Р Е Ш Е Н И Е
№
260524 25.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 843 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Г.Щ. Х. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 72,40 лева, представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен № 857807 за посочения имот за периода от 08.06.2016 година до 28.06.2019 година, за което в периода от 25.10.2016 година до 25.07.2019 година, са съставени фактури, сумата 37,69 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2016 година до 01.10.2019 година, заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и заповедното производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
Ответникът Г.Щ.Х. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Той притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, с идентификатор 52279.501.85 и административен адрес: община Камено, село Константиново, с абонатен № 857807, в качеството му на собственик. В исковата молба е посочено, че отношенията между страните по посоченото правоотношение се регулират освен от нормативните актове и от публично известни Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР. На следващо място в исковата молба е посочено, че съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия и чл.32, ал.4, предложение второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство. Изложено е, че водомера е поставен във водомерна шахта в имота, поради което клиентът или обитаващите лица са имали задължение да осигурят достъп до водомера. Пояснено е от името на ищеца, че използването на електронното устройство е причината поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, което следва да бъде направено в случай на използване на хартиен карнет. В исковата молба е описан механизмът по който става отчитането с електронното устройство.
В исковата молба е посочено още, че съгласно чл.25 от Общите условия на потребителите са фактурира и вода от разпределение, когато въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставена вода до централния водомер на имота.
Ищецът посочва, че след всяко отчитане на водомера са издавани описаните в исковата молба фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставяните от ВиК оператора услуги – вода, канал, пречистване, които цени са одобрени от ДКЕВР.
В исковата молба е посочено, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената за услугата в 30 – дневен период от издаване на фактурите, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ. Поради посоченото неизпълнение и на основание чл.44 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД на ищеца е начислена лихва за забава.
Поради изложеното от името на ищцовото дружество са предявени посочените по – горе искове.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде допуснато извършване на съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи, както и до разпит да бъде допуснат свидетел.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г. – Т., дава писмен отговор на предявения иск. Посочва, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че посоченият в исковата молба абонатен № 857807 обслужва водоснабдяван обект, представляващ имот с идентификатор 52279.501.436, който съответства на УПИ №ХVI – 85 кв.20 по ПУП на село Константиново, с потребител Щ. С. Х., придобил имота с договор, сключен с Нотариален акт № 99, том 2, рег. № 4103, дело № 275 от 12.06.2007 година на Нотариус Николай Ников, рег. 246 на НК, с район на действие района на Бургаския районен съд. На следващо място в писмения отговор е пояснено, че Щ. Х., е притежавал имот, образуващ УПИ № II -85, кв.20, по ПУП на село К.*онстантиново, от който са образувани нов УПИ № II -85 и УПИ № ХVI -85 в кв.20, съгласно Заповед № РД – 09-134 от 10.07.2001 година на Кмета на Община Камено. Новообразуваният УПИ № II -85 кв.20 е бил прехвърлен на Г.Щ.Х. с договор, сключен с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. № 2690, дело № 152 от 19.07.2001 година, на Нотариус Станка Стайкова рег. № 245 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд. След това прехвърляне за имота на Г.Х. е открита нова партида с абонатен № 857806, а по отношение на УПИ ХVI -85 в кв.20 -партида с абонатен номер 857807. Впоследствие Щ. Х. е прехвърлил на М. Х. УПИ ХVI -85 в кв.20 с посочения по – горе нотариален акт през 2007 година.
В писмения отговор е посочено, че към исковата молба не са представени доказателства за това, че ответникът е потребител на услугите доставяни от дружеството ищец за описания в исковата молба обект, съгласно чл. 3 от Наредба № 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите е за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за посочения в исковата молба абонатен номер. От името на ответника като неверени са оспорени документите, в които е посочено, че той е потребител с абонатен № 857807.
По изложените съображения от името на ответника е поискано да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените искове.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Белев, поддържа предявения иск. В заседанието по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
По допустимостта на исковете настоящият състав приема следното:
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 3736 от 03.10.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 8514 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, срещу която посочения в нея длъжник е подал възражение и на кредитора е указано предявяване на иск за установяване на вземането.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Предвид становището на страните по фактите не е спорно, че ответникът Г.Х. е собственик на имот с идентификатор 52279.501.85 с административен адрес в село Константиново, община Камено. Спорът е относно това дали за този имот е открита партидата, посочена в исковата молба - 857807 или партидата, посочена от ответника – 857806, за която е посочено, че е обединена с абонатен номер 911701 с потребител Д.Х., която е съпруга на ответника. В съдебно заседание от името на ответника процесуалният му представител уточнява, че след делба на имота от 2001 година шахтата остава в имота на доверителя й, но не захранва този имот.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение, постановено по гражданско дело № 8330 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, частично обезсилено и частично отменено с решение от 27.07.2018 година, постановено по въззивно гражданско дело № 878 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година, което не е допуснато до касационно обжалване с определение от 18.06.2019 година, по гражданско дело № 482/2018 година на ВКС, Първо гражданско отделение, е отхвърлен иск за делба на имот с идентификатор 52279.501.436 по КККР. От мотивите на приложените по делото решения се установява, че общите наследодатели на Г. Х. и М. Х. – техните родители К.Г.Х. и Щ. С. Х., приживе са се разпоредили с договори за покупко – продажба в полза на всеки един от синовете си, като следва да се приеме към настоящия момент, че Г.Х., заедно със съпругата си, са собственици на имот с идентификатор 52279.501.85 по КККР, а М. Х. и неговата съпруга са собственици на имот с идентификатор 52279.501.436 по КККР. Извършването на посочените разпоредителни сделки в полза на синовете се установява и от приетите като писмени доказателства Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. № 2690, дело № 152 от 19.07.2001 година по описа на Нотариус Станка Атанасова, рег. № 245 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том II, рег. № 1403, дело № 275 от 2007 година на Нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд. По повод спор за правата на Г.Х. и Д.Х., от една страна, и М. Х. и П.Х., от друга страна по отношение на един от имотите е постановено решение от 16.11.2016 година, постановено по гражданско дело № 2820 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, влязло в сила.
Спорът по делото е за абонатен № 857807, който се отчита с водомер **********, видно от приложените по делото фактури и който абонатен номер е открит на името на ответника Г.Х..
По делото като свидетел е разпитан А.И.И., който работи като водопроводчик при дружеството – ищец и присъствал на сваляне на прекъсването на водата в село Константиново, подписал изготвения протокол. Видно от протокола /лист 235 от делото/ в присъствието на ответника Г.Х. на основание чл.38 от ОУ и чл.90 от ЗЗД е прекъснато водоснабдяването на абонатен номер 85780 и е демонтиран водомер с фабричен номер 334756. Показанията на свидетеля са за това, че в шахтата на имота има два водомера. Отворили крана на чешмата и установили, че водомера отчита. Пояснява, че той гледал дали водомера отчита, а колегите му били при чешмата. Тогава направили протокола, свалили водомера и сложили тапа и пломба.
Показанията на свидетеля З.Г.Г., който работи като водомайстор в дружеството – ищец, са за това, че също участвал в преустановяването на водоподаването със сваляне на посочения водомер в имота на ответника. Свидетелят уточнява, че двора е един и не може да каже в чий имот се намира шахтата, но за чешмата пояснява, че се намира на 10 метра от шахтата.
По отношение на фактическата обстановка по настоящото дело следва да бъде посочено, че с Решение № 2775 от 30.10.2019 година, постановено по гражданско дело № 1343 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е отхвърлен иск, предявен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас, срещу М. Щ.Х., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца цена за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.11.2015г. до 25.10.2018г., с отчетен период по фактури от 14.10.2015г. до 24.09.2018г., както и лихви. Решението е влязло в сила. Изводите от фактическа страна в съдебното решение са за това, че в имота на Г.Х., се намира водомер, свързан към партида с абонатен номер 857807 и задълженията по това дело са били относно водомера в този имот и измерва количествата вода потребявани в този имот. Прието е, че неправилно от името на дружеството този водомер и съответно абонатен номер е бил свързан в системата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с партидата на ответника М. Х..
Не е спорно по настоящото дело, че след постановяване на посоченото решение титулярът на партидата е служебно променен от водния оператор и задължено лице е станал Г.Х.. Свидетелката Д.К.П. излага, че не й е известно този водомер да отчита показания за съседния имот, собственост на Щ. Х.. Излага, че приживе възрастните родители живеели в по – малка къща в двора, които използвали партидата на Щ. Х. за да отчитат водата. Настоящият състав приема, че свидетелката има лични впечатления за изложените от нея обстоятелства, тъй като както самата тя посочва, отчита показанията на процесния водомер от 15 години. Тя излага, че процесният водомер преди се е водил на името на М. Х..
Вещото лице, изготвил първите заключение по допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза е представил заключения на 12.05.2020 година и на 05.06.2020 година, които са изслушани в съдебно заседание и оспорени от процесуалния представител на ищеца. В първото заключение е посочено, че абонатен номер № 857807 захранва имот с идентификатор 501.85, а във второто заключение е посочил, че този абонатен номер 501.436, който е съседен имот, собственост на брата на ищеца – Щ. Х.. В отговор на въпрос № 1.9 вещото лице е посочил, че водопроводната мрежа с абонатен № 857807 с посочения водомер – 334756 е развита в парцел с идентификатор 52279.501.85 /съгласно заключението от 12.05.2020 година/, който е собственост на ищеца, а съгласно заключението от 05.06.2020 година – и в имот с идентификатор 52279.501.436, който не е собственост на ищеца. Вещото лице е направил предположение, че тъй като няма надземно водовземане кранът следва да се намира някъде в банята на имот 501.436. Посочено е, че когато Щ. Х. е бил жив е ползвал баня, която се намира в имота 501.436 и която вода се е отчитала по процесния водомер. От друга страна банята в имота на ответника има изградено водопроводна инсталация, но не е завършена и не се ползва.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при първоначалните оглед не му била показана връзка между междинна шахта и банята на М. Х., което вещото лице счита, че пояснява обстоятелствата и по тази причина е изготвил второто заключение.
Тъй като от посочените заключения не може да бъде направен извод за изясняване на спора от фактическа страна, предвид спецификите на случая относно промяна на регулационния статут при разделяне на имота на два други имота приживе от родителите на ответника, промяната по отношение на собствеността и промяната във водопроводната мрежа след това и факта, че е под земята и вещото лице не е имал пряка видимост, е допуснато извършване на повторно съдебно – техническа експертиза. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице, изготвило повторната експертиза, е обосновано и компетентно дадено, поради което може да бъде ползвано за изясняване на спора от фактическа страна. От него се установяват отново посочените по – горе факти за това, че водомерът по партида за абонатен № 857807 се намира в шахта в имота, който понастоящем е с идентификатор № 52.289.501.85, за който както беше посочено по – горе, е собственост на ответника. Уточнено е, че водомера е разположен в двора, в североизточната част на триетажната жилищна сграда, която се намира в този имот. По отношение на същественото за настоящия спор развитие на водопроводната мрежа в тази два имота, вещото лице е дала становище, което е онагледила и на скица. Тя установява, че към датата на огледа процесният водомер и свързаната с него водопроводна инсталация няма връзка с водопроводната инсталация в съседния поземлен имот, който е с идентификатор 52.289.501.436, в който смисъл са възраженията на ответника по настоящото дело. Експертът излага, че водопроводната инсталация, която обслужва този абонатен номер /абонатен номер 857 707/, е развита в поземлен имот с идентификатор 52.289.501.85 с местоположение от голямата водомерна шахта до малката водомерна шахта и завършва със спирателен кран, който не е затапен. От заключението не вещото лице, включително и от изложеното от нея в съдебно заседание, както и от приложението към него се установява, че съществува тръба, означена с червено на графичното приложение на заключението, за която не е спорно, че е захранвала външна баня в съседния имот. В съдебно заседание вещото лице посочва, че от тази тръба се е захранвала и външната чешма. Изложено е, че там прекъсването е с тапа и за да се махне тази тапа с цел да се ползва водата е необходимо да се копае всеки път. В отговор на процесуалния представител на ответника вещото лице посочва, че от тръбата в съседния имот не може да се ползва вода, защото тръбата там е затапена и ръждива и експертът счита, че затапването е старо и излага допълнителни аргументи за подкрепа на извода си.
