РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. ХАСКОВО , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500332 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
от адв. К.Р., пълномощник на Д. Г. ЯН., Т. ЯН. СТ. и Г. Т. СТ..
С Решение № 260060 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2413/2019 г., РС
Хасково, на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на „
ТРИНИТИ – 2010“ ООД нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от
13.11.2017 г. № ***, т.***, рег. № ***,дело № *** г. по описа на Н.Х.К., с който Т. Я. С. е
продала на Д. Г. Я. ½ идеална част от техни съсобствени недвижими имоти, а именно: 1.
нива с площ от 18.397 дка, съставляваща имот с № 011026 по плана за земеразделяне на
с.***, обл. Хасково, м.***; 2.нива с площ от 15 дка, съставляваща имот № 026033 по плана
за земеразделяне на с.***, м.*** 3. Нива с площ от 6 дка, съставляваща имот № 0370183 по
плана за земеразделяне на с.***, обл. Хасково, м.*** ; 4. Нива с площ от 3.007дка,
съставляваща имот № 087004, по плана на с. ***, обл. Хасково, в м.**; 5. Нива с площ от
2,987дка, съставляваща имот № 106007, по плана на с.***, обл. Хасково, в м.“ ***; 6.Нива с
площ от 4.413 дка, съставляваща имот №116002, по плана на с.***, обл. Хасково, в м.***; 7.
Нива с площ от 5,2 дка, съставляваща имот № 026032, по плана на с.***, обл. Хасково, в
м.***; 8. Ливада с площ от 4,397 дка, съставляваща имот № 026036, по плана на с. ***, обл.
Хасково, в м. ***; 9. Нива с площ от 2.998 дка, съставляваща имот № 028002, по плана на с.
***, обл. Хасково, в м.***.
1
Със същото решение съдът, на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, е обявил за
недействителен по отношение на „ ТРИНИТИ – 2010“ ООД нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот от 13.11.2017 г. № ***, т.***, рег. № ***, дело № ***г. по
описа на Н.Х.К., с който Т. Я. С. е продала на Д.Г.Я. собствените си недвижими имоти, а
именно:1. Нива с площ от 2.506 дка,съставляваща имот № 039004 по плана на с.***, обл.
Хасково, в м.***; 2. Нива с площ от 16.953 дка, съставляваща имот № 007011 по плана на
с.***, обл. Хасково, в м.***; 3. Нива с площ от 7.501 дка,съставляваща имот № 028013 по
плана на с.***, обл. Хасково, в м. ***, и с който нотариален акт Т. Я. С. и Г. Т. С. са
продали на Д. Г. Я. следните свои собствени недвижими имоти, придобити в режим на СИО,
а именно: 1.Нива с площ от 3.009 дка, съставляваща имот № 025016 по плана на с. ***, обл.
Хасково, в м.***; 2. Нива с площ от 5.001 дка, съставляваща имот № 033005 по плана на с.
***, обл. Хасково, в м.***; 3.Нива с площ от 4.002 дка, съставляваща имот № 033016 по
плана на с. ***, обл. Хасково, в м. ***; 4. Нива с площ от 4.998 дка, съставляваща имот №
022013 по плана на с. ***, обл. Хасково, в м.***; 5. Нива с площ от 3.998 дка, съставляваща
имот № 014011по плана на с.***, обл. Хасково, в м. ***.
Съдът е осъдил Т. Я. С., Г. Т. С. и Д. Г. Я. да заплатят на „ ТРИНИТИ- 2010“ ООД
сумата от 1664 лв. направени по делото разноски, а по сметка на РС Хасково – ДТ в размер
на 27.50 лв.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Т. Я. С., Г. Т. С. и Д.
