№ 2441
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20253110103250 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238 ГПК и е образувано по
предявен от М. И. П., ЕГН **********, срещу „******“ ЕООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на дружеството да
заплати на М. И. П. сума в размер на 4092,11 лв., представляваща дължимо
нетно трудово възнаграждение за периода от 13.05.2024 г. до 31.10.2024 г., и
сума в размер на 1227,63 лв., представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2024 г. до 09.12.2024 г., ведно с законна
лихва върху главницата от общо 5319,74 лв. от датата на депозиране на
исковата молба – 14.03.2025 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът М. И. П. излага, чрез адв. П., че на 10.05.2024
г. била назначена на длъжност „********“ при „******“ ЕООД с трудов
договор №12, считано от 13.05.2024 г., при основно месечно ТВ в размер на
933 лв. Поддържа, че за периода от 13.05.2024 г. до 31.10.2024 г. дружеството
не й заплатило дължимото нетно ТВ. От 01.11.2024 г. то не заплащало както
дължимото й ТВ, така и осигурителни й вноски. Твърди, че изпратила на
работодателя молба за прекратяване на трудовия договор, считано от
20.10.2024 г., която била получена от него на 09.12.2024 г. Със заповед от
13.12.2024 г., връчена на същата дата, трудовият договор бил прекратен без
предизвестие, без посочено основание, считано от 09.12.2024 г. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „******“
ЕООД.
В проведено по делото на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
1
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от
представените с исковата молба писмени доказателства.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. П. възнаграждение в размер на
831,97 лв. за оказаната правна защита и съдействие на ищеца по дело по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Варна държавна такса
в размер на 212,79 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „************“ №2, да заплати на М. И. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, кв. „******“, ********** сума в размер на
4092,11 лв. (четири хиляди деветдесет и два лева и единадесет стотинки),
представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от
13.05.2024 г. до 31.10.2024 г., и сума в размер на 1227,63 лв. (хиляда двеста
двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща дължимо
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2024 г. до 09.12.2024 г.,
ведно с законна лихва върху главницата от общо 5319,74 лв. от датата на
депозиране на исковата молба – 14.03.2025 г., до окончателното й изплащане,
на осн. чл. 128, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на адв. П. П., с л.
№**********, ВАК, сума в размер на 831,97 лв. (осемстотин тридесет и един
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на М. И. П. безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ********,, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Варна сума в размер на 212,79
лв. (двеста и дванадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
държавна такса по чл. 1 ТДТССГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
2
поиска от Окръжен съд - Варна в едномесечен срок от връчване на решението
да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя
от хипотезите по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3