МОТИВИ към Присъда № 138/12.09.2019г. по
НЧХД 1809/2019г. по описа на РС-Бургас
Първоначално производството по делото е
образувано по повод частна тъжба на Р.А.К., с която против В.Б.В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148,
ал.1, т. 2, вр. с чл. 147, ал.1 НК, а именно за това, че на 26.03.2019г. в гр.
Бургас чрез писмена жалба с вх. № 2468/2019г., подадена до РП-Бургас, преписал
на Р.А.К. престъпление – клевета с думите: „с
параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институции, като
постоянно намесва мен и брат ми да даваме показания за клеветите й“,„готовност
за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане незаконни дялове от нашата
съсобственост“ и „в тайни общности,
пълномощница и попечители може да навреди на широк кръг от хора“, както и разгласил позорно обстоятелство
за нея с думите: „ с пароноичните си
пристъпи същата не спира да се жалва пред институциите“ и „с подобни раздвоения на личността и паранои
прави съпричастни и други хора“, като клеветата е разпространена чрез
писмена жалба до РП-Бургас.
В последствие с Определение от
28.05.2019г. на основание чл. 41, ал.1 НПК съдът е обединил към това дело и
НЧХД № 2107/2019г. на РС-Бургас, което от своя страна е било образувано по
повод аналогична частна тъжба на Р.А.К., с която против С.Б.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148,
ал.1, т. 2, вр. с чл. 147, ал.1 НК, а именно за това, че на 26.03.2019г. в гр.
Бургас чрез писмена жалба с вх. № 2468/2019г., подадена до РП-Бургас, преписал
на Р.А.К. престъпление – клевета с думите: „с
параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институции, като
постоянно намесва мен и брат ми да даваме показания за клеветите й“,„готовност
за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане незаконни дялове от нашата
съсобственост“ и „в тайни общности,
пълномощница и попечители може да навреди на широк кръг от хора“, както и разгласил позорно обстоятелство
за нея с думите: „ с пароноичните си
пристъпи същата не спира да се жалва пред институциите“ и „с подобни раздвоения на личността и паранои
прави съпричастни и други хора“, като клеветата е разпространена чрез
писмена жалба до РП-Бургас.
В първото съдебното заседание съдът е
приел за съвместно разглеждане и граждански искове от частната тъжителка, с които
се иска осъждане на всеки един от подсъдимите да й заплати сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени
вреди.
В пледоарията си пред съда повереникът
на частния тъжител – адв. Колева – БАК застъпва, че деянието е доказано, поради
което счита, че съдът следва да признае подсъдимите за виновни и да ги освободи
от наказателна отговорност с прилагане на института на чл. 78а НК. Счита, че
гражданските искове следва да се уважат, като точния размер оставя на
преценката на съда.
В хода на съдебните прения частният
тъжител и граждански ищец заявява, че счита, че двамата й братовчеди разгласяват
нейна информация чрез профил в интернет. В тази връзка иска да бъдат проверени
техните телефони и компютри, като пледира това да се направи и по отношение на
мобилните устройства и на техните адвокати. По отношение на предмета на
настоящето производство не взима отношение.
Подсъдимите К. и В. дават кратки обяснения
пред съда, като и двамата заявяват, че нямат нищо против братовчедка си.
Посочват, че последната е пуснала жалба в полицията срещу тях, с твърдения, че
те имат неин „криминален“ профил в интернет и едва ли не извършват „кибер
престъпления“. Доколкото двамата оценяват тези твърдения като неверни и
нелогични, те са се усъмнили, че може би
тъжителката има някакъв проблем с психическото равновесие, поради което и са
сезирали РП-Бургас с процесната молба, с която искат подозренията им да се
проверят по надлежния ред. Посочват, че не са искали по никакъв начин да
клеветят или навреждат на К., а единствената им цел е била да се установи
актуалното й състояние, за да може в случай на нужда да й се помогне.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. Р.С. – БАК заявява,
че обвинението не е доказано. Посочва, че с подадената от двамата подсъдими
молба до прокуратурата не се е целяло оклеветяването на тъжителката, а се е
търсело съдействие по надлежния ред. В тази връзка застъпва, че инкриминираният
състав на престъплението по чл. 147 НК не е осъществен нито от обективна, нито
от субективна страна, поради което и пледира за постановяване на оправдателна
присъда, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на сторените от подсъдимия
разноски в производството.
Защитникът на
подсъдимия К. – адв. В.Г. – БАК, също счита, че подзащитният й следва да бъде
признат за невиновен. Излага подробни мотиви в подкрепа на позицията си, като
акцентира, че в процесната молба никъде не се твърдят обстоятелства, които да
са унизителни за тъжителката или да й се преписва престъпление. Присъединява се
към казаното от адв. С. – БАК, като също счита че с тази молба се е търсело съдействие
от компетентните органи, с оглед установяване на здравословното състояние на
тъжителката, поради което и извършеното обективно и субективно не покрива
признаците на престъпление по НК. Също иска съда да оправдае подзащитния й, с
всички следващи се от това последици, като отхвърляне на гражданския иск и
присъждане на разноски.
Двамата подсъдими заявяват, че се придържат към
казаното от техните защитници и няма какво да добавят.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимите К. и В. заявяват, че искат да бъдат оправдани.
Пред съда, производството по делото протече
по общия ред, като нито частното обвинение, нито защитата - поискаха разпит на
свидетели, а единствено приобщаване на относимите и необходими писмени доказателства.
Бяха събрани гласни доказателства само посредством разпит на двамата подсъдими.
Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше
постигнато.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.Б.В. с ЕГН
********** е роден на *** ***, българин, български гражданин. Той е с висше
образование, разведен, неосъждан, живущ ***, работи като сервитьор в “Стелт”
Подсъдимият
С.Б.К. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин. Той
е със средно, женен, неосъждан, живущ ***, безработен.
Двамата
подсъдими и частната тъжителка К. са първи братовчеди. На 10.01.2019г. К.
подала до Началника на 01 РУ-Бургас молба с вх. № 431000-214/10.01.2019г. (л.
69), със следното съдържание: „Моля, да
разпоредите разпит на мой първи братовчед В.Б.В. с във връзка а изтичане на мои
личи и данни в Интернет в социалните мрежи. Интересува ме той знае ли за тези
престъпления, откога знае, защо не ми е, гледал ли е сцени, клипове от домът
ми, подслушвал ли е телефонни разговори и други мои разговори. Членовете на
семейството му ползватели ли са на този криминален профил, като синът му Боян,
както и бившата му съпруга Грета Стилянова. Гледали ли са заедно мой криминален
профил, знаейки, че аз нямам представа, какви престъпления се вършат спрямо мен без мое знание. Заедно с брат си С.
и с родителите си Дафина и Баьо Кайпакови ползвали ли са мои лични данни,
знаейки, че са съучастници в тези престъпления. Това е от изключителна важност
за мен, тъй като имаме общи имоти. Семейството на брата на баща ми вече си
присвои апартамент на ул. „Вардар“ № 1, от имот, който първоначално беше дарен
на баща ми – Ангел К..
Моля, да получа пълна и точна информация, както от В.
така й от Вас за профил в интернет социалните мрежи, в който изтичат мои лични
данни от десетилетия. Вие от кога знаете и не сте изпълнил служебните си
задължения, освен гражданските.
Тъй, като имаме и друг общ имот на ул. „Ивайло“ №
30, считам ,че трябва да се проверят телефоните и компютрите на въпросното лице
с цел доказване на вина и отнемане правото му на собственост“.
Във връзка
с молбата била образувана преписка в 01 РУ-Бургас, в хода на която били снети
обяснения от подсъдимия В. (л.72), в който същият посочил, че няма никаква
представа в какви „кибер – престъпления“ го намесва неговата братовчедка, както
и че според него твърденията й сочат на параноя и това не е първи сигнал плод
на нейното въображение. Посочил е, че той и брат му (подсъдимия К.) обмислят по
какъв начин може да потърсят съдействие от компетентните органи, за да бъде К.
прегледана и при нужда лекувана от специалист.
След
извършване на проверката преписката била изпратена в РП-Бургас, като с
постановление от 28.03.2019г. (преписка № 2473/2019г. на РП-Бургас) прокурорът
преценил, че няма никакви данни за извършено престъпление и отказал образуване
на досъдебно производство по молбата на К..
Междувременно на 26.03.2019г.
подсъдимите В. и К. решили да сигнализират РП-Бургас, за да поиска съдействие с
оглед установяване на психическото състояние на тъжителката. Двамата подали
жалба до РП-Бургас с вх. № 2469/26.03.2019г. по описа на РП-Бургас със следното
съдържание: „Във връзка с психическото
състояние на Р.А.К.. Молим същото да бъде прегледано от компетентни психиатри и
ако е нужно да й бъде назначено лечение. С параноичните си пристъпи същата не
спира да се жалва пред институции, като постоянно намесва мен и брат ми да
даваме показания за клеветите й. От сведенията й до I РУ на МВР прозират
безкрайна злоба и готовност за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане
незаконни дялове от нашата съсобственост с нея, за чието доброволно уреждане апелира
в нотариални покани, а на практика противоречи на собствените си апели, като се
укрива и ни нанася морални, здравословни и материални щети. С подобни
раздвоения на личността и паранои прави съпричастни и други хора -служители,
членове на семействата ни и самите нас, като създава непрекъснато напрежение и
трови здравето ни. Същата в тайни общности, пълномощници и попечители може да
навреди на широк кръг от хора, което съчетано с това че никога не е работила и
не носи отговорност пред никой, за нищо и дори пред закона я прави особено
опасна. Понеже не сме компетентни - дали си имаме работа със самотно изолирана
или вменяема I-ва братовчедка, а и това не ни е работа ние да го установяваме,
Умоляваме за съдействие и проверка на нейната вменяемост, от съответните
компетентни органи.“
Въз основа
на жалбата била образувана преписка, като с постановление от 01.04.2019г (л.23)
наблюдаващият прокурор указал на Ръководителя на ЦПЗ-Бургас да извърши проверка
и да прецени дали са налице основанията по чл. 150 и чл. 154 Закона за Здравето,
като ако е нужно да използва съдействие от органите на 05 РУ-Бургас. В
изпълнение на прокурорското постановление с писмо от 01.04.2019г. (л. 52)
управителят на ЦПЗ-Бургас поискал съдействие от органите на 05 РУ-Бургас - да
доведат К. в ЦПЗ за освидетелстване. Полицейските служители посетили адреса на
тъжителката и я транспортирали до медицинското заведение. Там тя била
прегледана от д-р Сариев, който заключил, че К. е „ситуативно напрегната, със систематизирани параноидни налудности и
кверулантни прояви, без данни за агресивни действия или риск от ООД“.
Посочил, че лицето не отговаря на критериите за настаняване по спешност и
физическо ограничаване (л. 53).
Въз основа
на писмото на 13.05.2019г. РП-Бургас преценила, че не се касае за извършено
престъпление и отказала образуването на ДП (л. 54-55).
Тъжителката К. останала недоволна от
това, че братовчедите й са подали жалба в прокуратурата, като счела, че с
твърденията си в същата - те са разгласили позорящи я обстоятелства и са й
преписали престъпление, поради което и сезирала съда с настоящата тъжба.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия В.В. (л. 95 гръб) и обясненията на подсъдимия С.К. (л. 95 гръб - 96).
От писмените доказателства: постановление на РП-Бургас от 28.03.2019г. (л. 3);
жалба от 26.03.2019г (л. 21); писмо до 05 РУ-Бургас (л. 52); постановление на
РП-Бургас от 01.04.2019г. (л.23); справка за съдимост (л. 24); писмо от
ЦПЗ-Бургас (л. 53); постановление на РП-Бургас (л. 54-55); писмо от ЦПЗ-Бургас
(л. 56 - 57); справка за съдимост (л. 60); молба (л. 69 - 70).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Като цяло между страните няма спор относно фактите по
делото. Така на пример няма спор, че тъжителката и двамата подсъдими са първи
братовчеди, както и че на 10.01.2019г. тя е подала молба до 01 РУ-Бургас, с
конкретно съдържание, посочено по-горе. Не е спорно и че във връзка с тази
молба е била образувана преписка и са били снети сведения от подсъдимия В..
