№ 437
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Д.
В.ена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251100602265 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 17.12.2024 г., постановена по НОХД № 10652/2023 г. по описа
на СРС, НО, 13-ти състав, подсъдимият В. Б. М. е признат за виновен в това,
че на 27.05.2022 г., в гр. София, бул. „Мадрид“ № 8, от супермаркет
„Фантастико“, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:
1 брой луканка „Смядовска“, на стойност 5.99 лева, 1 брой луканка
„Панагюрска“ на стойност 7.99 лева, 1 брой саздърма „Загорска“ на стойност
4.51 лева, 1 брой пилешко бутче „Градус“ на стойност 2.71 лева, всичко на
обща стойност 21.20 лева, от владението на Кристиян Станимиров Стефанов,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и същото
е извършено в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно: с
определение на СРС по НЧД № 3129/2019 г., в сила от 31.05.2019 г., му е
1
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири
месеца - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл.
58, б. „а“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ e приспаднато
времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по реда на ЗМВР по
същото наказателно производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв. С. Г. – служебен защитник на подсъдимия, с която се иска нейната отмяна
поради незаконосъобразността й. В представеното допълнение към въззивната
жалба е посочено, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото в съдебното заседание на 24.04.2024 г. подсъдимият не е
бил редовно призован, не е получил препис от обвинителния акт и не са били
събрани данни за неговия работодател. Твърди се, че освен това е било налице
основанието за спиране на наказателното производство по смисъла на чл. 25,
ал. 1, т. 2 НПК, доколкото разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия
би попречило да се разкрие обективната истина. На следващо място се твърди,
че е следвало да бъде разпитан посоченият в списъка на лицата за призоваване
към обвинителния акт свидетел С.В.. Изложено е, че присъдата е
необоснована, доколкото не е извършено разпознаване на извършителя от
страна на свидетелите, поради което не може да се направи еднозначен извод
относно вината на подсъдимия. Релевирани са доводи, че не е доказана и
стойността на инкриминираните движими вещи, предвид липсата на
изготвена съдебно-оценителна експертиза, като стойността им не може да се
приеме, че е еквивалентна на продажната им цена в магазина. Твърди се, че
дори и да бъде прието за доказано авторството на престъплението, то в случая
е следвало да се приложи чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за опит за кражба
на хранителни продукти. Алтернативно се твърди, че е следвало да се
приложи привилегированият състав на чл. 194, ал. 3 НК, доколкото деянието
не е с висока степен на обществена опасност и е останало недовършено в
стадия на опита. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени
атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна.
2
С определение рег. № 1102 от 03.04.2025 г., постановено в разпоредително
заседание от втори април същата година, въззивният съд по реда на чл. 327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред
въззивната инстанция.
Въззивното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия на
основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ НПК.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в допълнението към нея съображения, като е
акцентирано върху обстоятелството, че в хода на разследването не е
извършено разпознаване на извършителя от страна на свидетелите, като
описанията на предполагаемия извършител са противоречиви и несигурни, а
освен това не е изготвена съдебно-оценителна експертиза за установяване
стойността на инкриминираните движими вещи. Релевирани са доводи, че
предвид наличието на опит за отнемане на хранителни стоки, е следвало да се
приложи чл. 9, ал. 2 НК, а не да се повдига процесното обвинение срещу
подсъдимия.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната
жалба, като моли да бъде оставена без уважение. Релевирани са доводи, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима, доколкото осъщественото
деяние е с висока степен на обществена опасност. Твърди се, че наложеното
наказание е справедливо и е съобразено с ниската стойност и вида на
инкриминираните вещи, поради което от въззивния съд се иска да потвърди
атакуваната присъда като правилна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и
връщането на делото на контролирания съд за ново разглеждане поради
допуснати в хода на първоинстанционното производството съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
На първо място, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от страна на контролираната инстанция, доколкото
3
разпоредително заседание по делото от 24.04.2024 г. е проведено при
нарушение на императивните изисквания на НПК. Съгласно преобладаващата
съдебна практика, след измененията на НПК с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г., принципът на неизменност на съдебния състав по чл. 258 НПК
важи именно от провеждане на разпоредителното заседание, доколкото в хода
на същото се обсъждат възражения на страните, свързани с допуснатите в хода
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК), като по
отношение на същите настъпва преклузия, доколкото съгласно чл. 320, ал. 2
НПК и чл. 351, ал. 2 НПК не могат да се правят повторно възражения от
страните в тази насока в хода на въззивното и касационното производство.
Настоящият съдебен състав споделя посоченото становище, което се явява
преобладаващо в съдебната практика, с оглед на което е необходимо
разпоредителното заседание да бъде проведено в законен съдебен състав по
смисъла на чл. 28, ал. 1 НПК, като протоколът от проведеното съдебно
заседание да бъде подписан от всички членове на съдебния състав. В
конкретния случай, видно от отбелязването в протокола от проведеното на
24.04.2024 г. разпоредително заседание, съдебният състав е включвал
председател и двама съдебни заседатели, което отговаря на императивното
изискване на чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК предвид повдигнатото обвинение за тежко
престъпление по чл. 196 НК. Видно от приложения на л. 46-47 от
първоинстанционното дело протокол от проведеното съдебно заседание обаче
последният е подписан единствено от председателя на съдебния състав, но не
и от останалите членове на същия. По идентичен начин протоколът от
разпоредително заседание е подписан в ЕИСС с квалифициран електронен
подпис единствено от председателя на съдебния състав, но не и от двамата
съдебни заседатели. В случая на основание чл. 34, вр. чл. 33, ал. 6 НПК
определението на съда, постановено в хода на разпоредително заседание, е
следвало да се впише в протокола от съдебно заседание, като последният се
подпише от всички членове на съдебния състав. В настоящия случай не е
изпълненото горепосоченото императивно изискване, доколкото, макар и
вписано в протокола от съдебното заседание, определението на съда не е
подписано от двамата съдебни заседатели, а единствено от председателя на
съдебния състав. В този смисъл следва да се приеме, че липсва произнесен
4
съдебен акт по същество в хода на разпоредително заседание от законния
съдебен състав, който впоследствие е постановил и атакуваната присъда,
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и е
неотстранимо от страна на въззивния съд.
На следващо място, въззивният съд счита, че е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК,
което се явява неотстранимо от въззивната инстанция, а именно провеждане
на цялото първоинстанционно производство в отсъствие на подсъдимия М. в
хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б. „в“ НПК без да са били налице
изискуемите предпоставки за това. Действително, след последното
привличане на В. М. в процесуалното качество на обвиняем с постановление
от 23.08.2022 г., предявено му лично на 17.04.2023 г., последният се е укрил от
органите на досъдебното и съдебното производство, като е променил адреса
си на местоживеене, с което е нарушил и наложената му мярка за
неотклонение „подписка“. При преценка допустимостта на провеждане на
задочно производство срещу подсъдимото лице в тази хипотеза, обаче,
въззивният съд счита, че следва да бъдат съобразени изискванията на чл. 8,
параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за
невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство. Съгласно посочената разпоредба държавите
членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да
бъде постановено решение относно вината или невиновността на
заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, но
единствено при наличие на някое от следните две условия: заподозреният или
обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за
последиците от неговото неявяване (б. „а“) или заподозреният или
обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от
упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от
държавата (б. „б“). Следва да се посочи, че по отношение тълкуването на
посочената разпоредба във връзка с провеждането на задочно производство
срещу подсъдимия се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз (СЕС), като
последният в свое Решение от 20.05.2025 г. по дело С-135/2025 г., инициирано
5
по преюдициално запитване на ВКС във връзка с провеждане на задочно
производство срещу осъдено лице, е приел, на първо място, че б. „а“ и б. „б“
на чл. 8, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/343 се прилагат алтернативно. С
оглед на това следва да се изостави тълкуването на посочената разпоредба от
страна на настоящия съдебен състав при предходно свое произнасяне,
обективирано в Решение рег. № 132/11.02.2025 г. по ВНОХД № 8157/2024 г. по
описа на СГС, НО, VIII-ми въззивен състав, с което същият е приел, че
предпоставките на чл. 8, параграф 2, б. „а“ и б. „б“ от Директива (ЕС)
2016/343 следва да са налице кумулативно, а не алтернативно.
Съобразявайки гореизложеното, СЕС в решението си от 20.05.2025 г. по
дело С-135/2025 г. е посочил, че всяка от двете букви по чл. 8, параграф 2 от
Директива (ЕС) 2016/343 съдържа две кумулативни условия, първото от които
касае и двете хипотези, а именно засегнатото лице да е било уведомено за
съдебния процес, като в случаите, когато съответното лице се е укрило, след
като му е предявено „първоначалното“ обвинение в хода на досъдебното
производство, може да се приеме, че своевременното изпращане от
компетентните органи на официален документ, посочващ датата и мястото на
съдебния процес, на адреса, който това лице е съобщило на тези органи по
време на разследването, и доказателството, че съответният документ
действително е бил доставен до този адрес, са равнозначни на уведомяване на
обвиняемото лице относно датата и мястото на процеса срещу него по
смисъла на чл. 8, параграф 2 от Директива 2016/343. По-нататък в същото
Решение СЕС посочва, че за да се приеме, че обвиняемият се счита за
уведомен за съдебния процес, следва компетентните органи да са положили
разумни усилия, за да установят местонахождението му и да го призоват
лично или по друг начин да го уведомят официално за датата и мястото на
съдебния процес. Нещо повече, СЕС е посочил, че в случаите, когато
компетентните органи разполагат с информация, че подсъдимият се намира на
територията на друга държава членка на ЕС, то същите органи следва, за да се
счита, че са положили „разумни усилия“, да въведат в ШИС сигнал в
съответствие с чл. 34 от Регламент 2018/1862 на Европейския парламент и на
Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и
използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на
полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по
наказателноправни въпроси (т. 56 от Решение на СЕС от 20.05.2025 г по дело
6
С-135/2025). В настоящата хипотеза, видно от приложеното на л. 41 от
първоинстанционното дело писмо от ОПКП-СДВР се установява, че във
връзка с изменената мярка за неотклонение на подс. М. от „подписка“ в
„задържане под стража“, последният е обявен за общодържавно издирване с
бюлетин № 342/09.12.2023 г. на СДВР и телеграма № 23383/23.08.2023 г. на ГД
„НП“-МВР, като от проведените оперативно-издирвателни мероприятия е
придобита информация, според която издирваното лице се е укрило на
територията на Република Гърция, гр. Солун, където води скитнически начин
на живот и ползва посочен в справката телефонен номер. Вследствие на така
получената информация, районният съд е провел на 24.04.2024 г.
разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия, като цялото
първоинстанционно производство е проведено задочно без участието на подс.
М.. В този смисъл очевидно липсват доказателства първостепенният съд,
знаейки за обстоятелството, че подсъдимият се намира извън страната на
територията на друга държава-членка на ЕС, да е положил необходимите
усилия за връчване на обвинителния акт и разпореждането за насрочване на
разпоредително заседание чрез подаване на сигнал в ШИС. В този смисъл и
съгласно т. 56 от Решение от 20.05.2025 г. по дело № С-135/25 на СЕС следва
да се приеме, че първостепенният съд не е положил достатъчно усилия да
уведоми подс. М. за датата и часа на провеждане на съдебния процес срещу
него, поради което не е изпълнено първото изискуемо условие по чл. 8,
параграф 2 от Директива 2016/343.
На следващо място, въззивният съдебен състав счита, че в настоящия
случай не е била изпълнена и някоя от алтернативно предвидените
кумулативни предпоставки по чл. 8, параграф 2, б. „а“ и б. „б“ от Директива
2016/343, а именно подс. М. да е бил уведомен за последиците от неговото
неявяване (б. „а“) или да се представлява от упълномощен да го защитава
адвокат, избран от самия него или назначен от държавата (б. „б“). От
приложените на л. 13-17 от ДП постановление за привличане на обвиняем от
28.05.2022 г. и постановление за привличане на обвиняем от 23.08.2022 г.,
както и двата протокола за разпит на обвиняем след предявяване на
обвинението, е видно, че на подс. М. са били подробно разяснени правата му в
наказателното производство в посоченото процесуално качество, но не и
последиците от неявяването му в хода на съдебното производство, а именно,
че спрямо последния може да се постанови присъда в негово отсъствие. В
7
тази връзка въззивният съд счита, че не е изпълнено изискването на чл. 8,
параграф 2, б. „а“ от Директива 2016/343. На следващо място не може да се
приеме, че е изпълнено и второто алтернативно изискване по чл. 8, параграф
2, б. „б“ от Директива 2016/343 за провеждане на наказателното производство
в отсъствие на подсъдимия, а именно последният да е бил представляван от
упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от
държавата. При преценка на посочената предпоставка отново следва да се
съобрази Решение от 20.05.2025 г. на СЕС по дело С-135/2025, в т. 62 от което
е посочено, че контакти между задочно осъдено лице и служебно назначен
адвокат, осъществени само в хода на досъдебното производство, не могат да
се разглеждат като достатъчни, за да се докаже, че подсъдимият е бил
представляван в хода на задочния съдебен процес „от упълномощен да го
защитава адвокат“ по смисъла на чл. 8, параграф 2, б. „б“ от Директива
2016/343. В този смисъл, според СЕС (т. 61 и т. 63 от горепосоченото
решение), следва много внимателно да се прецени дали служебният защитник
е бил в контакт с подсъдимия по повод процесуалното му представителство в
хода на съдебното производство, както и дали има данни, че подсъдимият
недвусмислено е упълномощил служебно назначения му защитник да го
представлява пред съда в негово отсъствие. От наличните в хода на
досъдебното производство два броя разпити на В. М. в качеството на
обвиняем се установява, че последният е заявил, че желае да бъде
представляван от адв. Г. като определен му служебен защитник, както и на
последния да се предяви разследването, но липсва недвусмислено
обективирана от страна на подс. М. воля, че желае служебният му защитник да
го представлява и в хода на съдебното производство в негово отсъствие. С
оглед на това, според въззивният съд не е изпълнена и предпоставката по чл.
8, параграф 2, б. „б“ от Директива 2016/343, поради което и неправилно
първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на подс. М., още
повече предвид задължителното му участие по делото с оглед повдигнатото
обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Провеждането
за задочно производство срещу подсъдимия без да са налице изискуемите
предпоставки за това винаги е свързано с нарушаване на правото на
справедлив процес и неминуемо води до нарушаване на процесуалните права
на подсъдимия, което представлява отменително основание по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК.
8
С оглед наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от
производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и водещи до отмяната на
първоинстанционната присъда, е безпредметно обсъждането на обвинението
по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната жалба
възражения в тази насока.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 17.12.2024 г., постановена по НОХД №
10652/2023 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9