М О Т И В И
към присъда № 256 от 21.12.2011 година
по н.о.х.дело № 1783 на Старозагорския районен съд
по описа за 2011 година
Обвинението против подсъдимия
В.И.Г., ЕГН **********, е в това, че на 29.04.2011 год. в гр.Стара Загора се съвкупил
с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Л.Д.И., ЕГН ********** – престъпление
по чл.151, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
около средния размер, предвиден в закона за извършеното престъпление, което да
бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг”
режим. Моли на основание чл.68, ал.1 от НК да приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и единадесет месеца,
наложено на подсъдимия по н.о.х.дело № 2046/2007 год. на РС-Стара Загора, в
изпитателния срок на което е било извършено настоящото му деяние.
Защитникът адв.Д.А.
оспорва обвинението и пледира подзащитния му да бъде признат за невинен, а в
случай, че му бъде наложено наказание, последното да бъде около минималния
размер, предвиден в закона за разглежданото престъпление.
Подсъдимият В.И.Г.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа пледоарията
на защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият В.И.Г.
е осъждан многократно, включително и за престъпления по глава втора,
раздел VIII от НК, но тези му осъждания не оказват
влияние върху квалификацията на деянието му, предмет на настоящото
производство. Настоящото му деяние обаче се явява извършено от подсъдимия в
изпитателния срок на наказанието, наложено му по н.о.х.дело № 2046/2007 год. на
Районен съд Стара Загора. По последното подсъдимият е бил осъден с определение
за одобряване на споразумение на прекратяване наказателното производство,
влязло в сила на 19.12.2007 год., за извършено през периода 04-18.10.2007 год.
престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 във връзка с ал.1 от НК, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и единадесет месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години и единадесет
месеца.
Св.Л.Д.И. е родена
на *** *** Загора. Подсъдимият познавал св.И. и членовете на семейството й и
многократно гостувал в дома им, находящ се в гр.Стара Загора, кв.„Три чучура”,
бл.56, вх.А, ет.2, ап.85.
На 28.04.2011 год.
около 18.00 часа св.И. излязла от дома си, заедно със свой братовчед. По–късно с
него и друг свой познат тя отишла до кв.„Зора” в гр.Стара Загора, където случайно
се срещнала с подсъдимия. Той я попитал дали иска да отиде с него на гости на
негов приятел. Св.И. първоначално се поколебала, но впоследствие се съгласила и
тръгнала с подсъдимия. Около 23.00 часа на 28.04.2011 год. двамата отишли до
дома на св.П.Д.Б.,*** - къща. Св.Б. бил пред дома си и предложил на подсъдимия
и св.И. да се разходят с автомобила му по улиците на града. Последните се
съгласили и в продължение на около два часа тримата се разхождали с автомобила,
след което отново се върнали до дома на св.Б.. Тримата влезли в къщата и се
настанили в една от стаите. Около 02.00 часа на 29.04.2011 г. под предлог, че
отивал да купи кафе от денонощен магазин, св.Б. излязъл навън. Когато останали
сами, подсъдимият със съгласието на св.И. започнали да правят секс, по време на
който подсъдимият проникнал с половия си член във влагалището на св.И.. Докато
се съвкупявали, подсъдимият я попитал дали може да се изпразни в нея. Св.И.
категорично изразила несъгласието си с това, като му заявила, че не иска да
става майка на 13 години. Съвкуплението между тях продължило около 15–20
минути, след което подсъдимият извадил члена си и еякулирал на пода. На св.И. й
направило впечатление, че половият член на подсъдимия бил неестествено дебел и
в него бил поставен парафин. После двамата останали в къщата, като си
приказвали, изчаквайки завръщането на св.Б., който се прибрал около 05.00 часа,
а малко след него се прибрала и приятелката му – св.М.И.И.. Тогава подсъдимият
помолил св.Б. да го откара с автомобила си до с.П., тъй като искал да се
прибере в дома си. Св.Б. се съгласил и четиримата заедно отишли до с.П., община
Стара Загора, където подсъдимият слязъл от автомобила, а останалите трима се
върнали обратно в гр.Стара Загора. Св.И. останала да нощува в дома на св.Б.,
тъй като се страхувала да се прибере в дома си, за да не й се кара майка й,
която не знаела къде се намира тя. Св.И. легнала да спи в една от стаите, но
била събудена от тропане по прозореца. Отвън бил подсъдимият, който й казал, че
тя трябва да се прибира, тъй като майка й я търсела. Св.И. се облякла набързо и
тръгнала с него, който бил заедно с още две непознати за нея момчета. Те я
откарали до автобусна спирка в района на бившата сладкарница „Чайка”. От там св.И.,
вместо да се прибере в дома си, отишла на гости на своя приятелка, където
останала до 30.04.2011 год.. Когато се прибрала в дома си и след като била
разпитана в полицията, понеже била обявена от майка й за издирване, св.И. разказала
на майка си – св.Д.И.Д., че е правила секс с подсъдимия.
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 105/2011 год., при прегледа на
св.Л.И. била установена девствена ципа с дялчеста форма, със стара
дефлорационна щърбина и липса на травматични увреждания, като състоянието на
девствената ципа предполагало дефлорация, осъществена преди повече от две
седмици към датата на прегледа - 11.05.2011 год.. Според заключението на
експертизата при прегледа на св.И. не са били установени данни, които да
отхвърлят или потвърдят осъществено с нея полово сношение през периода
28-30.04.2011 год..
