Р Е Ш Е Н И Е № 618/22.7.2021г.
Гр.Пазарджик , 22.07.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар А.Метанова и
с участието
на
прокурор Паун Савов като
разгледа
докладваното
от съдия Попова административно дело № 580 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203 във връзка с чл. 204 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по искова молба на Е.Н.Ч. ЕГН ********** *** чрез адв. Т.Т. ***,
със съдебен адрес ***, оф.11 с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик , за присъждане на
обезщетение в размер на 3000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в неправомерно лишаване от право да управлява МПС за периода
15.06.2020 г. до 14.05.2021 г. , за присъждане на обезщетение в размер на
3000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в неправомерна
дерегистрация на МПС от 15.06.2020 г. до 14.05.2021 г. въз основа на НП и ЗППАМ,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че спрямо него е били постановени НП №
20-1006-001933/07.07.2020 г. и №
20-1006-002203/23.07.2020 г. , които с влезли в сила съдебни решения били
отменени като незаконосъобразни. Твърди, че във връзка с издадените АУАН били издадени и ЗНПАМ
№ 20-1006-000441 и № 20-1006-000442 – двете от 15.06.2020 , като с първата
временно било отнето СУМС , а с втората била прекратена регистрацията на МПС за
срок от 6 месеца.Заповедите не били обжалвани по съдебен ред. Ищецът твърди, че
в резултат на осъщественото спрямо него незаконосъобразно лишаване от право да
управлява МПС и дерегистриране на МПС , е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се негативни емоционални преживявания - физически и
психически дискомфорт поради невъзможността му да ползва автомобила си , лишаване
от право свободно да разполага с времето си и да се придвижва по своя воля ,
както и чувство на тревожност и отхвърляне от обществото.
В съдебно заседание, ищецът – лично и чрез своят процесуален представител
поддържа така предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Сочат се
доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР – Пазарджик чрез процесуалния си представител по делото,
в съдебно заседание оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност. С подробно изложени съображения в
представената по делото писмена защита обосновава, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането
/претърпени от ищеца неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка на
твърдените вреди с отменените наказателни постановления. Поддържа се , че в
случая е приложима нормата на чл. 5 ЗОДОВ , тъй като ищецът управлявал под
въздействието на алкохол.Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски и се
поддържа възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пазарджик, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение за допустимост на исковата претенция и нейната доказаност по
основание. По отношение на размера на дължимото обезщетение се моли съда да го
определи след преценка на събраните по делото доказателства и като се съобрази
с критериите за справедливост.
Съдът,
след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид доводите и становищата
на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 15.06. 2020 г., около 19,35
часа, Е.Ч. управлявал собствения си лек автомобил „***" с per. № *** в гр.
Пазарджик, на ул. „Пловдивска” при кръстовището образувано с бул. „Стефан
Стамболов“. Спрян за проверка в района на кръстовището от контролните органи,
които констатирали нарушения на ЗДвП, за които са съставени два броя АУАН. За нарушение на чл.103 от ЗДвП му е съставен АУАН
GA № 230184, като на това основание, от Началник група в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Пазарджик му е издадено Наказателно постановление №20-1006-001933 от
07.07.2020 г., с което на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5
/пет/ месеца.За нарушение на чл. чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП му е съставен АУАН № 230183/15.06.2020
г. като на това основание от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик ’ му е издадено Наказателно постановление №20-1006-002203 от
23.07.2020 г., с което, на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Със съставянето на втория АУАН, на място, контролните органи иззели СУМПС,ведно
с контролен талон към него, демонтирали и иззели регистрационните табели на MПС
с рег.№ РА0210ВМ, заедно със свидетелството за регистрация на МПС - Част ІІ
/малък талон на МПС/.
По жалба на ищеца били
образувани съответно АНД №
20205220201207 по описа на PC Пазарджик за 2020 година , както и АНД №
20205220201206 по описа на PC Пазарджик за 2000 г. По двете производства били
постановени от съда : Решение № 76 от
22.02.2021г. по АНД № 20205220201207 по описа на PC Пазарджик, с което
обжалваното Наказателно постановление №20-1006-001933 от Началник СПП при ОДМВР
Пазарджик и Решение №151 от 19.03.2021
г. по АНД № 20205220201206 по описа на PC Пазарджик , с което било отменено Наказателно
постановление № 20-1006
002203 от 23.07.2020 г. издадено
от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик. Двете съдебни
решение са влезли в законна сила.
Не е спорно , че автомобилът
на ищеца бил със свалени регистрационни табели до 14.05.2021г /датата на която
ищеца е получил регистрационните си табели, СРМПС -Част II и СУМПС /, тъй като са
били издадени : ЗППАМ № 20-1006-000442
от 15.06.2020г от Началник група сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, с която на
основание чл.171 т.2 А б.Б от ЗДвП е
прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месена, както и ЗППАМ №10-********** от 15.06.2020 г. от
Началник група сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл.171,
т.1 Б.Б от ЗДвП временно му е отнето СУМПС до решаване на въпросите за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Така наложените принудителни
административни мерки не са били обжалвани по съдебен ред.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето Н.Е.Ч. – дъщеря на ищеца и Б.И. Ч. – негов братовчед.
Свидетелите поддържат, че ищецът се чувствал психически зле, бил подтиснат, не
искал да общува с хората. Невъзможността му да управлява своя автомобил се
отразила и на неговото финансово състояние, тъй като ищецът работел в
строителството на обекти извън населеното място в което живее. Наложило се да
ангажира други хора, които да го вземат с автомобил и да го връщат след работа.
Ищецът се почувствал непотребен, тъй като не можел да ходи сам на работа.
Свидетелят Ч. твърди, че ищецът постоянно бил раздразнителен,карал се с него
когато не можел да отиде навреме на работа.През м. октомври 2020 г., ищецът си
навехнал крака и се наложило отново св. Ч. да го закара на лекар в гр. Пловдив.
Към материалите по делото е приложено АНД № 1207/ 2020г . и 1206/ 2020 г. .
по описа на Пазарджишки районен съд.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на обезщетения е предявен от лице което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни актове : НП №
20-1006-001933/07.07.2020 г. и №
20-1006-002203/23.07.2020 г. , които с влезли в сила съдебни решения били
отменени и издадените въз основа на същите АУАН и необжалвани - ЗНПАМ № 20-1006-000441/ 15.06.2020 г. и № 20-1006-000442/15.06.2020 г. Исковите
претенции са постановени против ОДМВР гр. Пазарджик /юридическо лице съгласно
чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане,
делото е подсъдно на Пазарджишки административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения в настоящото производство иск се претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно лишаване от право да управлява
МПС и незаконосъобразно дерегистриране на МПС. Твърди, се че вредите са пряка е
непосредствена последица от следните
актове : НП № 20-1006-001933/07.07.2020 г.
и № 20-1006-002203/23.07.2020 г. ,за които безспорно се установява,
че с влезли в сила съдебни решения били
отменени като незаконосъобразни и
издадените въз основа на същите АУАН
и необжалвани - ЗНПАМ №
20-1006-000441/ 15.06.2020 г. и №
20-1006-000442/15.06.2020 г.
Както издадените НП , така и постановените ЗПАМ се свързват с осъществяване на административна
дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически актове
издадени от административен орган /полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, тези актове представлява актове на длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящото производство не е спорно , че с отменените по съдебен ред
НП на ищеца са били наложени глоби в
определен размер и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца , респективно за срок от
12 месеца. С оглед характера на тези
актове и предвид тяхната отмяна по съдебен ред, така наложените административни
наказания / глоби и лишаване от право / не са произвели правно действие , тъй
като НП не са влезли в законна сила. Издадените ЗПАМ обаче не са били ожалвани
и са влезли в сила , като са произвели своето правно действие – т.е. ищецът е с временно отнето СУМПС /до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца/ и
прекратена регистрация на МПС именно въз
основа на влезлите в сила ЗПАМ , а не въз основа на издадените НП. В чл. 172
ал.5 ЗДвП е предвиден ред за обжалване на ПАМ
и тъй като ищецът не е възползвал от тази процесуална възможност,
заповедите са стабилни административни актове , чиято законосъобразност съдът
не може да обсъжда инцидентно в хода на
настоящото производство, като в случая не се твърди и не се установява тези
актове да са нищожни или да са били оттеглени / по реда на чл. 156 АПК / и поради това
хипотезата на чл.204 ал.3 АПК е неприложима. Съгласно чл. 204 ал.1 и ал.2 АПК
иска за обезщетение на вреди се предявява след отмяна на административния акт
по съответния ред или може да се предяви и заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото. В
настоящото производство ищецът твърди незаконосъобразност на ЗПАМ , като с тези твърдения обосновава
исковата си претенция , но след изтичане на съответните процесуални срокове за
оспорване съдът може да разгледа тези твърдения инцидентно в хода на процеса само
в хипотезата на чл. 204 ал.3 АПК – предпоставки за приложението на която не са
налице в настоящия случай.
Поради това и не може да се приеме наличието на причинно- следствена връзка
между твърдените от ищеца вреди и отменените по съдебен ред НП, а от друга –
ЗАПМ са влезли в законна сила и липсват основания за обсъждане на тяхната
законосъобразност в настоящото производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са доказани и другите кумулативно изискуемите се елементи на
фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания
- физически и психически дискомфорт поради невъзможността по време
на отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрация на МПС да ползва личния и автомобил по свое
усмотрение, както и появило се чувство
на тревожност, безполезност и отхвърленост от обществото дало отражение в ежедневието му дни
наред.
Отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният
характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия
или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно
при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. На обезщетяване подлежат единствено
преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и
практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно
претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка
и непосредствена последица именно от твърдяното увреждане. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим
съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни
и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията.
Съгласно трайната съдебна
практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за
настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна
дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
признат по съответния ред за незаконосъобразен административен акт.
В случая съдът приема за недоказани релевираните от ищеца проявления на
твърдените като претърпени от него неимуществени вреди, както и
причинно-следствената им връзка с реализираното отнемане на СУМПС/което е лишило ищеца от право да управлява / и
прекратяване на регистрация на МПС – лишаване от право конкретно да управлява своето МПС. Действително психо-емоционалното състояние на личността и
преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви,
които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло
от характеристиките на личността. Въз основа обаче на събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на близки
родственици на ищеца , съдът приема за недоказано наличието
на промяна в психо-физичното състояние на Е.Ч., свързано с негативни
емоционални и психически преживявания и лични страдания, в резултат от
незаконосъобразно приложената спрямо ищеца административно принуда. Свидетелските показания на дъщерята и
братовчеда на ищеца, че се е чувствал
психически зле и е бил подтиснат и раздразнителен /, са твърде лаконични и
общи, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и
обективен израз на твърдените негативни последици от гледна точка на психо-емоционалното състояние на ищеца. Освен
това от тези свидетелски показания не се установяват отделни и конкретни
негативни емоционални и психически преживявания резултат на двете претендирани като самостоятелни увреждания- отнемането на
СУМПС и прекратяване на регистрацията на
МПС на ищеца. Свидетелските показания не сочат
на конкретни проявления на изменения в психологичното и социално
функциониране на лицето , които да са резултат от всяко едно от тези твърдени
като вредоносни причини.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин
кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав
за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Пазарджик по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи
се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик, поради което предявените искове се
явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Като акцесорни
следва да се отхвърлят и претенциите за присъждане на законна лихва за забава
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100,00 лв.,
съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви Пазарджишкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Н.Ч. ЕГН ********** *** чрез адв. Т.Т.
***, със съдебен адрес ***, оф.11 на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искове срещу
Областна дирекция на МВР – Пазарджик , за присъждане на обезщетение в размер на
3000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в неправомерно
лишаване от право да управлява МПС за периода 15.06.2020 г. до 14.05.2021 г. и
за присъждане на обезщетение в размер на 3000,00 лв. за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в неправомерна дерегистрация на МПС от
15.06.2020 г. до 14.05.2021 г. въз основа на НП и ЗППАМ, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумите – като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Н.Ч. ЕГН ********** *** чрез адв. Т.Т. ***, със
съдебен адрес ***, оф.11 на основание
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик,
сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/