При тези доказателства настоящият състав приема, че при условията на пълно и главно доказване е установено, че абонатен номер 857807 захранва имот с идентификатор 52.289.501.85, собственост на ответника, в който смисъл са повторното заключение на вещото лице, първото заключение на вещо лице от 12.05.2020 година, показанията на свидетелите, които са служители на ищцовото дружество и са свалили водомера. Посочените доказателства кореспондират помежду си, в този смисъл са и изводи от фактическа страна в съдебното решение от 30.10.2019 година. По делото не е установено кога точно е направено това затапване на водопровода в имота на Щ. Х., но доказателствената тежест от установяване на твърдението, че то не е било налично за проверявания период е в тежест на ответника, съгласно чл.154 от ГПК. В тази насока не са ангажирани доказателства, но тъй като в предходен съдебен процес по повод иска, насочен срещу собственика на съседния имот е достигнато до тези изводи, настоящият състав приема, че и за периода 2016 година – 2018 година, който е отчетния в случая водомера е отчитал количествата вода, доставени до имота на ответника.
Следва да бъде посочено, че тези изводи не се опровергават от показанията на свидетеля Г. Г. Х., син на ответника, се установява, че през 2012 година – 2013 година баща му премахнал контролния водомери спрял питейната вода от чешмата в двора. Тогава чешмата била свързана с промишлена вода. Отделно от това свидетелят установява, че знае за тръба, която влиза в имота на дядо му и захранва външната баня там. Както беше посочено по – горе съгласно заключението на вещото лице тази тръба е затапена преди години.
По тези съображения ответникът е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
В писмения отговор не се съдържа оспорване на твърденията от исковата молба за доставените, отведени и пречистени количества вода до абонатния номер и размера на задълженията, но тъй като ищецът носи доказателствена тежест от установяване и на тези факти е допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза за установяване и на тези факти. От заключенията на вещите лица, изготвили основното и повторното заключение, се установява, че за отчетния период от 08.09.2016 година до 28.06.2019 година водата преминала през измервателното устройство е 47 куб.м., което е видно и от приложената към първото заключение Таблица, представляваща извадка от програмата на дружеството. Уточнено е в повторното заключение, че 46 куб.м. са отчетени и 1 куб. м. е начислен слуожебно. Не е спорно, установява се и от показанията на свидетелката Д.К.П., че за процесния период водомера е отчитан с машинка с бар код, която след въвеждане на показанията изчислява разликата автоматично. Баркодът е директна връзка с базата данни на оператора. Начисляването на сумите за периода се установява и от приетите като писмени доказателства фактури.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан и по размер.
Предвид посочените мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, индивидуализирани по основание и размер в исковата молба и предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото.
Разноските в производството по реда на чл.422 от ГПК са в общ размер от 515
лева както следва: сумата
75 лева за държавни такси, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение по
правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, сумата 150 лева и сумата 40 лева, платими за възнаграждение за
вещото лице, изготвило основното
заключение, сумата 150 лева възнаграждение за вещото лице,
изготвило повторната експертиза, като определеното възнаграждение не е внесено
в пълен размер.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
н, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са
дължими и съответна част от разноските, направени в заповедното производство,
които са присъдени в размер 75 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Щ. Х. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, сумата от 72,40 лева /седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен № 857807 за посочения имот за периода от 08.06.2016 година до 28.06.2019 година, за които задължения в периода от 25.10.2016 година до 25.07.2019 година, са съставени фактури, сумата 37,69 лева /тридесет и седем лева, шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2016 година до 01.10.2019 година, плащане на които е разпоредено със № 3736 от 03.10.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 8514 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 72,40 лева /седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.10.2019 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Г.Щ. Х. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет.4, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев, сумата 515 лева /петстотин и петнадесет лева/, представляваща разноски, направени
по водене на делото, и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.