Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 492/27.09.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с
участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 441/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 269 от 30.07.2018 г., постановено по АНД № 879/2018 г.по описа
на РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-001383/16.05.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с
което на Т.М.В. ***, е наложено на основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на
300 лв., за това, че
„ не е заплатена
винетна такса по чл.10, ал1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/, виновно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП.“
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказаното
лице, с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че е същото е постановено при непълнота на доказателствата, въпреки направените
във въззивното производство искания за събиране на доказателства въззивният съд
ги е отхвърлил и постановил решението си при неизяснени факти и обстоятелства,
което е съществено нарушение на процесуалните правила. Нито в АУАН, нито в НП е
посочено къде точно е извършена проверката, дали е налице заповед за такава и
дали извършващите лица са имали правомощия за това. Иска съдът да отмени
решението на РС Монтана и потвърденото с него НП.
Административнонаказващият орган, не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания
в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Административното наказание е наложено за това, че
контролните органи са установили, че жалбоподателят управлява
МПС „П*** ***”, с рег.№ ***, на 30.04.2018 г. в 10.45 часа
на път III – 816, с посока на движение гр.Бойчиновци към с.Е*** , като водачът „ не е
закупил и залепил валиден винетен стикер..за управлявания от него МПС..”.
Водачът е подписал АУАН с възражение, че „има валидна винетка“, но не е
представил такава при проверката. В хода на производството пред РС Монтана е
представено копие от втори отрязък на винетен стикер за ППС за 2018 г., без да
е ясно за кое ППС се отнася същият. Административнонаказаното
лице е оспорило издаденото НП, като изложил доводи, които преповтаря и пред
касационната инстанция, че административнонаказващият орган не е посочил
конкретното място на установяване на нарушението, предвид което не е ясно
дали е следвало да има винетен стикер,
т.к. за населените места винетна такса не се дължи.
Макар въззивният
съд да е изискал и приобщил към доказателствата по делото писмо от Агенция
“Пътна инфраструктура“, ОПУ Монтана, в което изрично е посочено, че за участъка
от гр.Бойчиновци към с.Е*** винетна такса се дължи/л.21 от делото на РС/.
Въпреки това административнонаказаното лице в хода на производството пред
въззивния съд направил искане за събиране на доказателства в тази насока, като
изложил доводи, че този път минава и през населени места, а т.к. не е ясно
посочено къде точно на път III – 816, с посока на движение гр.Бойчиновци към с.Е***
, е извършена проверката и установено нарушението, то същото не е безспорно
доказано. Въззивният съд отхвърлил искането и в жалбата се излагат доводи, че в
производството са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които ограничават
правото му на защита.
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е установена по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът правилно
е приел, че в конкретния случай е налице извършено и безспорно установено
административно нарушение. Самият жалбоподател не оспорва, че е управлявал МПС
без залепен винетен стикер на предното панорамно стъкло на управляваното от
него ППС. Същият в своя защита е изтъкнал редица доводи, но същите не се
подкрепят от събраните в производството писмени доказателства. Твърдението, че има
съществени процесуални нарушения, което очевидно е защитна теза, т.к. безспорно
не е била заплатена винетна такса за управлявания от него автомобил. Всички други възражения са преповторени и в
касационната жалба, но същите са обсъдени от РС Монтана, т.к. същите са
изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите очевидно имат защитна
теза, но не са налице доказателствата в подкрепа на тази теза, предвид което същите
не могат да бъдат приети за основателни. В жалбата и в хода на производството
основно се твърди и изтъкват допуснати от административнонаказващия орган
пропуски, за които се твърди, че са съществени и опорочават
административнонаказателното производство до степен водеща до отмяна на издаденото
НП. Тези твърдения не се подкрепят от събраните в производството писмени
доказателства, не са представени други относими доказателства, предвид което
само твърдението на административнонаказаното лице, че е налице съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Монтана.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително административнонаказващият
орган следва да е по-прецизен при посочване на мястото, където е установено
административното нарушение, но само това не е достатъчно основание да се
приеме, че административнонаказаното лице не е извършило твърдяното нарушение,
дори да приемем, че за част от път III –
816, с посока на движение гр.Бойчиновци към с.Е*** , не е необходимо заплащане
на винетна такса, то безспорно е установено, че лицето е пътувало по този път и
едва ли на един участък е имало залепен винетен стикер, а на следващия не е
имало. Предвид което възражението за съществено нарушение на процесуалните
правила не може да бъде прието за основателно.
При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал
обжалваното НП, а съдът е потвърдил същото, тъй като административнонаказаният
не е посочил никакви доказателства, с които да обори констатираното нарушение, макар пред
въззивния съд да е направил доказателствени искания, но очевидно същите имат
защитна теза и не се подкрепят от събраните в производството писмени
доказателства, предвид което макар да са отхвърлени същите, не може да се
твърди съществено нарушение на производствените правила. На
административнонаказаното лице пределно ясно е станало за какво нарушение е
наказан и същият е положил максимални усилия да защити правата си.
Налице е безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответствува на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно е следвало да се потвърди, поради което и атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269/30.07.2018 г., постановено по АНД
№ 879/2018 г. по описа на РС Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: