Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 08.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета Х.
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 7137 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
Производството по делото е образувано по постъпила молба от В.Н.Т., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, ***, в качеството на родител и законен представител на
детето ***, ЕГН **********; против В.П.Д. с ЕГН **********,***.
Твърди се, че молителката и ответника са бивши съпрузи, като детето ***е
тяхна дъщеря. Бракът между страните бил прекратен с развод с решение от
01.02.2017г, с което родителските права били предоставени за упражняване на
молителката и определен режим на лични контакти на бащата с детето.
Изложени са от молителката твърдения за упражнено от ответника спрямо
детето ***психическо насилие, като на 06.10.2019г. крещял на детето и го
обиждал при проведен телефонен разговор по повод осъществяване на режима на
лични контакти с бащата, в това число я нарекъл „глупак“, а на 17.10.2019г. при
проведен разговор по мобилно приложение
казал на дъщеря си, че щял да я изпрати в приемно семейство, щяла да
остане сирак, бащата да се откаже от нея.
Отправя се искане за предприемане на мерки за закрила на детето по реда на
Закона за защита от домашното насилие.
Ответникът, лично и чрез пълномощника си ангажира становище, според което
молбата е неоснователна. Оспорва изложените от молителката фактически твърдения
за проявено от негова страна поведение на процесните
дати – 06.10. и 17.10.2019г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните и се установява от приложения
препис на Решение ***, че молителката В.Т. и ответника В.Д. са бивши съпрузи, а
детето ***е тяхна дъщеря. Установява се от същото писмено доказателство, че при
развода между страните, родителските права по отношение на детето са били
предоставени за упражняване на майката, а на бащата определен разширен режим на
лични контакти.
Не се спори и се установява от приложените копия на искова
молба и разпореждане по гр.д.№***, че
между страните е се води съдебен спор по иск за изменение на режима на лични
контакти на бащата с детето.
В о.с.з. на 20.11.2019г. са събрани гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетелят К.Ю.Т., сочен от молителката, излага в
показанията си, че познава страните и живее в апартамент, разположен на етаж
над жилището на ответника. Твърди, че на 06.10.2019г., минавайки
покрай това жилище, чул провеждан по мобилно устройство разговор между
ответника и дъщеря му, в който В.Д. крещейки убеждавал детето да дойде в дома
му, а ***плачейки отказвала да отиде, аргументирайки се с това, че не й
харесвала храната там, не искала да се грижи за брат си. Свидетелят твърди, че
ответника казвал „Ела, ела в къщи, ***плаче за теб!
Ела, искам да дойдеш, ***плаче за теб и те търси, ела да го гледаш!“.
Свидетелката В.Х.Н., сочена от ответника, излага в
показанията си, че познава страните и детето, като живеела в съседен на
ответника апартамент. Твърди, че не е била свидетел на случаи, при които
ответника да е повишавал тон на дъщеря си, много я обичал и бил грижовен
родител.
Свидетелката ***, също сочена от ответника, излага, че била
ангажирана от него да помага на дъщеря му в подготовката на учебния материал
през почивните дни. Твърди, че отношенията между детето и бащата били добри; ***не
й била споделяла за грубо отношение; бащата бил много загрижен дъщеря му да
получела добро образование.
Съдът кредитира свидетелските показания, т.к. в тях се
излагат лични възприятия, не противоречат помежду си, доколкото всеки от
свидетелите говори за различни обстоятелства, които е възприел. По отношение на
никой от тях не са налице основания за съмнение в безпристрастността.
С представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката В.Т. е
декларирала следните факти, касаещи процесните дати: Че
на 06.10.2019г. майка й казала в телефонен разговор, че детето не искало да
ходи при баща си и било изпаднало в нервна криза, както и й казала, че при
проведен по този повод разговор между ***и ответника, той я обиждал и крещейки
я заплашвал; На същата дата, детето ***й споделило по телефон, че при проведен
по-късно разговор с бащата относно осъществяването на режима на лични контакти
и заявения от нея отказ да отиде, ответника я бил нарекъл „глупак“ и затворил
телефона. Молителката е декларирала също така, че на 17.10.2019г. е чула
ответника да казва на детето при разговор между двамата по фейсбук
приложение „Ще те изпратя в приемно семейство! Ще останеш сирак! Ще се откажа от теб!“.
В о.с.з. на 20.11.2019г. е изслушано детето ***. Същата
излага, че баща й често й крещял, споделяйки за различни ситуации. Излага също,
че баща й напоследък й казвал, че иска да се откаже от нея и да я даде на
приемно семейство. Споделя, че тези негови думи не й харесват. Споделя също, че
се чувства притеснена.
По делото е изготвен писмен социален доклад, в който са
отразени изявления на страните и детето пред социалния работник по повод
проведеното социално проучване. Формирано е заключение от социалния работник,
че детето се намира в стресова ситуация, в душевен дискомфорт,
че манипулира и двамата родители, както и било манипулирано от тях, използвало
думи и изрази, които звучали като заучени или чути от възрастен.
В о.с.з. на 08.01.2020г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-психологична експертиза. От същото се установява, че при проведеното
събеседване от експерта с детето ***, тя споделила за случилото се на
06.10.2019г., че била в къщи с баба си, а майка й отсъствала от града. Баща й
се обадил и казал, че ще я вземе след половин час, да се приготви. Когато
детето му казало, че не желае да ходи при него, той се разкрещял и й заповядал
да си вземе багажа и ако не го вземе, той щял да дойде да я вземе, но щяла да
ходи гола. Детето споделило също, че когато отново говорила с баща си по-късно
същия ден, той й казал „Заболя ме главата бе, глупак“ и затворил телефона. За
ситуацията на 17.10.2019г. детето споделило, че отново в разговор с баща си по
телефон отказала да ходи при него, при което той отново се бил развикал и й
казал, че ще се откаже от нея и ще я даде в приемно семейство, щяла да остане
сирак.
Според експертното заключение, детето предава описаните събития
като фактология и преживявания адекватно и логически
издържано. Експертът е посочил, че не е била констатирана проявена склонност у ***към
изопачаване на събитията, касаещи процесните дати.
Говорела спокойно и на зададените контролни въпроси отговорите били същите,
като на първоначално формулираните. Формирано е заключение, че психо-емоционалното състояние на детето понастоящем е в
рамките на нормата, но има индикации за засилено чувство на страх, свързано с
фигурата на бащата, на базата на проявявана от него вербална агресия спрямо ***,
за която тя говори. Дадено е също така заключение, че не са изявени конкретни
действия от страна на родителите и членовете на разширеното семейство, целящи
манипулативно формиране на отношение на ***към някой от родителите. Детето формирало
отношението си към тях на базата на лични преживявания, в различни ситуации на
общуване с майката, бащата и членовете на разширеното семейство. Според
експерта, може да се твърди, на базата на споделеното от детето ***, че
съществува различна по сила на изразеност емоционална
привързаност и към двамата родители, повлияна от различните роли и функции,
които те имат в живота му, като е необходимо детето да бъде предпазено от
попадане в травмираща го среда и да му се осигури спокойна, подкрепяща, с ясна
структура среда, в която то се чувства защитено, прието и обичано. Посочено е
също така, че съществува реален риск за емоционална и психическа травма за
детето, с трайни и непредсказуеми поведенчески деформации в бъдеще, ако
конфликтът между родителите не се ограничи в полето на техните междуличностни
взаимоотношения и се пренася върху терена на родителските им функции, пряко
рефлектиращи върху психичната уязвимост и цялостно качество на живот на детето ***.
Съдът възприема експертното заключение т.к. е изготвено от
специалист, разполагащ с необходимите знания, достатъчно е обосновано и не са налице основания за съмнение в
обективността на вещото лице.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лице, попадащо
в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН, броен от притетите за релевантни дати – 06.10. и 17.10.2019г.
При анализа на обсъдените доказателства, съдът
намира, че се установи, че на 06.10.2019г. бащата е разговарял с детето ***посредством
техническо устройство по повод осъществяване на режим на лични контакти.
Установи се от показанията на св.К.Т., че е чул разговора, минавайки
покрай жилището на ответника, както и че при това е чул детето да плаче, а
ответника крещейки изрекъл цитирани от свидетеля изрази: „Ела, ела в къщи, ***плаче за теб! Ела, искам да дойдеш, ***плаче
за теб и те търси, ела да го гледаш!“. Съдът счита, че въз основа на тези
гласни доказателства не може да се приеме за установено отправянето на обидни или
заплашителни думи при разговора. По отношение на събитията от същата дата –
06.10.2019г., представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не
може да се приеме за доказателствено средство,
установяващо декларираното, т.к. самия декларатор е посочил, че не е възприел
лично декларираните обстоятелства. Декларацията установява единствено, че
молителката е чула от своята майка и детето сочените обстоятелства. За да има доказателствена стойност по смисъла на сочената разпоредба,
обаче, декларатора следва да е декларирал лично възприети факти. В настоящото
производство не бяха ангажирани показанията на майката на молителката, за която
се сочи в декларацията, че е била
свидетел на случилото се. Изявленията на детето пред вещото лице за конкретни
изрази и думи, изречени от бащата на тази дата не са достатъчни сами по себе
си, за да се приеме, че са казани тогава.
Съдът счита, че от събраните доказателства може да се
приеме, че на втората процесна дата – 17.10.2019г.,
ответника е казал на дъщеря си при разговор по приложение ***„Ще те изпратя в
приемно семейство“! Ще останеш сирак“, Ще се откажа от теб!“. Изреченото е било
чуто лично от молителката, която го е декларирала, както и се споделя от детето
при изслушването му от съда в съдебно заседание на 20.11.2019г., и пред вещото
лице при изслушването му за целите на експертното изследване. В същото време от
декларацията и споделеното от детето става ясно, че подобни думи са били
изричани повече от веднъж от баща й. Съдът счита, че изричането им спрямо
малолетно дете, каквато и да е причината за това, представлява форма на
психическо насилие, т.к. е от естество да накърни психо-емоционалното
състояние на детето, още повече, когато е изречено със заплашителен тон, както
е декларирано от молителката, не е еднократно и се случва на фона на проблемни
отношения по повод осъществяване на режима на лични контакти на бащата с дъщеря
му.
Макар и да не е тежка форма на психическо насилие, не
може да бъде пренебрегнато, т.к. се касае за малолетно дете, психиката на която
е крехка и всеки подобен акт, заплашващ психическото му здраве, следва да бъде
санкциониран. Тежестта на упражненото насилие е от значение единствено за
преценката на адекватните мерки за
закрила.
Съдът
счита, че с оглед приетия за установен акт на домашно насилие, осъществен на
17.10.2019г., при съобразяване характера и степента му, адекватна за
осигуряване на закрила на детето ***е мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а
именно задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на дъщеря си. Тази мярка не е с определен срок по смисъла на
Закона, а следва да се спазва постоянно. Съдът намира, че в случая не е
необходимо налагане на исканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. В съдебно
заседание молителката, чрез пълномощника си не поддържа искането за налагане на
мярка по т.4, която не е и допустима в случая.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС,
както и глоба в размер на 200лв.
По въпроса за разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
молителката направените по делото разноски, които са за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. и за и вещо лице в размер на 200лв. или общо
600лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В.П.Д. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо детето *** с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената
мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН В.П.Д. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн.
чл.11, ал.1 от ЗЗДН В.П.Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер
на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на
200лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, В.П.Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н.Т., ЕГН **********, сумата от 600лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: