Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5341 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Княз Дондуков“ № 59, твърди, че на 16.12.2015г. в гр.Русе, на път
между магазин „Практикер” и магазин „Кауфланд”, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А-190”, с рег.№
Р 0608 РВ, управляван от К.П., навлязъл в отсечка с хлъзгава настилка /разлята
течност на пътното платно/ не могъл да спре и се блъснал в лек автомобил „Дачия
Логан” с рег.№ Р 9316 РН, собственост на АПИ „Дентална помощ Света Аполония”
ЕООД, управляван от М.К.Д., в резултат на което на последният автомобил били
причинени вреди. Настъпилото ПТП е констатирано и посетено от органите на
„Пътна полиция” – гр.Русе, като е съставен протокол за ПТП №
1579153/16.12.2015г. На 16.12.2015г. в ЗАД „Алианц България” е постъпило
уведомление за щета на МПС, тъй като към момента на ПТП увреденото МПС е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско” – застрахователна полица №
15-0300-170-5000111 със срок на застрахователно покритие от 19.02.2015г. до
18.02.2016г. Причинените от цитираното ПТП вреди са подробно описани в опис на
вещо лице по щета № 0300-15-170-501088 и същите са на стойност 992.14 лева,
които надлежно са изплатени от застрахователя на собственика на увредения лек
автомобил. Твърди, че съгласно разпоредбите на българското законодателство –
чл.29 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагане на същия,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват и са
задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа и Община
Русе не е изпълнила задължението си да поддържа и обезопаси пътя от разлятата и
непочистена течност, то тя следва да понесе отговорността за причинените при
произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ ищецът в
качеството си на застраховател е изплатил застрахователното обезщетение на
собственика на увредения автомобил и е встъпил в правата на застрахования да
предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати сумите от
992.14 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС” по щета № 0300-15-170-501088, за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316
РН, собственост на АПИ „Дентална помощ Света Аполония” ЕООД, при ПТП на
16.12.2015г. в гр.Русе, на път между магазин „Практикер” и магазин „Кауфланд” и
302.32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
13.11.2017г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно
съединени регресни искове по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
Ответникът Община Русе оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че на първо място съгласно чл.50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. В случая не е доказано противоправно
поведение на Община – гр.Русе. От протокола за ПТП не става ясно точно къде се
е реализирало събитието, на коя улица или път общинска собственост, а ако то се
е реализирало на участък от паркингите на магазин „Практикер” или магазин
„Кауфланд”, те не са собственост на Община – гр.Русе и тя не отговаря за
тяхното поддържане. На следващо място твърди, че в случая е налице „случайно
събитие” – непредвидимо по своя характер, за което служителите на общината е
нямало как да узнаят в случая и да предотвратят последиците от него.
Поведението от страна на общинските служители не може да се определи като
виновно, след като не са знаели за случилото се на пътя и не е било възможно да
предвидят настъпването на събитието и вредите. Този случай се различава от
други в практиката на съдилищата, когато се приема, че въпреки случайното
събитие – падане на дърво или камъни на пътя, е налице предхождащо го виновно
поведение, като например: неотстраняване опасни дървета в близост до пътя,
необезопасяване с мрежи и др.участъци, където е възможно да се откъснат и
паднат камъни, скална или др.маса. В подобни случаи, вредите е възможно да се
избегнат чрез действия и мерки на органите осъществяващи контрол и поддръжка на
пътищата. Общината, чрез своите служители обаче, не е в състояние да
предотврати случайното разливане на течност върху пътната настилка, а когато
никой не е известил за това, преди процесния инцидент, няма как да се очаква да
се предприемат последващи действия, за да не настъпят вреди за участниците в
движението. Става дума за непредвидимо разливане на течност на пътя, станало
скоро, преди преминаването на леките автомобили „Мерцедес” и „Дачия Логан” от
там, за което тези лица не са били узнали до този момент, поради това, че
собственикът на автомобила, от който е изтекла течността или някой друг, видял
петното, не са подали съответния сигнал до общината или друг орган, който да
уведоми общинските служители. При това тяхно незнание и невъзможност да узнаят
/защото няма как да се очаква денонощен контрол за подобно събитие на всеки
един участък от пътя/, не може да се говори за проява на небрежност от страна
на служителите на ответника. В условията на евентуалност твърди и че е налице
солидарна отговорност за причиняване на процесните вреди от страна на водача на
лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ Р 0608 РВ – К.П., който се е блъснал в
процесния лек автомобил „Дачия Логан”. Същият е управлявал автомобила със
скорост, несъобразена с пътните условия. Той е имал техническата възможност да
управлява автомобила си с по-ниска скорост, която да не позволи реализиране на
ПТП, което обаче не е било направено от негова страна. Шофирането с по-ниска
скорост би довело до предотвратяване реализирането на процесното ПТП. На
последно място твърди и че другият участник в реализиралото се ПТП, който се е
блъснал процесния лек автомобил застрахован при ищеца – лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „А-190”, с рег.№ Р 0608 РВ, управляван от К.П., е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с „ДЗИ Общо Застраховане” АД, поради което ищцовото
дружество е следвало да отправи регресната си претенция към неговия
застраховател, а не към Община – гр.Русе.
Третото лице подпомагащо
ответника - „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Витоша”, бл.89Б, не взема становище по предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2015г. в гр.Русе, на
път между магазин „Практикер” и магазин „Кауфланд”, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„А-190”, с рег.№ Р 0608 РВ, управляван от К.П., навлязъл в отсечка с хлъзгава
настилка /разлята течност на пътното платно/ не могъл да спре и се блъснал в
лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316 РН, собственост на АПИ „Дентална
помощ Света Аполония” ЕООД, управляван от М.К.Д., в резултат на което на
последният автомобил били причинени вреди. Настъпилото ПТП е констатирано и
посетено от органите на „Пътна полиция” – гр.Русе, като е съставен протокол за
ПТП № 1579153/16.12.2015г., в който е отразено, че причината за настъпилото ПТП
е: „навлизане в отсечка, която е с хлъзгава настилка /разлята течност/ и не
може да спре и се блъска в предния автомобил”. В показанията си свидетелят К.
Теодоринов П. обяснява, че по време на ПТП доставяли бетон за прохода към кв.”Родина”
при магазин „Кауфланд”, който се строял тогава. Един от камионите, доставящи
бетона, бил счупен и малко преди произшествието се разляло масло на пътя от
него. След настъпването на процесното ПТП, когато полицаите посетили
произшествието, те помолили да се сложи пасък на пътя, тъй като се виждало, че
има разлято много моторно масло. Свидетелят се обадил на работници от фирмата,
които извършвали строежа, които разсипали върху разлятата течност пясък.
На 16.12.2015г. в ЗАД „Алианц
България” е постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като към момента на ПТП
увреденото МПС е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско” –
застрахователна полица № 15-0300-170-5000111 със срок на застрахователно
покритие от 19.02.2015г. до 18.02.2016г., че причинените от цитираното ПТП
вреди са подробно описани в опис на вещо лице по щета № 0300-15-170-501088 и
същите са на стойност 992.14 лева, които са били изплатени от застрахователя на
собственика на увредения лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316 РН, на 24.02.2016г.
С писмо изх.№ 310-03-4034/06.07.2016г. ЗАД „Алианц България” поканило Община
Русе доброволно да му заплати сумата от 992.14 лева, представляваща платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но с писмо
изх.№ 30-4212-51/11.07.2016г., ответникът отказал да заплати претендираната
сума.
Тази фактическа обстановка,
съдът приема за установена от показанията на свидетелите К. Теодоринов П. и М.К.Д.,
протокол за ПТП № 1579153/16.12.2015г.; застрахователна полица №
15-0300-170-500111 на ЗАД „Алианц България”; уведомление за щета; опис на щета
№ 0300-15-170-501088; снимки и документи на увреденото МПС; приемо-предавателен
протокол; фактура за ремонт № 288399/26.01.2017г.; доклад по щета № 0300-15-170-501088;
платежно нареждане от 02.02.2017г. с опис; писмо на ЗАД „Алианц България” изх.№
310-03-4034/06.07.2016г. и опис на регресни претенции; обратна разписка
От
заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола
за ПТП № 1579153/16.12.2015г. произшествие и настъпилите щети по лекия
автомобил „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316 РН. Разходите за възстановяване на
щетите по последния, описани в материалите по делото, изчислени по пазарни цени
към настоящия момент са 1 035.68 лева. Размерът на ликвидационните
разноски, заплащани от застрахователите към момента на настъпване на ПТП е бил
в границите на 10.00 – 15.00 лева. Непосредствено преди ПТП лек автомобил „Мердецес”
се е движил със скорост, която е по-ниска от максимално разрешената за движение
на тази категория МПС по конкретния пътен участък. От изследването и анализа на
данните в делото следва извода, че причината за ПТП от технически характер
/удар на лек автомобил „Мерцедес” в спрелия лек автомобил „Дачия/ е
закъснението на водача на лек автомобил „Мерцедес” да започне спиране. Маневри
като заобикаляне или обхождане в мястото на сблъсъка не са безопасни от
технически характер, тъй като са свързани с навлизане в лентата за насрещно
движение или на тротоара. От изследването и анализа на данните в делото следва
извода, че свидетелят Камет П. е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, така както свидетелят М.Д. е успял да спре движещия се пред
лек автомобил „Мерцедес”, лек автомобил „Дачия”, след като преминал през същия
участък от пътя.
По делото не
се спори, че пътят между магазин „Практикер” и магазин „Кауфланд”, където е
настъпило процесното пътно-транспортно произшествие е част от общинската пътна
мрежа, собственост на Община – гр.Русе.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема за доказано по делото,
че на 16.12.2015г. в гр.Русе, на път между магазин „Практикер” и магазин
„Кауфланд”, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „А-190”, с рег.№ Р 0608 РВ, управляван от К.П.,
навлязъл в отсечка с хлъзгава настилка /разлята течност на пътното платно/ не
могъл да спре и се блъснал в лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316 РН,
собственост на АПИ „Дентална помощ Света Аполония” ЕООД, управляван от М.К.Д.,
в резултат на което на последният автомобил били причинени вреди. Настъпилото
ПТП е констатирано и посетено от органите на „Пътна полиция” – гр.Русе, като е
съставен протокол за ПТП № 1579153/16.12.2015г., в който е отразено, че
причината за настъпилото ПТП е: „навлизане в отсечка, която е с хлъзгава
настилка /разлята течност/ и не може да спре и се блъска в предния автомобил”.
От гласните доказателства – показанията на водача на л.а.”Мерцедес” е видно, че
по време на ПТП доставяли бетон за прохода към кв.”Родина” при магазин
„Кауфланд”, който се строял тогава. Един от камионите, доставящи бетона, бил
счупен и малко преди произшествието се разляло масло на пътя от него. След
настъпването на процесното ПТП, когато полицаите посетили произшествието, те
помолили да се сложи пасък на пътя, тъй като се виждало, че има разлято много
моторно масло. Свидетелят се обадил на работници от фирмата, които извършвали
строежа, които разсипали върху разлятата течност пясък. От заключението на
изготвената по делото авто-техническа експертиза, се установява, че е налице
причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП №
1579153/16.12.2015г. произшествие и настъпилите щети по лекия автомобил „Дачия
Логан” с рег.№ Р 9316 РН. Разходите за възстановяване на щетите по последния,
описани в материалите по делото, изчислени по пазарни цени към настоящия момент
са 1 035.68 лева. Размерът на ликвидационните разноски, заплащани от
застрахователите към момента на настъпване на ПТП е бил в границите на 10.00 –
15.00 лева.
От представената по делото
застрахователна полица № 15-0300-170-5000111 със срок на застрахователно
покритие от 19.02.2015г. до 18.02.2016г., се доказва, че към момента на
настъпилото ПТП увреденото МПС е било застраховано при ищеца по застраховка
„Каско”. На 16.12.2015г. в ЗАД „Алианц България” е постъпило уведомление за
щета на МПС, като причинените от цитираното ПТП вреди са подробно описани в
опис на вещо лице по щета № 0300-15-170-501088 и същите са на стойност 992.14
лева, които са били изплатени от застрахователя на собственика на увредения лек
автомобил „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316 РН, на 24.02.2016г. Предвид
направеното плащане от застрахователя съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вреда
на застраховано имущество. Встъпвайки в правата на застрахованото лице,
застрахователя става субект на правата на последния и съответно следва да търпи
всички възражения, които могат да се направят против застрахованото лице във
връзка с настъпването на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбите на
българското законодателство общинските пътища са общинска собственост – чл.2,
ал.1, т.5 от ЗОС; чл.8, ал.3 от ЗП; параграф 7, ал.1, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА,
изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от
ЗП, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и
при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението – чл.13 от ЗДП. Съгласно
чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според пар.1, т.19 от
ППЗДвП, „препятсвие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно разлята
течност – моторно масло, представлява вещество по смисъла на посочената
разпоредба, които е създавало опасност за движението. По делото не
се спори, че мястото на настъпило ПТП – улицата между магазин „Практикер” и
магазин „Кауфланд”, където е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие в гр.Русе, е част от общинската пътна мрежа, собственост на Община
– гр.Русе. Съдът обаче намира, че процесният разлив на масло се явява т.нар.
„случайно събитие” – непредвидимо по своя характер, за което служителите на
общината не е имало как да узнаят и да предотвратят последиците от него. От
показанията на разпитания по делото свидетел К.П. се доказва, че процесното
петно, от маслото на пътя, се е получило от тежкотоварен камион, непосредствено
преди настъпване на инцидента. Установява се и че не е било търсено
съдействието на Община Русе, а строителите на близкия обект са обезопасили
мястото с насипване на пясък. Т.е. от тук извода, че поведението на общинските
служители не може да се определи като виновно, след като не са знаели за
случилото се на пътя и не е било възможно да предвидят настъпването на
събитието и вредите, и да предотвратят последните. Предвид тези обстоятелства,
случаят се различава от други в практиката на съдилищата, когато се приема, че
въпреки случайното събитие /падане на дърво или камъни на пътя/, е налице
предхождащо го виновно поведение, като например: неотстраняване опасни дървета
в близост до пътя, необезопасяване с мрежи и др. участъци /където е възможно да
се откъснат и паднат камъни, скална и др.маса/. В подобни случаи, вредите е
възможно да се избегнат чрез действия и мерки на органите осъществяващи контрол
и поддръжка на пътищата. Общината, чрез своите служители обаче, не е в
състояние да предотврати случайното разливане на течност върху пътната
настилка, а когато никой не е известил за това, преди и след инцидента с ищеца,
няма как да се очаква да се предприемат последващи действия, за да не настъпят
вреди за участниците в движението. Става дума за непредвидимо разливане на
течност на пътя /моторно масло/, станало непосредствено, преди преминаването на
процесното МПС от там, за което тези лица не са били узнали до този момент, поради
това, че никой не е подал сигнал до общината. При това тяхно незнание и
невъзможност да узнаят /защото няма как да се очаква денонощен контрол за
подобно събитие на всеки един участък от пътя/, не може да се говори за проява
на небрежност от страна на служителите на ответника. Доколкото процесното ПТП не
е реализирано поради неизпълнението на цитираните по-горе законови задължения
от служителите на ответника, причинителя на вредата по застрахования автомобил не
се явява последния и ищецът не може да встъпи в правата на увредения срещу него
на основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр.с чл.49 от ЗЗД. Поради това съдът намира, че
по делото не е доказан факта, че ответникът следва да отговаря за изплатените
от застрахователя вреди на автомобила на застрахования, поради
неизпълнение от страна на служители Община – гр.Русе, на законови задължения – да
отстранят или обезопасят веществото /в случая моторно масло/ от пътя, което
създава опасност за движението, а дори напротив. Няма виновно неизпълнение на
задължения на служителите на Община Русе по изложените по-горе съображения.
Това прави предявеният срещу тях иск неоснователен.
Искът се явява неоснователен и
на друго основание. От приетата по делото авто-техническа експертиза е видно,
че идинствената причина за настъпване на процесното ПТП е закъсняла реакция на
водача на лекия автомобил „Мерцедес” – свидетелят К.П., да започне спиране.
Вещото лице посочва, че водача на лек автомобил „Мерцедес” е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара, дори и при преминаване през
процесното петно от разлято на пътя масло, както е направил преди него водача
на лек автомобил „Дачия”. Видно от показания на последния – свидетелят Д.,
процесният пътен участък е бил неувреден и в добро състояние. Това прави иска
на ищеца недоказан по своето правно основание. В случая отговорност за
настъпване на процесното събитие, следва да се търси от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел
„А-190”, с рег.№ Р 0608 РВ или от неговия водач, а не от ответника Община Русе.
В съставения протокол за ПТП № 1579153/16.12.2015г. от полицейските служители е
отразено, че за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А-190”, с рег.№ Р 0608
РВ е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с „ДЗИ
Общо Застраховане” АД със застрахователна полица № 06714900001588 със срок на
валидност от 31.12.2014г. до 31.12.2015г., поради което ищцовото дружество е
следвало да отправи регресната си претенция към неговия застраховател, а не към
Община – гр.Русе.
Предвид гореизложеното
предявените от ищеца обективно съединени регресни искове по чл.410, ал.1, т.2
от КЗ се явяват неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят
изцяло.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 170.00 лева – заплатени възнаграждение на вещото лице и
разноски за свидетел и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
съединени регресни искове от Застрахователно акционерно дружество „Алианц
България” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №
59, ЕИК *********, против Община – гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе,
пл.Свобода № 6, сумите от 992.14 лева /деветстотин деветдесет и два лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС” по щета № 0300-15-170-501088, за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег.№ Р 9316
РН, собственост на АПИ „Дентална помощ Света Аполония” ЕООД, при ПТП на
16.12.2015г. в гр.Русе, на път между магазин „Практикер” и магазин „Кауфланд” и
302.32 лева /триста и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 13.11.2017г. до 15.11.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Княз Дондуков“ № 59, ЕИК *********, да заплати на Община –
гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе, пл.Свобода № 6, сумите от 170.00 /сто
и седемдесет/ лева – направени по делото разноски и 300.00 /триста/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице подпомагащо ответника - „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”, бл.89Б, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: