Р Е Ш
Е Н И Е
№228
гр. Добрич, 30.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на осми юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 36
по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба на И.Е.И., ЕГН **********, изтърпяващ присъда „лишаване от
свобода“ в затвора в гр.Белене срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 2 000 лв. като обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди за периода на пребиваването му в Следствения
арест в гр. Добрич за периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, смитано от датата на завеждане на иска,
26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразно
бездействие на администрацията на Следствения арест в гр.Добрич, което се
изразява в липса на медицинско обслужване; неосигуряване на достатъчна жилищна
площ. В исковата молба се твърди, че на 13.901.2021г. ищецът
бил настанен в килия № 6 на Следствен арест в гр.Добрич с П.М.М.. Килията била
с размери 3 метра на 1,80 метра и в нея имало две легла на двойна вишка и едно
свободно легло като така оставало свободно място за разходка от 1 м. на 1,80
метра. Килията не била снабдена със санитарен възел, мивка и вода, на
арестантите не се предоставяли препарати за почистване, не се извършвала
дезинфекция и обезпаразитяване и нямало осигурен престой на открито. В килията
липсвали маса, топла и студена вода, отопление, нямало проветряване, достъп до
свеж въздух, но имало дървеници и хлебарки. В следствения арест липсвало
обособено място за разходка на открито. Липсата на елементарен битов стандарт и
невъзможността за пълноценен сън и почивка причинили на ищеца физическо,
емоционално и морално страдание, за което същият претендира обезщетение в
размер на 2000 лева, ведно със законната лихва.В съдебно заседание, ищецът редовно
призован, се явява лично и заявява, че поддържа исковата си претенция.
Ответникът
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез
процесуалния си представител, старши юрисконсулт С.С. в Областна служба
“Изпълнение на наказанията“ –Варна, в
писмен отговор и в писмени становища от 19.03.2021г. и от 03.06.2021г. оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че исковата
молба е допустима, но че ищецът не е доказал наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или бездействия,
извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и
причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и
настъпилата вреда. Възразява, че вредата следва да е настъпила при или по повод
изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца.
Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици
за него и че са нарушили правата му. Счита, че не е налице надхвърляне на
минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената
репресия за извършеното престъпление. Сочи, че престоят на лицата в арестите на
територията на Република България е под ограничителен режим, като предвид
характера на институцията и причината за престой в съответния арест счита за
несъстоятелно искането за свободен режим в него. Твърди, че в ареста в
гр.Добрич има изградена организация и график, които дават възможност на всеки
задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават правилата
за престой. Твърди, че на задържаните лица, вкл. и на ищеца, са осигурявани
оптимални условия, при пълно съобразяване с личностните им особености, поради
което спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за
да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Счита, че по делото няма данни и не се
установява конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич,
поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на исковата
претенция и че на ищеца са причинени неимуществени вреди, доколкото по делото
са събрани доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови и
санитарно хигиенни условия при задържането му под стража в ареста в гр.Добрич.
По отношение размера на претендираното обезщетение прокурорът изразява
становище, че същият е завишен и следва да се присъди по справедливост.
Административен
съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
От Справка
на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 334/ 26.02.2021
г. (л. 35) се установява, че И.Е.И. *** в периода от 13.01.2021 г. до 19.01.2021
г. като е бил настанен в килия № 6. За същия период с ищеца в същата килия бил
настанен и друг арестант, П.М.М..
В справката
се сочи, че в килия № 6 няма санитарен възел и не се твърди да има осигурена
течаща вода. Ползването на санитарен възел се осъществявало покилийно, като се
спазвал принципа за неотваряне на де килии едновременно с цел обезпечаване
сигурността в ареста. Килия № 6 била с размери 1,60 м. на 3.08 м. на 2.63 м. ,
с площ - 4.93 кв.м., оборудване - две легла тип вишка и едно единично. Сочи се,
че ремонт не е извършван в посоченият период. Вентилацията на помещенията се
осъществявала чрез вратите на килиите, на които били направени отвори с метална
решетка като достъпът на слънчева светлина бил през тях, като външните прозорци
са отделени от вратите на помещенията от арестния коридор.
По дължината
на арестния коридор над вратите на килиите била монтирана вентилационна система.
Ответникът потвърждава и другите твърдения на ищеца, че в ареста
гр.Добрич не се провежда престой на открито. Задържаните лица в ареста се държали
в постоянно заключени помещения и поради тази причина нямало изготвени и
прилагани планове, програми, занимания и други социализиращи занимания за задържаните липа. Ставането от
сън на задържаните лица се извършвало в 06:00 часа, като времето от 06:00 ч. до
11:30 ч. се ползвало за личен тоалет,
почистване и подреждане на килиите, общите помещения и закуска на задържаните
лица. Задържаните имали право на обяд от 12:00 до 13:00 часа. Времето от 17:30 до 22:00 часа било определено за вечеря,
тоалет и хигиена на задържаните, като те имали право на непрекъснато време за
сън не по - малко от 8 часа на денонощие от 22:00 до 06:00 часа.
Според
ответника, за ареста в гр.Добрич нямало техническа възможност за изграждане на
каре за разходка на открито и поради тази причина, не се провеждал престой на
открито. Разходката на задържаните се извършвала арестният коридор, където има
пряк достъп на слънчева светлина и вентилация осигурена от монтираните
вентилатори на прозорците , като се удължава времето за престой при ползване на
тоалет, покилийно.
За периода
13 януари 19 януари 2021г. в ареста пребивавали от 17 до 24 задържани лица.
В справката
се сочи, че по време на престоя си, ищецът
И., нямал депозирани писмени жалби за наличието на дървеници или хлебарки в
неговото помещение. Медицинско досие за задържания И. не се съставяло и той не
бил настанен за постоянно в ареста гр.Добрич с мярка за неотклонение
"Задържане под стража" по досъдебно производство.
Престоят на
ищеца в ареста бил временен заради явяването му в съда като бил конвоиран от
затвора.
За
посоченият период 13.01.2021 - 19.01.2021 г. дезинсекция в ареста гр. Добрич не
била извършвана. По план такава е извършена след процесния период, на на
05.02.2021 год. с препарат- К Отрин СК 25.
В хода на
производството е разпитан един свидетел по искане на ищеца – П.М.М., с когото обитавал килия № 6.
Свидетелят
потвърждава твърденията в исковата молба и данните в справката, че в килията
няма санитарно помещение и вода, че килията е нямала достъп до чист въздух като
проветряването се осъществявало през коридора, хигиената се поддържала с метла.
Съдът
приема свидетелските показания за обективни и достоверни като съответстващи на
представената от ответника справка за състоянието на следствения арест в
гр.Добрич.
От данните
по делото се установява, че ищецът е бил в същия следствен арест, но в други
две килии и през периода 03.08.2020г. до 31.08.2020г. С Решение №
121/09.04.2021г. по адм.дело № 564/2020г. е прието за установено, че условията
в следствения арест в гр.Добрич са изключително лоши и несъвместими с
критериите за нормална жизнена среда.
По делото
бяха изискани данни дали междувременно условията в ареста не са подобрени чрез
евентуално извършен ремонт на помещенията. В отговор на искането с писмо с рег.
№ 828/20.05.2021г. началникът на РСИН Добрич към ГД“Изпълнение на наказанията“
заявява, че в периода м.август 2020г. до 13.01.2021г. в ареста в Добрич не са
извършвани ремонтни дейности.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл.3, ал.2 от с.з. за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Видно е, че
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон.
Според чл.
240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат
и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане
под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
Основателността
на претенцията за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването на три
кумулативно свързани предпоставки - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.
Органите,
на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража", са
длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за
поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и
достойнството им.
Прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието,
като затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в
които по силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В този смисъл
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде извършвана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите
от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Ищецът
претендира вреди, резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия в
спалните помещения в ареста в град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на
минимална жилищна площ, липса на естествена светлина и проветряване, липса на
възможност за двигателна активност и престой на открито, както и за
социализиращи и други смислени занимания, неосигуряване на оптимална
температура и вентилация в спалните помещения, неосигуряване на безпрепятствена
възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време,
липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и течаща вода,
наличие на паразити в килиите.
По
отношение ареста в гр. Добрич, вкл. конкретно и за помещенията, в които е
пребивавал ищецът, са налице еднопосочни доказателства за незаконосъобразни
фактически бездействия на администрацията на ареста, с които се нарушават
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото
няма спор, а и от приетите като доказателство справки от ответника, се
установява, че при престоя на ищеца в следствения арест за процесния период същият
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, приведен временно в следствения арест в гр.Добрич. В килията, в
която е бил настанен няма осигурена достатъчна жилищна площ за двама арестанти,
липсвало е отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна
активност, поддържане на лична хигиена. Безспорно се установява, че минималната
жилищна площ, с която ищецът е разполагал, е под 4 кв.м, което е в противоречие
с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото
няма спор, а е налице и изрично писмено изявление от РС „Изпълнение на
наказанията“ в Добрич, че в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено
място за разходка и престой на открито поради липса на техническа възможност за
това, като задържаните лица са извеждани от килиите само при ползването на
общата баня и тоалетна, което е в нарушение на изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не е спорно
и това, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да осигуряват
непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за настанените в тях,
а изкуствената светлина е била слаба, с което не е спазен чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС.
Няма спор
по делото, че в килия № 6, в която е бил настанен И.Е., няма санитарен възел и
течаща вода, което е в нарушение изискването по чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС,
съгласно което в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения, както и на
изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за
поддържане на личната хигиена на задържаните лица. Наличието на изградена организация
и график за покилийно ползване на общата баня и тоалетна в коридора не може да
замести изискването санитарният възел да е разположен в самите спални помещения
и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2 от ЗИНС.
Всички тези
обстоятелства водят до извод за унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство и предпоставя увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Неоснователно
е възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили неблагоприятни последици
за ищеца, защото те се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил
настанен ищецът в изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
са били различни от твърдените в исковата молба. В случая твърденията в
исковата молба се потвърждават от данните, съдържащи се в представената
справка.
Поради това
следва да се приеме, че са налице
нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно
върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от него
отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените
вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно е, че недостатъчната жилищна площ ограничава напълно възможността за
елементарна двигателна активност. Липсата на санитарен възел в килиите,
неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на
естествена светлина, свеж въздух и
възможност за проветряване в изключително тясно помещение създава психически и
физически дискомфорт, който е довел до негативно въздействие в личната сфера на
ищеца.
Условията,
които ищецът е търпял при престоя си в следствения арест в гр.Добрич не
отговарят на критериите за хуманна среда.
С оглед
горното, от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. обяснения на ищеца,
се налага изводът, че неблагоприятните условия на задържане са причинили
душевни страдания, подтиснатост и чувство за унижение на И.Е., като са увредили
психическото и емоционалното му здраве. Вредите са причинени от бездействието
на ответника, който е задължен по силата за закона да изпълни административното
си задължение да осигури на лишения от свобода/задържан под стража елементарни
битови и хигиенни условия при престоя му в ареста.
Затова
съдът приема, че е изпълнен фактическият състав на отговорността на държавата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. От данните по делото е видно, че неблагоприятните
условия, в които е бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през
целия период на престоя му в ареста и се характеризират с негативно влияние върху
състоянието му. Те засягат физическото му здраве (липсата на възможност на
двигателна активност), психическото и емоционалното здраве на И.Е.. Налице са
доказателства за това, че преживените ограничения и лишения в ареста са били
травмиращи за задържания заради унизителния им характер. Същевременно липсват
доказателства, които да установяват, че условията в ареста са довели до
болестни изяви у ищеца, съответно до болестни състояния след напускане на
ареста, налагащи медицинска намеса. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази и практиката на Европейския съд по правата на
човека относно размера на присъжданите на национално ниво обезщетения за
задържане в лоши условия, според която следва да се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата.
Като се има
предвид периодът на престой в ареста от седем дни, естеството, трайността и
интензитета на търпените негативни последици, както и жизненият стандарт в
страната съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди следва да се определи на 10 лева за всеки ден престой в ареста на
гр.Добрич или общо 70 лева за процесния период от 13.01.2021 – 19.01.2021г.
Върху
сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва
за забава. В случая вредите произтичат от бездействиe на администрацията и
обезщетяването им следва да се иска след признаването му за незаконно от съда.
В този смисъл с влизане в сила на решението вземането за обезщетение става
изискуемо и от този момент се дължи и законна лихва върху него (т. 4 от ТР № 3
от 2004 г. на ВКС). С оглед изложеното върху уважената част от иска следва да
бъде присъдена лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски във вид на платена
държавна такса в размер на 10 лв.
По аргумент
от чл. 284, ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Административен съд – Добрич, трети състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.Е.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, понастоящем в затвора в гр.Белене,
сумата от 70 (седемдесет), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди (душевни страдания и болки) за периода от 13.01.2021 до 19.01.2021
г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни
условия при задържането му в следствения арест в гр.Добрич, поради незаконосъобразно
бездействие на администрацията, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 70 лв. до 2000 лв.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.Е.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, понастоящем в затвора
Белене, сумата от 10 лв. (десет лева) за заплатена държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд - Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: