Р
Е Ш Е Н И Е № 697
гр.Пловдив, 16.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като изслуша докладваното от съдия Иванова
ч.гр.д.N171/2015 г., констатира следното:
Производството
е по чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№1824/21.01.2015 г. от „Еврокредит”ЕАД, ЕИК:**** със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т., „Евролизинг”ЕАД, ЕИК:****
със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т. и ЕТ”ДТ-Е.-90-Д.Т.”, ЕИК:****
със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т. - длъжници– срещу действията
на ЧСИ М. С.-Ц., рег.№822, район на действие ПОС по изп.д. №882/2014 г.. –
против разпределението по ИД, изготвено на 08.12.2014 г., предявено на
16.12.2014 г., с което съдебният
изпълнител е разпределил в полза на взискателя „Райфайзен банк/България/”-ЕАД,
ЕИК:**** сумата 3098,77 лв., в полза на ЧСИ 400,10 лв., от които 336 лв.с ДДС –
авансови такси невнесени по делото и 64,10 лв.- допълнителни разноски.
Моли да се отмени обжалваното
действие, ЧСИ да изготви ново разпределение. Оплакванията на жалбоподателя са:
счита, че таксата за присъединяване на държавата по т.11 от Тарифата е авансова
и се внася от взискателя и тъй като държавата е присъединен взискател по право
– липсва основание, при което таксите на СИ да не се изплащат; счита, че не са
дължими и таксите, посочени в т.4 и т.5 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ, тъй като не са налице доказателства за извършването им, т.е. , че ЧСИ не
е внасяла такси за изпращане на призовки по пощата, препис от жалбите, връчване
на призовки и т.н.; пощенските разноски не са сред разноските, които следва да
се събират съгласно разпоредбата на чл.31 от ТТРЗЧСИ – цит.съд.практика –
р.№17/28.06.2010 г. по гр.д.№1249/2009 г. на ВКС, 3 ГО; Начислената по т.11 от
Тарифата за присъединяване на взискател
- за присъединяване на държавата, счита, че тази такса е следвало да се събере
от НАП.
Ответникът по жалбата
–взискателят „Райфайзен банк/България/”-ЕАД, ЕИК:**** със седалище и АУ:гр.****
чрез пълн.му Д. А.– счита жалбата за неоснователна;
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че
жалбата е допустима, но по същество - неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявеният
иск е с пр.осн. чл.463 във вр. с 460 от ГПК.
От приложеното ИД е видно, че разпределението
е изготвено на 08.12.2014 г. и е предявено на 16.08.2014 г. Жалбата е подадена
чрез ЧСИ на 18.12.2014 г. Следователно жалбата е подадена в 3-дневния срок за
обжалване на разпределението по чл.462, ал.2 ГПК, поради което жалбата е
допустима.
По същество:
В срока за отговор взискателят
е подал възражение, в което поддържа, че обжалваното разпределение е правилно,
тъй като длъжникът не отговаря за разноски в ИД само ако не е дал повод за
предявяване на ИЛ; ако дължимите авансово такси са внесени от взискателя, те се
възстановяват от длъжнкиа, а ако не са внесени се събират от длъжника и се
задължат от СИ.
ЧСИ счита жабата за
недопустима, а по същество – неоснователна. ЧСИ счита жалбата за недопустима,
т.к. от жалбоподателя са изложени съждения за извършените разноски за
изпълнението, но никъде в жалбата не е посочен какъв е порокът на обжалваното
разпределение, нито в какво се състои искането – как следва да бъдат
разпределени сумите.По същество – счита, че съгласно чл.79/2/ ГПК – когато
разноските по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника
– невнасянето на авансовите такси от взискателя не освобождава длъжника от
задължението за плащането им; за присъединяването на Държавата като взискател
по чл.458 от ГПК такса по т.11 от ТТРЗЧСИ не е събирана; доказателство за
пощенските разходи по т.31, б.”к” от ТТР са обратните разписки, приложени по
делото.
Видно от приложеното ИД,
предмет на разпределението е събраната сума от 3498,87 лв., разпределена между
кредиторите с право на предпочитително удоволетворяване съгл.чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД – вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както
следва: сумата 3098,77 лв. в полза на
взискателя по делото, частично – пропорционална такса по т.20 от ТТР по ЗЧСИ за
извършен опис на недв.имот, а в полза на ЧСИ – 336 лв. с ДДС- начислени такси и
64,10 лв.- допълнителни разноски.
По отношение на разпределените
3098,77 лв. в полза на взискателя Райфайзенфбанк/България/ЕАД погасяващи
частично пропорционална такса по т.20 от ТТР по ЗЧСИ за извършен опис на
недв.имот – не са изложени конкретни оплаквания. По отношение на разпределената
в полза на ЧСИ сума от 400,10 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ, както следва 2 бр.
по т.4 от ТТР – за изпращане по пощата на призовка,препис от жалба, уведомление
= 20 лв.; по т.5 от ТТР - 10 бр. за изготвяне и връчване на призовка,
уведомление =200 лв.; 2бр. по т.9 от ТТР= 30 лв.- за налагане на запор без
извършване на опис; 1 бр.за изготвяне и предядяване на разпределение =30 лв.,
Всичко – 336 лв. с ДДС. Доказателства за тези действия по т.4,5,9 и 13 от
ТТРЗЧСИ са върнатите втори екземпляри от изпратените по пощата съобщения, както
и призовките и съобщенията по ИД, връчени от ЧСИ или от негов служител, както
следва: 2бр. по т.4- изпратено по пощата съобщение до взискателя за насрочена
ПП-стр.432; изпратена призовка за предявяване на разпределени до взискателя –
стр.466, по т.5 – 10 бр.: съобщение за наложена възбрана – стр.236, 2бр.
съобщения за наложени запори – стр.365 и 366; съобщение по 45 ЗДДС – стр.417, 3
бр.съобщения до длъжниците за насрочена ПП – стр. – 442,443,444; 3 бр. призовки
за предявяване на разпределение до длъжниците – стр.472,473 и 474 – в тази част
оплакванията в жабата са неоснователни. По отношение на оплакването, че таксата
по т.11 от ТТР за присъединяване на Държавата не е залегнала в разпределението
– оплакването е неоснователно, тъй като тази такса се удоволетворява по т.2 на
чл.136, ал.1 от ЗЗД, а в случая ЧСИ е разпределил вземанията, които се ползуват
с право на предпочително удоволетворение по т.1 на чл.136/1/ ЗЗД.
Основателно,обаче, е
оплакването досежно разпределените 64,10 лв.- допълнителни разноски в поза на
ЧСИ – не е ясно какви са тези „допълнителни разноски” и на какво основание са
залегнали в разпределението. Такова основание не е посочено нито в
рарзпределението, нито в са изложени мотиви на ЧСИ по чл.436 ГПК.
При така установеното от
фактическа страна, ПОС намира жалбата за основателна, поради което обжалваното
действие като незаконосъобразно следва
да бъде отменено - ИД следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново
разпределение.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ М. С.-Ц., рег.№822, район
на действие ПОС по изп.д. №882/2014 г.. – разпределение по ИД, изготвено на
08.12.2014 г., предявено на 16.12.2014 г. на длъжниците „Еврокредит”ЕАД, ЕИК:****
със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т., „Евролизинг”ЕАД, ЕИК:****
със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т. и ЕТ”ДТ-Е.-90-Д.Т.”, ЕИК:****
със седалище и АУ:гр.****, представлявано от Д.Т., с което съдебният изпълнител
е разпределил в полза на взискателя„Райфайзен банк/България/”-ЕАД, ЕИК:****
сумата 3098,77 лв., в полза на ЧСИ 400,10 лв., от които 336 лв.с ДДС – авансови
такси невнесени по делото и 64,10 лв.- допълнителни разноски.
Решението подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.