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 264/2011 год., при прегледа на
подсъдимия било установено наличие на чужди тела, подкожно по половия орган,
значително увеличаващи диаметъра му, като според обясненията на експерта д-р Т.Г.П.,
който към момента на изслушване на заключението му няма спомен от какво са били
чуждите тела, най-вероятно става въпрос за парафин, тъй като те не са били
твърди и оформени като топчета, а целият диаметър на пениса на подсъдимия е бил
обхванат от увеличения му вследствие на тях размер.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимия В.И.Г. и показанията на св.Д.И.Д., дадени в хода на съдебното
следствие;
показанията
на св.Л.Д.И., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени
в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение второ
от НПК, изцяло поддържани от нея след прочитането им;
показанията
на свидетелите П.Д.Б. и М.И.И., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.4,
предложение първо от НПК;
заключенията
на съдебно-медицинските експертизи на живо лице № 105/2011 год. и № 264/2011
год., изслушани в съдебно заседание, неоспорени от страните и приети от съда
като компетентно и добросъвестно изготвени;
приетите
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справки за съдимост на
подсъдимия с приложени преписи от бюлетините му за съдимост и за изтърпените от
него наказания;
протоколите
и другите документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, приложени
към досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.283 от НПК (докладна записка
вх.№ зм-342 от 02.05.2011 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 29.06.2011 год. и протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето от 23.08.2011 год.).
В
случая показанията на всички свидетели са непротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват в частта им относно събитията, предхождащи и
последващи инкриминираното деяние, поради което съдът изцяло кредитира с
доверие същите в тази им част, както и обясненията на подсъдимия в частта им,
кореспондираща със свидетелските показания, като изгради фактическите си изводи
в тази насока въз основа на тях, респективно – обясненията на подсъдимия за
събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, доколкото същите противоречат
на свидетелските показания в тази им част и не намират подкрепа в нито едно от
останалите доказателства по делото, не бяха кредитирани с доверие.
Относно
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия съдът кредитира изцяло с
доверие в тази им част показанията на св.И., тъй като от една страна
заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 105/2011 год. не
изключва възможността на инкриминираната дата св.И. да е осъществила полово
сношение, а от друга страна показанията на св.И. кореспондират в тази им част
не само с показанията на нейната майка - св.Д., имащи силата на косвени
доказателства за извършеното от подсъдимия, ако и св.Д. да е научила за това
именно от дъщеря си, но и със заключението на съдебно-медицинската експертиза
на живо лице № 264/2011 год. и обясненията на експерта д-р Т.Г.П. при
изслушването му. Описанието от св.Илева на половия член на подсъдимия,
съвпадащо с констатациите на съдебно-медицинската експертиза на живо лице №
264/2011 год., недвусмислено навежда на единствено възможния извод, че между
св.И. и подсъдимият е било осъществено полово сношение, и категорично изключва
достоверността на обясненията на подсъдимия, че между него и св.И. не само че
не е имало полово сношение, но и че той дори не се е събличал пред нея.
Респективно – съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в тази им
част, възприемайки ги с оглед на гореизложеното изцяло като защитна негова
позиция.
Обстоятелството,
че към датата на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е съзнавал,
че св.И. е нямала навършени 14 години, се установява по категоричен начин,
както от показанията на св.И. и майка й – св.Д., така и от обясненията на
подсъдимия, сочещи недвусмислено, че подсъдимият е бил близък на семейството на
св.И. и я е познавал от години.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 29.04.2011 год. в гр. подсъдимият В.И.Г. се е съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст – Л.Д.И., ЕГН **********, с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на
чл.151, ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. На този извод навежда фактът, че подсъдимият е пълнолетно лице, съзнаващо
извършеното, включеното и възрастта на св.Илева, с която се е съвкупил.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от една страна от предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – „лишаване от свобода” от две до шест години, а от друга страна –
от конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
като същевременно се съобрази и с целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК.
Съдът
отчете младата възраст на подсъдимия като смекчаващо отговорността му
обстоятелство (фактът,
че подсъдимият се е съвкупил със св.И. с нейно съгласие, не може да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство, понеже, ако това не
беше така, деянието му не би било квалифицирано по чл.151, ал.1 от НК, а по
по-тежко наказуемия състав на чл.152 от НК).
Съдът отчете
като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство многобройните му предходни
осъждания, видно от справката му за съдимост, тъй като същите не оказват
влияние върху квалификацията на настоящото му деяние и следователно не са
елемент от състава на конкретното престъпление.
Предвид
изложеното съдът определи и наложи на подсъдимия В.И.Г. наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване
от свобода” за срок от четири години в затворническо заведение от закрит тип
при първоначален „строг” режим на изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от ЗИНЗС (в
случая разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК е неприложима предвид предходните осъждания
на подсъдимия, включително и на наказания „лишаване от свобода”, ако и
изпълнението на последните да е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК).
Тъй
като настоящото деяние на подсъдимия е било извършено от него в изпитателния
срок на наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.дело № 2046/2007
год., съдът на основание чл.68, ал.1 от НК постанови подсъдимият да изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим на
изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС и наказанието „лишаване
от свобода” за срок от една година и единадесет месеца, наложено му по
н.о.х.дело № 2046/2007 год. на РС-Стара Загора.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 180 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: