№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева
адм. дело № 1481 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 54, ал.6 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е след решение №8528/30.06.2020г. по адм.д. №11326/2019г. на Върховен
административен съд, с което е обезсилено
решение № 1464 от 12.07.2019г., постановено по адм. д. № 103/2019г. на
Административен съд – Варна в частта, в която е отменена Заповед № 18 – 8507 от
10.10.2018г. на Началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) –
Варна в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър (КККР) на гр. Варна за границата между ПИ идентификатори
№ *****.****.***и № *****.****.****и вместо него е оставена без разглеждане
жалбата на Ю.Д.П. в тази й част и производството по адм. д. № 103/2019г. по
описа на Административен съд – Варна в тази му част е прекратено. Със същото
решение е отменено решение № 1464 от 12.07.2019г. по адм.д. № 103/2019г. на
Административен съд – гр. Варна в частта, с която е отменена по жалбата на Ю.Д.П.
Заповед № 18 – 8507 от 10.10.2018г. на Началника на Служба по геодезия
картография и кадастър (СГКК) – Варна в частта, с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Варна в частта на
границата между ПИ идентификатори № *****.****.***и № *****.****.***по КККР на
гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд – гр. Варна в тази му част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата в оспорената част. Релевира
доводи за материална незаконосъобразност на заповедта в частта на границата между ПИ идентификатори № *****.****.***и
№ *****.****.***по КККР на гр. Варна с оглед наличието на индиция за
спор за материално право, поради което отправя искане за отмяната й в тази
част.
Ответникът Началника
на СГКК-Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата и по съществото на спора.
Заинтересованите страни И.Х.М. и И.Г.Р., чрез процесуалния си
представител оспорват жалбата. По съществото на спора отправят искане за постановяване на решение, с което
да се отхвърли жалбата, като неоснователна, тъй като от приобщените по делото
доказателства се установява, че не е налице спор за материално право и
заповедта, в оспорената част следва да бъде оставена в сила.
Заинтересованата страна Община Варна, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата и по
съществото на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено със заявление с вх.№
01-227559/20.06.2018г. от И.Х.М.
и приложените към него документи и материали, определени по чл.75 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри, с искане за изменение на КК и КР одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК отразяване на ПИ с идентификатор
№*********.841 в граници УПИ IX-****а,
кв.**, и сграда с идентификатор №*********.841.1, в съответствие с приложени
документи за собственост и регулационен план одобрен със заповед №**** от
19.09.1961г. Към заявлението бил приложен
проект за изменение на КК по чл.51 ал.2 от ЗКИР. От текстовата част на
същия е видно, че вида на
исканото изменение е отстраняване на непълноти и грешки, чл.51, ал.2, от ЗКИР –
промяна граници по документ за собственост, план за регулация, вписване права в
сграда и имот. Проектът за изменение ее изготвен от правоспособно лице вписан в
регистъра на Агенцията по кадастъра на лицата правоспособни да извършват дейности
по кадастъра със заповед 107/25.04.2001 г.
