№ 178
гр. Сливен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500238 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260005/11.02.2022г. по гр.д.
№452/2020г. на К.ски районен съд, с което е отхвърлен иск правно основание чл.124
от ГПК, предявен от К. Т. ГР. срещу „Електроразпределение Север“ АД, гр.В. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 3153,35 лева, представляваща цената на допълнително начислена
електрическа енергия за минал период – от 05.01.2020г. до 03.04.2020г., доставена в
обект с административен адрес гр. В., вилна зона, местност Ракитника №2468,
абонатен №**********, кл. №****, за която ответникът издал фактура №**********
от 14.05.2020г. и на ответното дружество са присъдени разноски в размер на 1400лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство К. Т.
ГР. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си въззивникът К.Г. посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Решението се основавало
на предположения за вмешателство, които били недоказани. Не било доказано
наличието на основание за възникване на вземането на ответното дружество. Съдът не
взел под внимание факта, че в обекта никога не е имало такова потребление.
1
Единствено служителите на ответника имали достъп до измервателното средство и
разполагали със съответния софтуерен продукт за отчитане. Заявява, че съдът
игнорирал всички негови възражения. Не бил приложен документ, удостоверяващ кога
е монтиран електромера, какви са били показанията му към момента на демонтажа,
протокола за монтажа не бил подписан от него. В протокола за демонтаж не били
отразени другите тарифи, извън дневна и нощна. Посочва, че намесата върху
електромера може да е станала във всеки един момент, в т.ч. и непосредствено преди
демонтажа на СТИ в обекта. Поради това счита, че ответника не доказал основанието,
на което се дължи исковата сума, не установил фактите, даващи му право на корекция
на сметката и дължимостта на сумата. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което
да уважи изцяло исковата му претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Електроразпределение Север“ АД, гр.В..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество
„Електроразпределение Север“ АД, гр.В. чрез пълномощника адв. Н.Б. от АК – В.
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Излага подробни
контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с въззивната жалба.
Посочва, че правото му за корекция на начисленото количество електрическа енергия
на потребителя е уредено в ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/2019г. Сумата по коригиращата
сметка не била обусловена и не се дължала за реално потребена ел. енергия.
Разпоредбите на ПИКЕЕ създавали правна фикция, че коригираното количество
електроенергия е реално потребено за срока на корекцията. Преизчислението се
осъществява по одобрената от ДКЕВР методика, като това право било уредено в чл.50,
ал.1 от ПИКЕЕ. Корекцията била осъществена на основание чл.50, ал.1, т.б от ПИКЕЕ
– при наличие на ССТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението в
измерването. Посочва, че е спазена процедурата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ. Принципът
на изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление бил приложим
само при нормално развитие на отношенията. Ако част от доставената и преминала
към консумативните уреди на обекта ел. енергия не може да бъде измерена, то
потребителят увреждал имотния интерес на ответното дружество и дължал
заплащането на цената на вещта. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът К. Т. ГР., редовно призован, не се явява. Представлява се от
2
процесуален представител по пълномощие адв. Н.Б. от САК, който посочва, че
поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Излага подробни
съображения основателността на исковата претенция. Посочва, че не е установено
виновно поведение на потребителя. За процесния период в имота потребление не е
имало, тъй като същият бил ваканционен. Таблото, в което се намирало СТИ било
извън обекта и ключ от него потребителят нямал. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата
претенция. Няма претенция за разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, гр.В., редовно
призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител по пълномощие адв. Христо Игнатов от АК - В., който
посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в
отговора съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивника.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намиращи опора в съответните, приложими към спора,
материалноправни разпоредби.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
3
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен
иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, в
резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, при
който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното
вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.
Според настоящата инстанция, ответникът е установил съвкупността от факти, от
които произтича претендираното от него вземане.
Между страните не се спори, че ищецът в първоинстанционното производство
К. Т. ГР. има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект,
находящ се в гр. В., вилна зона, местност Ракитника №2468, абонатен №**********,
кл. №****.
В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното
производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от
05.01.2020г. до 03.04.2020г., като извършена едностранна корекция на сметката от
страна на електроразпределителното дружество.
Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа
енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично
задължение за ищеца.
С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително
количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и
съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕР Север.
По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната
корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима, с
оглед приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г и константната практика на ВКС и
съдилищата в този смисъл.
Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва
преизчисляването на количеството електрическа енергия.
Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД, гр.В., като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите,
начините и местата за измерване са уредени в чл. 30 - чл.39, като начинът на
коригирането на сметки при неточно измерване е уреден в нормата на чл.38, съгласно
която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия,
установено при проверка по реда на тези Общи условия „Електроразпределение Север“
АД, съставя констативен протокол. Съгласно чл.61, констативният протокол се
4
подписва от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от ползвателя или
упълномощено от него лице, а ако ползвателят не присъства и/или откаже да подпише
протокола, той се подписва от един свидетел, който не е служител на
„Електроразпределение Север“ АД.
Съответно в общите условия на ответното дружество е предвидена
възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението
на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за
извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване.
По въпроса дали е спазена процедурата за извършване на едностранната
корекция на сметката за минал период, въззивният съд счита, че са изпълнени
изискванията на ОУ и на ПИКЕЕ, регламентирани в глава ІХ. Констативният протокол
от 03.04.2020г. отговаря на изискванията на чл.49, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ и на чл. 61,
ал.1 и ал.2 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, като съдържа необходимите
реквизити. По отношение на възраженията относно отразените в него показания,
следва да се отбележи, че в протокола се съдържат всички необходими реквизити, като
са отразени показанията на СТИ по трите тарифи – дневна, нощна, върхова. В
предходния протокол за монтирането на въпросното СТИ /от 26.02.2019г./ изрично пък
е посочено, че при монтирането му показателите по трите тарифи е нулево.
Протоколът е подписан от представителите на електроразпределителното
дружество и поради отсъствието на клиента – ищеца от свидетел – Мария Николаева
Славейкова, с посочени имена и адрес – съсед на клиента, като безспорно не е
служител на дружеството. Спазена е процедурата по чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, като СТИ е
демонтирано и изпратено за метрологична експертиза.
Следва да се посочи, че е спазено изискването на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, като
констативния протокол е връчен на абоната с писмо с обратна разписка, ведно с
нарочно уведомление за проверката и направената корекция на сметката, получен на
15.05.2020г.
Констатациите в протокола относно факта, че процесният електромер отчита с
грешка минус 095,302% се потвърждават от протокола от извършената метрологична
експертиза, според която е осъществяван достъп до вътрешността на електромера;
проводници с червена изолация, излизащи от първа и втора токови бобини са срязани;
проводници с черна и червена изолация, излизащи от трета токова бобина са
прекъснати и съединени помежду си.
От заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза е
установено, че в констатирания случай на посочената манипулация не може да се
измери и респ. регистрира нито един от фазните токове на консуматора, като
причината за това е че следствие на установеното въздействие токовата измервателна
част на електромера не функционира. Цялото количество електрическа енергия,
5
потребявано от имота няма да се измери и респ. регистрира от електромера.
По отношение на самата корекция, въззивният състав споделя напълно извода
на първоинстанционния съд, че същата е правилно осъществена, както по отношение
на приложената методика, стойността на допълнително начислената сума за ел.
енергия, така и относно периода на корекцията.
Вещото лице по назначената СТЕ е заключило, че методът за отчитане на
неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени
правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да
му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на
корекция на сметката.
Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите правилата за
извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това,
спазени са изисквания, визирани в чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ и щом като констатациите в
констативния протокол са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено
задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, доставчикът на
електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на
сметката, ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.
По отношение на периода, за който е направена корекцията, следва да се посочи,
че правилно районния съд е приел същия за правилно определен. Приложени са
разпоредбите на чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ. Тъй като няма данни за други проверки преди
процесната, то корекцията следва да обхване периода от три месеца преди процесната
проверка, както е сторено в случая. Това правило се прилага именно защото не може да
се установи точния момент на намесата, манипулацията върху електромера.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се отбележи, че в
случая е ирелевантно реалното потребление в имота. Именно поради описаната
манипулация върху СТИ, цялото количество електрическа енергия, потребявано от
имота няма да се измери и респ. регистрира от електромера, поради това и е
неприложим този начин /реално отчитане на потреблението/ за установяване на
количеството ел. енергия. Поради това и в ПИКЕЕ са определени методите за
извършване на корекцията, за начисляване на количеството електрическа енергия за
периода по чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи и че не е необходимо да се
установи някакво виновно поведение от страна потребителя. С разпоредбите на
чл.50 от ПИКЕЕ е търсен баланс между интересите на оператора и потребителя, като
отговорността на последния е ограничена със срок, независимо от продължителността
на манипулацията.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че манипулацията
можела да бъде осъществена само от служители на ответното дружество, единствено
имащи достъп до измервателното средство и разполагащи със съответния софтуерен
6
продукт отчитане. Правилно съдът е посочил, че характерът на манипулацията е
напълно различен и не може да се извърши дистанционно.
Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за
посочения срок. Следователно, надлежно е доказано наличието на задължението на
ищеца за посочения период, той не е противопоставил и доказал никакви други
правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което
отрицателният му установителен иск следва да се отхвърли.
Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил
на ответното дружество сторените от него в производството пред първа инстанция
разноски.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите
разноски, така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество разноски за
адвокатско възнаграждение. В тази насока е направено своевременно възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира на основателно.
Претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 1080лв. с ДДС или 900лв. без ДДС. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 450,73лв.
Възнаграждението в размер на 900лв. без ДДС се явява прекомерно за настоящата
инстанция, предвид фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че
следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. без ДДС
или 600лв. с ДДС.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260005/11.02.2022г.,
постановено по гр.д.№452/2020г. по описа на К.ски районен съд.
ОСЪЖДА К. Т. ГР. с ЕГН **********, с постоянен адрес: от гр.С., район С., ул.
„А.У. **, настоящ адрес: с. Ж., общ. К. да заплати на „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.“Владислав Варненчик”
№258, „В. Тауърс“- Е сумата от 600 лева с ДДС, представляваща разноски за
7
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8