№ 344
гр. Враца, 29.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20241400200488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от Ч. Г. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият С. участва лично, като поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. По
делото са постъпили три броя "граждански позиции", представляващи по
същество характеристични данни за л.св. А. и е направено искане от А. за
разпит на петима служители на Затвора Враца.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
1
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 15.01.2024 г. на
предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Ч. А., постановен с определение № 631/04.12.2023 г. по ч.н.д. №
829/2023 г. по описа на ОС-Враца до настоящия момент е изтекъл
шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Ч. Г. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 години,
наложено му с присъда по НОХД № 502/2007 г. по описа на ОС Враца, за
деяние по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" НК-
квалифициран състав на убийство, в условията на опасен рецидив. Преди това
А. е осъждан многократно, включително на ефективни наказания лишаване от
свобода.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 20 години
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 04.12.2007 г. Първоначалният
режим за изтърпяване на наказанието бил усилено строг. На 09.08.2021г. е
пренастанен в ЗООТ "Враца". Към датата на постановяване на настоящото
определение 29.07.2024 г. от това наказание е изтърпял 18 години, 4 месеца и 3
дни, от които 15 години, 3 месеца и 4 дни фактически, а от работа 3 години и
29 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 година, 7 месеца и 27 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2
НК, тъй като е осъден за деяние, извършено при условията на опасен рецидив.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е
дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно
изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и
действителните доказателства за неговото поправяне и положително
2
личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив при осъдения е 69 точки, в границите на средните
стойности. Дефицити са наблюдавани в зоните: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и
умения за мислене. Въпреки продължителното корекционно въздействие
рискът от рецидив е останал в средни стойности, като числово е варирал от –
64 т., 49 т., 69 т., 62 т., 67 т., 65 т., 70т. до актуалните 73 точки. Последната
ревизия на оценката на риска от рецидив и вреди, която е актуална е изготвена
на 18.03.2024г. Завишение на числовите стойности се наблюдава в зоните
„Трудова Заетост“ - отказал се от работа с декларация и „Начин на живот и
обкръжение“, има извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. Дефицитни зони са „Отношение към правонарушението“,
„Междуличностни взаимоотношения“, „Умения за мислене“ и „Начин на
живот и обкръжение“. С близки до граничните стойности, но също
повлияващи вероятността от рецидив са разделите „Настоящо
правонарушение“, „Взаимоотношения“ и „Злоупотреба с алкохол“.
Периодът на наблюдение се характеризира с липса на съществена
промяна в нагласите и поведението на л. св. в контролирана среда, които са
присъщи за индивидуалистичната му личност и висок егоцентризъм.
Рискът от вреди за служителите по време на изтърпяване на присъдата е
среден. Склонен е към прояви на вербална агресия и отправяне на клевети по
отношение на длъжностни лица. Среден е рискът от вреди за обществото след
освобождаването. Обоснован е от характера на извършеното настоящо
престъпление и криминалното минало.
При извършеното препланиране на целите и задачите в плана на
присъдата са заложени: Формиране на устойчивост на нагласите за спазване и
съобразяване с установените норми и правила в обществото и в затвора;
спазване на ЗИНЗС и недопускане на последващи прояви с дисциплинарен
характер; поддържане на адекватни модели на социални взаимоотношения,
формиране на умения за самоконтрол и овладяване на емоционалните
изблици, вземане на рационални решения при възникване на проблемни
ситуации; индивидуални беседи и разговори с цел конкретизиране на стъпките
и търсене на адекватни методи за постигане на поставените цели. На
3
проведена среща л. св. е запознат със заложеното в предстоящата работа. С
обичайните враждебни нагласи и емоционални изблици отказва да подпише
плана, както и отказва да отрази коментари с какво не е съгласен пред двама
лишени от свобода - свидетели.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни
резултати. При постъпването му в ЗООТ "Враца" първоначално е полагал
доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС като библиотекар, като паралелно с това е
участвал в подготовката на материали и издаването на затворнически вестник.
От 31.01.2023 г. е продължил да осъществява трудови функции единствено
като библиотекар. С депозирана декларация, л. св. се отказва от заеманата
длъжност и е освободен от работа със заповед № 740/27.02.2024г. Освен това е
завършил две корекционни програми: "Овладяване на гнева" за времето от
23.10.2012 г. до 23.11.2012 г. и "Справяне с житейски проблеми чрез промяна
на мисленето" за времето от 29.08.2022 г. до 08.09.2022 г. За тези положителни
прояви е награждаван многократно. Последната награда е със Заповед № Л-
633/09.03.2022 г.
.
По отношение на съществуващите здравословни проблеми, на л. св.
многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието. В зависимост от
здравословното му състояние са предоставяни и възможности за лечение в
СБААЛС към Затвора гр. София, където е бил настаняван няколко пъти. При
последното разрешено от ОП-Враца прекъсване на наказанието от 02.05.2023
г. до 16.05.2023 г., същият не се завръща в указаните срокове, като му е
наложено наказание, но същото е отменено от Административен съд -
Монтана.
За 2023 година е наказван многократно. Констатират се поредица от
нарушения извършени по време на изпълнение на трудовите задължения като
библиотекар, свързани с изготвяне на файлове, съдържащи жалби и сигнали
на компютрите, предвидени за работа на л.св. от ЗОЗТ; присъствие в
библиотеката извън графика за работно време; вербална агресия и нецензурни
думи спрямо началника на ЗООТ. Изготвените файлове са сваляни чрез
външни устройства и са изпращани на имейла на затвора гр. Враца и до
различни институции с цел оклеветяване на служители на пенитенциарната
администрация.
4
За горепосочените нарушения са наложени дисциплинарни наказания
със Заповеди № Л-419/18.10.2023 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС; № Л-
420/18.10.2023 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС и № Л-421/18.10.2023 г.
на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС. Същите са обжалвани от л. св. и
потвърдени със заповеди на ГДИН № Л-4648/07.11.2023 г., № Л-
4649/07.11.2023 г. и № Л-4650/07.11.2023 г. Впоследствие гореспоменатите
заповеди са обжалвани пред Административен съд - Монтана и са потвърдени
с Решения № 849/ 20.06.2024г., № 857/21.06.2024г. и № 858/21.06.2024г.
Затворническата администрация изтъква, че при провеждане на
регулярни срещи и консултативни разговори с л.св.А., комуникацията е
затруднена, настроен е враждебно, показва нисък праг на чувствителност и
нагласи за отмъстителност. Във всяка една ситуация, независимо от характера
и естеството й е характерно спекулиране с „тежкото“ му здравословно
състояние. Рискът от вреди в условията на контрол е определен среден за
служителите и останалите лишени от свобода, тъй като е склонен да натрупва
негативни емоции при неудовлетворяване на множеството му необосновани
претенции, които изразява в писмен вид до различни институции. В
отношенията си с останалите лишени от свобода е дистантен. Има история на
проява на физическа агресия в конфликтна ситуация. Личностовите му
особености го определят като уязвим в затворническата общност.
Рискът от самоувреждане и суицид също е определен среден, като
индикиращи фактори са посочени автоагресивни прояви при задържането му.
Рискът от бягство и укривателство е отчетен нисък, тъй като не се констатират
фактори, провокиращи поведение с такъв характер. Рискът от вреди за
обществото след освобождаването е определен среден, обусловен от
настоящото престъпление.
Затворническата администрация счита, че несъгласието на л. св. със
заложените цели и задачи е определящо за липса на каквото и да е съдействие
при реализирането им. Импулсивността, негативните настроения към
правосъдната система като цяло, трайно формираните криминални нагласи
определят вероятността от продължаване на престъпната дейност в условията
на свобода. На този етап демонстрирания модел за разрешаване на проблемите
и системното несъобразяване с наложените ограничения не кореспондират с
декларативно изразените нагласи за промяна и устойчива мотивация за
5
бъдещо съобразяване със законоустановените правила в условията на свобода
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от
свобода А. все още не е дал категорични доказателства за промяна на
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на
изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не
намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи
най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от
администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с
изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават
основание на съда за извод, че и към настоящия момент с поведението си
осъденият Ч. А. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето
реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Въпреки
продължителния корекционен процес, стойностите на риска от рецидив при
него-73 точки са повишени с четири пункта в сравнение с първоначалните и
остават в средните граници. Запазени са и средните граници на риска от вреди
за обществото. Освен това не са изпълнени основни цели, заложени в плана на
присъдата, а четири от основните дефицитни зони при осъдения – отношение
към правонарушението, междуличностни проблеми, злоупотреба с алкохол и
умения за мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна
работа, тъй като същият не осъзнава наличните си проблеми и нуждата от
трайна позитивна промяна в поведението си. Вярно е, че по време на
изтърпяване на наказанието той е бил награждаван и е взел участие в трудови
и корекционни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са
стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат
изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените
дефицити в поведението и мисленето ясно илюстрират, че престоят му в
затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие
спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за
6
обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за
изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70
НК, а именно лишеният от свобода А. е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че
напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание. Не съставляват основание за уважаване на претенцията за
предсрочно освобождаване изтъкнатите причини от здравословен характер и
тези за лошото състояние на имота му, тъй като същите не са сред
лимитативно изброените в закона предпоставки. Действително се установява,
че осъденият А. има здравословни проблеми, но същите нямат отношение към
института на условното-предсрочно освобождаване. Здравословното
състояние не е сред факторите, които следва да бъдат съобразявани и
оценявани от съда в производство като настоящото, защото не се отнасят към
поправянето на осъдения.
Освен това оказването на квалифицирана медицинска помощ и
провеждането на съответно лечение са възможни и в условията на затвора по
реда на чл.250, ал.2-5 от ЗИНЗС. От материалите в личното досие е видно, че
на осъденото лице многократно е предоставяна необходимата медицинска
помощ и провеждано лечение, включително по здравословни причини
изпълнението на наказанието е прекъсвано.
По отношение на представените "граждански позиции", в подкрепа на
л.св. А. същите не променят по- гореизложените изводи, доколкото изразяват
субективно мнение на лица външни на НОС в пенитенциарното заведение,
касаещи поправянето на л.св. А..
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК, Врачанският окръжен съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ч. Г. А.,
роден на *** в с.Рогозен, обл.Враца, българин, български гражданин,
понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 година, 7 месеца и
27 дни, от наказанието в размер на 20 години лишаване от свобода,
определено му по НОХД № 502/2007 г. по описа на ОС Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на л.св.А., а на Затвора гр. Враца
след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8