РЕШЕНИЕ
№ 14170
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110158504 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от общо
7700,58 лева, представляваща фактурирани и заплатени без основание в периода от
01.11.2019г. до 30.09.2020г. такси за достъп до разпределителната мрежа за сумата
2665,28 лева и такси за пренос през разпределителната мрежа за сумата 5035,30 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 28.10.2022г. до
окончателното погасяване.
Ищецът „К...“ ЕООД твърди, че в периода 01.11.2019 г. – 30.09.2020 г. е бил в
договорни отношения с ответника „Е...“ ЕАД, във връзка с пренос и доставка на
електрическа енергия за обект с клиентски номер 210023533731. Поддържа, че обектът
разполага със собствен трансформаторен пост /ТП/, за понижаване напрежението от
средно на ниско, при външните клеми на който се осъществява присъединяване на
обекта към преносната мрежа на средно напрежение на „Е...“ ЕАД. Допълва, че
средството за търговско измерване /СТИ/ е разположено в собствения му трафопост и е
измервало ниско напрежение, с оглед понижване на напрежението от средно на ниско
в същия. Съгласно Наредба № 6 от 09.06.2004 г. при отдаване на електрическа енергия
от електропреносната, респективно електроразпределителната мрежа към потребител,
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, респективно електроразпределителната мрежа. Излага
1
съображения, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения му
трансформаторен пост на ниво ниско напрежение, с оглед на което извършваното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, а начислените и заплатени
такси за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа са без основание.
Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът „Е...“ ЕАД не е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК /изтекъл на 23.01.2023г./. В становище от
22.02.2023г. не оспорва да е бил в облигационни отношения във връзка с пренос и
доставка на електрическа енергия за обект с клиентски номер 21002353731, който
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа. Посочва, че процесната
сума, за която са издадени фактурите, приложени към исковата молба, се дължи т.к.
касае реално потребено количество ел. енергия от страна на потребителя. Излага
съображения, че в цената за доставена от дружеството ел. енергия влизат компоненти -
такси, а именно цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа, дължими от
потребителя независимо от това къде е монтирано средството за търговско измерване
/СТИ/. Оспорва трансформаторния трафопост да е собственост на ищеца. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.1
ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно, че е
предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 7700,58 лева, без да
имало основание за извършване/получаване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 118, том I, per. № 3065 от 19.10.2001 г. по н. д. № 108/2001 г. по описа на
нотариус М. Гечева, рег.№ 303, район на действие СРС, "ЮБН АУТО" ООД е
придобило от "Софийски имоти" ЕАД собствеността по отношение на урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „Пробуда” № 12, кв. "Военна рампа",
заедно с построените в имота сгради, в това число трафопост с площ от 75 кв.м.
От представен по делото Договор за прехвърляне на предприятие от
09.12.2005г., с нотариална заверка на подписите се установява, че "ЮБН АУТО" ООД е
прехвърлило на ищеца "К..." ЕООД, на основание чл.15 и чл.16а ТЗ самостоятелно
2
предприятие, представляващо автоцентър, находящ се в гр. София, бул. Илиянци” №
16, в което предприятие е включен и описаният недвижим имот - урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр. София, бул. Илиянци” № 16, съставляващо парцел VI – за
строително производство от квартал 1 по плана на гр. София, местност НПЗ „Военна
рампа – изток”, както и намиращия в него трафопост с площ 75 кв.м.
С протоколно определение от 27.06.2023г. съдът на основание чл.146, ал.1, т.3
ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през
процесния период между ищеца и „Е...” АД /с предишно наименование „Ч...” ЕАД/ е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на
електрическа енергия за посочения имот, както и че ищецът е заплатил на ответника
сумата от общо 7700,58 лв. за пренос и достъп до електроразпределителна мрежа.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа
енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество
при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ – чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на
електрическа енергия са посочени в нормата на чл. 11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа /т. 3/ и
договори за продажба на електрическа енергия /т. 4/. Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ,
предмет на договорите по чл.11, т.3 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите "достъп до
електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа", като тези договори се сключват между оператора на
електроразпределителната мрежа и крайните клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната
врежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за
търговия с електрическа енергия – чл. 98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна и крайните клиенти,
от друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби, регламентирани в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
В настоящия случай по делото не е спорно между страните, че през процесния
период от 01.11.2019г. до 30.09.2020г. са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, както и че в
процесния недвижим имот /чийто собственик е ищецът/, е била доставяна електрическа
3
енергия, във връзка с което ответникът е издал 11 броя фактури, съдържащи начислени
такси за достъп до и пренос през електроразпределителната
мрежа.
В допълнение към горното се установява, че ответното дружество Е...“ ЕАД /с
предишно наименование „Ч...” ЕАД/ е лицензирано да осъществява дейността по
търговия с електрическа енергия, съгл. Решение № И1-Л-229/16.12.2016г. на
КЕВР/лицензия на л. 96 от делото/.
Съгласно нормата на чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, в относимата редакция към исковия период, е предвидено, че клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат
от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13.
В разпоредбата на чл.120 ЗЕ е регламентирано, че електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване –
собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на клиента, като границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ /Наредба №
6/09.06.2014г./ и на Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на
потребителя, се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване.
Съгласно приложимите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и по арг. от чл. 14, ал. 1 от същите,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната,
4
съответно електроразпределителната мрежа.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните техническа
експертиза, което съдът при преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира като
пълно, обосновано и компетентно изготвено се установява, че измерването на
консумираната ел. енергия през процесния период от 01.11.2019г. до 30.09.2020г., се е
извършвало със средството за търговско измерване /СТИ/ № 96699869. Отразено е, че
обектът на ищцовото дружество е присъединен към електроразпределителната мрежа
чрез трафопост негова собственост на ниво средно напрежение - 20 KV, като чрез
понижаващ трансформатор 20 KV/0, 4 KV, намиращ се вътре в трафопоста, ел.
енергията се трансформира към абоната на ниско напрежение. Вещото лице допълва,
че средството за търговско измерване /СТИ/ е разположено вътре в трафопоста и е
измервало и отчитало консумираната ел. енергия на страна ниско
напрежение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че средството за търговско измерване
е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца
трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение /НН/, респективно СТИ
не е поставено на определеното място, съобразно чл. 120 от ЗЕ и чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ. За пълнота следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства в
насока установяване на въведеното оспорване относно собствеността на трафопоста в
процесния имот. Противно на твърденията на ответното дружество, видно от приетите
по делото писмени доказателства се установи, че трафопостът е предмет на
прехвърлителната сделка обективирана в договора от 09.12.2005г., по която ищецът е
купувач.
Дължимостта на цената за достъп и пренос на ел. енергия е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в местата,
установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Обратното води до неопределяемост на тези елементи от цената на
електрическата енергия, от което произтича съответно и тяхната недължимост. При
измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно
определеното – не на границата на собственост между електрическата уредба на
електропреносното предприятие и кабелния електропровод, за потребителя не
възниква задължение за заплащане на тези два елемента на цената на електрическата
енергия / в този смисъл решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС/.
Предвид изложеното за ищеца не е съществувало задължение за заплащане на
процесните суми за такси за достъп до разпределителната мрежа в размер на 5 2665,28
лева и такси за пренос през разпределителната мрежа в размер на 5035,30 лева, поради
5
което и платената цена е при първоначална липса на основание, поради което подлежи
на връщане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. На основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата 1688,05 лева – от които 308,05 лева
разноски за държавна такса, 280 лева депозит за експертиза, и 1100 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е...“ ЕАД, ЕИК ...,със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „... ДА ЗАПЛАТИ на „К...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „” № 12, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 7700,58 лева,
представляваща фактурирани и заплатени без основание в периода от 01.11.2019г. до
30.09.2020г. такси за достъп до разпределителната мрежа за сумата 2665,28 лева и
такси за пренос през разпределителната мрежа за сумата 5035,30 лева, ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 28.10.2022г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е...“ ЕАД, ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ... ДА ЗАПЛАТИ на „К...“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ” № 12, сумата 1688,05 лева,
представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6