Обхватът на исканото изменение е с предмет отстраняване в кадастралната
карта на непълноти и грешки, тоест промяна на граници на имота в съответствие с
правото на собственост, вписване права в имота и сградата. Представени са
документите обуславящи исканото изменение на кадастралната карта: нотариален
акт №120/1997 г., нотариален акт 122/ 1997 г., Заверено копие от план за
регулация на „Вилна зона" Варна; Копие от ПУП ПРЗ за УПИ XXІІ-1150 в кв.**
по плана па „Вилна зона Варна". След запознаване с представените
документи, кадастралната карта и оглед на терена било установено, че имота по
представения документ за собственост не е отразен в кадастралната карта. Налице
са съществени различия в границите по големи от допустимите по чл.18 от Наредба
№ 5/2016 г. На терена са извършени огледи и преки измервания за определяне на
очертанията на имота. След сканиране, векторизиране и трансформиране в
координатната система на кадастралната карта е съставена комбинирана скица
показваща различията, в границите. Графиката на измерванията е била представена
в документацията към проекта. Посочено било, че изменението следва да се
извърши по представената скица-проект за изменение на кадастралната карта по
червените линии и текстове отразяващи проектното предложение както следва: За
УПИ ІХ-****а по документ за собственост след промяна на границите по регулация се
образува ПИ *****.****.***с основни кадастрални данни: Площ по кадастрална
карта: 1,203 дка; Трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); Стар идентификатор: кв. ** п. IX
пл.№ ****А; Собственици: И.Х.М. и И.Г.Р. с приложени документи за собственост и
съседи:2564.779, 2564.1321. В имота има 1 сграда: 2564.841.1 - 1 етаж, Вилна
сграда - еднофамилна, 89 кв.м. В сграда с идентификатор 10135.2564.841.1 се
вписват права по представените документи. С представената разработка се
попълват /изменят граници/ на ПИ *****.****.***и съседите на север и юг. Вписват
се права в имота и сградата. Материали и данни използвани при изработване на
проекта във връзка с чл.75, ал.1, т. 5, 7, 8, 9 и ал. 8, т. 3 и 4 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри са копие от кадастрална карта в цифров вид
получено по заявление 150933-09.05.2018 г. от система КАИС; копия от актовете
за собственост на възложителя; копия от действащи планове;
други. От приложеното по делото удостоверение л.23 от адм.преписка се
установява, че така внесения проект е приет от СГКК-Варна.
За образуваното административно производство на основание чл.
26, ал.1 от АПК Началникът на СГКК-Варна е изпратил съобщения до заинтересовани
лица. Със становище вх.№02-1380/20.08.2018 г. Ю.Д.П. по същество възразява срещу
заявеното изменение на кадастралната
карта, тъй като съгласно посочените в становището документи притежаваната от
него сграда е в имот, границите на който не са променяни повече от 28 години.
С процесната заповед
административния орган на основание чл.54, ал.1 и чл.54, ал.4 от ЗКИР, във връзка със заявление вх. № 01-227559-20.06.2018 г. и
приложените към него документи и материали, определени по чл.75 от Наредба№
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрил изменението в кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община
Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващо отразяване в граници УПИ IX-****а, кв.**, в съответствие с приложени
документи за собственост и регулационен план одобрен със заповед №**** от
19.09.1961г. състоящо се в промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят се легитимира с Нотариален акт № 84 том Х peг. 3065 дело 2232 от 18.02.2005г., на СВ-Варна като собственик на вилна сграда, гараж и
право на строеж върху УПИ №ХVІ-****а, кв.**. Д.И.П.
и Т.П.С.- П. /праводатели на жалбоподателя Ю.П./ са отбелязани в КР като собственици
на право на строеж на основание договор за суперфиция № 764 на Областна
администрация –Варна. С договор, сключен на 16.12.1986 г., им е отстъпено право на строеж за вилна сграда
върху държавна земя - парцел ХVІ-****а,
целият 1200 кв.м. в кв. ** на Вилна зона Варна. На 18.02.2005 г. с
нот.акт за дарение даряват на жалбоподателя
вилна сграда и гараж, както и право на строеж върху УПИ ХVІ-****а в кв. ** по плана на Вилна зона –Варна.
Не е спорно и, че заинтересованите страни И.Г.Р.
и И.Х.М. се легитимират като собственици на място с площ от 1200 кв.м. находящо
се във Вилна зона „Траката”, м.”Св.К.И Е.”, ул.**-та №*, представляващо парцел
ІХ-****а, в кв.**, заедно с построената в мястото вила съгласно Нотариален
акт № 122 том XXІ peг. 5217 дело 5746 от
24.04.1997г., издаден от РС-гр.Варна, И.Г.Р. въз основа на документ: Нотариален
акт № 120 том XXI peг. 5215
дело 5744 от 24.04.1997г., издаден от Районен съд- Варна.
Към административната
преписка са приложени скици на процесните имоти, от които е видно, че ПИ с
идентификатор № 10135.2465.841 с площ от 1008 кв.м. е записан в КРНИ на гр.
Варна без данни за собственик.
По делото не е спорен и факта, че КК и КР за административен район „Приморски” на гр.Варна е одобрена със
заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
След връщане на делото от Върховен
административен съд и след възражение на Държавата, чрез пълномощник с
оспорване на качеството на заинтересована по делото страна и доколкото УПИ ІХ-****а, кв.** е реституиран и отписан
от актовите книги, както и че имотът е
в строителните граници на гр. Варна и попада в хипотезата на §** от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, по делото е конституирана Община
Варна като заинтересована страна в процеса. Последната сочи, че имот с
идентификатор № *****.****.***покрива изискванията за общинска собственост,
прилага всички действащи за имотите КП, ПР, вкл. графична част на РП на Вилна
зона от 1961г. и др. След връчване на книжата по делото, оспорената заповед,
ведно скица-проект и всички доказателства не прави възражение за наличие за
спор за материално право досежно границата между имот с идентификатор № *****.****.***и
имот с идентификатор № *****.****.***по КККР на гр. Варна.
За установяване на спорните по
делото факти е допусната СТЕ заключението по която като неоспорено от страните
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението се
установява, че съгласно заповед № 475/11.11,1992г. на кмета
на Община Варна, /л. 26 от адм.преписка/ се отписва от актовите книги недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, Вилна зона „Траката” /м. „С. К.“ № **/, вила -
масивна едноетажна сграда, застроена на 74 кв.м., заедно със застроено и
незастроено место от 1200 кв.м., пл. № ІХ-****а в кв. ** по плана на Вилна зона
одържавен с акт №764/1950г. по ЗОЕГИНС от И. С. Б., респ. Р.И. Б.а. Съгласно действащия регулационен
план на „Вилна зона”, УПИ IX-****а в
кв. ** е при граници и съседи: на изток - път, на запад - УПИ Х-1135, на север
- УПИ XVI-****a и на юг - УПИ ХІІ-1149,
УПИ XV-1149 и УПИ XI - 1150 от
кв. **. Изготвена е
комбинирана скица №1, като основа за изготвяне на същата вещото лице е
сканиранило регулационен план на Вилна зона, одобрен със заповед № ****/19.09.1961г. Реституираният имот, а именно УПИ
ІХ-****а в кв. ** по плана на Вилна зона е изчертан със сини и червени линии. Вещото лице констатира, че от
същата скица се установява, че процесната площ в размер на 179 кв.м., установена с
проекта за изменение представлява част от имот с настоящ идентификатор №
10135.2564.779. Имот с настоящ идентификатор № *****.****.***навлиза
в реституирания със заповед №475/11.11.1992г. на кмета на Община Варна, УПИ IX-****а от кв. ** с площ от 179 кв.м. На комбинирана скица №1 тази площ отразява
с червен щрих. Вещото лице констатира също, че към момента на възстановяване на
собствеността със заповед №475/11.11.1992 г. на кмета на Община-Варна, е
съществувала ограда между двата имота, видно от приложеното копие от
кадастралния план на „Траката” от 1987г. /л. 54 от делото/. Границата от
кадастралния план от 1987г. е изчертана с черни линии на комбинирана скица № 4.
Съществуващата в момента ограда между имотите е изчертана с кафяви линии. Вещото
лице констатира, че оградата е масивна, изградена от бетонови блокчета с
височина от 2.0 м. до 2.50 м. Местоположението на оградите от КП/1987г. и тази
изградена на място вещото лице сочи, че е различно, видно от същата скицата. Разрешение
за строеж на новоизградената ограда не е приложено в кориците на делото, за да
се установява точната дата на изграждането й. Вещото лице сочи, че съдейки от
вида на използваните материали, тяхната употреба започва около 2000г. Експертът
сочи, че съгласно §** от ПЗР към ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр. 96 от 1999г, изм. ДВ,
бр. 36 от 2006г, в сила от 01.07.2006г./ застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Към 01.07.2006г. по
отношение на ПИ с идентификатор №*****.****.***действащи са били: Регулационен
план на „Вилна зона”, одобрен със заповед № ****/19.09.1961 г. на КАБ и изм.
със заповед №87/21.10.1986 г. за УПИ XVI -****а, за вилно строителство; ОГП на
Община Варна, одобрен със заповед № РД-03-02-/46/31.12.1982г. на КТСУ, имотът
попада в „курортни терени”; Специфични правила и нормативи одобрени със заповед
РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ в сила до приемането на нов ОУП със заповед
РД-02-14-2197/03.09.2012г. на МРРБ, имотът попада в зона с отреждане „ОТ2.5”,
имотът попада в „зона за вилен отдих и курортен туризъм”. Съгласно кадастрален
план на „Траката” изготвен 1987г., ПИ с идентификатор*****.****.***е идентичен
на имот № 2482, целият с площ от 1332 кв.м., при граници: на изток - ул. 16-та,
на запад имот №2479, на север - имот № 2480 и имот № 2481 и на юг - имот № 2483
(ПИ с идентификатор 10135.2564.841). С акт за държавна собственост №
00755/26.09.1950г. /л. 76 от делото/ е одържавен имот: Вила масивна едноетажна
сграда, находяща ес в гр. С., м. „С. К.№ **, при граници: път, М. Д-р К., В. Г.
К. и Р.И. Б.а, бивша собственост на И. С. Б., респ. Р.И. Б.а. Застроено и
незастроено място 6800 кв.м., представляващо парцел IV от кв. 261 по плана на гр.
С., Курортно предградие „Лозята”. Изготвена е комбинирана скица №2, като основа
за изготвяне на същата е сканираният кадастрален и регулационен план на
курортно предградие „Лозята”, одобрени със Заповеди №№ 1681 и 1680 от 1937 г. и
Царски указ. Одържавеният имот - парцел IV от кв. 261 по плана на гр. С.,
Курортно предградие „Лозята” е изчертан със зелени линии. Вещото лице дава
заключение, че от същата скица се установява, че имотът реституиран със заповед
№475/11.11.1992г. на кмета на Община Варна, а именно УПИ IX-****а от кв. **,
/червени линии/, попада с пълната си площ, и е част от
парцел IV от кв. 261 по плана на гр. С., Курортно предградие
„Лозята” описан в акт за държавна собственост №00755/26.09.1950г. имот от И.
Ст. Б., респ. Р.И. Б.а. С акт за държавна собственост № 443/20.03.1987г. /л.57
от делото/, се актува като държавен имот: Вилно място с площ от 1200 кв.м.,
представляващо парцел XVI-****a, от кв. ** по плана на Вилна зона, при граници: Н. И. Б.а,
пл. № 13, 8, път, пл. ІХ-****а, Х-1135
в кв. **. За имота е отстъпено право на
строеж на Д.И.П. и Т.П.С., на основание заповед № 3160/09.12.1986г. /л. 65 от
делото/. Описаният по - горе имот - парцел
XVІ-****a, от кв. ** по плана на Вилна зона, на комбинирана
скица № 2 вещото лице огнагледява с червени линии и червен надпис. Видно е от същата, че парцел XVI-****а, от кв. ** попада в парцел IV от кв. 261 по плана на гр. С., Курортно предградие
„Лозята” описан в акт за държавна собственост №00755/26.09.1950г. имот от И. С.
Б., респ. Р.И. Б.а. Изготвената от вещото лице комбинирана скица № 3, на която е онагледило парцел
IV от кв. 261 по плана на гр. С., Курортно предградие
„Лозята”, описан в акт за държавна собственост № 00755/26.09.1950г., е изчертан
със зелени линии; промяната в границите на *****.****.***- парцел XVІ-****а, от кв. ** съгласно проекта за изменение
на КККР и по обжалвана заповед са изчертани със сини линии; границите на ПИ с
идентификатори №№:*****.****.***и *****.****.***са изчертани с черни линии спорната
площ е щрихована с червен щрих.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че действащият план
през 1986 г. е бил КРП на вилна зона, одобрен със Заповед № ****/19.09.1961 г.,
последващият план е КП от 1987 г. Сочи
също, че на скицата, приложена към съдебно-техническата експертиза, с черен
цвят са означени кадастралните граници от 1987 г. и от ККИР, тоест КК е
възприела границите от КП от 1987 г. Частично е възприет РП за изменението,
отразено със синята линия на скицата. Вещото лице с категоричност сочи, че в ПИ № 841 следва да попадне отразената в
червено част по проекта за изменението на КК.
Със заповедта на кмета се отписва от актовите книги застроеното и
незастроеното място от 1200 м., представляващо парцел ІХ-****а от кв. ** и това
е възстановеният имот. Същият този парцел попада, с пълната си площ, в
одържавения навремето парцел, който представлява парцел ІV, по плана на Лозята
от 1936 г. Възстановеният със заповедта имот попада с пълната си площ в одържавения
навремето имот. Няма условия за придаване по регулация. Няма придаваеми части
по регулация. Към настоящия момент материализираната граница между двата имота
не съответства на регулационната такава, на парцел ІХ-****а и парцел ХVІ-****а.
Спорната площ, както е съгласно проекта за изменение на КК и съгласно
представените скици, следва да бъде приобщена към сегашния ПИ № 841 по
действащата КК, съобразно възстановяването на имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, от
легитимирано лице в частта на границата
между ПИ идентификатори № *****.****.***и № *****.****.***по КККР на гр. Варна,
съгласно решение №8528/30.06.2020г. по адм.д. №11326/2019г. на Върховен
административен съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане в тази част.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.
146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Процесната заповед, като подписана от Началник Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Варна, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган в предписаната от закона форма. В същата са
посочени правните и фактически основания за издаване на процесния
административен акт, като са посочени относимите правни разпоредби и подаденото
заявление с вх.№ 01-227559-20.06.2018 г. от
заинтересовано лице и приложените към него документи и материали, поради което
не са налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдът приема, че в настоящия случай не са налице
и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 от АПК административния орган е длъжен да уведоми известните му
заинтересовани лица за започналото пред него производство. Тази разпоредба е
обща и касае всички административни производства, доколкото със специален закон
не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за
правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на
заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с
оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като
представи становища и доказателства в негова подкрепа. В случая, както бе
посочено това задължение е изпълнено и на заинтересованите страни е дадена
възможност да се запознаят с искането съдържащото се заявлението
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна и да изразят становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата
на чл. 35 от АПК. Доколкото в хода на съдебното производство се установи, че
заинтересована страна е община Варна неучастието й в административното
производство, не може да послужи като основание за отмяна на оспорената заповед
по жалба на трето лице, при условие, че тя е била конституирана и е участвала
надлежно в съдебното производство, но не е възразила в тази насока, нито срещу
заявеното изменение на КК и КР.
При извършената проверка не се установяват
съществени нарушения при провеждане на производството пред административния
орган, които да налагат отмяна на оспорения административен акт на това
основание.
Разпоредбата на чл. 2 ЗКИР определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в
сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в
кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение,
като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи
сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно
техните очертания.
Съгласно чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните
регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки - каквито са
несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралните регистри спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на КККР, според легалната дефиниция на §1, т.16 ДР ЗКИР.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по
кадастъра по арг. от чл. 51, ал.5 ЗКИР. Когато Службата по геодезия,
картография и кадастър установи, че от представените писмени
доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие
между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към
датата на одобряване на кадастралната карта, проектът за изменението се
одобрява със заповед на началника на СГКК.
Заключението на СТЕ неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено установяващо съответствие на представените актове за
собственост на заявителя и заинтересованата страна Р., УПИ ІХ-****а, кв.**,
регулацията между имотите към датата на одобряване на КККР и обективното
несъответствие с нея.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР
на ЗКИР „непълноти
и грешки” са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. Следователно при
съдебна проверка дали е налице обективно несъответствие между отразеното в
кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на
КК, се установява, че е налице непълнота и грешка при одобряването на
кадастралната карта, която правилно е поправена от органа по реда на чл. 54 от ЗКИР.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, тъй като е налице спор за материално право.
В сега действащата разпоредба на чл. 54, ал.1 от ЗКИР, послужила като основание
за изменението, не е предвидено съставянето на акт, съответно наличието на спор
за материално право следва да бъде надлежно доказано от страната, която се
позовава на това обстоятелство, препятстващо изменението до решаването на спора
по съответния ред. В случая, твърдението за наличие на спор за материално право
не е подкрепено с никакви доказателства за това–документи, обосноваващи вещни
права върху поземления имот или самостоятелния обект собственост на
заинтересованите страни или пък наличие на иск по общия ред за установяване на
такива.
Становището на процесуалния представител на оспорващия,
изразено по отношение на Договора за учредено право на строеж и нот.акт за
дарение на недвижим имот №116, том І, рег. №627, дело №116 от 2005г. не може да обоснове наличието на спор за
материално право. От последния е видно, че жалбоподателят е собственик на вилна
сграда, гараж, както и правото на строеж върху УПИ XVІ-****а. Доколкото е
необходимо за целите на производството да се изследва обема на ограниченото
вещно право съдът констатира, че Договорът сключен на 16.12.1986г. е с предмет право
на строеж на вилна сграда, върху парцел ХVІ-****а. Съгласно
разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът
на постройката, в чиято полза е надлежно учредено право на строеж, може да се
ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е
необходимо за използването й по предназначение, но без да стане собственик на
терена, който ползва. Правото на ползване на терена е в рамките на правомощията
на собственика да ползва вещта си. Правото на ползване на държавен/общински/
парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно
право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в
рамките на урегулирания имот, поради което в тези хипотези границите на
урегулирания поземлен имот определят териториалните предели на ограниченото
вещно право на суперфициара - ползвател
на терена, върху който е уредено правото на строеж, т.е. последното е
ограничено в рамките на УПИ XVІ-****а, кв.** по плана на Вилна зона-Варна.
Горното не би могло да се противопостави на собствеността на заинтересованите
страни М. и Р. върху УПИ № ІХ-****а, кв.** описан с граници в приложените по
делото документи за собственост и с площ от 1200 кв.м. От заключението на
вещото лице се установява, че заявеното изменение съответства на границите на
УПИ № ІХ-****а в кв. ** по плана
на Вилна зона.
Видно е, че този имот с идентификатор № *****.****.***е
отразен в действащата КК и КР с неизвестен собственик и 1008 кв.м. Съгласно заповед № 475/11.11.1992г. на
кмета на Община Варна, /л. 26 от адм.преписка/ се отписва от актовите книги
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Вилна зона „Траката“ /м. „Св. К.“ № **/,
вила - масивна едноетажна сграда, застроена на 74 кв.м., заедно със застроено и
незастроено место от 1200 кв.м., пл. № ІХ-****а в кв. ** по плана на Вилна зона
одържавен с акт №764/1950г. по ЗОЕГИНС от И. Ст. Б., респ. Р.И. Б.а. Горното
съответства на отразяванията в процесната заповед и записаните данни за
границите и площта след промяната - 1203 кв.м. Не се установяват и
придаваеми части по регулация.