Установява се от приложените писмени доказателства и че въз основа на
твърденията изложени в молбата – двамата подсъдими са решили да сигнализира
РП-Бургас с процесната жалба от 26.03.2016г. Единственият спор по делото се
съсредоточава около това, дали твърденията, изложени в тази жалба от
26.03.2019г., са годни да обосноват извод за извършено престъпление – клевета
или не. В тази връзка съдът следва да посочи, че изцяло кредитира обясненията
на двамата подсъдими, които безпротиворечиво заявяват, че единствената им цел е
била да сезират компетентните органи, които от своя страна да проверят какво е
здравословното състояние на тяхната роднина, доколко и двамата са имали
съмнения относно него, а не да клеветят К.. Действително в теорията и
практиката се приема неотклонно, че обясненията на подсъдимия имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на
защитата на подсъдимия. Доколкото обаче в конкретния случай, изложеното от двамата
подсъдими, освен че хармонира помежду си - не се и оборва по никакъв начин от
други доказателствени материали – съдът му дава вяра. Нещо повече, видно от приложените
по делото писмени доказателства – жалба от 26.03.2019г. в нейната цялост, в
случая действително се касае за сигнал от страна на подсъдимите до РП-Бургас, в
който същите излагат своите притеснения относно здравословното състояние на К.
и молят за действия от страна на компетентните органи. На нито едно място,
включително и в посочените от тъжителката пасажи, не става дума за преписване
на престъпление или за излагане на позорящи обстоятелства, а за субективна
преценка от страна на двамата братя, базираща се на поведението на К. – и в
частност на твърденията й в молбата й до 01 РУ-Бургас, които са навели подсъдимите
на подозрението, че тъжителката има проблем, който следва да бъде решен и
именно с цел решаване на този проблем те са сезирали РП-Бургас.
Съдът цени всички описани по-горе писмени
доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда като
достоверни.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК,
съдът постановява оправдателна присъда, когато не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия или че то не покрива признаците на съответния престъпен
състав. Такова произнасяне по същество държи сметка за
правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в
който смисъл са и разпоредбите на чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП.
От своя страна разпоредбата на чл. 103, ал.1 НПК възлага
в тежест на частния тъжител да докаже обвинението по дела, които се образуват
по тъжба на пострадалия. В конкретния случай, както стана ясно, съдът приема,
че инкриминираните твърдения не са клеветнически, поради което и счита, че
обвинението не е доказано, като в хода на съдебното следствие частният тъжител
не успя да ангажира доказателства, които безспорно да докажат изложеното в
тъжбата.
По същество следва да се посочи следното.
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде
осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на
позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено. Както в
съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението
по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е
позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да
представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Съотнасянето на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на
закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата
изрази, не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на
тъжителката обстоятелства. Последната е инкриминирала с тъжбата своя субективен
прочит на изразените от двамата подсъдими оценъчни съждения, собственото си
възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене не може да
се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат
на доказване, поради което подсъдимите не може да носят наказателна отговорност
за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения /В този смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по н.д. №
766/1997 г., ІІ н.о./. Същественото в случая е, че това, което е
инкриминирала с тъжбата си тъжителката, са изрази, които освен, че са извадени
от цялостния контекст, не съдържат и никакви конкретни или определени факти,
които да бъдат позорящи (или да се преписва престъпление). Инкриминираните
изрази: „с параноичните си пристъпи
същата не спира да се жалва пред институции, като постоянно намесва мен и брат
ми да даваме показания за клеветите й“, ,„готовност
за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане незаконни дялове от нашата
съсобственост“ и „в тайни общности,
пълномощница и попечители може да навреди на широк кръг от хора“ и „с подобни раздвоения на личността и паранои
прави съпричастни и други хора“ – недвузначно се приемат от настоящия
състав като субективна оценка от страна на двамата подсъдими на поведението на
тъжителката намерило израз в подадената от нея молба от 10.01.2019г. до
Началника на 01 РУ-Бургас, както и техни подозрения и съмнения, че в сегашното
си състояние тъжителката може да навреди на тях и тяхната собственост. Тези
оценъчни съждения не са произволни, а се базират на това, че във въпросната
молба действително се съдържат нелогични и несвързани твърдения за извършени
спрямо нея „кибер-престъпления“, подслушвания, разпространяване на профили в
Интернет, желание да се лиши подсъдимия В. от собственост и други подобни,
които от гледна точна на здравия разум - не без основание са окачествени от
подсъдимите като „клевета“, плод на недотам здраво мислене. Изрично в този
смисъл е и заключението на д-р Т. Сариев (л. 53), в което същият е посочил, че
действително тъжителката е „… със систематизирани
праноидни налудности…“ – т.е. субектнивните преценки на двамата подсъдими,
че братовчедка им може би изпада в параноични пристъпи, е в крайна сметка - обективно
вярна. Верни са и подозренията им, че в това състояние тъжителката е изявявала
претенции към собствеността им, доколкото именно в молбата й до 01 РУ-Бургас К.
е поискала: „… трябва
да се проверят телефоните и компютрите на въпросното лице с цел доказване на
вина и отнемане правото му на
собственост…“. С оглед
горното съдът счита, че от обективна страна инкриминираните от тъжителката
изрази не са такива, които да сочат на извършено престъпление „клевета“, поради
което и изначално извършеното от двамата подсъдими не е съставомерно.
Само с оглед пълнота следва да се посочи, че
настоящият състав счита, че не е налице и субективна съставомерност на
извършеното. Това е така, доколкото клеветата е умишлено престъпление,
като целта на дееца е насочена да
очерни, злепостави наклеветения, да урони неговото добро име в обществото,
неговия авторитет, да накара обществото да снеме доверието си към оклеветения.
Нито едно от горните не е вярно в случая. Видно от цялостното съдържание на
жалбата, а и от обясненията на подсъдимите в съдебно заседание – със сигнала до
РП-Бургас двамата подсъдими са целели единствено и само да се извърши проверка
на здравословното състояние на тъжителката от компетентните за това лица, а не
да й се навреди по какъвто и да е начин. Именно поради това извършеното от
двамата братя не може да се счете за престъпно и от субективна страна.
С оглед на всичко изложено
настоящият състав на БРС намира, че извършеното от всеки един от двамата
подсъдими не консумира основния състав на престъплението по чл. 147, ал.1 НК (а
от там и на квалифицирания по чл. 148, ал.1, т. 2 НК ), предмет на обвинението,
поради което и на основание чл.304 от НПК съдът ги оправда по него.
По гражданските искове:
Съобразно извода, че деянието
на подсъдимите не само не е престъпно, но не разкрива признаците и на
граждански деликт, то и съдът приема, че липсва първата предпоставка за
уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, а именно извършено
противоправно деяние – абсолютно задължителен елемент, за да е налице
гражданскоправен деликт по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради това и предявените
граждански искове се явяват недоказани по основание и като такива следва да се
отхвърлят от съда.
По разноските:
Съгласно правилото на чл. 190,
ал.1 НПК – когато подсъдимия бъде признат за невиновен, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В
конкретния случай по делото има ангажирани доказателства от двамата подсъдими
за сторени разноски за възнаграждения на защитници, които съобразно горното
правило следва да се възложат в тежест на К.. По отношение на подсъдимия В. на
л. 79 е поместен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
отбелязано, че същият е заплатил сумата от 500 лева – възнаграждение на
адвокат, поради което и тъжителката следва да бъде осъдена да му ги заплати. По
отношение на подсъдимия К. на л. 80 е поместен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че уговореното възнаграждение на защитника е
400 лева, но реално към момента са заплатени само 70 лева – т.е. към момента на
постановяване на присъдата има реално сторени и доказани разноски в размер на
70 лева, поради което и тъжителката следва да бъде осъдена да заплати само тази
сума на подсъдимия К..
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.