Г. Я., които чрез пълномощника си адв. Р., обжалват в срок. Навеждат доводи за
неправилност на постановеното решение поради неговата необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Не оспорват,че ищеца има качеството на кредитор по
отношение на ответниците Г. и Т.С.и и че сключените от тях сделки в полза на третия
ответник обективно увреждат кредитора, т.като намалят имуществото на длъжника, от което
кредиторът би могъл да се удовлетвори. Неправилно обаче,съдът не приел за доказано
твърдението на ответниците Т. и Г.С.и, че са били добросъвестни продавачи при
извършването на разпоредителните сделки. Неправилно съдът приел за недоказано
твърдението,че Д. Г. Я. е добросъвестен купувач по сключените договори, т.като не е
знаела,че сделките обективно увреждат кредитора и че това именно е целта на извършените
разпореждания. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС
Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният
иск. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ ТРИНИТИ- 2010“ ООД, с който
оспорва подадената жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в
размер на 800 лв., съгласно договор от 27.04.2021 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД, предявен от
ТРИНИТИ- 2010“ ООД гр. Пловдив против Т. Я. С., Г. Т. С. и Т. Я. С., тримата от гр.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод,че предявеният иск е основателен и доказан, поради което е уважил
същия. Направените от решаващия съд изводи са правилни и на основание чл.272 се
споделят от настоящия съдебен състав. РС Хасково е отговорил обосновано на всички
наведени от ответниците доводи и възражения.Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства, които да са основание да бъдат направени изводи, различни
от направените от решаващия съд.
За да бъде уважен отменителният иск по чл.135 от ЗЗД, е необходимо ищецът да
докаже, че е кредитор на ответника и че със сделката, която иска да бъде обявена за
недействителна, същият е увреден. Качеството на кредитор се определя от наличието на
облигационно правоотношения между страните и съществуването в полза на ищеца на
право на вземане, като е без значение естеството на вземането – дали е парично или
непарично. Увреждането на кредитора трябва да е съпроводено и от знанието на длъжника,
че със сключената от него сделка той уврежда кредитора, а когато сделката е възмездна,
подобно знание трябва да бъде налице и у страната, с която длъжникът е договарял. В
трайно възприетата съдебна практика се счита, че кредиторът е увреден тогава, когато с
извършените правни действия длъжникът намалява платежоспособността си и след
намалението имуществото му ще е недостатъчно, за да задоволи кредитора. Ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието за увреждане се предполага до
доказване на противното. Тази презумпция е в полза на кредитора и го освобождава от
доказване, че длъжникът и третото лице знаят, че увреждат кредитора. В това производство
следва да се прецени само дали дадено правно действие е относително недействително
спрямо кредитора, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си по начин, с
който да осуети удовлетворяване на вземането на кредитора. С обявяване на правното
действие за недействително спрямо кредитора имуществото се връща в имуществото на
длъжника и кредиторът има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното
производство до размера на вземането си. Именно в това е целта на исковата претенция по
чл. 135 ЗЗД – законът предоставя на кредитора процесуално средство да се предпази от
намаляване на длъжниковото имущество и да го приготви за принудително изпълнение,
като върне отново в патримониума на длъжника отчуждените вещи. По този начин се
постига една правна промяна в гражданския оборот, поради което искът по чл. 135, ал. 1
3
ЗЗД е конститутивен и при уважаването му атакуваното действие се обявява за
недействително, но при условията на относителна недействителност – тя ползва само
кредитора, упражнил правото си да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, като същата има обратно
действие – от момента на извършване на действието.
В процесния случай е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД
от обективна и субективна страна. По делото не се спори,че ищецът има качеството на
кредитор по отношение на ответниците Г. и Т. С.и. Не се оспорва и това,че сключените от
тях сделки в полза на третия ответник обективно увреждат кредитора, т.като намалят
имуществото на длъжника, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Ответниците не
представят доказателства, а и не твърдят,че са удовлетворили кредитора или че разполагат с
достатъчно имущество, от което той би могъл да се удовлетвори.
Неоснователно е възражението,че при извършването на сделката ответниците Т. и
Г.С.и са били добросъвестни продавачи при извършването на разпоредителните сделки.
Действително сделките, предмет на отменителния иск, са извършени няколко месеца преди
да бъде постановено и да влезе в сила Решение № 18 от 22.02.2018 г. по т.д. № 110/2015 г.
по описа на ХОС. Самото производство обаче е образувано през 2015 г. Видно от мотивите
на цитираното решение и от представените писмени доказателства – преписи от решение №
132/26.07.2013 г.на РС Несебър, постановено по гр.д. № 857/2012 г., потвърдено с Решение
№ III-158 от 02.12.2013 г. на БОС, постановено по В.гр.д. № 2128/2013 г. и Решение №
152/16.10.2015 г. на РС Несебър, постановено по гр.д. № 373/2015 г. , потвърдено с Решение
№ III-82/24.06.2016 г. на БОС, постановено по В.гр.д. № 858/2016 г., което решение е
отменено с Решение № 102/03.07.2017 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4192/2016 г., е че
осъществено пълното съдебно отстраняване на „ ТРИНИТИ 2010“ гр. *** от имота в с.***,
общ.*** . Безспорно установено в тези производства е извършеното плащане от страна на „
ТРИНИТИ 2010“ гр. *** в размер на 55 000 евро, която с оглед на постановените решения
Г.С. и Т.С. дължат връщането й на купувача „ ТРИНИТИ 2010“ гр. ***. Т.е още през 2013 г.,
респ. към 03.07.2017 г. ответниците Г. и Т. С.и са били наясно с възникналото в тяхна
тежест задължение за връщане на получената сума в размер на 55 000 евро. Извършените
разпоредителни сделки на 13.11.2017 г., предмет на отменителния иск, са извършени в
периода след постановяване на решението на ВКС от 03.07.2017 г. и преди да бъде
постановено решението по т.д. № 110/2015 г. през м. януари 2018 г. и безспорно сочат на
извод,че са извършени от ответниците Г. и Т. С.и с ясното съзнание,че имат качеството на
длъжници и че с извършеното разпореждане намалят имуществото си и по този начин
значително ще затруднят или ще направят невъзможно удовлетворяването на кредитора. Ето
защо не може да се приеме,че същите са били добросъвестни и че не са целели увреждането
на кредитора.
Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел за недоказано
твърдението,че Д. Г. Я. е добросъвестен купувач по сключените договори, т.като не е
знаела,че сделките обективно увреждат кредитора и че това именно е целта на извършените
4
разпореждания.Правилно РС Хасково е приел в мотивите си,че ангажираните от
ответниците доказателства не оборват презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Безспорно
установено е,че продажбата е извършена по данъчна оценка, която е значително по-ниска от
пазарната цена на тези имоти/ заключение на ВЛ, неоспорено от страните/, което е индиция
за знание на купувача,че с извършената сделка се увреждат интересите на кредиторите на
продавачите. В подкрепа на този извод е и липсата на доказателства, от които да се
установи,че сумите по тези сделки реално са заплатени от купувача Д.Я.. Правилно съдът не
е кредитирал показанията на св.М. С. в подкрепа на твърденията на ответниците,че
купувача не е знаел,че с извършените сделки се увреждат интересите на кредитора. Освен
близката и родствена връзка с ответниците и заинтересоваността й от изхода на спора,
показанията на тази свидетелка не се подкрепят от останалите събрани в производството
доказателства. Самата свидетелка твърди,че в семейството са се обсъждали финансовите
затруднения на ответниците С.и макар и към банкови институции, но не бил обсъждан
въпроса,свързан със задължението им към пловдивската фирма, ищеца в настоящото
производство. От друга страна желанието на ответницата Д.Я. да ги подпомогне финансово
в този период би могло да се осъществи и с даряването на тези средства или с даването им в
заем. Действително звучи житейски нелогично при възникнали финансови затруднения с
банкови институции да бъде извършена продажба на налични имоти на цени в пъти под
пазарната им оценка и да се твърди,че това не е извършено с цел да се затрудни
удовлетворяване на кредитора и че купувача не е знаел за това.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060 от 02.02.2021 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2413 по описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА Т. Я. С.,ЕГН **********, Г. Т. С., ЕГН ********** и Д. Г. Я., ЕГН
**********, всички от гр.***да заплатят на „ ТРИНИТИ- 2010“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 800 лв., направени по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6