ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 23.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №459 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е.В.Г. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №2153-14-18 от 02.04.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен.
Жалбоподателят считал Решението за необосновано и противоречащо на закона. Претендира за отмяната му. Излага съображения, че липсвали доказателства относно твърдението на Директора на ТП на НОИ – Плевен, а това било порочна практика на административния орган – въз основа на недоказани твърдения да инициира спиране на производство по изплащане на БЛ въз основа на съмнения. Цитира разпоредбите на чл.40, ал.4, т.2 от КСО, във вр. с чл.47, ал.2 от Наредбата на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като сочи, че издаването на акт за спиране производството по отпускане или изплащане на обезщетение за временна неработоспособност ставало, когато се представят доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая такива доказателства липсвали, видно от съдържанието на Разпореждането, а административният орган стъпвал единствено на предположения. Наличието на „съмнение“ у длъжностното лице не било сред изчерпателно изброените предпоставки в чл.40, ал.4, т.2 от КСО за спиране на производството. Оспорващият считал, че процедурата по връчване на Разпореждане за спиране на производството Д-14-000-00-01446255/04.02.2021 г. относно БЛ Е20182528617 не била спазена. Административният орган не бил правил опити разпореждането да бъде връчено пряко, лично на адресата на акта, а директно било пристъпено към изпращането им по пощата. Твърди, че разпореждането не му било връчено и към настоящия момент. Твърди също, че нямало законово изискване, по силата на което да се осигурявал и да извършвал постоянно дейност.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ – Плевен, в придружителното писмо (вх.№2087/23.04.2021 г. на АдмС – Плевен), с което изпраща в съда
административната преписка, излага становище, че следвало да бъде съобразено,
че с Разпореждане №М-14-000-00-01446255/20.04.2021 г. производството, спряно с
Разпореждане №Д-14-000-00-01446255/04.02.2021
г. е възобновено и паричното обезщетение по болничния лист е изплатено с
ведомост от 21.04.2021 г.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото, като част от административната преписка, е представена разпечатка от ЕДС „Архимед“ (л.33), видно от която под рег.индекс 1056-14-178 от дата 03.02.2021 г. е регистрирано Искане за проверка/ревизия на Кореспондент С. И.Х., с което се иска да се извърши проверка на самоосигуряващото се лице Е.В.Г. относно коректността на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за 2020 г. – действително ли лицето е извършило дейност, която е основание за осигуряване. Посочено е, че при анализа на данните от информационната система на ЕРБЛРО, на данните от регистър осигурени лица и данните от история на осигуряването и самоосигуряващото се лице, има съмнение за злоупотреба със средствата на ДОО.
С Разпореждане №Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г. (л.29 в делото на АС – Плевен), издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен, на основание чл.40, ал.4 от КСО се спира образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист №2528617, серия Е2018 на Е.В.Г., считано от 04.02.2021 г.
Като мотиви в разпореждането е посочено, че при анализа на данните от информационната система на НОИ относно осигурителния статус на лицето се установяват факти и обстоятелства, представляващи съмнение за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение, което предпоставя спиране на производството по изплащане същото по болничния лист и необходимост от извършване на проверка от контролен орган на НОИ при осигурител ПРИМАФАРИО ЕООД за определяне правото и размера на ПОВН.
Разпореждането е изпратено на адреса на Е.В.Г. *** и видно от копието на пощенския плик и известие за доставяне (л.30 в делото на АС – Плевен) пощенската пратка е върната като непотърсена.
Изготвено е Съобщение №4018-14-14/05.03.2021 г. на ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл.110 от КСО изброени лица, сред които и Е.В.Г., се поканват да се явят за връчване на документи, касаещи правото на изплащане на краткосрочни плащания. С подписани протоколи от 05.03.2021 г. и от 15.03.2021 г. е удостоверено съответно поставянето и свалянето на съобщението на таблото за обяви и съобщения в ТП на НОИ – Плевен (л.32-35 в делото на АС – Плевен).
Под вх.№1012-14-61/09.03.2021 г. е регистрирана (л.36-39 в делото на АС – Плевен) подадената по електронен път жалба от Е.В.Г. срещу Разпореждане за спиране на производството №Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г.
Междувременно с писмо изх.№1056-14-178#3/12.02.2021 г. (л.61) Директорът на ТП на НОИ – Плевен е отправил до Директор Офис – Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново, искане относно извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, относно дружество „ПРИМАФАРИО“ ЕООД, във връзка с предприемане на действия за контрол и ограничаване на неправомерните разходи при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от ДОО. В отговор е постъпило писмо вх.№1056-14-178#8/25.02.2021 г. (л.62) с изброени предоставените данни и приложени доказателства.
С писмо изх.№1056-14-178#13/12.03.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Плевен е отправил до Директор Офис – Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново, искане относно извършване на пълна финансова ревизия/проверка за установяване на осъществявана стопанска дейност, във връзка с преписка вх.№1056-14-178/03.02.2021 г. по съмнения за злоупотреба със средствата на държавното обществено осигуряване, на осигурителя „ПРИМАФРИО“ ЕООД, вписан в търговския регистър на 10.04.2019 г., с едноличен собственик и управител от вписването до момента – Е.В.Г.. В писмото е посочено, че при проверка в информационната система на НОИ е установено, че в справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващите се лица“ има данни за започната дейност от Е.Г. чрез това дружество от 25.04.2019 г., с множество периоди на прекъсване и възобновяване на дейността. Лицето е пенсионер, с отпусната пенсия поради общо заболяване от 23.10.2017 г. При всяко започване на дейността, Е.Г. е заявявал осигуряване за „Общо заболяване и майчинство“ и „Инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт“. Осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице са внесени в дължимия размер, за периодите на упражнявана дейност. Изброени са осем отделни периода за времето от 30.05.2019 г. до 10.02.2021 г., през които лицето е било във временна неработоспособност и е получило обезщетение от фондовете на ДОО. Посочено е, че са подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 за самоосигуряващото се лице за периода м.04.2019 г. – м.01.2021 г., в съответствие с периодите, зачитащи се за осигурителен стаж, внесени са осигурителните вноски за отработените от лицето дни. Посочено е, че общият брой болнични листове, с представени документи от осигурителя в ТП на НОИ за изплащане на парично обезщетение са 13 броя, общият размер на изплатените обезщетения чрез осигурителя са 3 141,90 лв. Изброени са изпратените от страна на управителя Г. документи, посочени са обстоятелствата, които будят съмнение за злоупотреба със средствата на ДОО и на основание чл.44, ал.1, във вр. с чл.36 от АПК е поискано извършването на финансова ревизия/проверка, която да установи изброени в осем точки обстоятелства относно икономическата дейност на осигурителя.
С Решение №2153-14-18 от 02.04.2021 г. (л.25-26 в делото на АС – Плевен) Директорът на ТП на НОИ – Плевен, на основание чл.117, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, буква „ж“ от КСО, е отхвърлил жалбата на Е.В.Г. с вх.№1012-14-61/09.03.2021 г. и е потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане №Д-14-000-00-01446255/04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен.
С придружително писмо изх.№1012-14-61#1/02.04.2021 г. Решението е изпратено на адресата си и получено (л.24, л.27 в делото на АС – Плевен) на 02.04.2021 г. чрез Система за сигурно електронно връчване на ДА„ЕУ“.
Жалбата на Е.В.Г. срещу Решение №2153-14-18 от 02.04.2021 г. е подадена по пощата на 13.04.2021 г., видно от копието на пощенския плик (л.23 в делото на АС – Плевен), с който е постъпила в ТП на НОИ – Плевен, където е регистрирана под вх.№1012-14-90/15.04.2021 г.
