Р Е Ш Е Н И Е
№ 2284,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 128 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “*” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** срещу В.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че ответника дължи сумата в
размер на 3867,21 лева на основание Договор за стоков кредит №348858 от
03/05/2018 г., от които 2837,89 лева - главница по договора за кредит, 822,72
лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 03/05/2018 г. до
03/07/2019 г., 81,08 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от
15/05/2018 г. до 03/07/2019 г., законна лихва в размер на 5,52 лева,
натрупана от 04/07/2019 до 11/07/2019
и 120
лева - разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 11/07/2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 5393 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10871/2019г. по описа на ВРС.
В
условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединение искове с
правно основание основание чл. 79, ал.1,
пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от “*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу В.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** за
сумите представляващи
предсрочно изискуеми вземания по Договор за стоков кредит №348858 от 03/05/2018
г., както следва: 2837,89 лева - главница по договора за кредит,
822,72 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 03/05/2018 г.
до 03/07/2019 г., 81,08 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от 15/05/2018 г. до 03/07/2019 г., законна лихва в размер на 5,52
лева, натрупана от 04/07/2019 до 11/07/2019
и 120
лева -разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба до окончателно изплащане на
задължението. Претендират се съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно
производство.
Ищецът твърди, че на
03/05/2018 г. между Банка ДСК ЕАД от една страна като кредитор и В.И.Н. от
друга страна, като кредитополучател, е подписан Договор за стоков кредит
№348858, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 2837,89 лева, от които 2299 лева за покупка на телевизор
PHILIPS 65PUS6412 от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД с продажна цена 2299 лева, 203
лева за удължаване на гаранцията му, както и 335,89 лева за еднократна
застрахователна премия за застраховка „Стандарт +", сключен между
кредитополучателя и „*" ЕАД. Договорено е предоставеният кредит да бъде
върнат на кредитора за срок от 24 месеца, считано от датата на усвояване/първо
усвояване, като кредитът се усвоява безкасово по сметка на Търговецът за
закупуване на стоката, а сумата предоставена за финансиране на застраховката се
усвоява по сметка на застрахователя.
За предоставения кредит,
кредитополучателят е поел
ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана възнаградителна
лихва в размер на 24,79 % годишно или 0,0689 % на ден.
На 03/05/2018 г.,
съгласно условията на подписания договор, Банката е наредила сумата по сметка
на Търговецът и по сметка на застрахователя, като със същата сума е заверена
кредитна сметка № 11/25269331. Съгласно т.4 от Договора за кредит, кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски,
съгласно погасителен план - Приложение към договора за кредит.
Ищецът твърди, че
ответникът е обвързан с Общите условия за стокови кредити на ФЛ, Тарифата на *
ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание т.11 от Договора за кредит,
кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора за стоков
кредит. Договорът за стоков кредит и Общите условия към него в съответствие с
изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/ са подписани на всяка страница
от кредитополучателя, с което последният по собствена воля е обвързан от
техните клаузи.
Твърди се, че
банката е изправна страна по договора, като кредитополучателят не е изпълнявал
задълженията си по договора като е налице неизпълнение от първа падежна дата - 15/05/2018 г. В тази връзка поради допуснатата
забава в плащанията на 31/01/2019
г. * ЕАД е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането, като за целта е изпратила уведомление изх.№ 06-20-00312/31.01.2019
г. чрез ЧСИ Николай Георгиев, връчена на 16/02/2019 г. по реда на чл.46 от ГПК.
Поради липса на
изпълнение от страната на кредитополучателя на изискуемото вземане на кредитора
* ЕАД, на основание чл.417 т.2 от ГПК е депозирано на 11/07/2019 г. пред
Районен съд - Варна заявление за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист спрямо кредитополучателя - ответник. Образувано е частно гражданско
дело 10871/2019 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г., като към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, е налице неизпълнение на 14 месечни
вноски.
Ищецът претендира в
производство главница в размер на 2837,89 лева , размера на предоставения
кредит, т.к. кредитополучателя не е направил нито едно погасително плащане по
кредита. Претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т.6 от
представения договор. В тази връзка началния момент на претендираната
договорна лихва - 03/05/2018 г. е моментът, от който съгласно договора и
погасителния план към него е налице начисляване на възнаградителна
лихва, която не е платена. Сочи, че претендираната
наказателна надбавка 81,08 лева
представлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на
основание т.12 и от Общите условия.
Законна лихва е начислена по кредита от изискуемостта до предявяване на
вземането пред съд, на основание TP №3/2019 г.
Ищецът излага, че претендираната сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата на * ЕАД
такса и представлява разход по изискуем кредит, дължим на основание т.11 от
Договора за стоков кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които * ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно
същата договорка, кредитополучателя е запознат с тарифата, действаща към деня
на сключване на договора, като на основание т.5 от Общите условия при
плащане/респективно при начисляване/ на такси се прилага Тарифата на БАНКА ДСК
ЕАД , действаща към датата на съответното плащане/начисляване.
Твърди, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите към „*" ЕАД суми, поради
което Кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и
принудително събиране на вземанията си.
В
едномесечния срок за отговор ответника, редовно призован, не представя отговор
и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител писмено поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 4872/2020 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
Предвид уважаване на главния иск,
то съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
осъдителен.
Разноски: Предвид т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.417 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 77,34 лв.
внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 127,34 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 236,18 лв. д.т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 336,18 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
*
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че В.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2837,89 лева (две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща главница по Договор за стоков кредит №348858 от
03.05.2018 г., 822,72 лева (осемстотин двадесет и два лева и
седемдесет и две стотинки) неплатена договорна лихва за периода от
03.05.2018 г. до 03.07.2019 г., 81,08 лева (осемдесет и един лева и осем стотинки),
обезщетение за забава за периода от
15.05.2018 г. до 03.07.2019 г., законна лихва в размер на 5,52 лева (пет лева и петдесет и две
стотинки) за периода от 04.07.2019г. до 11.07.2019г.,както
и
120
лева (сто и двадесет лева) разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.07.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 5393 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10871/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,сумата
в размер
на 127,34 лв. (сто двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 10871/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на “*” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 336,18 лв. (триста
тридесет и шест лева и осемнадесет стотинки), представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: