Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири” (ДПУСЯ), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12, представлявано от инж. Ц. Б. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител – юриск. Я. Я., против решение № 104/30.10.2023 г., постановено по АНД № 20233120200199 на Районен съд - Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-312/22.12.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, с което за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на Държавното предприятие е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ДРС неправилно е приел, че са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, като в тази връзка сочи, че нарушението е извършено и нарушителят е открит на 01.12.2020 г., от който момент е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН – изтекъл на 01.03.2021 г. Твърди се неправилна преценка на въззивния съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като се поддържа маловажност на случая. На изложените основания се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание за касатора не се явява представител.

Ответникът – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез старши експерт юрист Е. З., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на РС – Девня и за неоснователност на доводите на касатора. Сочи се, че нарушението е осъществено на 01.10.2020 г. – денят, следващ изтичането на срока на даденото предписание, а АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя при извършената проверка на 09.04.2021 г. Излагат се доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неприложимост в случая на чл.28 от ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се претендира присъждане на разноски. Прави се алтернативно искане претендираното адвокатско възнаграждение от касатора да бъде намалено до предвидения минимален размер.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна в настоящия тричленен състав намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок. С нея е сезиран териториално и материално компетентния съд, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ДРС е установено, че на 22.04.2021 г. в землището на с. Брестак, била извършена проверка на язовир „Брестак - 1“, публична държавна собственост, с предоставени права за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. За извършената проверка бил съставен КП № 05-01-32/23.04.2021 г., съобщен на ДПУСЯ с писмо с изх.№ 85-01-768/25.05.2021 г. на 31.05.2021 г. При проверката, след оглед и обход на язовирната стена, и съоръженията към нея, както и след преглед на документацията от експлоатацията било констатирано, че водният откос на стената е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност. Било е установено, че собственикът на язовира не е изпълнил задължително предписание по КП № 05-01-41/05.10.2020 г. на представители на ГД „НЯСС“, връчен на 07.11.2020 г., а именно - да се почисти от храстовидна растителност воден откос, в срок до 30.11.2020г. Прието било, че като не е изпълнило в срок дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ задължително предписание, ДПУСЯ е нарушило чл.190а, ал.2 от ЗВ, за което му бил съставен АУАН № 05-127/02.07.2021г., а въз основа на него било издадено НП № НЯСС-312/22.12.2021 г., с което на ДПУСЯ била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да потвърди наказателното постановление ДРС е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна - АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на разпоредбите на чл.52, ал.4, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП. По същество е прието, че безспорно от обективна страна е установено, че контролен орган е дал на ДПУСЯ задължително предписание за спазване на ЗВ - № 2 - 2.3 - да се почисти от храстовидна растителност воден откос, което е следвало да бъде изпълнено в срок до 30.11.2020 г. При контролната проверка е установено, че предписанието не е изпълнено, с което на 01.12.2020 г. съставът на нарушението е осъществен. Прието е, че нарушението не следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като задължителните предписания касаят повишаване безопасността на населението.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1, изр.2 от АПК.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от РС - Девня, чиито изводи се споделят и от настоящата касационна инстанция. Държавното предприятие е в нарушение считано от 01.12.2020г., тъй като срокът за изпълнение на задължителните предписания е бил до 30.11.2020г. Тоест, едногодишният срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече от 01.12.2020г. и е текъл до 01.12.2021г. Контролната проверка за установяване дали са били изпълнени задължителните предписания е приключила със съставянето на КП № 05-01-32/23.04.2021 г. Следователно, считано от 24.04.2021г. е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 02.07.2021г., т.е. в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и в границите на едногодишния срок от извършване на нарушението.

Настоящият касационен състав напълно споделя и изводите на ДРС за отсъствие на предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Допълнително следва да се посочи, че обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици, не води до маловажност на случая. С извършването на нарушението се застрашава безопасността на живота и здравето на населението и в съществена степен се засягат важни обществени отношения, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива от същия вид.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материално-правните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането на само едно открито съдебно заседание, съдът определя същото в размер на 80 лева, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/30.10.2023 г., постановено по АНД № 20233120200199 на Районен съд - Девня.

ОСЪЖДА Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири” (ДПУСЯ), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12 да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, съдебни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.