Мотиви по НОХД № 772/2010 година
Срещу подсъдимия И.Н.М., с ЕГН ********** е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.
чл.196,
ал.1,т.2, във връзка с чл. 195, ал.1, точка 4, предложение 1-во и точка 5, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква А НК .Същият е предаден
на съд за това, че на 04.07.2001 година в
град Габрово, действайки при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Р.А.А. и С.С.О., чрез използване на МПС
- лек автомобил Фолксваген
Голф с рег. № М 02 44 АС от магазин на ул. Скобелевска
№ 10 отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон Сименс SL – 45, на стойност 1 130 лева, от владението на Н.Д.З., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го
присвои.
Подсъдимият заявява, че е получил
препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу него обвинение.
На основание чл.371 т.2 и сл. от НПК, по искане на страните, по делото е проведено
съкратено съдебно следствие, като съдът е постановил определение, с което е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Чрез комплексна преценка на
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, както и от направеното от подсъдимия самопризнание, на
основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.Н.М. и свидетелите
Р.А.А. и С.С.О. се познавали.
На 04.07.2010 г. около 09,00 ч.
тримата дошли в гр. Габрово с лек автомобил “Фолксваген
голф” с ДКН М 02 344 АС. Докато пиели кафе в заведение в гр. Габрово,
свидетелят Р.А. споделил, че знае магазин за мобилни телефони и предложил да
извършат кражба от него. Подсъдимият М. и свидетеля Р.А. отишли да огледат
магазина. Същият се намирал на ул. Скобелевска №10 и
бил собственост на свидетеля Ю.М.М.. Като продавач – консултант работели
свидетелите Н.Д.З. и Р.В.П.. От последната М. и А. разбрали, че магазинът ще
отвори в 09,30 ч. Двамата се върнали при С.О. и споделили с него това. Тримата
се разбрали да отидат в магазина по-късно. Около 11,00 ч. с горепосочения
автомобил отново се придвижили до магазина на ул. Скобелевска
№10. М. и О. влезли в него, а А. останал да ги чака в автомобила, за да могат бързо на
напуснат мястото. Постояли около 2 минути и тъй като вътре имало други клиенти
преценили, че момента не е подходящ за кражба. Излезли и отишли при свидетеля А..
Последният им предложил да ги изчака в близка уличка със запален двигател на
автомобила. Уговорили се пръв в магазина да влезе подсъдимият М., а след него –
С.О., който малко след това да излезе и да остави вратата отворена. Тримата се
съгласили с така направеното предложение. М. влязъл в магазина и поискал да
разгледа мобилен телефон марка “Сименс” SL 45. Свидетелят Н.З. извадил
телефона от витрината и започнал да обяснява на М.. В това време в магазина
влязъл С.О. и докато З. обяснявал на М., О. напуснал магазина като оставил
вратата отворена. М. взел телефона от свидетеля З. и като видял, че вратата е
отворена, напуснал бягайки магазина с телефона в ръка. М. и О. тичайки се
качили в автомобила, в който ги чакал свидетеля А. и веднага напуснали Габрово
в посока гр. В. Търново. Когато се прибрали в гр. Плевен, А. продал телефона на
негов познат за сумата от 650,00 лв., която тримата си разделили.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание, доказателствата, които го подкрепят,
събрани на досъдебното производство – протоколи за
разпит на свидетели и експертни заключения; писмените доказателства по делото –
копие от протокол за разпознаване на лица и предмети – л.15 д., фотоалбум – л. 16 д., копие от протокол за
разпознаване на лица и предмети – л.17 д.
От заключението на назначената
по делото съдебно-оценъчна експертиза, се установява,
че стойността на отнетата вещ - мобилен телефон Сименс SL – 45, предмет на кражбата, е 1130,00
лв., като оценката е извършена по средни пазарни цени.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Самопризнанието на същия се подкрепя
от събраните по делото материали. Налице са както обективните, така и
субективните признаци от състава на престъплението, за което М. е предаден на
съд – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им.
Подсъдимият И.Н.М. е осъждан,
включително с присъда по НОХД №966/1999 г. на ГРС, влязла в сила на 24.04.2000
г., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 от НК, е осъден ефективно на лишаване от
свобода за срок от две години и три месеца.
Предвид горното, съдът прие
следното:
След като на 04.07.2001 година
в град Габрово, действайки при условията
на опасен рецидив, след предварителен
сговор с Р.А.А. и С.С.О., чрез
използване на МПС - лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № М 02 44
АС от магазин на ул. Скобелевска
№ 10 отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон Сименс SL – 45, на стойност 1 130 лева, от владението на Н.Д.З., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, действайки
при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият И.Н.М. осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1,т.2,
във връзка с чл. 195, ал.1, точка 4, предложение 1-во и точка 5, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква А, от НК, в извършването на което съдът го
призна за виновен.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства:
направените признания, съдействието на подсъдимия за установяване на
обективната истина, критичното му отношение към извършеното. Отегчаващо вината
обстоятелство са предишните осъждания на подсъдимия и изградените му престъпни
навици.
Приложението на глава 27 от НПК,
по която е разгледано делото изисква императивно приложение на разпоредбата на
чл.58а от НК. Посочената разпоредба е материално –правна и съгласно чл.2 ал.2
от НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца. Действащата до 10.04.2010 г.
редакция на чл.58а от НК препраща автоматично към разпоредбата на чл.55 от НК,
поради което се явява по-благоприятна за подсъдимия. Тъй като предвиденото
наказание има специален минимум, прилагайки чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът
определи на М. наказание една година лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.60 ал.1 и чл.61
т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Подсъдимият М. е осъждан
многократно, включително и със следните присъди:
Присъда по НОХД №518/2002 г. на
РС Плавен, влязла в сила на 18.02.2004 г., с която за извършено на
27/28.06.1998 г. престъпление по чл.216 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ режим.
Присъда по НОХД №342/2004 г. на
РС Плевен, влязла в сила на 17.11.2004 г., с която за извършено на 14.03.1999
г. престъпление по чл.316 ал.1 от НК му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Присъда по НОХД №685/2004 г. на
РС Плевен, влязла в сила на 22.03.2005 г., с която за извършено на 07.12.2003
г. престъпление по чл.129 ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, при първоначален строг режим.
С Определение по НОХД №
3071/2003 г. на РС Плевен, влязло в сила на същата дата, за извършено на
19.11.2002 г. престъпление по чл.196 ал.1 от НК, му е наложено наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода при строг режим.
Преценявайки
горното, съдът прие че са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. Към момента на извършване на
деянията по така посочените присъди, подсъдимият не е имал влязла в сила такава
за която и да е от тях. На посоченото основание съдът определи по настоящата присъда и тези по НОХД №
518/2002 година на РС Плевен, влязла в законна сила на 18.02.2004 година; НОХД
№ 342/2004 година на РС Плевен, влязла в законна сила на 17.11.2004 година;
НОХД № 685/2004 година на РС Плевен, влязла
в законна сила на 22.03.2005 година и НОХД № 3071/2003 година на РС
Плевен, влязла в законна сила на 04.05.2005 година ЕДНО ОБЩО най - тежко наказание, а именно три
години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът приспадна изцяло или отчасти изтърпените наказания по посочените по – горе присъди.
По делото не са правени
разноски, поради което такива не бяха присъждани.
Съдът счете, че с така
наложеното наказание ще бъдат осъществени най - ефективно целите по чл.36 от НК.
Причина
за извършеното престъпление е стремежа за лично облагодетелствуване на
подсъдимия и изградените престъпни навици.
В този
смисъл е произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: