Р Е Ш Е Н И Е
№ 1058
гр. Пловдив, 7 юни 2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети
май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №919
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник,
обжалва Решение №300 от 14.02.2023г. по административно дело №2751 по описа на
Административен съд- Пловдив за 2022г., Х-ти състав, с което: ГДИН е осъдена да
заплати на О.Р.М., ЕГН **********, сумата от общо 5 742,00 (пет хиляди
седемстотин четиридесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив за периодите от
22.03.2016г. до 25.03.2016г., от 26.03.2016г. до 16.07.2017г., от 01.11.2018г.
до 22.07.2019г., от 02.08.2019г. до 05.08.2019г., от 20.08.2019г. до
09.09.2019г., от 13.09.2019г. до 24.09.2019г., от 29.10.2019г. до 30.10.2019г.,
от 25.11.2019г. до 06.01.2020г., от 17.03.2020г. до 15.04.2020г., от
17.04.2020г. до 29.04.2020г., от 16.05.2020г. до 18.06.2020г. и от 07.07.2020г.
до 27.08.2020г., ведно със законна лихва, считано от 26.10.2022г., до
окончателното изплащане на сумата; отхвърлена е исковата претенция на О.Р.М. в
останалата ѝ част до пълния предявен размер от 12 000,00 (дванадесет
хиляди) лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендираните; ГДИН е
осъдена да заплати на адвокат С.Н. сумата от 712,96 (седемстотин и дванадесет
цяло и деветдесет и шест стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съразмерно
на уважената част от иска; ГДИН е осъдена да заплати на О.Р.М., ЕГН **********,
сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса.
Претендира се отмяна на
оспореното решение в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно;
постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на О.М.,
или да бъде отменено оспореното решение в частта му, с която ГДИН е осъдена да
плати обезщетение за сумата над 2 500,00 лв. до присъдения размер от 5 742,00
лв.
Ответникът по делото- О.Р.М.,
лично и чрез адвокат С.К.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат С.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, съгласно списък разноски по чл.80 от ГПК.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която оспорените части на решението са неблагоприятни, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството по дело №2751/2022г.
е образувано по искова молба на О.М. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в
общ размер на 12 000,00 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода при изтърпяване на
наказанието “лишаване от свобода“ за периоди, посочени в исковата молба, в
Затвора - Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, от които: 2 000,00 лева за периода от 01.01.2016г. до
28.02.2018г.; 8 000,00 лева за периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г.;
както и 2 000,00 лева за периода от 01.09.2022г. до 26.10.2022г. (датата
на подаване на исковата молба).
Нанесените на М.
неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
на килиите – “падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии,
които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух, което водило до задух и
кашлица; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и
умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; за един относително
дълъг период, когато ищецът е пребивавал в 4-ти отряд в Затвора - Пловдив не е
имал санитарен възел и му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване
на физиологичните си нужди; в банята има мухъл и плесен, в нея се къпят
едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които
тече или студена, или гореща вода; прозорците са с малък размер, поради което
килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина; вследствие на
застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите тръби по стените и тавана
се развили мухъл и плесен, които били третирани от фирма и по график, но от
това нямало полза; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което
през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни
достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива
получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което
е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата; от администрацията
на затвора не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е
давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до
поведенческа и личностна криза; в спалните помещения липсват достатъчно шкафове
за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват
общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели, а наличните
са изпочупени.
М. твърди, че с
горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (всъщност Европейска конвенция за
правата на човека (ЕКПЧ), известна и като Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС)) и чл.3 от ЗИНЗС.
Претендирано е и
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Н., съгласно
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че О. търпи наказание “лишаване от
свобода“ през няколко периода, а именно: от 22.03.2016г. до 16.07.2017г. в
Затвор - Пловдив; от 17.07.2017г. до 13.11.2017г. в затворническо общежитие
(ЗО) “Смолян“; от 24.08.2018г. до 10.01.2021г. в Затвор - Пловдив; от
30.08.2022г. до 26.10.2022г. в Затвор - Пловдив.
М. е настаняван в
приемно отделение /ПО-2/, стая “РЦ“, спални помещения №57 и №60 на пост 5,
чиято квадратура, размери на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м., е подробно описана в приетите по делото писмени
доказателства.
Прието е за установено,
че в ПО-2 и стая “РЦ“ санитарните възли разполагат с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Помещенията разполагат с
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством
централно-локално парно отопление. ДДД (дезинсекция, дератизация и
дезакаризация) обработки се извършват редовно от външна лицензирана фирма. При
постъпване в Затвора - Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек,
възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в това число и на
спалното бельо е задължение на лишените от свобода. При престоя си в ПО от М.
не са подавани молби или жалби, свързани с условията в Затвора - Пловдив. На
01.09.2022г. М. преминава през информационен модул “Програма за адаптация“,
като е запознат с правата и задълженията му, възможностите за започване на
работа и др.
На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график, а
работещите имат достъп до баня ежедневно. Във всеки санитарен възел има течаща
студена вода. Отоплението в Затвора - Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените
лишени от свобода в помещението, за което им се осигуряват съответните прибори,
които могат да бъдат закупени и от лавката в Затвора - Пловдив, както и да им бъдат
донасяни от близките им. Оторизирани фирми редовно извършват ДДД обработки за
което по делото са приети множество протоколи за извършени обработки. След ремонт
в пета група изцяло е подменена подовата настилка, боядисано е, подменена е и
дограмата в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси,
столове и шкафчета. Основен корекционен подход за работа с М., от постъпването
му в Затвора – Пловдив, е мотивирането му да се включи в учебен процес, като от
месец септември 2018г. е включен като ученик в СУ “Св. Иван Рилски” при Затвора
- Пловдив. След приключване на учебната година е устроен на работа в “Обособено
производство“.
Водата в Затвор -
Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града. Тоалетните във всяко
спално помещение са обособени помещения, с отделен вход. При постъпване в
Затвора - Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек, възглавница и
спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично
спално бельо. Пералнята се ползва по утвърден график.
И през трите искови
периода от ищеца М. не са постъпвали заявки за психологическо консултиране с
психолог, не е подавано заявление за индивидуална работа с психолог, както
изисква Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ППЗИНЗС), не са се налагали и кризисни интервенции, но М.
е приеман от психолога при затвора на 11.10.2019г. с цел изясняване на актуалното
му емоционално и психично състояние. По време на консултацията са отчетени
ниско ниво на стрес, липса на сериозни проблеми, липса на завишен риск от зависимости
и др., подробно описани в нарочно становище.
През 2017г. в Затвора - Пловдив
е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните
помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите
умивални. При постъпване в Затвора - Пловдив на лишените от свобода се
осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода
домакинът на затвора им осигурява допълнително, колкото са необходими. Лишените
от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода.
Във всяка стая в Затвора - Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, освен в
случаите на отстраняване на “В и К“ аварии. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода. Хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта. Санитарните
възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения.
Спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Съгласно
разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС (в сила до 06.02.2017г.), (1) Осъдените
не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. (2) За
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено
действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание,
освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни
средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за
човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които
могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. (3) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията
или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго
лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо
съгласие.
А съгласно
разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.), (1) Осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. (2) За нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43, ал.4,
пр.1 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.) е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв.м.
При липсата на
легално определение на “жилищна площ“, същата следва да се определя по общоприетите
правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални
конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна
площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да
извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според чл.43,
ал.5 от ЗИНЗС (предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.),
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20, ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
А съгласно чл.3 от ЕКПЧ,
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията
и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат“.
Предвид приетото
за установено от фактическа страна и съобразно посочените норми, първонстанционният
съд приема, че М. е търпял наказание “лишаване от свобода“ по периоди, както
следва: от 22.03.2016г. до 16.07.2017г. в Затвор - Пловдив; от 17.07.2017г. до
28.02.2017г. в ЗО “Смолян“; от 24.08.2018г. до 10.01.2021г. в Затвор - Пловдив;
от 30.08.2022г. до 26.10.2022г. (датата на подаване на исковата молба) в Затвор
– Пловдив, поради което исковата претенция на М. по отношение периодите от
01.01.2016г. до 21.03.2016г., от 17.07.2017г. до 28.02.2018г. и от 11.01.2021г.
до 28.02.2021г. се отхвърля като неоснователна.
Спрямо
оплакването на М. относно пренаселеността на местата, в които е настаняван,
първоинстанционният съд намира претенцията на М. за частично доказана, тъй като
доказателствата по делото предпоставят извод за наличието на действителна пренаселеност
в помещения на Затвора - Пловдив за периодите от 22.03.2016г. до 25.03.2016г.,
от 26.03.2016г. до 16.07.2017г., от 01.11.2018г. до 22.07.2019г., от
02.08.2019г. до 05.08.2019г., от 20.08.2019г. до 09.09.2019г., от 13.09.2019г.
до 24.09.2019г., от 29.10.2019г. до 30.10.2019г., от 25.11.2019г. до
06.01.2020г., от 17.03.2020г. до 15.04.2020г., от 17.04.2020г. до 29.04.2020г.,
от 16.05.2020г. до 18.06.2020г. и от 07.07.2020г. до 27.08.2020г.
За тези периоди,
М. пребивава в помещения, в които жизненото му пространство не отговаря на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, както
и от тези по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, които са в размер на 4 кв.м.
При това
положение и съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение “Нешков и други срещу България“, е налице самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме за установено, че М. е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ
(КЗПЧОС).
Съответно, първоинстанционният
съд приема, съгласно правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, че М.
е претърпял посочените от съда неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
На следващо
място, съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според
която норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера
на вредите, както и продължителността на периода, през който са претърпени, първоинстанционният съд присъжда на М. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периодите 22.03.2016г. до 25.03.2016г.,
от 26.03.2016г. до 16.07.2017г., от 01.11.2018г. до 22.07.2019г., от
02.08.2019г. до 05.08.2019г., от 20.08.2019г. до 09.09.2019г., от 13.09.2019г.
до 24.09.2019г., от 29.10.2019г. до 30.10.2019г., от 25.11.2019г. до
06.01.2020г., от 17.03.2020г. до 15.04.2020г., от 17.04.2020г. до 29.04.2020г.,
от 16.05.2020г. до 18.06.2020г. и от 07.07.2020г. до 27.08.2020г. в общ размер на 5 742,00 лв. Върху
уважения размер на иска се присъждат и законните лихви върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба (26.10.2022г.) до
окончателното ѝ изплащане.
В останалите си части исковите претенции на М. са отхвърлени като недоказани.
Настоящият състав на
съда намира, че решението, части от което се оспорват в настоящето производство,
е постановено при правилно прилагане на закона и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на възражението на касатора
в тази насока.
Подробните съображения,
мотивирали първоинстанционния съд да постанови процесното съдебно решение, се
споделят напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им
излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Нужно е да се посочи, че в първоинстанционното решение няма
конкретно изложени съображения как точно е определен размерът на присъденото
обезщетение, но пък настоящият състав на съда намира, че присъденото на М. обезщетение
в общ размер на 5 742,00 лв. за период от общо 958 дни или ≈ 5,99
лв./ден (с равностойност от 3,06 €/ден) е съобразено с Приложение към решението
на ЕСПЧ по делото Йорданов и Джелебов срещу България, както и с Приложение към
решението на ЕСПЧ по делото Иванов срещу България.
Предвид гореизложеното, касационната
жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. А предвид очерталия
се изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на адвокат С.Н. е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№300 от 14.02.2023г. по административно дело №2751 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2022г., Х-ти състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ да заплати на адвокат С.К.Н., ЕГН **********, сумата
от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………