Според представения по делото Констативен протокол №КВ-5-14-00909600/15.04.2021 г. (л.41-43 в делото на АС – Плевен), с вх.№1/15.04.2021 г. на ТП на НОИ – Плевен, за резултатите от извършена проверка по разходите на ДОО, възложена по Сигнал №1056-14-178/03.02.2021 г., при извършена проверка на данните в информационната система на НОИ е установено, че към датата на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист Е20182528617 за периода 28.01.2021 г. – 11.02.2021 г., Е.В.Г. е осигурено за общо заболяване и майчинство лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и за него е изпълнено условието на чл.40, ал.1 от КСО. В Констативния протокол е посочено, че поради липса на отговор от компетентните институции относно осъществявана стопанска дейност от „Примафриго фарм груп“ ЕООД (старо наименование „Примафрио“ ЕООД), респективно наличие на основание за осигуряване от самоосигуряващото се лице, следва да бъде възобновено производството за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност на Е.В.Г. по болничен лист Е2018258617, като след получаване на отговори по направените искания ще бъде извършена преценка относно правомерността на получените от него парични обезщетения.
Въз основа на
така съставения Констативен протокол, от Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен е издадено Разпореждане
№М-14-000-00-01446255 от 20.04.2021 г. (л.40 в делото на АС – Плевен), с което
на основание чл.55 от АПК, производството, спряно с Разпореждане
№Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ на Е.В.Г., е възобновено, считано от
20.04.2021 г.
След обявяване делото за решаване,
при извършена преценка относно валидността на упражненото право на оспорване,
Административен съд – Хасково установи следното:
Жалбата срещу Решение №2153-14-18 от 02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, насочена е срещу на годен за оспорване по съдебен ред административен акт и изхожда от надлежна страна, адресат на акта.
С обжалваното с нея Решение се потвърждава Разпореждане №Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл.40, ал.4 от КСО се спира образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист №2528617, серия Е2018 на Е.В.Г., считано от 04.02.2021 г.
Същевременно общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира приложение и в производството по обжалване на решения от вида на процесното.
Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от неблагоприятното засягането с административния акт на защитими от закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно.
Спирането на производството по изплащане на парично обезщетение е само временна мярка, с която се отлага окончателното произнасяне, но с акта за спиране не се решава въпроса по същество.
Правната същност на индивидуалните административни актове, с които се спира административно производство, се състои в това, че със същите временно се препятства развитието на едно административното производство. Тези актове пораждат действие до отмяната им по административен или съдебен ред, или до възобновяване на същото административно производство след отпадане на процесуалните пречки за развитието му. Съответно, само по време на действието им с тях се засяга правната сфера на адресата на акта и само в този времеви период съответният адреса има пряк, личен и непосредствен правен интерес да обжалва същите.
След възобновяване на хода на производството отпада правният интерес на адресата му да го обжалва, тъй като този акт престава да поражда последици, засягащи негативно оспорващото лице.
Видно от доказателствата по делото, след подаването на жалбата на 13.04.2021 г., но преди образуване на настоящото съдебно производство, административното производство, спряно с Разпореждане №Д-14-000-00-01446255/04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен е възобновено, считано от 20.04.2021 г., което обстоятелство е известно на жалбоподателя Е.В.Г., видно от съдържанието на подадената от него молба вх.№2058/23.04.2021 г. (л.2-3 в делото на АС – Плевен).
Възобновяването развитието на административното производство влече като последица отпадане на правния интерес у жалбоподателя да оспорва разпореждането за спиране, понеже този акт вече е преустановил действието си, след като са били постигнати целените с него правни последици – временно отлагане решаването на въпроса за конкретното обезщетение. След възобновяване на спряното административно производство, правният интерес от оспорване на акта за спиране вече не е налице. За оспорващия отпада изискуемата положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, с оглед на което и оспорването на процесното Решение се явява недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК.
Подадената от Е.В.Г. жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
При този изход на спора и в съответствие с чл.143, ал.2 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят, платими от ответника, своевременно поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10.00 лв. – заплатена държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание на 24.06.2021 г. за даване ход по същество и
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.В.Г. ***, против Решение №2153-14-18 от 02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №Д-14-000-00-01446255 от 04.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №459/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Плевен, да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: