/25.07.2011г. до въззиваемата З. Г., съдържащо уведомление, че на 17.08.2011 г. в 11:00 ч., органите на ДНСК ще пристъпят към принудителното премахване на строежа. Писмото е връщано като непотърсено. На 11.08.2011 г. е публикувано съобщение на интернет страницата на ДНСК, съдържащо същото уведомление.

С протокол от 17.08.2011 г. съгласно Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба № 13 на МРРБ от 02.11.2010 г., съставен от служители в Сектор С. при РДНСК Южен централен район и управителя на „Т.” ООД, е установено, че строежът е опразнен от строителна механизация, хора, пожаро- и взривоопасни материали, горива и смазочни материали, вещества с абразивно действие и други общоопасни средства, малотрайни продукти и материали, оборудване на собственика на строежа и др. Със същия протокол е констатирано, че в 11:15 ч. на 17.08.2011 г. е пристъпено към принудително премахване на незаконния строеж.

С протокол от 18.08.2011 г. съгласно Приложение № 4 към горецитираната наредба, съставен от служители в Сектор С. при РДНСК Южен централен район и управителя на „Т.” ООД, е установено, че в 14:30 ч. на 18.08.2011 г. са приключени действията по принудително премахване на незаконния строеж, като е отбелязано, че е съборен покривът, премахнати са външните и вътрешните стени, както и плочата, като са запазени стените към жилищната сграда и че всички материали след премахването на строежа се намират в очертанията на поземления имот.

Съгласно протокол по Приложение № 5 към чл. 13 от Наредба № 13 на МРРБ от 05.11.2010 г., към 24.08.2011 г. стойността на извършените работи по премахване на незаконния строеж е определена на 1 447,86 лв. Съставена е фактура № 919/24.08.2011 г. за сумата от 1 447,86 лв. с ДДС, сумата по която е преведена на изпълнителя „Т.” ООД от страна на ДНСК, видно от бюджетно платежно нареждане от 09.11.2011 г.

Съгласно извлечение от счетоводните книги на ДНСК за периода 10.11.2011 –13.07.2012 г. е налице осчетоводяване на задължение на З. Г. в размер на 1 447,86 лв. във връзка със № РД-14-746/14.12.2005 г.

С писмо с изх. № СМ-1827-12-040/21.12.2011 г. от ДНСК до З. Г. е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението в размер на 1 447,86 лв., представляващо разходи по премахването на незаконния строеж. Посочена е банкова сметка за плащане, като е указано, че в случай на неизпълнение от страна на ДНСК ще бъдат предприети действия по принудително събиране на посочената сума.

Като намери атакувания съдебен акт за валиден и допустим, ограничен от правомощията му, очертани в разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивния съд счита, че дължи произнасяне само по въпросите, посочени в жалбата. Отправна точка за това произнасяне се явява задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №4/18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика съдът в исковия процес с правно основание чл.422 от ГП╩, какъвто е настоящият, е компетентният да извърши своята самостоятелна преценка на специалните процесуални предпоставки за завеждането му и да извърши преценката по съществото на спора към момента на приключване на съдебното дирене в този именно процес. В този смисъл въззивният съд съобрази, че дори да приеме, че подалият заявлението по чл.417 от ГПК в заповедното производство, не е доказал надлежната си легитимация за това, защото въпреки, че това задължение му е било вменено със заповед, не е установил, че притежава юридическо образование, то фактът на надлежно предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК, следва да бъде приет като действие на потвърждаване на действията по установяване дължимостта на търсеното в производството, вземане. А по съществото на въззивната жалба следва изрично да бъде посочено и това, че и настоящата инстанция обсъждайки приетото по делото заключение, изготвено по назначената от решаващия съд, съдебно-почеркова експертиза и приетият по делото оригинал на известие за доставяне № *301/07.12.2007 г., намери, че писмо с № ЧП-226-00-962/ 20.11.2007 г.,с което жалбодателката Г. е била поканена доброволно да изпълни заповед № РД-14І746/ 14.12.2005 г. на Началника на ДНСК, й е била надлежно връчено на 07.12.2007 г . Всъщност в производството е безспорно обстоятелството, че заповед № РД-14-746/14.12.2005 г. на Началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – пристройка към жилищна сграда върху стоманобетова плоча, находяща се в УПИ II - 86, 87, в кв. 6 по плана на гр. Ч., с административен адрес: ул. „И.” № *, изграден от лицето З. Г., като пълномощник на Е. Г., е влязла в сила. Установено е и обстоятелството, че Г. доброволно не е премахнала незаконния строеж, както и това, че на 18.08.2011 г., ДНСК, чрез изпълнителя „Т.” ООД, е извършила принудително премахване на същия, за които действия е изплатила на изпълнителя възнаграждение в размер на 1 447,86 лв., с ДДС. Правното основание за дължимостта на процесната главница, безспорно е разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ, съгласно която принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя, а самият факт на извършване на незаконния строеж, жалбодателката не оспорва в производството. Що се касае до изложения във възивната жалба довод, за неспазена процедура за връчване на уведомление по чл. 7 от Наредба № 13/23.07.2001 г., следва изрично да се посочи, че предприетото в производството публикуване на уведомлението на интернет страницата на ДНСК на 11.08.2011 г., съставлява изпълнение на изискването на разпоредбата на ал.2 на §4 от ДР на ЗУТ, поради което настоящата инстанция намира процедурата за надлежно извършена.

Всъщност изложените други от жалбодателката доводи се свеждат до това, че във връзка с издаването на процесната заповед били допуснати слабости - отсъствал доклад на инженер- конструктор, че в този смисъл събореното било свръх постановеното от процесната заповед, че било допуснато влизане в дома на жалбодателката без разрешение и че било допуснато изваждане на вещи на жалбодателката, в нейно отсъствие. Настоящата инстанция намира така изложените доводи сами по себе си, за ирелевантни за настоящото производство с правно основание чл.422 от ГПК, намира същите за неотносими към предмета на настоящия спор.

Съдът съобрази обаче и това, че съгласно приетото в т.11в от цитираното вече ТР № 4 18.06.2014 г., постановено по т.д.№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, и в производство с правно основание чл.422 от ГПК, своевременно направеното правопогасяващо възражение за прихващане е допустимо. Констатираната допустимост налага направеното в това производство правопогасяващо възражение за прихващане в производството да бъде разгледано по същество. Съдът в този смисъл съобрази събраните по делото доказателства. От прочита на приетото по делото заключение, изготвено по назначената от решаващия съд съдебно-техническа експертиза, се установява, че няма нанесени конструктивни повреди по жилищната сграда след премахване на незаконната пристройката. При разрушаването, частта от плочата и колоните, върху които стъпвали зидовете от етажа, не били премахнати. Самата жилищна сграда не била засегната от премахването на пристройката. Нанесените по нея повреди не били сериозни, тяхното бъдещо отстраняване би възлязло на сумата от 509,73 лв. Ремонти,в това число и дострояванията в жилищната сграда били извършвани в периода 1998-2003 г., като след този период не се установявало изпълнение на ремонтни дейности. Експертизата е била изготвена м.10.2013 г. Именно поради това заключение, съдът не кредитира изслушаните по делото показания на свидетеля С. М. М., според които в края на август 2011 г. бил ангажиран и извършил ремонтни работи на жилищната сграда на жалбодателката Г.. По - скоро съдът кредитира така снетите показания, само досежно обстоятелството, което обаче не е предмет на установяване в това производство, че свидетелят е извършвал разчистване на обекта, за което му е било платено. Или казано в заключение от така обсъдените доказателства не се установи да са направени от жалбодателката Г. реални разходи, съставляващи цената на реално платени суми за поправяне на нанесени на съществуващата жилищна сграда щети, от предприетото принудително разрушаване на незаконния строеж. Още повече, че сградата на която следва да бъдат извършени възстановителни ремонтни работи не е спорно, че не е собственост на жалбодателката Г.. Т.е в производството не са налице материалноправните предпоставки за да бъде извършено прихващане на две изискуеми и ликвидни вземания до размера на по-малкото от тях и от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, с оглед на което решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и доколкото изрично са поискани, се следват в полза на въззиваемия разноски в установения размер на юрисконсултското възнаграждение от 331.35 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/17.12.2013 г., постановено по гр. д. № 438/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА З. А. Г. от Г., ж.к.”В. №*. вх. "А", .*, А., с ЕГН *, да заплати на Д. за Н. С. К. /ДНСК/, Г., бул. „Х. Б. № *, сумата в размер на 331.35 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.