В случая не се установява наличието на спор за
материално право т.е. спор за собственост, породен от наличие на конкуренция на
права и такава не съществува между претендирани от жалбоподателя спрямо заинтересованите
лица Р. и М. вещни права върху един и същ имот. Собствеността по нотариални
актове №120/1997г. и 122/1997г. съответства напълно и се ситуира в границите на
влязъл в сила регулационен план на Вилна зона. Одобреното
изменение на кадастъра по обжалваната заповед с границите на ПИ с ид. *****.****.***по
КККР на гр. Варна напълно съвпадат с
влязъл в сила УПИ ІХ-****а, който имот е
описаният и в горепосочените нотариални актове.
Съдът намира за недопустим в настоящото
производство и косвен съдебен контрол върху влезли в сила КП и РП, както и
върху заповед №475/11.11.1992г. на кмета на община Варна. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че оградата е изградена по действаща към този
момент „кадастрална карта“. Заключението на СТЕ сочи, че за същата не се
установява издадено разрешение за строеж като употребата на вида на
използваните материали счита, че започва
от около 2000г., т.е. след учреденото в полза на праводателите на жалбоподателя
право на строеж върху парцел ХVІ-****а, кв.**, не следва границите му, а и доказателства за законност
на същата не са ангажирани.
От приобщените доказателства се установява, че ПИ с идентификатор № *****.****.***е записан с
1008 кв.м., с неустановени собственици, а от описанието на УПИ ІХ-****а, кв.**
съответстващо на представените документи за собственост, КП и РП, само по себе
си сочи, че нанесените към момента имоти с идентификатор №*****.****.***и
ПИ с идентификатор № *****.****.***с
отразената процесна граница в КК, подробно описани с граници в заключението на
вещото лице П. не отговарят на действителното им положение, т.е. налице е
основание за изменение на КК, както правилно е приел и административния орган.
Не може да се приеме, че е налице спор за материално
право, а оттам и основанието за отказ по чл. 54,
ал.2 ЗКИР,
самото защото жалбоподателят се легитимира с учредено
право на строеж, доколкото това право е ограничено в рамките на УПИ ХVІ-****а и
не противопоставя доказателства за собственост
върху процесния УПИ ІХ-****а, кв.** по плана на Вилна зона,
върху който се легитимират физическите лица заинтересовани страни, а съгласно
трайната съдебна практика твърдението за наличие на спор за материално право
следва да бъде подкрепено с доказателства.
От данните в КРНИ не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и отразяването на
правото на собственост не води нито до възникване, нито до погасяване на права,
в този смисъл отразяването и на данните за обекти в КРНИ с оспорената заповед
не засягат материални права на жалбоподателя, в оспорената част.
С оглед изложеното се налага извода, че с
оспорената заповед за изменение на КККР на гр.Варна не се засяга правото на
собственост върху вилната постройка и гаража, както върху правото на строеж,
оттам и ползване по предназначение на изградената въз основа на него вилна
постройка на жалбоподателя. С исканото изменение на КККР не се нанася и площ
по-голяма от притежаваната собственост от заинтересованите лица.
Посочените в процесната заповед на 3 кв.м. в повече
съдът намира, че е недопустимо да коментира, доколкото с решение №8528/30.06.2020г. по адм.д. №11326/2019г. на Върховен
административен съд границите на имот с идентификатор № *****.****.***в останалите
части на процесната заповед са влезли в сила и предвид заключението на
СТЕ, което с категоричност налага извод за липсата на придаваеми части по
регулация в спорната част.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт в обжалваната част е законосъобразен като постановен от
компетентен орган по аргумент от чл.
54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона
писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за издаването му, при
спазване на административно производствените правила и материално правните разпоредби, и в
съответствие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице
отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и липсата на искания от
ответната и заинтересованите страни за присъждане на разноски, съдът не дължи
произнасяне по същите.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ю.Д.П., ЕГН ********** ***, против заповед № 18-8507/10.10.2018 г. на началника
на СГКК-Варна в частта, с която е
одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр.
Варна в частта на границата между ПИ идентификатори № *****.****.***и № *****.****.***по
КККР на гр. Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: