№ 7
гр. Поморие , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20202160100507 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Г., гражданин на
РТурция, със съдебен адресат в гр.Карнобат адв.Имилиана Цонева, против А. С. Г. от
с.Страцин, общ.Поморие.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили брак на 22.07.2015 г., от който на
13.11.2015 г., е родено детето на страните – М. С. Г., ЕГН ***. Сочи, че семейството
обитавало жилище на родителите на съпругата в с.Страцин, общ.Поморие, като
отношенията между страните се влошили, по причина на желанието на ищеца,
респ.несъгласието на ответницата, съпрузите да заживеят в РТурция. Ищецът често
отсъствал от дома, за да реализира доходи от труд, като по време на отсъствията му
ответницата поддържала извънбрачни връзки, което, както и разногласията относно
местоживеенето на семейството, станали причина ищецът да напусне семейното жилище
през лятото на 2019 г. По време на фактическата раздяла на страните ищецът започнал
връзка с друга жена, за която връзка изразява намерение да оформи като брачна такава в
бъдеще. Твърди се от ищеца, че през месец януари на 2020 г. ответницата заминала за
Германия, като оставила детето на грижите на родителите си, които препятствали
контактите на ищеца с детето. Според ищеца изложените обстоятелства довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Предявява иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК, за развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без съда да се произнася относно вината за
разстройството, както и съединени небрачни искове с правно основание чл.59, ал.2 и чл.143
СК, за предоставяне на ищеца на родителските права върху роденото в брака дете на
страните и определяне местоживеенето му при бащата, определяне на режим на лични
отношения на майката с детето, при параметрите посочени в исковата молба и осъждане на
1
ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 200 лв. Прави и искане с
правно основание чл.53 СК, за възстановяване на предбрачното име на ответницата – М..
Предявен е и иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, съдът да разреши
издаване на паспорт за пътуване извън пределите на страната на детето на страните, както и
да разреши за срок от пет години детето неограничено да пътува извън пределите на
страната – в Германия и Турция, без съгласието на майката и ответник, придружавано от
бащата.
Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на
ответницата, която в срока по чл.131, ал.1 ГПК е представила отговор.
Ответницата също иска развод, но твърди, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните има ищеца, поради негативно
отношение и упражняване на психическо и физическо насилие към нея, незаинтересованост
на последния от семейството, издръжката и отглеждането на детето на страните.
Предявява против ищцата насрещни искове за развод, предоставяне на
родителските права по отношение детето на нея, определяне режим на лични отношения на
бащата с детето и осъждане на ищеца да заплаща на детето месечна издръжка в размер 300
лв. Заявява становище за недопустимост на искането на ищеца за възстановяване на
предбрачното й име, както и за неоснователност на претенциите на ищеца по чл. 127а, ал.2
СК. Също претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представлява от
упълномощени процесуални представители – адвокати. Поддържат заявените претенции.
За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна
подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази
относимите законови разпоредби, прие следното.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото
дубликат от удостоверение за сключен граждански брак от 06.01.2020 г., издадено от
кметство община Карнобат, че страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак №
124/22.07.2015 г., на 5-то кметство, общ.Бургас.
По делото е представен заверен препис от удостоверение за раждане от
06.01.2020 г., издадено от община Карнобат, от което се установява, че от брака си страните
имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – малолетният М. С. Г., ЕГН ***.
Представен е препис от паспорт на РБългария № ***/08.04.2016 г., издаден от
МВР – Бургас, на името на детето М. С. Г., ЕГН ***.
2
По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в
дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие. Съгласно доклада страните по делото са
разделени, като по информация от ответницата раздялата е настъпила през м.май на 2019 г.,
когато ищецът е напуснал семейното жилище. Сочи се в доклада, че детето на страните е
под надзора на майката, с подкрепата на разширен семеен кръг, в лицето на майката, бащата
и брата на ответницата. Майката задоволява здравните потребности на детето, като по данни
на посещавания от детето лекар, то често боледува. Детето е записано в първа подготвителна
група на ДГ „Сребърно звънче“ с.Страцин, но я посещава рядко, поради заболявания.
Майката и ответница, заедно с детето и найната майка, обитавта жилище, представляващо
самостоятелен етаж от къща, разполагащо със стая, кухня, баня и тоалетна, предоставящо
необходимите условия за отглеждане на дете, в което жилище детето има собствена стая,
обзаведена според нуждите му. В доклада се сочи, че детето е видимо спокойно в
присъствието на майката, като социалният работник е констатирал добре изградена връзка
между двамата, както и такава на детето с бабата по майчина линия.
По делото е представен и социален доклад, изготвен от социален работник в
дирекция „Социално подпомагане” гр.Карнобат, в който също се сочи, че страните са във
фактическа раздяла от 2019 г., когато съпругът напуснал семейното жилище в с.Страцин,
общ.Поморие, като впоследствие съжителствал на семейни начала с друга жена, с която
планирали да заживеят в чужбина – Германия. В доклада се сочи, че ищецът обитава
жилище в гр.Карнобат заедно със съжителката си, което представлява едноетажна
постройка от три стаи, кухня и сервизно помещение. Бащата заявява силна привързаност и
зачитане чувствата на детето, желание да го възпитава и да въведе правила за поведение,
които майката не е въвеждала до момента.
Съгласно представения препис от адресна карта на чужденец, издадена на
06.12.2019 г., ищецът пребивава в страната на адрес ***.
Съгласно представения препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 76/16.11.2016 г., нот.дело № 1003/2016 г. на нотариус Таньо Великов,
построената в дворно място с площ 323 кв.м. жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м. с
административен адрес.***, е собственост на З.И.Д..
Представени са заверени преводи на удостоверение за регистрация и договор за
наем, от които се установява, че горепосочената З.И.Д. е с адресна регистрация в Германия,
където обитава жилище под наем.
Представена е епикриза, издадена от МБАЛ „Лайф хоспитал“ ЕООД гр.Бургас, от
която се установява, че през м.май на 2019 г. ответницата е счупила десния си крек, а в
периода от 27.06.2019 г. до 01.07.2019 г. е постъпила в болничното заведение за долечение.
Установява се от прредставените по делото епикризи, издадени от второ
отделение по педиатрия на „УМБАЛ-Бургас“ АД гр.Бургас, че детето на страните е
3
диагностицирано с диагнози бронхитис астматика и ларинготрахеидис акута, във връзка с
което е било на лечение в периодите 03.09.2020 г. - 06.09.2020 г. и 21.09.2020 г.-28.09.2020
г., придружавано съответно от бабата по майчина линия и от майката.
По делото са изслушани показанията на св.Х.И.К. (познат на страните), М.Х.С.
(познат на ищеца), З.И.Д. (съжителка на ищеца) и С.М. М. (майка на ответницата).
Св.К. сочи, че страните са във фактическа раздяла от 2019 г., след която грижи за
детето им полага майката, подпомагана от бабата на детето по майчина линия. Твърди, че
условията, при които се отглежда са добри, както и че родителите се ползват с добро име
сред жителите на селото.
Св.С. твърди, че отношенията между страните се влошили поради подозирана от
съпруга извънбрачна връзка на ответницата и желанието на ищеца семейството да се
установи в Турция, с което ответницата не била съгласна. Утвърждава, че обитаваното от
ищеца жилище предлага добри условия за отглеждане на дете, както и че бащата се ползва с
добро име в обществото.
Св.Димитрова сочи, че от една година живее на семейни начала с ищеца, като и е
известно, че отношенията между него и съпругата му са се влошили през лятото на 2019 г.
по причините, посочени и от св.С. – извънбрачна връзка на съпругата и несъгласието й да
замине за Турция, при семейството на ищеца, както и други семейни неблагополучия,
основани на твърдения за негативно отношение към съпруга от ответницата и от нейното
семейство. Заявява, че ответницата ограничава отношенията на ищеца с детето му, до степен
на пълно блокиране на същите. Твърди, че детето на страните боледува често, посещава
болнични заведения, където е придружавано от бабата по майчина линия, а не от майката.
Заявява становище, че детето не се отглежда при добри битови условия, обитава една стая,
заедно с майката и бабата, като е започнало да посещава детска градина по повод на
заведеното от ищеца дело. Твърди, че собственото й жилище в гр.Карнобат, както и
обитаваното от нея жилище под наем в Германия, разполагат с необходимото за отглеждане
на дете. Сочи се от свидетелката, че е предоставила на ищеца сума в размер 4800 евро, които
средства да му послужат за осигуряване на виза за Германия, както и че го подпомага
месечно със средства в размер 500 евро. Изразява намерение с ищеца да се установят в
Германия, където свидетелката отглежда собствените си деца.
Св. М. сочи, че ищецът е заминал за Турция, изоставяйки бременната си съпруга и се
е завърнал когато детето на страните е било на четири месеца, като в този период не се
интересувал от детето. Твърди, че ищецът не полагал грижи за семейството си, имал
извънбрачна връзка със св.Димитрова. Заявява, че ищецът е осъществил физическо насилие
по отношение на ответницата, като уточнява, че за твърдяната проява и е известно от самата
ответница. Сочи, че от упражненото насилие ответницата си е счупила крака, което
наложило продължително лечение, включително такова в чужбина, в който период
свидетелката се грижела за детето на страните, без да среща подкрепа от бащата.
4
Предвид така установената фактическа обстановка – влошени отношения между
страните, довели до фактическа раздяла, съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Искът за развод следва да се уважи.
Що се отнася до вината за разстройството на брака, тя е на двете страни. Съдът
приема, че и двамата съпрузи не са изпълнили задължението си по чл.14 СК, за изграждане
отношенията помежду им на основата на взаимно уважение, както и предписанието на чл.17
СК, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството, което в крайна сметка е
довело до изпразването от съдържание на брачната им връзка.
Недоказани по делото останаха твърденията на страните за противобрачно
поведение, даващо основание за извод, че вината за разстройството на брака е
преобладаващо на единия от съпрузите.
Свидетелските показания в тази насока изхождат от предубедени и
заинтересовани от изхода на делото роднини и познати на страните, същите не са
подкрепени от други доказателства, поради което не се кредитират от съда.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака дете на
страните – малолетният М., следва да се предостави на майката.
С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за
родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на
детето.
Според намира, че преди раздялата на родителите и двамата са полагали
адекватни родителски грижи, при липса на поведение към детето у когото и да е от двамата,
копрометиращо родителският му капацитет, като в тази насока са показанията на св.К.,
който не е предубеден или заинтересован от изхода на делото.
За детето, след раздялата на страните, са полагани адекватни грижи от
ответницата, активно подпомагана от своята майка, при безспорната необходимост
ответницата да проведе лечение, установено от представената по делото епикриза, като от
доказателствата по делото не се установява телесното страдание на ответницата да е
приченоно от ищеца.
Доказателствата по делото сочат, че майката притежава и е проявила в
достатъчна степен необходимите качества да бъде отговорен и надежден родител и да се
грижи за пълноценно развитие на детето.
И при двамата родители са налице нормални условия за живот на детето,
5
установени безспорно от социалният доклад и свидетелските показания, но следва да се
отчете, че жилищните възможности на бащата са осигурени от неговата съжителка.
След раздялата на родителите според съда и двамата са проявили в значителна
степен незачитане и негативно отношение един към друг, като и двамата се нуждаят от
подкрепа за развитие на родителския им капацитет, но при съобразяване на ниската възраст
на детето, която предполага нужда от по-голяма майчинска грижа, според настоящата
инстанция родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва де е и
местожителството на детето.
Следва да се определи от съда режим на лични отношения на бащата с детето.
Установи се по делото, че е налице опасност да бъде нарушена емоционалната
връзка между бащата и детето, поради което необходимо и режимът на лични отношения да
гарантира съхраняването и развитието на тази връзка, тъй като извън всякакво съмнение е,
че това е от полза за детето.
По делото не се събраха каквито и да е доказателства за поведение на ищеца и
баща, което да поставя в опасност живота и здравето на детето и да налага контрол при
осъществяването на личните му отношения с детето.
Предвид горепосочената необходимост от съхраняване и развитие на връзката
баща и дете, съдът намира, че следва да се определи режим на лични отношения на бащата с
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на
неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща
детето в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск.
Предвид изхода от спора по отношение на родителските права и
местожителството на детето, установен по основание се явява предявения от ответницата
иск за издръжка на детето.
Съгласно чл.142, ал.1 СК и чл.143, ал.2 СК, размерът на необходимата издръжка
се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
По силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г., от
01.01.2021 г. минималната работна заплата е в размер 650 лв., поради което понастоящем
минималният размер на издръжката е 162.50 лв.
Предвид посочените законови предписания, за да определи размера на дължимата
издръжка за детето съдът взе предвид на първо място неговите нужди.
6
Установи се по делото, че детето посещава детско заведение и има интереси,
съответни на възрастта му, поради което и издръжката му изисква както разходи му за
прехрана, облекло и др., необходими за задоволяване на битовите му потребности, така и
такива във връзка с интелектуалното му развитие, като следва да се отчете и необходимостта
от разходи, свързани със здравословното състояние на детето.
На следващо място съдът съобрази възможностите на родителите да дават
издръжка. И двете страни не представят доказателства да са трудово ангажирани, макар и
временно, като свидетелските показания в тази насока не са достатъчни, не се установи и
родителите по друг начин да си осигуряват финансови средства, които да използват за
издръжката на детето (от наем и др). Не се установи родителите да дължат издръжка на
други деца или на други лица по чл.141 СК.
При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и
определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете,
настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните
средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за
деца, лишени от родителска грижа. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на
възраст от 3 до 14 години, съгласно чл.50, ал.3, т.2 от ППЗЗД са в размер 262.50 лв. (3.5-
кратния размер на гарантирания минимален доход от 75 лв., определен с ПМС №
305/19.12.2017 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, както и с
възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че месечната издръжка за
детето следва да е в общ размер от 300 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 100
лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните
грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част
от издръжката, а именно сумата от 200 лв., следва да се заплаща от бащата. Предвид
постановените от съда привременни мерки по отношение издръжката на детето, същата
следва да бъде присъдена от постановяване на настоящото решение.
По искането на ищеца с решението си съдът да постанови ответницата да
възстанови предбрачното си фамилно име – М., като съобрази разпоредбата на чл.53 СК и
обстоятелството, че съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на брака –
ответницата, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
съдът прие, че същата следва да запази брачното си фамилно име след развода.
Предвид гореизложеното съображения и изводи на съда, неоснователни се явяват
и като такива следва да бъдат отхвърлени исковете на ищеца за предоставяне на него на
родителските права върху роденото в брака дете на страните, определяне местоживеенето на
детето при бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и
осъждането ѝ да заплаща на детето месечна издръжка.
Предвид изхода на спора по брачните искове неоснователен се явява и като такъв
7
следва да бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 127а, ал.2 СК.
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност
или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, какъвто е и настоящия
случай, разноските остават в тежест на всяка от страните, така както са ги направили. Ето
защо исканията и на двете страни за разноски следва да бъдат отхвърлени.
При предявяването на исковете е заплатена окончателна държавна такса
съобразно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, поради което в тежест на страните не следва да се възлага допълнителна държавна
такса.
В тежест на ищеца следва да се възложи и държавната такса за присъдената
издръжка в размер 288 лв.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена издръжка.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. Г., роден на ********** г., гражданин на
РТурция, с адрес в РБългария ***, със съдебен адресат в гр.Карнобат, ул. „Карл Маркс“, № 2
– адв.Имилиана Цонева и А. С. Г., ЕГН **********, с адрес с.Страцин, общ.Поморие, ***,
със съдебен адресат в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 107А – адв.Петя Арнаудова,
сключен с акт за граждански брак № 124/22.07.2015 г., на 5-то кметство, община Бургас,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на майката А. С. Г., ЕГН **********, упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете на
страните – малолетният М. С. Г., ЕГН ***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М. С. Г., ЕГН ***, при майката
А. С. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата С. Г. и
детето М. С. Г., ЕГН ***, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч., на
петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като
бащата ще взема и връща детето в дома на майката, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск.
8
ОСЪЖДА С. Г., роден на ********** г., да заплаща на детето М. С. Г., ЕГН ***,
чрез неговата майка и законен представител А. С. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер 200 лв. (двеста лева), считано от постановяване на настоящото решение и занапред,
до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на това решение съпругата А. С. Г., ЕГН
**********, да носи брачното си фамилно име Гюрешен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Г., роден на ********** г., против А. С. Г., ЕГН
**********, за предоставяне на ищеца на родителските права върху роденото от брака
малолетно дете на страните М. С. Г., ЕГН ***, определяне местоживеенето на детето при
бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и осъждане на
майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер 200 лв., считано от предяваване на
иска до настъпване на законни причини за прекратяването или изменението на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Г., роден на ********** г., против А. С. Г., ЕГН
**********, съдът да разреши издаване на паспорт за пътуване извън пределите на страната
на детето на страните М. С. Г., ЕГН ***, както и да разреши за срок от пет години детето
неограничено да пътува извън пределите на страната – в Германия и Турция, без съгласието
на майката и ответник, придружавано от бащата.
ОСЪЖДА С. Г., роден на ********** г., да заплати на държавата по сметка на
РС – Поморие, сума в размер 288 лв. (двеста двадесет и осем лева), представляваща
държавна такса за присъдената издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски
по делото.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която
е присъдена издръжка, считано от 18.02.2021 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
9